Преследването

Много скоро… аз открих, че разказването на историята ми е предизвикало много предубеждения срещу мен сред привържениците на религията и че е причина за голямото преследване, което продължаваше да нараства; и въпреки че бях едно неизвестно момче между четиринадесет и петнадесетгодишна възраст, с такова житейско положение, което ме правеше един младеж без значение в света, при все това високопоставените хора ми обърнаха достатъчно внимание, за да възбудят общественото мнение срещу мен и да породят едно жестоко преследване; и това стана общото между всички секти – всички те се обединиха да ме преследват.

По онова време и често след това едно нещо ме караше да се замислям сериозно: Колко странно беше това, че едно неизвестно момче на малко повече от четиринадесет години, което при това бе обречено на необходимост да се сдобива със скромно препитание чрез всекидневен труд, беше счетено за личност с достатъчна значимост, за да привлече вниманието на големците от най-популярните секти на деня по начин, че да породи у тях дух на най-жестоко преследване и охулване. Но странно или не, тъй си беше и това често ми причиняваше голяма скръб.

Въпреки всичко обаче това, че бях имал видение, беше факт. Оттогава си мисля, че съм се чувствал като Павел, когато представя пред цар Агрипа своята защита и разказва за видението, което е имал, когато видял светлина и чул глас, но имало само малцина, които му повярвали; някои казвали, че е измамник, други казвали, че е луд и той бил осмиван и охулван. Но всичко това не е разрушило реалността на видението му. Той е видял видение, знаел е, че го е имал и всичкото преследване под небето не е могло да промени това. Въпреки че са го преследвали до смърт, все пак той е знаел и го е знаел до последния си дъх, че е видял светлина и е чул глас да му говори, и целият свят не е могъл да го накара да мисли или да повярва обратното.

Така беше и с мен. Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха. И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината. И докато ме преследваха, хулиха и злословеха лъжливо по всякакъв начин срещу мен за това, че го заявявам, аз си казвах в сърцето: Защо ме преследват, че казвам истината? Аз наистина видях видение; и кой съм аз, че да мога да се противопоставя на Бог, и защо светът мисли да ме накара да се отрека от това, което наистина съм видял? Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това. Най-малкото знаех, че ако го направя, ще обидя Бог и ще попадна под осъждане.

Сега вече имах духовно удовлетворение, що се отнася до света на сектите – че моят дълг не е да се присъединявам към никоя от тях, а да си остана както бях, до по-нататъшни указания. Бях установил, че свидетелството на Яков е истинно: че човек, комуто не достига мъдрост, може да поиска от Бог и да получи, и да не бъде укорен.

Продължих с обичайните си житейски занимания до двадесет и първи септември, хиляда осемстотин двадесет и трета година, като през цялото време страдах от жестоко преследване, упражнявано от всякакъв вид хора, както религиозни, тъй и нерелигиозни, защото продължавах да потвърждавам, че съм видял видение.

През периода, който измина между времето, когато бях имал видението, и годината хиляда осемстотин двадесет и трета – тъй като ми беше забрането да се присъединя към която и да било от религиозните секти на деня и бидейки в много крехка възраст и преследван от онези, които трябваше да бъдат мои приятели и да се отнасят към мен любезно, и ако са предполагали, че съм заблуден, да се опитат по подходящ и любящ начин да ме превъзпитат – аз бях изложен на всякакъв вид изкушения. И докато се сближавах с всякакви хора, аз често изпадах в много глупави грешки и показвах недостатъците на младостта и слабостите на човешката природа, които, със съжаление признавам, ме доведоха до различни изкушения, обидни в очите на Бога. Като правя това признание, никой не трябва да ме смята за виновен в някой от големите и зловредни грехове. По природа никога не съм имал склонност към извършването на такива.