Стремеж към дома

Преди около век едно семейство от Орегон било на почивка в Индиана – на повече от 3 200 км – когато любимото им куче Боби се изгубило. Семейството отчаяно търсило кучето навсякъде, но безуспешно. Боби бил неоткриваем.

Съкрушени, те тръгнали към дома, отдалечавайки се с всеки километър все повече и повече от своя скъп любимец.

Шест месеца по-късно семейството с изумление открило Боби на прага на дома си в Орегон. „Мръсен, измършавял, с протрити до кост лапи – изглежда, че той извървял цялото това разстояние… сам“¹. Историята на Боби възбудила голям интерес сред хората из цялата страна и той станал известен като Боби – кучето чудо.

Боби не е единственото животно, което смайва учените с невероятно чувство за ориентация и инстинкт за дома. Някои популации на пеперудата Монарх мигрират на 4 800 км всяка година към по-благоприятен за тяхното оцеляване климат. Кожестите костенурки прекосяват Тихия океан от Индонезия до брега на Калифорния. Гърбатите китове плуват от студените води на Северния и Южния полюс към Екватора и обратно. Дори още по-впечатляващо е, че птицата полярна рибарка прелита от Северния полярен кръг до Антарктида и обратно всяка година, около 97 000 км.

Когато учените изучават това впечатляващо поведение, те задават въпроси като: „От къде знаят къде да отидат?“ и „Как всяко следващо поколение се научава на това?“

Когато чета за този силен животински инстинкт, се чудя: „Възможно ли е хората да имат подобен стремеж – вътрешна навигационна система, ако щете – която да ги насочва към техния небесен дом?“

Вярвам, че всеки мъж, жена и дете са усещали призив от небесата в определен момент от своя живот. Дълбоко в нас се крие копнеж да се върнем назад през завесата и да прегърнем Небесните родители, Които някога сме познавали и обичали.

Някои може да потискат този стремеж и да притъпяват душите си към този призив. Онези обаче, които поддържат тази искрица в себе си, могат да се впуснат в едно невероятно пътешествие – чудната миграция към небесните висини.

Най-възвишеното послание на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е, че Бог е нашият Отец, че Той се грижи за нас и че има обратен път към Него.

Бог ви призовава.

Бог познава всяка ваша мисъл, вашите болки и най-големи надежди. Бог знае за многото пъти, когато сте Го търсили. За многото пъти, когато сте чувствали безмерна радост. За многото пъти, когато сте ронили сълзи в самота. За многото пъти, когато сте се чувствали безпомощни, объркани или ядосани.

И все пак, през каквото и да сте преминали – ако и да сте залитали, ако и да сте се проваляли, да сте се чувствали съсипани, огорчени, предадени или победени – знайте, че не сте сами.Бог все още ви призовава.

Спасителят протяга Своята ръка към вас. Както много отдавна е казал на рибарите, които са стояли на брега на Галилейското езеро, с безкрайна любов Той казва и на вас: „Елате след Мен“².

Ако Го слушате, Той ще ви говори още днес.

Когато вървите по пътеката на ученичеството – когато напредвате към Небесния Отец – има нещо вътре във вас, което ще потвърждава, че сте чули призива на Спасителя и сте обърнали своето сърце към светлината. То ще ви казва, че сте на правилния път и че се завръщате у дома.

От сътворението на света Божиите пророци са увещавали хората да слушат гласа на Господа, техния Бог… да пазят заповедите Му и наредбите Му… и да се обръщат към Него с цялото си сърце и с цялата си душа³.

Писанията ни дават хиляди причини защо трябва да правим това.

Нека днес ви предложа две причини защо трябва да се обръщаме към Господ.

Първо, вашият живот ще бъде по-добър.

Второ, чрез вас Бог ще прави живота на другите по-добър.

Свидетелствам, че когато предприемаме или продължаваме това невероятно пътешествие, което ни води към Бог, нашият живот ще бъде по-добър.

Това не означава, че животът ни ще е лишен от скърби. Всички ние знаем за верни последователи на Христос, които изстрадват трагедии и несправедливост – Самият Исус Христос е страдал повече от всеки друг. Точно както Бог прави „слънцето да изгрява и над злите, и над добрите“, Той позволява на неприятеля да изпитва и праведните и неправедните⁴. Всъщност, понякога изглежда, че нашият живот е по-труден, точно защото се опитваме да живеем според вярата си.

Не, следването на Спасителя няма да премахва всичките ви изпитания. То обаче ще премахва преградите между вас и помощта, която Небесния Отец иска да ви предоставя. Бог ще бъде с вас. Той ще направлява стъпките ви. Той ще върви рамо до рамо с вас и дори ще ви носи на ръце, когато имате най-голяма нужда.

Ще изпитвате най-възвишените плодове на Духа: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие (и) вярност“⁵.

Тези духовни плодове не са резултат от материално благополучие, успех или добър късмет. Те идват, когато следваме Спасителя и могат да бъдат наши верни спътници, дори посред най-тежките бури.

Огньовете и безредиците на земния живот може да ни застрашават и плашат, но онези, които поверяват сърцата си на Господ, ще бъдат обгърнати от Неговия мир. Тяхната радост няма да намалява. Те няма да бъдат изоставени или забравени.

От Писанията учим: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“⁶.

Тези, които се вслушват във вътрешния призив и търсят Бог, тези, които се молят, вярват и вървят по подготвената от Спасителя пътека – дори ако от време на време се препъват – получават насърчителното уверение, че „всички неща ще работят заедно за (тяхно) добро“⁷.

Защото Бог „дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните“⁸.

„Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става“⁹.

И в Своята добрина Господ пита:

Искате ли да имате трайна радост?

Стремите ли се да чувствате в сърцето си „мир(а), който никой ум не може да схване“?¹⁰

Тогава насочете душата си към светлината.

Започнете своето собствено удивително пътешествие към дома.

Ако го направите, животът ви ще бъде по-добър, по-щастлив и по-смислен.

По време на пътуването ви обратно към Небесния Отец скоро ще осъзнаете, че през това пътуване е важен не само собствения ви живот. Не, този път неизменно ви води към това да се превръщате в благословия в живота на останалите Божии чеда – вашите братя и сестри. И интересното при това пътуване е, че когато служите на Бог, когато се грижите и помагате на ближните си, вие ще забелязвате голям напредък в собствения си живот по начини, които не можете да си представите.

Може би не се смятате за чак толкова полезни, може би не гледате на себе си като на благословия в нечий живот. Често, когато се поглеждаме, виждаме само своите недостатъци и слабости. Може и да си мислим, че е нужно да бъдем „нещо повече“, за да може Бог да действа чрез нас – по-интелигентни, по-заможни, по-харизматични, по-даровити, по-духовни. Благословиите ще идват не толкова заради вашите умения, а в следствие на вашите избори. И Богът на вселената ще работи в рамките на вашите умения и чрез вас, увеличавайки скромните ви усилия за Своите цели.

Неговото дело винаги е напредвало, основавайки се на принципа: „От дребните неща произлиза онова, което е велико“¹¹.

Пишейки до светиите в Коринт, апостол Павел забелязал, че не много от тях можело да бъдат счетени за мъдри според стандартите на света. Но това нямало значение, защото „Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите“¹².

Историята на Божието дело е изпълнена с хора, които са считали себе си за неспособни. Но те са служили смирено, уповавайки се на благодатта Божия и Неговото обещание: „Тяхната ръка ще бъде Моята ръка, и Аз ще бъда техен щит… и те ще се сражават мъжки за Мен; и… Аз ще ги запазя“¹³.

През изминалото лято нашето семейство имаше прекрасната възможност да посети някои места от ранната история на Църквата в източните щати. По специален начин ние преживяхме отново историята на това време. Хора, за които бях чел толкова много – като Мартин Харис, Оливър Каудъри и Томас Б. Марш – станаха по-реални за мен, докато вървяхме там, където те са вървели и размишлявахме над жертвите, които са правили, за да изграждат Божието царство.

Те са имали много на брой благородни качества, които са им позволили значително да допринасят за Възстановяването на Църквата на Исус Христос. Но те също така са били обикновени хора, слаби и несъвършени – като нас. Някои от тях са имали разногласия с Пророка Джозеф Смит и са отпаднали от Църквата. По-късно, много от същите хора са изпитали промяна в сърцата, смирили са се и отново са потърсили общение със светиите и се завърнали сред тях.

Ние може да сме склонни да съдим тези братя и други членове като тях. Може да си казваме: „Аз никога не бих изоставил Пророка Джозеф“.

Макар че това може да е вярно, ние всъщност не знаем какво е било да се живее в онова време, в онези обстоятелства. Не, те не са били съвършени, но колко е обнадеждаващо да знаем, че Бог е можел да действа чрез тях и така. Той е познавал техните силни страни и техните слабости и им е предоставил изключителната възможност да допринесат със стих или мелодия към великия химн на Възстановяването.

Колко обнадеждаващо е да знаем, че въпреки, че ние сме несъвършени, ако сърцата ни са обърнати към Бог, Той ще бъде щедър и добър и ще постига Своите цели чрез нас.

Онези, които обичат и служат на Бог и на ближните си, които смирено и дейно участват в Неговото дело, ще виждат да се случват удивителни неща в техния живот и в живота на любимите им хора.

Ще се отварят врати, които са изглеждали затворени.

Ангели ще вървят пред тях и ще подготвят пътя.

Без оглед на вашето положение в общността ви или в Църквата, Бог ще действа чрез вас, ако желаете това. Той ще усилва праведните ви желания и ще превръща действията на състрадание, които посявате, в богата реколта от добрина.

Ние всички сме „чужденци и пришълци“¹⁴ в този свят. В много отношения, ние сме далеч от дома. Но това не означава, че трябва да се чувстваме изгубени или самотни.

Нашият обичан Отец в небесата ни е дал светлината на Христа. И дълбоко във всеки един от нас, един божествен подтик ни кара да отправяме поглед и сърце към Него, докато вървим по пътя обратно към нашия небесен дом.

Това изисква усилия. Не можете да стигнете там, без да се стремите да се учите от Него, да разбирате Неговите указания, искрено да ги прилагате и да слагате единия крак пред другия.

Не, животът не е кола, която се кара сама. Не е самолет на автопилот.

Не може просто да се носите по водите на живота и да разчитате, че течението ще ви отведе там, където се надявате да стигнете един ден. Ученичеството изисква нашето желание да плуваме срещу течението, когато е необходимо.

Никой друг не е отговорен за собственото ви пътуване. Спасителят ще ви помага и ще подготвя пътя пред вас, но отдадеността да Го следвате и спазвате Неговите заповеди трябва да идва от вас. Това е единственото ви бреме, единствената ви привилегия.

Това е вашето голямо приключение.

Умолявам ви да се вслушвате в призива на вашия Спасител.

Следвайте Го.

Господ е установил Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, за да ви помага в отдадеността ви да служите на Бог и на своите ближни. Нейната цел е да насърчава, учи, въздига и вдъхновява. Тази прекрасна Църква ви дава възможност да бъдете състрадателни, да помагате на другите и да подновявате и спазвате свещени завети. Тя е установена, за да благославя живота ви и да прави вашия дом, общност и народ по-добри.

Елате, присъединете се към нас и се уповавайте на Господ. Използвайте дарбите си за Неговото чудно дело. Помагайте, насърчавайте, изцелявайте и подкрепяйте всички, които желаят да чувстват и да следват този стремеж към нашия божествен дом. Нека се обединим в това славно пътешествие към небесните висини.

Евангелието е едно прекрасно послание на надежда, щастие и радост. То е пътеката, водеща ни към дома.

Когато изцяло приемаме Евангелието с вяра и дела, всеки ден и час, ние ще се доближаваме малко по-близо до нашия Бог. Нашият живот ще бъде по-добър, по необикновени начини чрез нас Господ ще благославя хората около нас и да осъществява Своите вечни цели. За това свидетелствам и ви давам своята благословия, в святото име на Исус Христос, амин.