2022 г.
Да си отида ли?
март 2022 г.


„Да си отида ли?“, Лиахона, март/април 2022 г.

Гласове на светии от последните дни: Жени на вярата

Да си отида ли?

След като бях обидена по време на дейност на Обществото за взаимопомощ, трябваше да взема решение.

Изображение
жена разглежда картина на Спасителя

На снимката позира модел

Малко след като се присъединих към Църквата, една ръководителка на Обществото за взаимопомощ се шегуваше във връзка със смешни ситуации. Изведнъж тя започна да се шегува с мен пред всички. Почувствах се неудобно и се обидих.

Първата ми мисъл беше, че няма повече да стъпя в района. Започнах да чета Писанията, опитвайки се да се успокоя. Докато четях, попаднах на един стих, където Исус пита Своите ученици, които са се обидили от Неговите учения: „Да не искате и вие да си отидете?“ (Йoан 6:67).

Веднага си отговорих наум: „Не, аз няма да си отида!“.

Обадих се на президентката на Обществото за взаимопомощ и тя ме посъветва да се обадя на сестрата, която се шегуваше на мой гръб. Аз ѝ се обадих и споделих с нея своите чувства. Заедно стигнахме до заключението, че чувството за хумор е чудесно нещо, но не е редно да се шегуваме пред група от хора с човек, когото не познаваме. Също така обсъдихме, че трябва да се отнасяме внимателно към новите членове на района.

Продължих да посещавам този район, докато живеех в града. Имах множество чудесни преживявания вследствие на обръщането си в Евангелието.

При личните си опити да преодолявам обидите, намерих следните полезни думи от наши църковни ръководители:

„Ако някой каже или направи нещо, което смятаме за обидно, нашето първо задължение е да откажем да се обидим и да обсъдим проблема с него на четири очи, честно и открито“ 1 .

„Обещавам ви, че когато избирате да не бъдете обидени… ще чувствате… обич(та) и одобрение(то) (на Спасителя)“ 2 .

Благодарна съм, че избрах да не напусна Църквата заради един нетактичен коментар. И съм благодарна да бъда член на възстановената Църква, където получавам сила да бъда вярна и да продължавам по пътя на ученичеството. Ценя съветите на пророците и апостолите, които ни учат как да общуваме с нашите братя и сестри в Евангелието.

Мога да продължа да бъда вярна и да избирам да не се обиждам. Мога да се съсредоточавам върху усилията си да ставам по-подобна на Христос и да чувствам любовта и одобрението на Спасителя.

Ще си отида ли? Не. Имам свидетелство, че това е възстановената Църква на Исус Христос на земята днес и че в нея има „думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).

Бележки

  1. Дейвид А. Беднар, „За тях няма спънки, та да се препъват“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 92.

  2. Нийл Л. Андерсън, „Никога не Го изоставяйте“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 41.