Сърцето на вдовицата

Имах голямата благословия да служа сред светиите в Тихоокеанския регион през по-голямата част от живота си като възрастен. Вярата, любовта и удивителните жертви на тези предани светии ме изпълват с вдъхновение, благодарност и радост. Техните истории приличат на вашите.

Хрумна ми, че тези светии имат много общо с вдовицата, която Спасителят наблюдавал: „седна… (и) гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти. …

И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот“¹.

Макар нейните две лепти да са дребен принос, те са от върховна стойност за Спасителя, защото тя дава всичко. В този момент Спасителят разбира каква е вдовицата, защото нейното дарение Му разкрива сърцето ѝ. Качеството и дълбочината на любовта и вярата ѝ са толкова големи, че тя дава, знаейки че ще ѝ бъде осигурено за нейната „немотия“.

Виждал съм същото в сърцата на светиите от Тихоокеанския регион. В малко село на един от островите там, един възрастен мъж и жена му приели поканата на мисионерите да питат Господ от сърце дали преподаваните им уроци са истинни. В този процес те също обмисляли последиците от ангажиментите, които трябва да поемат, ако отговорът ги доведе до приемането на възстановеното Евангелие. Те постели и се молели да научат за истинността на Църквата и Книгата на Мормон. Отговорът на молитвите им дошъл под формата на приятно, но силно потвърждение: „Да! Това е истина!“

Получавайки това свидетелство, те решили да се кръстят. Това не бил избор без лична цена. Решението и кръщението им стрували много. Те загубили работата си, жертвали общественото си положение, изгубили важни приятелства и подкрепата, любовта, и уважението на роднините си. Сега отиват на църква всяка неделя, но разменят неловки погледи с приятели и съседи, които вървят на срещуположната страна.

В тези трудни обстоятелства този добър брат бе попитан какво изпитва относно решението си да се присъедини към Църквата. Простият му и непоколебим отговор бе: „Тя е истинна, нали? Нашият избор беше ясен“.

Тези двама новообърнати във вярата светии наистина имат сърце като това на вдовицата. Те, подобно на нея, „пускат всичко“, което могат да дадат, знаейки своята „немотия“. В резултат на вярващите им сърца и неуморната им вяра в тези трудни времена, бремето им било облекчено. Те били заобиколени от подкрепящи и служещи членове на Църквата, които им помагали, като и те самите били лично укрепени от службата си в църковни призования.

След като дали „всичко“ от себе си, дошъл най-страхотният ден, когато били запечатани в храма като вечно семейство. Както помага на обърнатите във вярата под ръководството на Алма, „Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“². Такова е сърцето на вдовицата, илюстрирано с тази прекрасна двойка.

Нека дам един друг пример, при който сърцето на вдовицата е разкрито напълно. В Самоа ние работим със съветите на селата, за да получим разрешение мисионерите да проповядват Евангелието. Преди няколко години имах разговор с вожда на едно село, където в продължение на много, много години беше забранено проповядването от мисионери. Проведох разговора скоро след като върховният вожд бе отворил селото за Църквата, позволявайки на мисионерите ни да учат онези, които се интересуват да узнаят за Евангелието и неговите учения.

След толкова много години, този чудотворен обрат на събитията събуди любопитството ми да разбера какво се беше случило, за да може върховният вожд да предприеме това действие. Попитах, а вождът, с който разговарях, отговори: „Човек може да живее в тъмнина за известно време, но идва момент, когато копнее да излезе към светлината“.

Върховният вожд, отваряйки селото, показва сърце като на вдовицата – сърце, което се смекчава, когато се разкриват топлината и светлината на истината. Този водач е бил готов да се откаже от многогодишна традиция, да се изправи срещу голямо противопоставяне и да остане непоклатим, така че други да могат да бъдат благославяни. Това е ръководител, чието сърце е съсредоточено върху благополучието и щастието на хората му, а не върху съобразяването с традиции, обичаи и лична власт. Той се отказва от тези интереси в полза на това, което президент Монсън учи: „Като следваме примера на Спасителя, ще имаме възможността да бъдем светлина в живота на околните“³.

Накрая нека споделя още едно преживяване сред светиите от Тихоокеанския регион, което остава дълбоко и духовно вкоренено в душата ми. Преди години бях млад съветник на епископ в нов район в Американска Самоа. Имахме 99 члена, сред които фермери, работници във фабрика за консерви и в правителствени организации, както и техните семейства. Когато през 1977 г. Първото президентство обяви, че ще се строи храм в Самоа, всички ние изразихме радост и благодарност. По онова време посещението на храм от Американска Самоа изискваше пътуване до Хаваи или Нова Зеландия. Това бе скъпо пътуване, извън възможностите на много верни членове в Църквата.

След обявяване на строежа, членовете бяха насърчени да правят дарения във фонд за подпомагане изграждането на храмове. В този дух нашето епископство помоли членовете на района с молитва да помислят какво биха могли да дадат. Бе даден срок за семействата да предложат своите дарения. По-късно, когато тези дарения бяха отворени насаме, епископството ни се почувства смирено и трогнато от вярата и щедростта на нашите чудесни членове на района.

Познавайки всяко семейство и обстоятелствата, в които живее, изпитах дълбоки чувства на благоговение, уважение, и смирение, които не ме напуснаха. Това бяха, във всяко отношение, съвременните лепти на вдовицата, щедро дарени от тяхната „немотия“ с радост в обещаните благословии за строителството на свят храм на Господ в земята на Самоа. Тези семейства посветиха на Господ всичко, което можеха, с вярата, че няма да бъдат оставени в нужда. Даренията им разкриваха сърца, подобни на това на вдовицата. Всички, които дадоха дарения, го направиха с толкова желание и радост, защото сърцето на вдовицата в тях гледаше с очи на вяра великите и най-отбрани благословии, очакващи техните семейства и всички хора на Самоа и Американска Самоа, тогава и за идните поколения. Знам, че техните посветени дарения, техните лепти на вдовицата, не остават незабелязани и са приети от Господ.

Сърцето на вдовицата, която дала своите две лепти, е сърце, което ще дава всичко, правейки жертви, издържайки на трудности, преследване и отхвърляне и носейки тегоби от различен вид. Сърцето на вдовицата е сърце, което усеща, чувства и познава светлината на истината, и ще дава всичко, за да приеме тази истина. То също помага на други да видят същата светлина и да получат същото вечно щастие и радост. Накрая, сърцето на вдовицата се определя от желанието да се дава всичко за изграждането на Божието царство на земята.

Нека ние, като светии от целия свят, се обединим във вършенето на това, което е необходимо, за да имаме сърцето на вдовицата, истински радващо се на благословиите, които ще заменят последвалата „немотия“. Молитвата ми е всеки от нас да има сърце, което да носи тегобите ни, да прави необходимите жертви и да има желание да действа и да дава. Обещавам, че Господ няма да ви остави в нужда. Сърцето на вдовицата е изпълнено с благодарност, защото Спасителят е бил „човек на скърби, и привикнал на печал“⁴, за да не е нужно да пием от „горчивата чаша“⁵. Независимо от нашите слабости и провали, и заради тях, Той продължава да протяга ръцете Си, които бяха пронизани за нас. Той ще ни въздигне, ако имаме желанието да идваме при светлината на Неговото Евангелие, да Го приемаме и да Му позволяваме да ни помага в тази наша „немотия“.

Давам свидетелството си за голямата любов, която можем да споделяме като ученици и последователи на Исус Христос. Обичам и подкрепям президент Томас С. Монсън като Божий пророк на земята. Книгата на Мормон е още едно свидетелство за Исус Христос пред света и каня всички да я четат и открият нейното послание лично за себе си. Всички, които приемат поканата на Господ да дойдат при Него, ще открият мир, любов и светлина. Исус Христос е нашият велик Пример и Изкупител. Само чрез Исус Христос и чудото на безкрайното Му Единение можем да получим вечен живот. За това давам свидетелство в Неговото свято име, това на Исус Христос, амин.