Обаждай се първо на мен

Когато бях млада майка с моето първо бебе, съпругът ми все още беше в колежа. И двамата работехме на непълно работно време, за да свързваме двата края.

Очаквайки почивния си ден, бях планирала да гледам един стар филм по телевизията. Това беше преди DVD-тата и услугите за видео стрийминг.

Филмът щеше да започне в идеалното време – в 10 часа сутринта, когато нашият син щеше да спи. Във филма участваше Кари Грант, една от любимите ми американски филмови звезди.

Вечерта преди дългоочаквания почивен ден, президентката на Обществото за взаимопомощ в района ми се обади. Една сестра от нашия район беше претърпяла лек удар и се нуждаеше от грижи на следващия ден, докато синът ѝ се върнеше от работа.

„Аз щях да свърша това, но в момента имам гости“ – каза президентката на Обществото за взаимопомощ. Тя обясни, че няма кого друг да помоли и ми предложи да гледа сина ни, докато аз се грижа за сестрата. С неохота се съгласих.

На следващата сутрин оставих сина ни при президентката и отидох да посетя сестрата. Тя се казваше Луиз. Почувствах спонтанно чувство на привързаност към нея. Тя беше на възрастта на моята баба, която наскоро почина.

Помогнах на Луиз да се облече, а след това ѝ приготвих закуска. Тя седна на един стол и включи телевизора. Наближаваше 10 часа сутринта. Докато превърташе каналите с дистанционното, Луиз каза: „По телевизията не дават нищо интересно“.

След кратко колебание, се обадих: „Има филм с Кари Грант по канал 11“.

„Наистина ли? – попита тя. – Аз обожавам Кари Грант!“

Гледахме филма и напълно му се насладихме. След това Луиз ми сподели неща от нейния живот, когато е била на моята възраст. Разказа ми за нейния син, а аз ѝ разказах за моя. Сподели за Църквата и как ѝ липсват посещенията там.

Когато синът ѝ си дойде, обещах да я посетя пак. Казах на президентката на Обществото за взаимопомощ да се обажда първо на мен, ако Луиз имаше нужда от някого.

По някое време през следващите две седмици, Луиз претърпя още един удар и почина, преди да успея да я посетя отново. Бяхме прекарали заедно само девет часа и бяхме изгледали един филм, но Луиз се превърна в скъпа моя приятелка. Често си мисля за нея.

Благодарна съм, че не пропуснах възможността да помогна на една сестра, която имаше нужда от мен – и от която аз имах нужда, въпреки че отначало не разбирах това.