1 Сега, Господ Бог стори гладът в земята Ур да стане тежък дотолкова, че брат ми Аран умря; но Тара, баща ми, все още живееше в Ур Халдейски.

2 И стана така, че аз, Авраам, взех Сарайя за жена; и Нахор, моят брат, взе за жена Мелха, която бе дъщеря на Аран.

3 Сега, Господ ми беше казал: Аврааме, излез от отечеството си и измежду рода си, и от бащината си къща към земята, която Аз ще ти покажа.

4 Ето защо аз напуснах Ур Халдейски, за да отида в земята Ханаан; и взех Лот, братовия ми син, и жена му, и Сарайя, моята жена; също и баща ми ме следваше към земята, която нарекохме Харан.

5 И гладът намаля, и баща ми остана в Харан, и заживя там, тъй като в Харан имаше много стада; и баща ми отново се обърна към идолопоклонничеството си, ето защо продължи да живее в Харан.

6 Но аз, Авраам, и братовият ми син Лот се помолихме на Господа, и Господ ми се яви и ми каза: Стани и вземи със себе си Лот; защото имам намерение да те изведа от Харан и да направя от теб проповедник, който да занесе името Ми в една чужда земя, която ще дам на потомството ти след теб за вечно притежание, когато те се вслушат в гласа Ми;

7 защото Аз съм Господ, твоят Бог; Аз живея на небето; земята е Моето подножие; простирам ръката Си над морето и то се подчинява на гласа Ми; Аз правя вятърът и огънят да бъдат Моя колесница; казвам на планините – Отдръпнете се – и ето, те са отнесени от вихрушка на мига, внезапно.

8 Името Ми е Йехова и Аз познавам края от началото; ето защо, ръката Ми ще бъде над теб.

9 И Аз ще те направя голям народ, и ще те благословя чрезмерно, и ще сторя името ти велико сред всички народи; и ще бъдеш благословия за потомството ти след теб, тъй че в своите ръце те ще занесат на всички народи това служение и свещеничество;

10 и Аз ще ги благословя чрез името ти, защото всички, които приемат това Евангелие, ще бъдат наречени на твоето име и ще се считат твое потомство, и те ще издигнат и благословят теб като свой баща.

11 И ще благословя тези, които те благославят, а ще прокълна онези, които те проклинат; и в теб (сиреч, в твоето свещеничество), и в потомството ти (сиреч, твоето свещеничество), защото ти давам обещание и това право ще продължи в теб и в потомството ти след теб (тъй да се каже, буквалното ти потомство или потомството на твоето тяло), всички семейства на земята ще бъдат благословени тъкмо с благословиите на Евангелието, които са благословиите на спасението, тъкмо на живота вечен.

12 Сега, след като Господ се беше оттеглил от разговора с мен и бе оттеглил присъствието Си от мен, аз си казах в сърцето: Твоят служител Те търсеше усърдно и сега Те намери;

13 Ти изпрати ангела Си да ме избави от боговете на Елкена; и аз ще направя добре да се вслушам в гласа Ти, затова пусни Твоя служител да стане и си иде в мир.

14 Тъй аз, Авраам, се оттеглих, според както Господ ми беше казал, и Лот дойде с мен; и аз, Авраам, бях на възраст шестдесет и две години, когато заминах от Харан.

15 И взех Сарайя, която бях взел за жена, когато бях в Ур Халдейски, и Лот, братовия ми син, и всичката ни собственост, която бяхме спечелили, и душите, които бяхме спечелили в Харан, и се отправихме на път към земята Ханаан; и живяхме в шатри, докато напредвахме по пътя си.

16 Ето защо, докато пътувахме от Харан по пътя през Йерсон, за да достигнем земята Ханаан, вечността беше наше покривало и наша канара, и наше спасение.

17 Сега аз, Авраам, построих един олтар в земята Йерсон и направих приношение на Господа, и помолих гладът да бъде отклонен от бащиния ми дом, та да не погинат.

18 И тогава ние прекосихме земята от Йерсон до местността Сихем; и тя беше разположена в равнините Море; и вече бяхме навлезли в границите на земята на ханаанците, и аз принесох жертва в равнините Море, и призовах Господа, защото вече бяхме навлезли в земята на този идолопоклоннически народ.

19 И в отговор на моите молитви Господ ми се яви и ми каза: На твоето потомство ще дам Аз тази земя.

20 И аз, Авраам, се вдигнах от мястото на олтара, който бях построил на Господа, и се преместих от там към планината на изток от Ветил, и разпънах шатрата си там, и Ветил остана на запад, а Гай – на изток; и там построих друг олтар на Господа и отново призовах името Господне.

21 И аз, Авраам, пътувах, като напредвах към юг; и гладът в земята продължаваше; и аз, Авраам, реших да сляза в Египет, за да поживея там, защото гладът стана много мъчителен.

22 И стана така, че когато наближих да вляза в Египет, Господ ми каза: Ето, жена ти Сарайя е много красива наглед жена;

23 затова ще стане така, че когато египтяните я видят, ще си кажат: Тя е негова жена, и ще те убият, а нея ще запазят жива. Затова гледай да постъпиш така:

24 Нека тя да каже на египтяните, че ти е сестра и душата ти ще живее.

25 И стана така, че аз, Авраам, казах на жена си Сарайя всичко, което Господ ми беше казал – Прочее, кажи им, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и душата ми ще живее поради теб.