Преодоляване на липсата на усещане за духовна насоченост – какво да правя сега?

През това време на незнание накъде да поема или какво да очаквам, забелязах как разсейващите фактори в света лесно могат да започнат да надделяват над духовните неща. Сестра Ребека Л. Крейвън, втори съветника в Общото президентство на Младите жени, казва: „Светът е пълен с разсейващи фактори, които могат да подмамят дори избраните, карайки ги да се отнасят небрежно към сключените завети“¹.

Виждал съм други пълнолетни младежи да изпитват трудности по отношение на свидетелствата си, след като са се завърнали от мисия. Виждал съм и как някои достигат до важни моменти като завършване на университет или брак и накрая се отклоняват от нещата, които са най-важни, когато не оставят място за Евангелието на Исус Христос в новото си ежедневие.

Също така съм преминавал през духовни възходи и падения. Понякога ми е трудно да имам мотивация и да не бъда мързелив, когато става дума за духовни навици, особено когато някои благословии не идват, когато се надявам, че ще дойдат. Винаги искам да напредвам и да се усъвършенствам – не искам да стоя на едно място в духовно отношение. Но понякога чувствам, че просто се нося по течението без цел.

Обаче, когато отделям време за Небесния Отец и Исус Христос всеки ден, особено по малки и прости начини (вж. Алма 37:6), чувствам утехата и стабилността, които Евангелието Му ми носи, дори когато светът е толкова нестабилен.

Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Моля ви да позволявате на Бог да надделява във вашия живот. Отдавайте Му справедлива част от времето си. Като го правите, обръщайте внимание какво се случва с вашата положителна духовна инерция“². Когато съзнателно избирам да имам вяра в Исус Христос всеки ден и отделям време за тези духовни навици, които ме свързват с Него, си спомням моите променящи живота духовни моменти и изпитвам подновено чувство за цел, надежда за бъдещето и вяра.

Друг път, когато се чувствах сякаш ми липсва цел, беше по време на последната ми година в университета. Животът беше труден. Беше по време на пандемията, затова бях депресиран, докато не можех да мръдна от вкъщи и учех. В живота ми имаше такава липса на ясна посока и свързаност.

В този момент изпитвах трудности дори по отношение на Църквата. Често трябваше да се насиля да стана от леглото по пижама, за да слушам събранието за причастие онлайн, защото само до там ми стигаше мотивацията.

През този мрачен период се свързах с близки и приятели и им обясних, че се чувствам депресиран и без усещане за цел. Не изпитвах никаква надежда за бъдещето и не знаех как ще се наредят нещата. И тогава те ми казаха, че се молят за мен и ме подкрепят, въпреки че са далече.

Като се свързах с хора, които обичам, които имат силна вяра и като се молех на Небесния Отец само с минимална духовна мотивация, аз усетих поддържаща подкрепа и обич.

Забелязал съм, че когато се съсредоточавам твърде много върху неосъществените си очаквания, съмненията ми или трудностите ми, вярата ми отслабва. Изгубвам от поглед от благословиите в живота си. Но когато активно се заобикалям с добро, като чета патриархалната си благословия, слушам послания от общата конференция и прекарвам време с обични хора, които имат положително влияние върху мен, аз отново се съсредоточавам върху чудодейната промяна, която Евангелието на Исус Христос внася в живота ми.

Дори и понякога да нямате ясен път пред себе си или нещата да не вървят според планираното, все още има толкова много доброта в живота ви и толкова много възможности, които да ви помагат да напредвате по заветната пътека. Винаги има повече за учене и повече възможности за израстване, особено духовно. Молете се на Небесния Отец за напътствия. Той ще ви помага да търсите и намирате добрите влияния и възможности за израстване и изучаване, които са около вас (вж. Символът на вярата 1:13).

Изображение

пълнолетна млада жена в каяк

Продължавайте да се стремите

Нашата лична духовност понякога може да се движи вълнообразно – нагоре и надолу. Понякога може да се чувстваме непоколебими във вярата си и да усещаме радостта на Евангелието. Но в други случаи може да ни е трудно да знаем каква да е следващата стъпка. Може да ни е трудно, когато имаме изпитания, когато възникват въпроси или благословии се забавят, особено когато даваме всичко по силите си, за да живеем според Евангелието. В тези трудни времена често виждам как хората поемат по една от двете пътеки – по едната се обръщат към Спасителя, а по другата – не.

Понякога сравнявам тези моменти с историята за Моисей и медната змия (вж. Числа 21:8–9). Когато израилтяните отчаяно желаят да бъдат изцелени, след като са ухапани от отровни змии, Моисей им дава лесен начин да бъдат спасени – просто да погледнат медната змия, която символизира Йехова. Това е всичко, което трябва да направят. Само един поглед и ще живеят. Но толкова много хора избират да не го направят и погиват. (Вж. 1 Нефи 17:41.)

Тази история ме кара да си мисля как понякога носим отровната тежест на разочарованието и негодуванието от неудовлетворени очаквания, когато лекът е точно пред нас!

Ключът към това да изпитваме надежда, мир и вяра за нашето бъдеще е просто да гледаме към Исус Христос (вж. Еламан 8:14–15, Йоан 3:14–17).

Винаги съм силно самокритичен, когато допускам грешки. Но тъй като наистина съм се стремил да уча за Небесния Отец и Исус Христос и да вярвам в Тях, знам, че винаги мога да разчитам на Тях за опрощение, израстване и изцеление в трудни моменти. Знам, че когато се обръщам към Тях в молитва, изучавам Следвайте Ме, елате с Мен, прекарвам време в храма и увеличавам призованието си, изпитвам чувство на благодарност и обновление.

Когато Ги търся, виждам Евангелието на Исус Христос такова, каквото е – убежище, което ни предлага утеха, безопасност и изцеление от отровните змии в света.

Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли с обич свидетелства: „Тази съвършена светла надежда, родена от любовта към Бог и всички човеци – това ви пожелаваме. (…) Тази светла надежда се придружава от неоспоримия шепот, че Бог ви обича, че Христос е вашият Застъпник, че Евангелието е истинно. Светлината ѝ ще ви напомня, че в Евангелието винаги, всеки ден, има нова възможност, нов живот, нова година. Какво чудо! Какъв дар! И благодарение на дара на Христос, най-хубавото в живота е наше, ако уверено продължаваме да вярваме, да се опитваме и да се надяваме“³.

С навършването на пълнолетие при младежите настъпват много промени, има много несигурност и да, понякога дори несбъднати очаквания. Но Евангелието на Исус Христос винаги е сигурно и винаги е непоклатимо. А обещанията на Христос и на Небесния Отец са сигурни, когато непрестанно стоим на заветната пътека. В света понякога може да е толкова трудно да се съсредоточаваме върху Него. Но правенето на всяка крачка напред, която ни води към Него, е напредък. Когато се движим към Христос, усилията ни никога не са безцелни – ние напредваме към надежда, мир и радост.