2010–2019
Той наистина ни обича
Април 2012


Той наистина ни обича

Благодарение на този създаден от небесата образец на семейството ние можем по-пълно да разбираме как нашият Небесен Отец истински обича всеки от нас еднакво и изцяло.

Обичам да бъда с пълновременните мисионери. Те са преизпълнени с вяра, надежда и неподправено милосърдие. Мисионерското им преживяване е като един мини живот, траещ от 18 до 24 месеца. Те пристигат като деца в духовно отношение, със сериозен апетит да учат, и си заминават като зрели възрастни, готови да победят всяко и всички предизвикателства, поставени пред тях. Обичам също отдадените възрастни мисионери, които са пълни с търпение, мъдрост и спокойна увереност. Те носят един дар на стабилност и обич към енергия на младите мисионери около тях. Заедно всички те са една могъща, упорита сила за добро, която има дълбок ефект върху собствения им живот и върху хората, които биват докоснати от тяхната служба.

Неотдавна слушах двама от тези превъзходни млади мисионери, докато те правеха преглед на усилията и преживяванията си. В онзи момент на припомняне и размишление те обсъждаха хората, с които бяха общували в онзи ден, някои от които откликвали по-охотно от останалите. Обсъждайки обстоятелствата, те питаха, “Как можем да помогнем на всеки отделен човек да развие желание да знае повече за Небесния Отец? Как да им помогнем да почувстват Неговия Дух? Как можем да им помогнем да узнаят, че ние ги обичаме?”

Мислено си представях тези двама млади мисионери три или четири години след като завършат мисията си. Виждах ги как са намерили своите вечни спътнички, как служат в кворум на старейшините или учат група млади мъже. Сега, вместо да мислят за своите проучватели, те си задаваха същите въпроси за членовете на своя кворум или за младите мъже, които им бе възложено да подхранват духовно. Виждах как мисионерският им опит би могъл да бъде прилаган като модел за възпитаване на други хора през остатъка от живота им. Когато тази армия от праведни ученици и следовници се завърне от мисиите си из многото страни по земята, те започват да дават значителен принос в делото по установяване на Църквата.

Пророкът от Книгата на Мормон Лехий размишлявал над същите тези въпроси, докато слушал отговора на своите синове на напътствието и видението, което им бил дал: “И така Ламан и Лемуил, бидейки по-възрастните, роптаеха срещу баща си. И те роптаеха, понеже не познаваха делата на онзи Бог, Който ги беше сътворил” (1 Нефи 2:12).

Вероятно всеки от нас е изпитвал разочарованието, което изпитал Лехий от неговите двама по-големи сина. Когато се сблъскаме с дете, отклонило се от истината, с неубеден проучвател или безотговорен бъдещ старейшина, сърцата ни се преизпълват с чувства, както сторил Лехий, и ние питаме, “Какво мога да сторя, за да им помогна да почувстват и чуят Духа, та да не бъдат оплетени от разсейващите неща на света?” Наум ми идват два стиха от Писанията, които могат да ни помогнат да проправим пътя си през тези разсейващи неща и да почувстваме силата на Божията любов.

Нефи дава един ключ от вратата на познанието чрез следното лично преживяване: “аз, Нефи, … имах голямо желание да познавам тайнствата Божии, затова призовах Господа; и ето, Той ме посети и смекчи сърцето ми, така че аз повярвах на всичките слова, изречени от баща ми. Затова аз не се разбунтувах срещу него като братята ми” (1 Нефи 2:16).

Пробуждането на желанието да знаем ни дава духовни възможности да чуем гласа на небесата. Да намерим начин да събудим и да подхранваме това желание е търсене и отговорност на всеки от нас – мисионери, родители, учители, ръководители и членове. Като чувстваме това желание да се пробужда в сърцата ни, ние се готвим да се възползваме от знанията и поуката от следващия стих, който искам да спомена.

През юни 1831 г., докато на ранните ръководители на Църквата били отправяни призования, на Пророка Джозеф Смит било казано, че “Сатана е навсякъде по земята и той тръгва, мамейки народите”. За да се борим с това отвличащо влияние, Господ казва, че ще ни даде “образец във всички неща, за да не можете да бъдете измамени” (У. и З. 52:14).

Образците са моделите, ръководствата, повтарящите се стъпки или пътеките, които човек следва, за да може да бъде в крак с Божията цел. Ако бъдат следвани тези образци, ние ще останем смирени, будни и в състояние да различаваме гласа на Светия Дух от онези гласове, които ни отвличат и отклоняват. После Господ ни напътства, “този, който трепери под силата Ми, ще бъде направен силен и ще принесе плодове на възхвала и мъдрост, съгласно откровенията и истините, които Аз съм ви дал” (У. и З. 52:17).

Благословията на смирената молитва, отправяна с искрено намерение, позволява на Светия Дух да докосне нашите сърца и ни помага да си спомним това, което сме знаели преди да бъдем родени в този смъртен живот. Като разбираме ясно плана на нашия Небесен Отец за нас, ние започваме да съзнаваме отговорността си да помагаме на други хора да научат и разберат Неговия план. Тясно свързан с помагането на другите да си спомнят е начинът, по който лично ние живеем според Евангелието и го прилагаме в живота си. Когато наистина живеем според Евангелието по образеца, проповядван от Господ Исус Христос, способността ни да помагаме на другите расте. Следното преживяване е един пример за това как този принцип може да действа.

Двама млади мисионери почукали на една врата, надявайки се да открият човек, който да чуе посланието им. Вратата се отворила и един доста едър мъж ги посрещнал с далеч не дружелюбен глас: “Мисля, че ви казах да не хлопате отново на вратата ми. Предупредих ви преди, че ако някога отново дойдете, може да стане неприятно. Сега ме оставете на мира”. Той бързо затворил вратата.

Докато старейшините се отдалечавали, по-възрастният, по-опитен мисионер сложил ръка на рамото на по-младия, за да го утеши и окуражи. Без те да знаят, мъжът ги наблюдавал през прозореца, за да е сигурен, че са разбрали предупреждението му. Той напълно очаквал да ги види да се отнесат несериозно към краткия му отговор на опита им за разговор. Обаче когато видял проявата на доброта между двамата мисионери, сърцето му внезапно се смекчило. Той отворил вратата и ги поканил да се върнат и да споделят своето послание с него.

Именно когато отстъпваме пред Божията воля и живеем по Неговия образец, чувстваме Неговия Дух. Спасителят учи, “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Иоана 13:35). Този принцип да имаме любов помежду си и да развиваме способността си да сме съсредоточени върху Христос в начина ни на мислене, говорене и действие, е съществен принцип в превръщането ни в ученици на Христа и учители на Неговото Евангелие.

Пробуждането на това желание ни подготвя да търсим обещаните образци. Търсенето на образците ни води до учението на Христос, така както било проповядвано от Спасителя и Неговите пророци-ръководители. Един образец на това учение е да устояваме докрай: “И благословени са тези, които ще се стремят да установят Моя Сион в онзи ден, защото те ще имат дара и силата на Светия Дух; и ако устоят до края, те ще бъдат възвисени в последния ден и ще бъдат спасени във вечното царство на Агнеца” (1 Нефи 13:37).

Кое е най-основното средство, чрез което можем да се радваме на дара и силата на Светия Дух? Това е силата, идеща когато сме верни ученици и следовници на Исус Христос. Това е нашата любов към Него и нашите ближни. Именно Спасителят определя образеца на любовта, когато ни учи, “Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго” (Иоана 13:34).

Президент Гордън Б. Хинкли утвърждава този принцип, когато казва: “Да обичаме Господ не е просто съвет; това не е просто добро пожелание. Това е заповед. … Любовта към Бог е коренът на всяка добродетел, на всяко добро, на всичката сила на характера, на всяка вярност да се върши правилното” (“Words of the Living Prophet”, Liahona, дек. 1996 г., стр. 8).

Планът на Отца определил образеца на семейната организация, която да ни помага да учим, прилагаме и разбираме силата на любовта. В деня, когато бе създадено собственото ми семейство, скъпата ми Ана и аз отидохме в храма и встъпихме в брачен завет. Колко много си мислех, че я обичам в онзи ден, но всъщност едва бях започнал да виждам видението на любовта. Когато в живота ни се появяваше всяко от нашите деца и внуци, любовта ни се разпростираше в същата степен и изцяло върху всяко от тях. Изглежда, няма предели за растящата способност да обичаме.

Чувството на обич от страна на нашия Небесен Отец е подобно на гравитационно привличане от небесата. Като отстраним разсейващите неща, които ни теглят към света, и упражняваме свободата си на избор да търсим Него, ние отваряме сърца за една селестиална сила, която ни привлича към Него. Нефи описва силата и величината й така, “чак до линеене на плътта ми” (2 Нефи 4:21). Тази същата сила на любовта кара Алма да пее “песента на изкупващата любов” (Алма 5:26; вж. и ст. 9). Тя докосва Мормон по такъв начин, че той ни съветва, “молете се с цялото си сърце”, за да можем да бъдем изпълнени с Неговата любов (Мороний 7:48).

И съвременните, и древните Писания са изпълнени с напомняния за вечната любов на Небесния Отец към Неговите чеда. Убеден съм, че ръцете на нашия Небесен Отец са постоянно протегнати, тъкмо готови да обгърнат всеки един от нас и да кажат на всеки с тих, пронизващ до самата душа глас, “Обичам те”.

Благодарение на този създаден от небесата образец на семейството ние можем по-пълно да разбираме как нашият Небесен Отец истински обича всеки от нас еднакво и изцяло. Свидетелствам, че това е истина. Бог наистина ни познава и обича. Той ни е дал едно видение на Неговото свято място и е призовал пророци и апостоли да проповядват принципите и образците, които ще ни върнат обратно при Него. Като се борим да пробудим желанието да знаем у себе си и у другите и като живеем според образците, които откриваме, ще бъдем привличани към Него Свидетелствам, че Исус е самият Син Божий, наш пример, наш обичан Изкупител, което казвам в името на Исус Христос, амин.