Завръщане към вярата

През тази великденска утрин, президент Монсън, ние сме толкова благодарни да чуем гласа на нашия жив пророк. Ценим вашите слова, включително и следния съвет: „Открийте радост по време на пътуването“¹ и „Бъдещето е толкова светло, колкото вашата вяра“².

Тази година децата от Неделното училище споделят радостта и светлината от тяхната вяра в Исус Христос, когато пеят „Спасителят ме обича, знам това“. Те пеят истината: „Знам, Той е жив! … Давам Му сърцето си“³. Също както децата от Неделното училище, всеки от нас може да усили вярата си в Исус Христос по време на своето пътуване и да открие радост.

На скорошна среща на Обществото за взаимопомощ аз чух млада майка да описва своето обръщане във вярата. Тя е израснала в Църквата с родители, които са я учили на Евангелието. Посещавала е Неделно училище за деца, Младите жени и семинара. Тя обичала да учи и да открива истини. Постоянната й цел била да разбере Защо? Старейшина Ръсел М. Нелсън казва: „Бог може да научи само любознателния ум“⁴. И тази млада жена искала да бъде научена.

След гимназия, тя отива в университет, запечатана е в храма за завърнал се мисионер и е благословена с красиви деца.

Тази майка с любознателен дух продължава да задава въпроси. Но колкото по-трудни стават въпросите, толкова по-трудни са и отговорите. А понякога няма отговори – или поне не такива, които да дадат мир. В последствие, докато тя търси отговори, изникват все повече въпроси, и тя започва да се съмнява в самата основа на своята вяра.

По време на това объркване, някои от хората около нея казват: „Просто се осланяй на моята вяра“. Но тя си мисли: „Не мога. Вие не разбирате, вие не се борите с тези проблеми“. Тя обясни: „Бях готова да проява уважение към онези, които нямаха съмнения, ако те проявяха уважение към мен“. И мнозина го направили.

Тя казва: „Моите родители познаваха сърцето ми и дадоха свобода. Те избраха да ме обичат, докато се опитвах да разбера нещата за себе си“. Също така, епископът на тази млада майка често се среща с нея и споделя своята увереност в нея.

Членове на района също не се поколебават да покажат обич и тя чувства принадлежност. Нейният район не е място за демонстриране на съвършенство, а място за подпомагане.

„Беше интересно – спомни си тя. – В това време почувствах истинска връзка с моите баба и дядо, които бяха починали. Те ме теглеха и ме насърчаваха да продължавам да опитвам. Усещах как казват: „Съсредоточи се над това, което знаеш“.

Въпреки значителната подкрепа, тя става слабо активна. Тя казва: „Аз не се отделих от Църквата заради лошо поведение, духовна апатия, търсене на причина да не спазвам заповедите или защото исках лесен изход. Усещах, че имам нужда от отговор на въпроса: „В какво наистина вярвам?“

По онова време тя прочита книга с писанията на Майка Тереза, която споделя подобни чувства. В писмо от 1953 г. Майка Тереза пише: „Моля, помолете се специално за мен, за да не проваля делото Му и за да се прояви Нашия Господ, защото има толкова ужасна тъмнина в мен, сякаш всичко е мъртво. Така е почти от момента, в който започнах „делото“. Помолете нашия Господ да ми даде смелост“.

Архиепископ Перие отговорил: „Бог те напътства, мила Майко; ти не си в толкова дълбока тъмнина, колкото мислиш. Пътят, който трябва да се следва, не винаги е ясен от началото. Моли се за светлина; не вземай бързи решения, слушай какво имат да кажат другите, обмисляй техните причини. Винаги ще откриеш нещо, което да ти помогне. … Притежаваш достатъчно – разум и добри намерения, водена си от вяра и молитва“⁵.

Приятелката ми си помислила, че след като Майка Тереза може да живее според вярата си без всички отговори и без да усеща яснота във всичко, може би тя също щяла се справи. Тя можела да направи една малка крачка във вярата, а след това още една. Можела да се съсредоточи над истините, в които вярвала, и да им позволи да изпълнят ума и сърцето й.

Връщайки се назад, тя казва: „Свидетелството ми бе заприличало на купчина пепел. Всичко бе изгоряло. Останал бе само Исус Христос“. Тя продължи: „Но Той не те изоставя, когато имаш въпроси. Когато някой се опитва да спазва заповедите, вратата е широко отворена. Молитвата и изучаването на Писанията станаха много важни“.

Първата й стъпка към възстановяване на вярата била да започне с основните евангелски истини. Тя си купува книга с детски песни на Неделното училище и започва да чете словата на песните. Те са съкровища за нея. Моли за вяра, която да премахне тежестта, която усеща.

Научава, че когато попадне на изказване, което я кара да се съмнява, тя „може да спре, да види цялата картина и да отнесе Евангелието към себе си“. Тя казва: „Задавах си въпроса: „Това ли е правилният път за мен и моето семейство?“. Понякога се питах: „Какво искам за децата ми?“ Осъзнах, че искам те да сключат брак в храма. Тогава вярата ми се върна в моето сърце“.

Старейшина Джефри Р. Холанд казва: „Смирението, вярата и влиянието на Светия Дух (винаги) ще бъдат част от всяко търсене на истина“⁶.

Макар че има въпроси за това как ни е дадена Книгата на Мормон, тя не може да отрече истините, които открива там. Тя се съсредоточава над изучаването на Новия завет, за да разбере по-добре Спасителя. „Накрая обаче – казва тя – се върнах към Книгата на Мормон, защото ми харесваше какво усещам, когато чета за Исус Христос и Неговото Единение“.

Тя продължи: „Трябва да имате лични преживявания с истините в тази книга“, а тя ги има. След което обясни: „Прочетох Мосия и се почувствах напълно водена: „Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща … ; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере“⁷.

Някъде по това време идва призование да служи като пианистка в Неделното училище. „Беше безопасно – казва тя. – Исках децата ми да посещават Неделно училище, а сега можех да бъда с тях. А още не бях готова да преподавам“. Докато служи, тя продължава да получава помощ от хората около нея: „Ела, приемаме те, независимо на какъв етап си, и ще те чакаме там. Дай ни каквото можеш да предложиш“.

Докато свири детските песни, тя често си мисли: „Това са истини, които обичам. Още мога да свидетелствам. Просто ще кажа онези неща, които знам и в които вярвам. Може да не е съвършеното споделяне на знание, но ще е моят принос. Това, над което се съсредоточавам, се разраства в мен. Хубаво е да се върнеш към същността на Евангелието и да усетиш яснота“.

В онази неделна сутрин, докато слушах тази млада сестра да споделя историята на своето пътуване, си припомних, че на върху канарата на нашия Изкупител ние трябва да градим основите си⁸. Спомних си също и следния съвет на старейшина Джефри Р. Холанд: „Дръжте се здраво за онова, което вече знаете и устоявайте, докато се появи допълнително познание“⁹.

По време на нейния урок осъзнах по–добре, че отговорите на нашите искрени въпроси се появяват, когато търсим искрено и живеем според заповедите. Припомних си, че нашата вяра се простира далеч отвъд ограниченията на моментната причина.

И, о, как исках да бъда като онези, които обгръщат тази млада майка, обичат я и я подкрепят. Както казва президент Дитер Ф. Ухтдорф казва: „Ние всички сме странници, стремящи се към Божията светлина, вървящи по пътя на ученичеството. Ние не укоряваме другите за количеството светлина, която те може да имат или да нямат; вместо това ние подхранваме и насърчаваме всяка светлина докато стане ярка, ясна и истинна“¹⁰.

Когато децата в Неделното училище пеят „Детска молитва“, те питат: „Небесни Отче, там ли си? И чуваш ли, отвръщаш ли на всяка детска молитва?“¹¹.

Ние също можем да се чудим: „Наистина ли е там Небесния Отец?“, само за да се зарадваме – както прави моята приятелка – когато отговорите дойдат по тих и прост начин. Свидетелствам, че това просто знание идва, когато Неговата воля стане наша. Свидетелствам, че истината е на земята и Неговото Евангелие се намира тук, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. В името на Исус Христос, амин.