Почитание към Христос и Неговото Евангелие

Имам един скъп приятел, който е великолепен човек, пенсиониран университетски преподавател, автор на много книги и преди всичко отдаден последовател на Исус Христос. Посещавал е Светите земи десетки пъти, за да участва в конференции, да провежда академични проучвания и да води обиколки. Според него всеки път, когато посещава земите, по които е ходил Исус, той бива възхитен, защото непременно научава нещо ново, изумително и пленително за Спасителя, Неговото земно служение и свиден роден край. Почитанието, с което моят приятел говори за всичко научено в Светите земи, е заразително и това изумление е в основата на големите му житейски постижения и академична работа.

Слушайки за преживяванията му и усещайки ентусиазма му, съм размишлявал колко по-голямо духовно удивление, така да се каже, можем и следва да изпитваме по отношение на Евангелието на Исус Христос и каква разлика може да окаже това в нашето ученичество и стремеж към вечен живот. Удивлението, за което говоря, е чувството на вълнение, почитание или изумление, присъщо на всички, които от все сърце съсредоточават живота си върху Спасителя и Неговите учения и смирено разпознават Неговото присъствие в живота си. Подобно чувство на удивление, внушавано от влиянието на Светия Дух, подбужда ентусиазъм за радостен живот според учението на Христос¹.

Писанията съдържат няколко примера за начини, по които това чувство се проявява. Пророкът Исайя например изразява огромната си благодарност за Господ, като се радва в Него². Хората, чули Исус да проповядва в синагогата в Капернаум, са учудени от Неговото учение и силата, с която Той проповядва³. Това е същото чувство, което прониква във всяка частица от сърцето на младия Джозеф Смит, когато той прочита в Библията първа глава на Посланието на Яков, което го подтиква да търси мъдрост от Бог⁴.

Мои братя и сестри, когато наистина изпитваме почитание към Исус Христос и Неговото Евангелие, ние сме по-щастливи, имаме по-голям ентусиазъм за Божието дело и разпознаваме Господната ръка във всички неща. Освен това нашето изучаване на Божиите слова е по-съдържателно, молитвите ни – по-целенасочени, поклонението ни – по-благоговейно, службата ни в Божието царство – по-усърдна. Всички тези действия допринасят за по-честото влияние на Светия Дух в живота ни⁵. По този начин нашето свидетелство за Спасителя и Неговото Евангелие ще бъде укрепвано, Христос ще продължава да живее в нас⁶ и ние ще бъдем „вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, … като изобилства(ме) в нея с благодарение“⁷. Когато живеем така, ние ставаме духовно по-устойчиви и се предпазваме от капана на духовната апатия.

Тази апатия се характеризира с постепенна загуба на вълнение за пълноценно участие в Евангелието на Господ. Тя започва, когато чувстваме, че вече сме постигнали цялото ни нужно знание и благословии за щастие в този живот. Това самодоволство, така да се каже, ни кара да приемаме даровете на Евангелието за даденост, а оттам нататък има риск да започнем да пренебрегваме както редовното участие в основните аспекти на Евангелието на Исус Христос⁸, така и сключените от нас завети. Вследствие на това, постепенно започваме да се отдалечаваме от Господ, способността ни да Го слушаме отслабва⁹ и ние ставаме безразлични и безчувствени към величието на Неговото дело. В ума и сърцето ни може да проникнат съмнения относно истините, които вече сме приели, и да ни направят уязвими за изкушенията на противника¹⁰.

Пастор Ейдън Уилсън Тозер, известен писател и смел християнин, пише: „Самодоволството е смъртен враг на целия духовен растеж“¹¹. Не се ли случва именно това с народа на Нефи, малко след раждането на Христос? Те „започнаха да се учудват все по-малко и по-малко на знамение или изумление от небесата… (не вярвайки) на нищо, което бяха чули и видели“. Така Сатана „заслепи очите им и ги склони да вярват, че учението за Христа е безумно и празно нещо“¹².

Мои възлюбени братя и сестри, в Своята съвършена и безпределна любов и познавайки нашата човешка природа¹³, Спасителят е установил начин, по който можем да се спасим от капана на духовната апатия. Поканата на Спасителя ни дава по-широка перспектива, особено като се има предвид сложния свят, в който живеем: „Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен“¹⁴. Когато приемаме поканата на Спасителя, ние показваме смирение, желание да бъдем учени и надежда да ставаме по-подобни на Него¹⁵. Тази покана включва също така да Му служим и да извършваме служение на Божиите чеда „с цялото си сърце, мощ, разум и сила“¹⁶. В основата на усилията ни по този път, разбира се, са двете големи заповеди: да възлюбим Господ, нашия Бог, и да възлюбим ближния си, както себе си¹⁷.

Този вид поведение е част от божествения характер на Исус и си проличава във всички Негови дела по време на земното Му служение¹⁸. Затова, когато съзнателно и искрено се посветим на това да гледаме към Него и да се учим от съвършения Му пример¹⁹, ние Го опознаваме по-добре. Засилват се ентусиазмът и желанието ни да усвоим най-висшия стандарт за това как следва да живеем, какъв пример следва да даваме и какви заповеди следва да спазваме. Освен това придобиваме допълнително разбиране, мъдрост, божествен характер и благоразположение към Бог и нашите ближни²⁰. Мога да ви уверя, че способността ни да чувстваме влиянието и любовта на Спасителя в живота си ще се увеличава, усилвайки нашата вяра, нашето желание за праведни действия и мотивацията ни да служим на Него и на другите²¹. В допълнение, нашата благодарност за благословиите и трудностите, които имаме в земния живот, ще се затвърди и ще стане част от истинското ни поклонение²².

Скъпи мои приятели, всички тези неща укрепват нашето духовно удивление по отношение на Евангелието и ни вдъхновяват с радост да спазваме заветите, които сключваме с Господ – дори по време на изпитанията и трудностите, които преживяваме. Разбира се, за да се получат тези резултати, трябва да се потопим с вяра и истинско намерение в ученията на Спасителя²³, стремейки се да превръщаме Неговите качества в част от нашия начин на живот²⁴. В допълнение е нужно да се доближаваме все повече до Него чрез покаяние²⁵, като търсим Неговото опрощение и изкупваща сила в живота си и като спазваме Неговите заповеди. Самият Господ обещава, че ще оправя пътеките ни, ако се уповаваме на Него от все сърце, като Го признаваме във всичките си пътища, а не се облягаме на своя собствен разум²⁶.

Изображение

Старейшина Джоунс и Уес заедно

Един мъж на име Уес, който присъства на конференцията днес, приел поканата на Христос да се учи от Него и Неговото Евангелие и започнал да изпитва почитание към Неговата любов след 27 години отдалечаване от заветната пътека. Той ми каза, че един ден с него се свързал мисионер по Facebook, старейшина Джоунс, който временно бил преназначен в района на Уес, преди да се върне в първоначалната си мисия в Панама. Когато видял профила на Уес, без дори да знае предварително, че той вече е член на Църквата, старейшина Джоунс почувствал напътствие от Светия Дух и разбрал, че трябва веднага да се свърже с Уес. Той действал бързо според този подтик. Уес бил изумен от неочаквания контакт и започнал да си дава сметка, че Господ го познава, въпреки отдалечеността му от заветната пътека.

От този момент нататък, Уес и мисионерите започнали често да общуват. Старейшина Джоунс и неговият колега извършвали седмични дела на служба и споделяли духовни послания, които помогнали на Уес да възстанови почитанието си към Спасителя и Неговото Евангелие. Това разпалило пламъка на свидетелството му за истината и за любовта на Спасителя към него. Уес почувствал мира, който идва от Утешителя, и получил силата, от която се нуждаел, за да се върне в стадото. Той ми каза, че това преживяване го е върнало духовно и емоционално към живота и му е помогнало да се освободи от горчивите чувства, натрупани през годините в резултат на преживените трудности.

Както отбелязва моят приятел преподавател, за когото споменах по-рано, винаги можем да научим нещо изумително и пленително за Исус Христос и Неговото Евангелие²⁷. Господ е дал прекрасни обещания, които са за всички, включително и за нас, които се стремят да се учат от Него и да превръщат Неговите слова в част от живота си. На Енох Той казва: „Ето, Духът Ми (ще) е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще оправдая; и планините ще се отдръпват пред теб, и реките ще обръщат посоката си; и ти ще пребиваваш в Мен, и Аз в теб“²⁸. Чрез Своя служител цар Вениамин, Той заявява: „Вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери“²⁹.

Затова, когато искрено и непрестанно се стремим да се учим от Спасителя и да следваме Неговия пример, обещавам ви в Негово име, че божествените Му качества ще бъдат записани в умовете и сърцата ни³⁰, че ще ставаме по-подобни на Него и че ще ходим с Него³¹.

Мои скъпи братя и сестри, моля се винаги да изпитваме почитание към Исус Христос и Неговата безрезервна, безпределна и съвършена любов. Нека споменът за това, което са видели очите ни и са почувствали сърцата ни, увеличава нашето удивление от единителната жертва на Спасителя, която може да ни изцелява от нашите духовни и емоционални рани и да ни помага да се доближаваме все повече до Него. Нека се удивляваме на великите обещания, които Отец е в състояние да изпълни и които Той е приготвил за верните:

„Царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши.

И този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен“³².

Исус е Изкупителят на света и това е Неговата Църква. Свидетелствам за тези истини във вдъхващото почитание, свято и възвишено име на нашия Спасител, Исус Христос, амин.