Небесните сили

Свещеничеството е властта на Бог, дадена на мъжете на земята да действат във всички неща за спасението на човечеството (вж. Спенсър У. Кимбъл, “The Example of Abraham”, Ensign, юни 1975 г., стр. 3). Свещеничеството е средството, чрез което Господ действа на земята за спасяване на души. Една от определящите черти на Църквата на Исус Христос както в миналото, така и днес, е Неговата власт. Не може да има истинска Църква без божествена власт.

Властта на свещеничеството получават обикновени мъже. Достойнство и желание – не опит, умения или образование, са изискванията за ръкополагане в свещеничеството.

Моделът за получаване на властта на свещеничеството е описан в пета точка от Символа на вярата: “Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от онези, които имат власт”. Така едно момче или един мъж получава властта на свещеничеството и бива ръкоположен в даден сан от човек, който вече е носител на свещеничеството и е бил упълномощен от ръководител с необходимите свещенически ключове.

От един носител на свещеничеството се очаква да упражнява тази свещена власт в съответствие със светите Божии разум, воля и цели. В свещеничеството няма нищо егоистично. Свещеничеството винаги се използва с цел служба, благослов и укрепването на други хора.

По-висшето свещеничество се получава чрез тържествен завет, който включва задължението да се действа с властта (вж. У. и З. 68:8) и в службата (вж. У. и З. 107:99), които са получени. Като носители на святата Божия власт ние сме представители, които да действат, а не обекти, върху които да се въздейства (вж. 2 Нефи 2:26). На свещеничеството е присъщо да бъде активно, а не пасивно.

Президент Езра Тафт Бенсън учи:

“Не е достатъчно да получим свещеничеството и после пасивно да седнем и да чакаме някой да ни подбутва да свършим нещо. Когато получим свещеничеството, имаме задължението да станем активно и ревностно ангажирани в подпомагане каузата на праведността по земята, защото Господ казва:

“… Този, който не върши съвсем нищо, докато не му е заповядано и приема заповед с колебливо сърце, и я спазва с ленивост, същият е осъден (У. и З. 58:29)” (So Shall Ye Reap 1960 г., стр. 21).

Президент Спенсър У. Кимбъл също подчертано набляга на активната природа свещеничеството. “Човек нарушава свещеническия завет, когато престъпва заповедите – но също и когато оставя несвършени задълженията си. Съответно, за да наруши този завет, човек трябва просто да не прави нищо” (The Miracle of Forgiveness, 1969 г., стр. 96).

Когато даваме най-доброто от себе си, за да изпълняваме свещеническите си задължения, можем да бъдем благославяни със силата на свещеничеството. Силата на свещеничеството е Божията сила, действаща посредством мъже и момчета като нас и изисква лична праведност, вярност, покорство и усърдие. Едно момче или мъж може да получи властта на свещеничеството чрез полагане на ръце, но няма да има силата на свещеничеството, ако е непокорен, недостоен или не желае да служи.

“Правата на свещеничеството са неразделно свързани с небесните сили и … небесните сили не могат да бъдат използвани, нито управлявани, освен чрез принципите на праведността.

Това, че те могат да ни бъдат предавани, е вярно, но когато се опитваме да скрием греховете си или да задоволяваме гордостта или суетния си стремеж, или да упражняваме контрол, господство или принуда върху душите на чедата човешки в каквато и да е степен на неправедност, ето, небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява и когато Той се оттегли, край на свещеничеството или на властта на този човек” (У. и З. 121:36–37; курсив добавен).

Братя, ако едно момче или мъж получи властта на свещеничеството, но пренебрегва онова, което нужно, за да отговори на условията да получи силата на свещеничеството, това е неприемливо за Господ. Носителите на свещеничество, млади и стари, трябва да имат едновременно властта и силата – нужното позволение и духовна способност да представляват Бог в делото на спасението.

Аз бях отгледан в дом с вярна майка и чудесен баща. Майка ми бе потомка на пионери, които пожертвали всичко за Църквата и царството Божие. Татко не бе член на нашата Църква и като млад мъж искал да стане католически свещеник. В крайна сметка избрал да не отиде в духовната семинария и вместо това предпочел да се занимава с производство на сечива и бояджийство.

През по-голямата част от семейния си живот моят баща посещаваше събранията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни с нашето семейство. Всъщност много хора в нашия район нямаха представа, че татко не е член на Църквата. Той играеше и тренираше отбора по софтбол на района, помагаше в дейността на скаутите и подкрепяше моята майка в многото й призования и отговорности. Искам да ви разкажа за един от големите уроци, които научих от своя баща относно властта и силата на свещеничеството.

Като дете много пъти всяка седмица питах татко кога ще се кръсти. Всеки път, когато го тормозех така, той отговаряше с обич, но твърдо: “Дейвид, аз нямам намерение да се присъединя към Църквата заради майка ти, заради тебе или заради някой друг. Аз ще се присъединя към Църквата, когато знам, че това е правилното нещо, което да сторя”.

Мисля, че бях в началото на юношеството си, когато проведохме следния разговор с моя баща. Тъкмо се бяхме върнали от съвместното посещение на неделните събрания и аз попитах татко кога смята да се кръсти. Той се усмихна и каза, “Винаги ти си човекът, който ме пита кога ще се кръстя. Днес аз имам един въпрос за теб”. Аз бързо и развълнувано заключих, че имаме напредък!

Татко продължи, “Дейвид, вашата църква учи, че свещеничеството било взето от земята в древността и било възстановено чрез небесни пратеници на Пророка Джозеф Смит, нали?” Отвърнах, че неговото твърдение е вярно. Тогава той каза, “Ето моя въпрос. Всяка седмица на свещеническото събрание аз слушам епископа и другите свещенически ръководители да напомнят, молят и умоляват мъжете да вършат своето домашно обучение и да изпълняват свещеническите си задължения. Ако твоята църква наистина има възстановеното свещеничество на Бог, защо толкова много от мъжете в нея не се различават по отношение на религиозното си задължение от мъжете в моята църква?” Моят млад ум незабавно изключи. Нямах задоволителен отговор за моя татко.

Предполагам, че баща ми не бе прав да преценява валидността на твърдението на нашата Църква да има божествена власт въз основа на недостатъците на мъжете, с които общуваше в нашия район. Но неговият въпрос към мен съдържаше правилното предположение, че мъжете, носители на святото Божие свещеничество, следва да бъдат различни от останалите. Мъжете, носители на свещеничеството, не са по рождение по-добри от останалите, но те следва да се държат по различен начин. Мъжете, носители на свещеничеството, следва не само да получат властта на свещеничеството, но и да станат достойни и верни проводници на Божията сила. “Бъдете чисти, вие, които носите съсъдите Господни” (У. и З. 38:42).

Никога не забравих уроците относно властта и силата на свещеничеството, които научих от моя баща, един добър човек не от нашата вяра, който очакваше повече от мъжете, които заявяваха, че са носители на Божието свещеничество. Онзи следобеден разговор с моя баща преди много години породи у мен желание да бъда “добро момче”. Не исках да бъда лош пример и препятствие за напредъка на моя баща в изучаването на възстановеното Евангелие. Исках просто да бъда добро момче. Господ желае от нас, носителите на Неговата власт, да бъдем почтени, добродетелни и добри момчета винаги и на всяко място.

Може би ви е интересно да узнаете, че няколко години по-късно моят баща бе кръстен. И в съответното време аз имах възможността да му дам Аароновото и Мелхиседековото свещеничество. Едно от най-големите преживявания в живота ми бе да наблюдавам как моят татко получава властта и най-важното, силата на свещеничеството.

Споделям с вас този показателен урок, който научих от своя баща, за да подчертая една проста истина. Да получим властта на свещеничеството чрез полагане на ръце е важно начало, но то не е достатъчно. Ръкополагането дава власт, но е нужна праведност, за да действаме със сила, докато се стремим да въздигаме души, да учим и да свидетелстваме, да благославяме и съветваме, и да придвижваме напред делото на спасението.

В това важно време от историята на земята вие и аз като носители на свещеничеството трябва да бъдем праведни мъже и ефективни оръдия в ръцете Божии. Ние трябва да се въздигнем като мъже Божии. Вие и аз би било добре да се поучим и вслушаме в примера на Нефи, внукът на Еламан, и на първите дванадесет ученици, призовани от Спасителя в началото на Неговото служение сред нефитите. “И той ги поучаваше на много неща; … И Нефи служеше със сила и велика власт” (3 Нефи 7:17).

В края на интервютата за храмова препоръка, които провеждах като епископ и президент на кол, аз често питах семейните сестри как най-добре бих могъл да служа на тях и на техните семейства. Еднотипността на отговорите, които получавах от тези верни жени, бе едновременно поучителна и тревожна. Сестрите рядко се оплакваха или критикуваха, но често отговаряха така: “Моля помогнете моят съпруг да разбере своята отговорност като свещенически ръководител у дома ни. Щастлива съм да ръководя изучаването на Писанията, семейната молитва и семейната домашна вечер и ще продължа да го правя. Но бих искала съпругът ми да е равноправен партньор и да осигури силното свещеническо ръководство, което само той може да даде. Моля помогнете съпругът ми да научи как да стане патриарх и свещенически ръководител в нашия дом, над който председателства и който защитава”.

Аз често размишлявам над искреността на тези сестри и тяхното искане. Свещеническите ръководители чуват подобни тревоги и днес. Много жени се молят за своите съпрузи, които имат не само властта, но и силата на свещеничеството. Те копнеят да бъдат впрегнати заедно с един верен съпруг и свещеник, спътник в делото по създаване на съсредоточен върху Христа и Евангелието дом.

Братя, обещавам ви, че ако вие и аз размишляваме с молитва над молбите на тези сестри, Светият Дух ще ни помогне да се видим такива, каквито наистина сме (вж. У. и З. 93:24) и да разпознаем нещата, които трябва да променим и подобрим. И времето за действие е сега!

Тази вечер повтарям поученията на президент Томас С. Монсън, който ни прикани, като носители на свещеничеството, да бъдем “примери за праведност”. Той ни напомни повторно, че изпълняваме Господното поръчение и имаме право на Неговата помощ при условие, че сме достойни за това (вж. “Примери за праведност”, Лиахона, май 2008 г., стр. 65–68). Вие и аз сме носители на властта на свещеничеството, върната на земята в тази диспенсация от небесни пратеници, тъкмо Иоан Кръстител и Петър, Яков и Иоан. И затова всеки мъж, който получава Мелхиседековото свещеничество, може да проследи своята лична линия на властта директно до Господ Исус Христос. Надявам се, че вие сте благодарни за тази чудесна благословия. Моля се да бъдем чисти и достойни да представляваме Господ, докато упражняваме Неговата свещена власт. Нека всеки един бъде достоен за силата на свещеничеството.

Свидетелствам, че святото свещеничество наистина е било възстановено на земята в тези последни дни и се намира в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелствам също, че президент Томас С. Монсън е председателстващият висш свещеник над висшето свещеничество на Църквата (вж. У. и З. 107:9, 22, 65–66, 91–92) и единствен човек на земята, който едновременно държи всички ключове на свещеничеството и е упълномощен да ги упражнява. За тези неща тържествено свидетелствам, в святото име на Господ Исус Христос, амин.