1 И сега стана така, че през шестнадесетата година след пришествието на Христа, Лахонеус, управителят на страната, получи послание от водача и управителя на тази банда разбойници; и това бяха словата, които бяха написани, казвайки:

2 Лахонеусе, най-благородни и върховни управителю на страната, ето, пиша ти това послание и те възхвалявам извънредно много заради твоята твърдост, а също и за твърдостта на твоите люде в отстояването на това, което смятате за ваше право и независимост; да, и вие устоявате добре, като че ли сте поддържани от ръката на някой бог в защита на вашата независимост, вашата собственост, вашата страна или онова, което вие наричате така.

3 Но ми се струва жалко, високоблагородни Лахонеусе, че вие сте толкова безумни и празни, като смятате, че ще можете да устоите на толкова много храбри мъже под моя команда, които сега са във всеоръжие и очакват с голямо нетърпение словата: Слезте срещу нефитите и ги унищожете.

4 И аз, познавайки техния непобедим дух, след като съм ги изпитал на бойното поле и като знам за тяхната вечна омраза към вас заради многото злини, които им причинихте, ето защо, ако те слязат срещу вас, ще ви посетят с пълно унищожение.

5 Ето защо, аз написах това послание и го запечатвам със собствената си ръка, като изпитвам съчувствие за благополучието ви, поради вашата твърдост в това, което вярвате, че е право и заради благородния ви дух на бойното поле.

6 Ето защо, аз ти пиша, защото желая вие да предадете на моите люде вашите градове, вашите земи и вашите владения, вместо те да ви посетят с меч и да ви сполети унищожение.

7 Или с други слова, предайте ни се, присъединете се към нас, запознайте се с нашите ^атайни дела и станете наши братя, за да бъдете като нас – не наши роби, а наши братя и наши съучастници във всичко, което притежаваме.

8 И ето, аз ти се ^азаклевам с клетва, ако направите това, вие не ще бъдете унищожени; но ако не го направите, аз ти се заклевам с клетва, че идния месец ще заповядам на войските си да слязат срещу теб и те не ще спрат ръката си, и не ще ви пощадят, но ще ви избият и мечовете им ще падат върху вас, докато не бъдете изтребени.

9 И ето, аз съм Гедеанхий, управител на това ^атайно общество на Гадиантон; и аз знам, че това общество и делата му са ^бдобри; и че те съществуват от ^вдревни времена, и че са ни били предадени.

10 И аз пиша това послание до тебе, Лахонеусе, и се надявам, че ще ни предадеш земите и владенията си без кръвопролитие, тъй че този мой народ, който се отцепи от вас поради нечестието ви в това, че го лишихте от правата на управлението, да може да си възвърне своите права да управлява; и ако вие не направите това, аз ще отмъстя за техните обиди. Аз съм Гедеанхий.

11 И сега стана така, че когато Лахонеус получи това послание, той се учуди извънредно много от дързостта на Гедеанхий, който изискваше владение над земята на нефитите и също от заплашването на народа с отмъщение за злодействата срещу онези, над които не бе извършено никакво злодейство, освен че те сами се бяха ^аозлочестили чрез присъединяването си към тези нечестиви и мерзки разбойници.

12 Сега ето, този Лахонеус, управителят, беше праведен човек; и той не можеше да бъде уплашен от исканията и заплахите на един ^аразбойник; затова той не се вслуша в посланието на Гедеанхий, управителя на разбойниците, но накара народа си да призове Господа да му даде сила по времето, когато разбойниците слязат срещу тях.

13 Да, и той изпрати възвание до всички люде, че трябва да съберат наедно жените си и децата си, и стадата си, и добитъка си, и всичкото си имущество, с изключение на земите си.

14 И той накара да се съградят укрепления около тях и здравината им трябваше да бъде изключителна. И накара войските както на нефитите, тъй и на ламанитите или на всички онези, които бяха причислени към нефитите, да бъдат разположени като стражи наоколо, за да ги пазят и охраняват от разбойниците денонощно.

15 Да, и той им каза: Тъй както жив е Господ, ако вие не се покаете за всичките си беззакония и не призовете Господа, вие по никакъв начин няма да бъдете избавени от ръцете на тези Гадиантонови разбойници.

16 И толкова велики и чудни бяха словата и пророчествата на Лахонеус, че те всяха страх във всички люде; и те напрегнаха всичките си сили, за да вършат всичко според словата на Лахонеус.

17 И стана така, че Лахонеус назначи върховни военачалници на всичките войски на нефитите, за да ги командват, когато разбойниците слязат от пустошта срещу тях.

18 Сега, бе назначен най-върховният от всички върховни военачалници и велик командир на всички войски на нефитите; и името му бе ^аГедгедоний.

19 Сега, бе обичай при всички нефити да назначават за върховни военачалници (освен по време на нечестието им) мъже, които притежават духа на откровението и на ^апророчеството; ето защо, този Гедгедоний беше голям пророк сред тях, също като върховния съдия.

20 Сега, народът каза на Гедгедоний: Помоли се на Господа и нека отидем горе в планините и в пустошта, та да нападнем разбойниците и ги унищожим в собствените им земи.

21 Но Гедгедоний им отговори: ^аДа не дава Господ! Защото ако тръгнем срещу тях, Господ ще ни ^бпредаде в ръцете им; ето защо, ние ще се приготвим в средата на земите си и ще съберем наедно всички наши войски, но няма да ги нападнем, а ще чакаме те да дойдат срещу нас; затова, тъй както жив е Господ, ако направим това, Той ще ги предаде в ръцете ни.

22 И стана така, че през седемнадесетата година, точно в самия ѝ край, възванието на Лахонеус се разпространи из цялата страна; и те взеха конете си, и колесниците си, и добитъка си, и всичките си стада и черди, и зърното си, и цялото си имущество и тръгнаха с хиляди и с десетки хиляди, докато всички те не достигнаха мястото, определено да се съберат наедно, за да се защитават срещу враговете си.

23 И земята, която беше определена, беше земята Зарахемла и земята между Зарахемла и Изобилие, да, по чертата между земята Изобилие и земята Опустошение.

24 И имаше много хиляди люде, наречени нефити, които се събраха наедно в тази земя. Тогава Лахонеус нареди те да се съберат наедно в земята на юг, поради голямото проклятие, което тегнеше върху ^аземята на север.

25 И те се укрепиха против враговете си; и живееха заедно на една земя и в една група, и дотолкова се побояха от словата, изречени от Лахонеус, че се покаяха за всичките си грехове; и отправяха молитвите си към Господа, техния Бог да ги ^аизбави по времето, когато враговете им дойдат срещу тях да се сражават.

26 И те бяха извънредно наскърбени заради враговете си. И Гедгедоний нареди да се направят ^аоръжия от всякакъв вид; и те трябваше да бъдат силни с доспехи, с щитове и брони, според неговите наставления.