Жертва

В древни времена смисълът на думата жертва предполага да се направи нещо или някого свят. Сега това означава да се откажеш от светски неща или да изстрадаш тяхната загуба заради Господ и Неговото царство. Членовете на Господната Църква трябва с желание да жертват всички неща за Него. Джозеф Смит учи: „Религия, която не изисква жертвата на всички неща, никога няма да има достатъчно сила да създаде онази вяра, която е необходима за живот и спасение“. От гледна точка на вечността, получените чрез жертва благословии са по-важни от всяко едно нещо, което е било пожертвано.

След като Адам и Ева са изгонени от Едемската градина, Господ им дава закона за жертвата. Този закон включва принасяне в жертва на първородните от техните стада. Това символизира жертвата, която щяла да бъде направена от Единородния Син Божий (Моис. 5:4–8). Тази практика продължава до смъртта на Исус Христос, която прекратява жертването на животни като евангелски обред (Ал. 34:13–14). Днес в Църквата се вземат хляба и водата на причастието във възпоменание на жертвата на Исус Христос. От днешните членове на Христовата църква се очаква да принасят в жертва съкрушено сърце и разкаян дух (3 Неф. 9:19–22). Това означава те да бъдат смирени, каещи се и да имат желанието да се подчиняват на Божиите заповеди.