Имаме ли Му доверие? Трудностите са за добро

Президент Томас С. Монсън често ни напомня: „Уповавай се на Господа от все сърце; и не се облягай на своя разум.

Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

Не мисли себе си за мъдър“ (Притчи 3:5–7).

Вярваме ли, че Неговите заповеди са за наше добро? Че неговите ръководители, макар и несъвършени, ни водят добре? Че неговите обещания са сигурни? Вярваме ли, че Небесният Отец и Исус Христос ни познават и искат да ни помагат? Дори сред изпитания, трудности и тежки времена, въпреки всичко, имаме ли Му доверие?

Гледайки назад, научих някои от най-добрите уроци в най-трудните си моменти – като младеж, като мисионер, когато започвах нова кариера, стремейки се да се усъвършенствам в призованията си, отглеждайки голямо семейство или опитвайки се да разчитам на собствените си сили. Изглежда ясно, че трудностите са за добро!

Трудностите ни правят силни, смирени и ни дават възможност да се доказваме. Нашите скъпи пионери с ръчни колички са опознали Бог по време на своите извънмерни страдания. Защо е отнело на Нефи и братята му две глави от Книгата на Мормон, за да се сдобият с плочите от пиринч, а само три стиха да накарат семейството на Исмаил да се присъедини към тях в пустошта (вж. 1 Нефи 3–4; 7:3–5)? Изглажда Господ е искал да укрепи Нефи чрез усилията да получи плочите.

Трудните моменти в живота ни не трябва да са изненада. Един от първите завети, които сключваме с Господ, е да живеем според закона за жертвата. Определението за жертва включва да се откажеш от нещо, което желаеш. С опита разбираме, че това е ниска цена в замяна на благословиите, които следват. Под ръководството на Джозеф Смит, се казва, че „религия, която не изисква жертване на всички неща, никога няма да има достатъчно сила да създаде онази вяра, която е необходима за живот и спасение“¹.

За членовете на Божеството не са чужди трудните неща. Бог Отец жертва Своя Единороден Син да страда ужасно за Единението, включително и да бъде разпънат на кръста. В Писанията се казва, че Исус Христос се научава на „послушание от това, което пострада“ (Евреите 5:8). Той доброволно изстрадва агонията на Единението. Светият Дух трябва да бъде дълготърпелив, за да ни подтиква, предупреждава и направлява, дори когато понякога е пренебрегван, неразбран или забравен.

Трудностите са част от евангелския план. Една от целите на този живот е да бъдем изпитани (вж. Авраам 3:25). Малцина са страдали по-незаслужено от народа на Алма. Те бягат от злия цар Ной, само за да станат роби на ламанитите! Чрез тези изпитания Господ ги учи, че Той наказва Своя народ и изпитва тяхното търпение и вяра (Мосия 23:21).

По време на ужасните дни в затвора Либърти, Господ учи Джозеф Смит да „устои добре“ (У. и З. 121:8) и обещава, че ако той устои, „всички тези неща ще (му) дадат опит и ще бъдат за (негово) добро“ (У. и З. 122:7).

Президент Томас С. Монсън умолява: „Нека винаги избираме по-трудното правилно, вместо по-лесното грешно“². По отношение на нашите храмове, той казва, че „няма жертва, която да е твърде голяма, нито цена, която да е твърде висока, нито трудност, която да е твърде тежка при получаването на благословии(те на храма)“³.

В света на природата, трудностите са част от кръговрата на живота. Трудно е за излюпващото се пиле да пробие тази дебела черупка. Но ако някой се опита да помогне на пиленцето, то не развива необходимата сила да живее. По подобен начин борбата на пеперудата да се освободи от пашкула я укрепва за живота, който ѝ предстои.

С тези примери виждаме, че трудностите са константата! Всички имаме предизвикателства. Променливата е нашата реакция на трудностите.

Има време в Книгата на Мормон, когато хората понасят „големи преследвания“ и „много страдания“ (Еламан 3:34). Как реагират те? „При все това те постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха“ (Еламан 3:35). Друг пример настъпва след години война: „Но ето, поради извънредно голямата продължителност на войната между ламанитите и нефитите, мнозина се ожесточиха, … докато мнозина други смекчиха сърцата си поради страданията си, дотолкова, че се смириха пред Бога“ (Алма 62:41).

Всички ние избираме как да реагираме на трудностите.

Преди това призование аз бях финансов съветник в Хюстън, Тексас. Работех най-вече с мултимилионери, които притежаваха свой собствен бизнес. Почти всички те бяха създали успешен бизнес, започвайки от нулата чрез много упорит труд. Най-тъжното за мен беше да чуя как някои от тях споделяха, че искат да направят нещата по-лесни за децата си. Те не искаха децата им да страдат както те са страдали. С други думи, те щяха да лишат децата си именно от това, което им е дало успеха.

От друга страна, познаваме едно семейство, което подхожда по различен начин. Тези родители били вдъхновени от опита на Дж. С. Пени, чийто баща му казал сам да си изкарва пари, когато навърши 8 години. Те създават своя версия: когато всяко тяхно дете завършва гимназия, то е на собствена издръжка – за по-нататъшно образование (колеж, магистърска степен и т.н.) и за всекидневни нужди (напълно разчита на собствени си сили) (вж. У. и З. 83:4). За щастие, децата реагирали разумно. Всички те завършили висше образование, а някои продължили образованието си след това – всичко със собствени средства. Не било лесно, но те се справили. Постигнали го с усърдна работа и вяра.

Въпросът „Имаме ли Му доверие?“ може по-добре да бъде зададен така: „Имаме ли вярата да се уповаваме на Него?“

Ние имаме ли вярата да се уповаваме на Неговите обещания относно десятъка, че 90 процента от нашия доход плюс помощта на Господ са по-изгодни от 100 процента без помощ от Него?

Имаме ли достатъчно вяра да се доверим, че Той ще ни посещава в страданията ни (Мосия 24:14), че Той ще се възпротивява на тези, които се възпротивяват на нас (вж. Исайя 49:25; 2 Нефи 6:17) и че Той ще посвещава страданията ни за наша полза (вж. 2 Нефи 2:2)?

Ще упражняваме ли необходимата вяра, за да спазваме заповедите Му, така че Той да може да ни благославя както материално, така и духовно? Ще останем ли верни до края, така че Той да може да ни приеме в Своето присъствие (вж. Мосия 2:41)?

Братя и сестри, можем да имаме вярата да се уповаваме на Него! Той иска това, което е най-добро за нас (вж. Моисей 1:39). Той ще отговаря на нашите молитви (вж. У. и З. 112:10). Той ще спазва обещанията Си (вж. У. и З. 1:38). Той има силата да спазва тези обещания (вж. Алма 37:16). Той знае всичко! И най-важното, Той знае кое е най-доброто (вж. Исайя 55:8–9).

Нашият свят днес е труден. Злото е широко разпространено, има корупция във всяка нация, тероризъм, стигащ дори до безопасни места, икономическа разруха, безработица, болести, природни бедствия, граждански войни, тиранични ръководители и т.н. Какво трябва да правим? Да бягаме или да се борим? Кое е правилно? Всеки избор може да е опасен. Било е опасно за Джордж Вашингтон и неговите армии да се бият и също е било опасно за нашите предшественици пионери да бягат. Било е опасно за Нелсън Мандела да се бори за свобода. Казано е, че за да победи злото е необходимо единствено добрите хора да не правят нищо⁴.

Каквото и да правим, не трябва да вземаме решение или да действаме от дух на страх. Наистина, „защото Бог ни е дал дух не на страх“ (2 Тимотей 1:7). (Осъзнавате ли, че навсякъде в Писанията се набляга на идеята за това да не се страхуваме?) Господ ме е научил, че обезсърчението и страхът са инструменти на противника. Отговорът на Господ за трудните моменти е да вървим напред с вяра.

Всеки от нас може да има различно мнение относно това какво е трудност. Някои може да смятат, че е тежко да се плаща десятък, когато парите не стигат. Ръководителите понякога намират за трудно да очакват от бедните да плащат десятък. Може да е трудно за някои от нас да вървят напред с вяра да сключат брак или да създадат семейство. Има хора, които смятат, че е трудно „да се задоволяваме с нещата, които Господ ни е отредил“ (Алма 29:3). Може да е трудно да сме доволни със сегашното ни призование (вж. Алма 29:6). Църковните наказания може да изглеждат много трудни, но за някои те отбелязват началото на истинския процес на покаяние.

Независимо от случая, трудностите могат да бъдат добро за онези, които ще вървят напред с вяра и ще се уповават на Господ и Неговия план.

Мои братя и сестри, свидетелствам, че тези ръководители, стоящите зад мен, са призовани от Бог. Тяхното желание е да служат добре на Господ и да ни помагат в установяването на Евангелието в нашите сърца. Аз ги обичам и подкрепям.

Обичам нашия Спасител, Исус Христос. Удивлявам се на факта, че Той обича Отец и нас до такава степен, че става наш Спасител и Изкупител и правейки това Той е трябвало да страда до толкова, че „да трепери от болка и да кърви от всяка пора, и да страда и тялом, и духом“ (У. и З. 19:18). Въпреки това, изправен пред тази ужасна перспектива и нейната необходимост, Той потвърждава на Отца: „обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Ликувам от думите на ангела: „Няма Го тук; защото възкръсна“ (Матей 28:6).

Неговият пример наистина е „пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6). Само чрез следване на този пример можем да намираме „мир в този свят и вечен живот в идния свят“ (У. и З. 59:23). Като съм следвал Неговия пример и съм прилагал Неговите учения, съм научил за себе си, че всяко едно от „скъпоценните ни и твърде големи обещания“ (2 Петър 1:4) е истина.

Моите най-големи желания са да застана с Мормон като истински ученик на Исус Христос (вж. 3 Нефи 5:13) и един ден да чуя от Него: „Хубаво, ти си добър и верен слуга!“ (Матей 25:21). В името на Исус Христос, амин.