„Пророкът Етер“, Разкази от Книгата на Мормон (2023 г.)
Пророкът Етер
Господното предупреждение към един народ
Господ довел брата на Яред и семейството му в обетованата земя. Те били смирени и спазвали Божиите заповеди. Групата им се разраснала през годините и те поискали цар, който да ги води. Братът на Яред ги предупредил, че ако имат цар, това може да доведе до неприятности, но им позволил да изберат цар.
В продължение на стотици години яредитите живели в обетованата земя. Понякога царете им ги подтиквали да вършат добро, но друг път не. Божиите пророци предупреждавали хората да се покайват. Когато те се вслушвали и спазвали Божиите заповеди, Той ги благославял. Последният пророк на яредитите се наричал Етер.
Етер 7:23–27; Етер 9:26–30; Етер 10:16–17, 28; Етер 11:1–8, 12–13, 20–22; Етер 12:2
Хората не се подчинявали на Бог. Но Духът Господен бил с Етер. Той ги учел от сутрин до вечер. Казвал им да повярват в Бог и да се покаят или ще бъдат унищожени. Ако те имали вяра, биха могли да се надяват да живеят отново с Бог и да имат силата да вършат добри неща. Хората не повярвали.
Етер наблюдавал какво правят хората. Той се криел в една пещера през деня и записвал това, което вижда. Хората не се покайвали и започнали да воюват помежду си.
Етер видял, че царят на яредитите, Кориантумър, трябвало да воюва с много хора, които искали да станат царе. Кориантумър използвал войската си, за да се защитава.
Един ден Господ казал на Етер да предупреди Кориантумър и хората му да се покаят. Ако го направели, Господ щял да помогне на хората и да позволи на Кориантумър да опази царството си. Ако не, хората щели да се унищожат взаимно. Кориантумър щял да живее достатъчно дълго, за да види, че Господните слова са истинни. Тогава и той щял да умре.
Кориантумър и народът му не се покаяли. Хората се опитали да убият Етер, но Етер избягал в пещерата си. Мъж на име Сиз воювал срещу Кориантумър. Хората избрали да се присъединят или към армията на Сиз или към тази на Кориантумър. Двете войски провели множество битки. Много хора загинали.
Кориантумър си спомнил какво казал Етер. Той бил натъжен, че толкова много от хората му загинали. Той си спомнил как всички пророци предупреждавали, че това ще се случи. Той започнал да се покайва и изпратил писмо до Сиз. Той казал, че ще се откаже от царството, ако можело народът му да бъде спасен. Но Сиз искал да се сражава.
Хората на Кориантумър били разгневени и искали да се бият. Хората на Сиз също били гневни и искали да се бият. Никой не искал да се покае. Етер видял, че всеки човек отивал на битка. Още мнозина умрели.
Кориантумър искал да спре войната. Той помолил Сиз да вземе царството и да не наранява народа му. Но всички били гневни. Те нямали Господния Дух. Етер видял, че всички продължавали да се бият, докато Кориантумър не останал единственият жив яредит. След това Кориантумър припаднал.
Етер видял, че всичко, което Господ е казал, се сбъднало. Етер завършил със записването на случилото се. След това се погрижил хората да могат да намерят написаното от него, когато вече го няма. Етер се уповавал на Бог и очаквал с нетърпение да бъде с Него един ден.