Единствено в дигитален формат: пълнолетни младежи
Употребата на пълното име на Църквата беше неловко, но си заслужаваше
Следването на напътствията на пророка изглеждаше просто, но се оказа, че са необходими повече усилия, отколкото очаквах.
Когато президент Нелсън говори за употребата на правилното име на Църквата на общата конференция през октомври 2018 г., неговото послание беше съвсем ясно: „Това е заповед от Господ. …
Премахването на Господното име от Господната църква е важна победа за Сатана“ („Правилното име на Църквата“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 87, 88)
Осъзнах, че трябваше да преосмисля как общувах с хората около мен, включително клиенти на работа, които бяха свикнали да ме наричат „мормон“ и член на „мормонската църква“.
Решен да използвам пълното име на Църквата, аз очаквах следващата възможност да спомена за своето членство в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. И скоро тази възможност дойде, отново в бизнес контекст. „Вие мормоните сте толкова приятни хора“ – каза ми един потенциален клиент. „Благодаря ви – отговорих. – Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние вярваме, че всички сме братя и сестри“. След това той и всички останали продължиха да говорят за добрината на „мормоните“.
Въпреки че бях свършил своята част като казах пълното име на Църквата, все още чувствах, че нещо не беше както трябва. Моите приятели и колеги все още ме считаха за член на „мормонската църква“, а не за последовател на Христос, нито за член на Неговата възстановена Църква.
Струваше ли си усилието?
През следващите няколко разговора за моята вяра се обезсърчих поради странното усещане при казване на дългото име на Църквата няколко пъти в разговора. Всички, с които говорих, ме гледаха странно. И въпреки това разговорите отново бяха за „мормоните“.
Опитах се моите разговори да протичат малко по-естествено. Но това се оказа много по-трудно от очакваното, особено когато говорех с хора, които не исках да обидя. Не исках да бъда мекушав или посредствен по отношение на моята вяра, но също така не исках да изглеждам рязък, тъй като много от тези хора преди ме бяха наричали „мормон“ и аз го бях приемал. Също така чувах как много членове на Църквата все още наричат себе си и другите членове „мормони“ по време на различни събрания и в други обстоятелства.
Започнах да се чудя дали употребата на пълното име на Църквата беше чак толкова важно предвид всички останали фактори. Все пак понятието „мормон“ е доста положително в разбиранията на много хора – това че съм „мормон“ често е спечелвало положително отношение към мен. Но когато отново прочетох речта на президент Нелсън, получих впечатлението, че това е наистина толкова важно, дори ако създава известна неловкост в разговора. Затова отново взех решението.
Възможност да свидетелствам за Христос
Следващия път, когато трябваше да използвам пълното име на Църквата, посещавах приятел в друга църква. Един човек дойде при мен и с широка усмивка ме попита дали съм мормон. „Да, аз съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Той започна да ми задава въпроси, като всеки от тях започваше с: „В мормонската църква вярвате ли, че… ?“ И всеки път отговарях с израза: „Във възстановената Църква на Христос вярваме, че…“
Така си разменихме четири или пет реплики. Когато забеляза, че не бях съгласен с етикета „мормон“, той ме попита направо: „Ти не си ли мормон?“
Затова го попитах дали знае кой е Мормон – той не знаеше. Казах му, че Мормон е пророк, историк, военен предводител и политически деец в древна Америка. Казах, че за мен е чест да бъда свързван с човек, така отдаден в служба на Бог и другите.
„Но – продължих, – не Мормон е умрял за греховете ми. Не Мормон е пролял кръвта си за мен, нито е страдал в Гетсимания, нито е умрял на кръста. Не Мормон е мой Бог. Исус Христос е мой Бог и Спасител. Той е моят Изкупител. И с Неговото име желая да ме свързват в последния ден, с Неговото име желая да ме свързват и днес“.
Чувствах как Духът ме подкрепя и ми дава сили в това свидетелство пред човека, с когото току-що се бях запознал. След няколко секунди мълчание, той попита: „Значи си християнин?“
„Да, християнин съм – отговорих – и член на възстановената църква на Христос“.
Намерението да следвам напътствията на пророка изглеждаше просто, но се оказа, че са необходими повече усилия, отколкото очаквах. Все още не съм съвършен в това да правя всичко, което се изисква от мен. Но сега винаги използвам пълното име на Църквата.
Благодарен съм за Духа, който чувствам, когато свидетелствам на другите за моя Спасител и членството ми в Неговата Църква. И сега мога по естествен начин да свидетелствам за Него и Неговата възстановена Църква всеки път, когато ме питат дали съм „мормон“.