Църквата на запад

През тежката зима на 1848–1849 г., при ниски температури и недостиг на храна, някои светии имат желанието да се преместят в Калифорния, за да добиват злато. Президент Бригъм Йънг пророкува:

Изображение

Президент Бригъм Йънг

„Няколко човека ме попитаха дали да заминат (за Калифорния). Казах им, че Бог е указал това място (Големият басейн) за събирането на Своите светии и че тук ще живе(ят) по-добре, отколкото при златните мини. … Бог ми показа, че това е мястото да разположа людете Му и че тъкмо тук те ще преуспяват; … Бог ще усмири природата и ние ще изградим град и храм на Всевишния Бог на това място. Ще се разселим на изток и на запад, на север и на юг, и ще построим стотици градове, и хиляди светии ще се съберат от народите по земята“. (Из James S. Brown, Life of a Pioneer: Being the Autobiography of James S. Brown [1900], 121–22)

До 1877 г., когато Бригъм Йънг умира, светиите от последните дни са свидетели на чудотворното изпълнение на това пророчество. Тяхната вяра в Господ и Неговия пророк вдъхновява между 60 и 70 хиляди светии да имигрират в долината на Соленото езеро, където основават между 350 и 400 поселища в Юта, Аризона, Калифорния, Айдахо, Невада и Уайоминг.

Чрез Кредитния фонд за емигриране, създаден за подпомагане на пътните разходи на бедни светии от последните дни, 30 000 светии пристигат от Британските острови, Скандинавските страни, Швейцария, Германия и Нидерландия. Мисионерите проповядват Евангелието на Исус Христос по целия свят. Светиите посвещават времето си за изграждане на храмовете в Солт Лейк Сити, Логан и Сейнт Джордж. Най-важното е, че светиите оставят едно наследство от вяра, жертви и неотклонна отдаденост на делото на Исус Христос и на Неговото възстановено Евангелие. (Вж. “Brigham Young,” Newsroom Topics, newsroom.churchofjesuschrist.org.)

Изберете един от дадените по-долу разкази за верни светии, събрали се в Юта в ранните дни на Църквата. Прочетете разказа и отидете в клас подготвени да споделите научените от него уроци или принципи относно това да служим на Господ и да изграждаме Неговото царство днес.

Джон Мойл

Прочетете вдъхновяващия разказ за Джон Мойл, който всяка седмица отива до Солт Лейк Сити, за да работи по храма, въпреки че е изгубил крака си при злополука. Можете да го откриете в речта на Дитер Ф. Ухтдорф „Повдигнете там, където сте застанали“ (Лиахона, ноем. 2008 г., с. 55–56). Прочетете раздела, озаглавен „Примерът на Джон Роу Мойл“.

Джозеф Милет

Прочетете за готовността на Джон Милет да даде брашно на човек, когото Господ е насочил към него. Тя се намира в Boyd K. Packer, “A Tribute to the Rank and File of the Church,” Ensign, May 1980, 63. Започнете с абзаца, който започва с „Нека цитирам от дневника на Джозеф Милет…“, и завършете с абзаца, който започва с „Господ познавал Джозеф Милет“.

През 80-те години на 19-и век несъгласия и липса на комуникация довеждат до нарастващо напрежение между светиите от последните дни и служители на правителството на Съединените щати. Подведен от неправилна информация, че светиите правят бунт, президентът на САЩ Джеймз Бюканън изпраща 1 500 войници да потушат предполагаемия бунт.

В проповеди към светиите президент Йънг и други ръководители на Църквата описват приближаващите войски като врагове. Те се страхуват, че войските може да прогонят светиите от територията на Юта, както са били прогонени преди това от Охайо, Мисури и Илинойс. Президент Йънг напътства на светиите да се запасяват със зърно, за да имат храна, ако се наложи да бягат от войската. Като губернатор на територията Юта, той също разпорежда на хората, които ще бранят територията, да се подготвят. За да избегнат кръвопролитието, останалите светии са подготвени да напуснат домовете и земите си и да ги унищожат, ако е необходимо.

През този период група хора с фургони, пътуващи от Арканзас до Калифорния, навлизат в Юта. Някои хора от групата са разочаровани, защото им е трудно да закупят от светиите житото, от което силно се нуждаят.

Изображение

Карта на Клането при Маунтин Медоус

Напрежението ескалира в Сидър Сити, последното селище в Юта на път за Калифорния. Има спорове и някои от хората в групата заплашват да се присъединят към идващите правителствени войски срещу светиите. След като групата напуска града, някои от заселниците и ръководителите в Сидър Сити искат да преследват и накажат хората, които са ги заплашили и обидили.

Айзък Хайт, кмет на Сидър Сити, ръководител на защитниците и президент на кол, поисква разрешение от Уилям Дейм, командващ защитниците в Пароуан, да нареди на хората да застигнат нарушителите от групата с фургони. Дейм обаче отхвърля искането и им нарежда да не обръщат внимание на заплахите.

Вместо да се подчини, Айзък Хайт и други ръководители от Сидър Сити правят планове да убедят местните индианци от племето Паюти да нападнат групата с фургони, да откраднат от добитъка им и да убият някои или всички мъже. Хайт поисква от Джон Д. Лий, местен член на Църквата и ръководител на защитниците в района, да поведе паютите в атака. Те заговорничат да прехвърлят вината за нападението изцяло на индианците.

Айзък Хайт представя плана си на съвет от местни ръководители в Църквата, общността и защитниците. Някои членове на съвета силно се противопоставят на плана на Хайт и питат дали се е посъветвал с президент Бригъм Йънг. Като отговаря, че не е, Хайт се съгласява да изпрати пратеник до Солт Лейк Сити с писмо с обяснение на ситуацията и питане какво да се направи. Необходима е около седмица пратеникът да достигне до Солт Лейк Сити и да се върне с указанията от президент Йънг.

Но малко преди тръгването на пратеника, Джон Д. Лий и група индианци прибързано нападат лагера на пътуващите в местност, наречена Маунтин Медоус. Лий се опитва да направи така, все едно са замесени единствено паютите. Някои от пътуващите са убити или ранени, а останалите оказват съпротива на атакуващите, с което принуждават Лий и паютите да отстъпят. Хората бързо нареждат фургоните си в кръг за защита.

Двама защитници от Сидър Сити са забелязани от двама от групата пътуващи. Защитниците стрелят по тях, като убиват единия. Другият успява да избяга.

В опит да предотвратят разпространението на новината, че членове на Църквата участват в нападенията, Айзък Хайт, Джон Д. Лий и други местни ръководители на Църквата и защитниците съставят план да убият всички останали от групата пътуващи, с изключение на малките деца. Те отново искат разрешение от Дейм да изпрати защитници и Дейм отново свиква… съвет, на който се взема решение да бъдат изпратени мъже, които да помогнат на групата хора да продължат пътуването си в мир. Хейт по-късно споделя с мъка: „Бих дал всичко да мога да върна времето назад и да се подчиня на решението на съвета“ (Richard E. Turley Jr., “The Mountain Meadows Massacre,” Ensign, Sept. 2007, 18).

След събранието на съвета Айзък Хейт успява да убеди Дейм да преосмисли решението, след което Хейт си тръгва с убеждението, че има разрешение да изпълни техния план. Джон Д. Лий приближава групата пътуващи под бяло знаме и казва, че мъжете ще ги защитят от възможни атаки и ще ги отведат в безопасност до Сидър Сити.

Докато хората вървят към Сидър Сити, защитниците се обръщат и започват да стрелят по тях. Някои индианци, с които заселниците са се наговорили, излизат от скривалищата си, за да се присъединят към нападението. От близо 140 души, пътуващи в групата с фургони, само 17 малки деца са пощадени.

Два дни след клането пристига отговора на президент Йънг с указания хората да бъдат оставен да пътуват спокойно. Когато Хайт прочита словата на Йънг, той заплаква като дете и успява да промълви само думите: „Твърде късно, твърде късно“ (Richard E. Turley Jr., “The Mountain Meadows Massacre,” Ensign, Sept. 2007, 20).

Изборите на някои църковни ръководители и заселници от южните части на Юта водят до трагичното клане при Маунтин Медоус. За разлика от тях, през 1858 г. в Солт Лейк Сити ръководителите на Църквата и територията разрешават конфликта с правителството на Съединените щати с мирни преговори. По време на този конфликт, по-късно наречен „Войната в Юта“, войници на Съединените щати и защитници на Юта участват в актове на агресия, но никога в открита битка.

Изображение

Паметник при Маунтин Медоус

По време на реч при паметника на Маунтин Медоус, произнесена на 11 септември 2007 г., президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство казва:

Изображение

Президент Хенри Б. Айринг

Евангелието на Исус Христос, което сме приели, силно осъжда хладнокръвното избиване на мъже, жени и деца. Всъщност, то учи на мир и прошка. Извършените в миналото тук дела на членове на нашата Църква представляват едно ужасно и неизвинимо отклонение от християнското учение и поведение. … Ние изразяваме дълбоко съжаление за клането, извършено в тази долина… и за незаслужените и неописуеми страдания на жертвите тогава и на техните роднини до наши дни. (Henry B. Eyring, “150th Anniversary of Mountain Meadows Massacre,” newsroom.ChurchofJesusChrist.org)

Изображение

иконка, размишлявайте

Размишлявайте, докато се подготвяте за урока

Кои са някои от уроците, които научаваме от ужасните избори, които водят до клането при Маунтин Медоус? Прочетете Притчи 28:13 и 3 Нефи 12:24–25, 43–44, като откриете принципи, които са могли да предотвратят тази трагедия. Помислете как, когато живеем според тези принципи, можем да избягваме ненужните болки и трагедии в своя живот.