Носители на небесна светлина

Понякога духовното боледуване е в резултат на грях или емоционални рани. Понякога духовните заболявания идват толкова постепенно, че едва можем да разберем какво се случва. Подобно на слоевете седиментна скала, духовната болка и скръб може да се натрупват с времето, да натежават на духа ни, докато се превърнат в непосилен товар. Например, това може да се случва, когато задълженията ни на работа, вкъщи и на църква станат толкова много, че не забелязваме радостта от Евангелието. Дори може да чувстваме, че няма какво повече да даваме или че спазването на Божиите заповеди е непосилно за нас.

Но това, че духовните изпитания са истински, не означава, че те са неизцелими.

Можем да се изцеляваме духовно.

Дори най-дълбоките ни духовни рани – да, тези, които изглеждат неизцелими – могат да бъдат лекувани.

Скъпи мои приятели, изцелителната сила на Исус Христос съществува и днес.

Изцелителното докосване на Спасителя може да променя човешкия живот днес, както и в Неговите дни. Ако само имаме вяра, Той може да хване ръцете ни, да изпълни душите ни с небесна светлина и изцеление и да ни каже следните благословени слова: „Стани, вдигни постелката си и ходи“¹.

Каквато и да е причината за духовните ни болежки, всички те имат нещо общо: липсата на божествена светлина.

Мракът намалява способността ни да виждаме ясно. Той замъглява погледа ни за неща, които някога са били очевидни. Когато сме в мрак, по-вероятно е да вземаме лоши решения, защото не можем да виждаме опасностите по пътя ни. Когато сме в мрак, е по-вероятно да изгубим надежда, защото не можем да виждаме мира и радостта, които ни очакват, ако само продължим напред.

От друга страна, светлината ни позволява да виждаме нещата такива, каквито са. Позволява ни да различаваме истината от заблудата, важното от маловажното. Когато сме в светлината, можем да вземаме праведни решения, основаващи се на истинни принципи. Когато сме в светлината, имаме „съвършена светла надежда“², защото можем да виждаме земните си трудности от гледна точка на вечността.

Ще намираме духовно изцеление, като излизаме от сенките на света и отиваме във вечната Светлина Христова.

Колкото повече разбираме и прилагаме доктриналното понятие за светлината, толкова повече можем да се предпазваме от духовните болежки, които отвсякъде ни карат да страдаме или да се тормозим; и толкова по-добре ще служим като енергични, смели, загрижени и смирени носители на святото свещеничество – верни служители и ученици на нашия възлюбен и вечен Цар.

Исус Христос казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“³.

Какво означава това?

Просто следното: Който смирено следва Исус Христос, ще чувства и ще споделя Неговата светлина. И тази светлина ще нараства, докато отблъсне и най-дълбокия мрак.

Означава, че съществува сила, силно влияние, която произлиза от Спасителя. Тя произхожда от „Божието присъствие, за да изпълва необятното пространство“⁴. Тъй като тази сила вдъхновява, мотивира и озарява живота ни, Писанията често я наричат светлина, но тя е известна и като Дух и истина.

В Учение и завети пише: „Словото Господне е истина, а всичко, което е истина, е светлина, а всичко, което е светлина, е Дух, тъкмо Духът на Исус Христос“⁵.

Това велико прозрение – че светлината е дух, който е истина, и че тази светлина достига до всяка душа, която идва на света – е колкото важно, толкова и обнадеждаващо. Светлината Христова просветлява душите на всички, които се вслушват в гласа на Духа⁶.

Светлината Христова изпълва вселената.

Тя изпълва земята.

И може да изпълни всяко сърце.

„Бог не гледа на лице“⁷. Неговата светлина е достъпна за всички – велики и дребни, богати и бедни, привилегировани и онеправдани.

Ако отворите ума и сърцето си, за да приемете Светлината Христова и смирено следвате Спасителя, ще получавате повече светлина. Ред по ред, тук малко и там малко, ще събирате повече светлина и истина в душите си, докато мракът бъде пропъден от живота ви⁸.

Бог ще отваря очите ви.

Бог ще преобразява сърцето ви.

Божията любов, светлина и истина ще накарат спящите неща да се събудят за живот, а вие ще станете нови създания в Христос Исус⁹.

Господ е обещал: „И ако очите ви са отправени единствено към Моята слава, целите ви тела ще бъдат изпълнени със светлина и няма да има мрак във вас; и това тяло, което е изпълнено със светлина, схваща всички неща“¹⁰.

Това е окончателният лек за духовните болежки. Мракът изчезва в присъствието на светлината.

Обаче Бог няма да ни принуждава да приемаме Неговата светлина.

Ако свикнем с мрака, сърцата ни вероятно няма да се променят.

За да се осъществи промяната, ние трябва активно да допускаме светлината.

По време на полетите ми като капитан на самолет, над планетата ни Земя винаги съм се удивлявал от красотата и съвършенството на Божиите творения. Намирах за особено пленителна връзката между земята и слънцето. Считам я за голям нагледен урок за това как съществуват мракът и светлината.

Както всички знаем, в рамките на всеки 24 часа нощта се превръща в ден, а денят се превръща в нощ.

И така, какво е нощта?

Нощта не е нищо повече от сянка.

Дори и в най-тъмната нощ слънцето не спира да излъчва светлината си. То продължава да свети ярко, както винаги. Но половината земя е в мрак.

Липсата на светлина причинява мрак.

Когато настъпи тъмнината на нощта, не се отчайваме и безпокоим, че слънцето е угаснало. Не си мислим, че слънцето го няма или е престанало да съществува. Разбираме, че сме в сянка, че земята ще продължи да се върти и накрая слънчевите лъчи отново ще достигнат до нас.

Мракът не е показател, че няма светлина. Най-често той просто означава, че не сме на правилното място, за да получаваме светлина. По време на скорошното слънчево затъмнение мнозина положиха големи усилия да застанат в тясната ивица на сянката, причинена от луната, насред яркия слънчев ден.

По много подобен начин духовната светлина постоянно огрява всяко Божие създание. Сатана полага всички усилия, за да създава сянка или да ни поставя в сянка, която сами си създаваме. Той ни принуждава да създаваме собствено затъмнение; бута ни към мрака на греха.

Духовният мрак може да спусне завеса на забрава дори върху онези, които някога са ходели в светлината и са се радвали в Господа. Обаче, дори и в миговете на най-голям мрак, Бог чува нашите смирени молби, докато се молим: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“¹¹.

В дните на Алма имало мнозина, на които им било трудно да приемат духовните неща и „поради тяхното неверие“, Божията светлина и истина не можели да влязат в душите им „и сърцата им бяха закоравели“¹².

Братя, от нас зависи да сме на правилното място, за да виждаме божествената светлина и истина на Евангелието на Исус Христос. Дори когато е настъпила нощта и светът изглежда мрачен, можем да избираме да вървим в Христовата светлина, да спазваме Неговите заповеди и смело да свидетелстваме за Неговата реалност и величие.

Като носители на Божието свещеничество и ученици на Исус Христос, вие сте носители на светлина. Продължавайте да вършите нещата, които ще подхранват Неговата божествена светлина. „Вдигнете светлината си“¹³ и нека тя „свети на света“ – не за да ви виждат и да ви се възхищават, а за да „виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“¹⁴.

Скъпи мои братя, вие сте инструменти в ръцете на Господ с цел да носите светлина и изцеление на душите на чедата на Небесния Отец. Вероятно не се чувствате подготвени да изцелявате онези, които са духовно болни – не повече отколкото един пощенски служител е подготвен да лекува артрит. Вероятно самите вие имате духовни трудности. Въпреки това, Господ ви е призовал. Дал ви е власт и отговорност да помагате на нуждаещите се. Надарил ви е със святата Си свещеническа сила да внасяте светлина в мрака и да вдъхновявате и благославяте Божиите чеда. Бог е възстановил Своята Църква и скъпоценното Си Евангелие, „което изцелява ранената душа“¹⁵. Той е приготвил пътя към духовното благосъстояние, за да намираме изцеление от застоя и да напредваме към крепко духовно здраве.

Всеки път, когато насочвате сърцата си към Бог в смирена молитва, вие чувствате Неговата светлина. Всеки път, когато търсите в Писанията Неговото слово и Неговата воля, светлината става по-ярка. Всеки път, когато забелязвате човек в нужда и жертвате собствения си комфорт, за да помагате, подтиквани от обич, светлината нараства. Всеки път, когато отхвърляте изкушение и избирате чистотата, всеки път, когато търсите или предлагате прошка, всеки път, когато смело свидетелствате за истината, светлината пропъжда мрака и привлича други, които също търсят светлина и истина.

Помислете за личните си преживявания, миговете в служба на Бог и ближните, когато божествената светлина е блестяла в живота ви – в светия храм, на масата за причастието, в тих момент на молитвен размисъл, в семейните ви събирания или по време на свещеническа служба. Споделяйте тези моменти с близки, приятели и особено с нашите младежи, които търсят светлина. Те имат нужда да чуват от вас, че тази светлина се придружава от надежда и изцеление, дори в един изпълнен с мрак свят.

Христовата светлина носи надежда, щастие и изцеление от всички духовни рани или болежки¹⁶. Онези, които изпитат това пречистващо влияние, стават инструменти в ръцете на Светлината на света, за да дават светлина на другите¹⁷. Те ще почувстват това, което почувствал цар Ламоний: „Тази именно светлина беше вляла такава радост в душата му, че облакът от мрак бе разсеян и светлината на вечния живот бе запалена в душата му“¹⁸.

Скъпи мои братя, мои скъпи приятели, нашата цел е да търсим Господ, докато Неговата светлина на вечен живот загори ярко в нас и свидетелството ни стане уверено и силно, дори и насред мрака.

Молитвата ми и благословията ми е да успеете да изпълните съдбата си като носители на свещеничеството на Всевишния Бог и винаги да бъдете радостни носители на Неговата небесна светлина. В святото име на Исус Христос, нашият Учител, амин.