Знаме за народите, светлина за света

Мои възлюбени братя и сестри, искам да ви призная моята благодарност за вашата подкрепяща вяра и молитви. Господ е възложил големи и сериозни задължения върху ръководството на тази Църква и вие ни подкрепяте в тази отговорност. Знаем, че се молите за нас и ние искаме да знаете, че и ние се молим за вас.

Не минава и ден без да благодаря на Господ за верните светии от последните дни. Не минава ден, в който да не се моля Той да ви благослови, където и да сте и каквито и да са вашите нужди.

Искам да ви напомня, че ние всички сме заедно в това дело. Не може да става и дума за отделяне на висшите ръководители от членовете на Църквата. Ние всички работим като един за една велика кауза. Ние всички сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

В рамките на вашата сфера на отговорност вие имате толкова сериозни задължения, колкото и аз в рамките на моята сфера на отговорност. Всеки един от нас трябва да е твърдо решен да изгражда царството Божие на земята и да съдейства за напредъка на делото на праведността.

Мисля, че мога честно да кажа, че ние нямаме никакви егоистични желания по отношение на това дело и единственото, което искаме, е то да успее.

Ние от Първото Президентство постоянно се занимаваме с решаването на голям брой проблеми от най-различен характер. Те възникват пред нас всекидневно.

В края на един особено труден ден аз погледнах нагоре към портрета на Бригъм Йънг, който виси на моята стена. Попитах: „Брат Бригъм, какво да правим?” Стори ми се като че ли той леко се усмихна и след това сякаш каза: „По мое време аз имах достатъчно собствени проблеми. Не ме питай какво да правите. Това е вашата стража. Питай Господ, защото това всъщност е Негово дело.” И това, уверявам ви, е което правим и трябва винаги да пръвим.

Докато размишлявах над тези въпроси в онзи неотдавнашен труден ден, аз отворих Библията на първата глава на книгата на Исус Навиев и прочетох следните думи:

„Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе” (Исус Навиев 1:9).

Казах си: „Няма никаква причина за отчаяние. Това е делото на Бог. Въпреки усилията на всички онези, които му се противопоставят, то ще върви напред, така както Богът на небесата е предопределил то да върви напред.”

Прелистих страниците на Стария завет и като отворих на втората глава на Исаия, прочетох следните думи:

„В последните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него.

И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката и словото Господне от Ерусалим” (Исаия 2:2-3).

Откакто храмът Солт Лейк бе осветен, ние тълкуваме този стих от Писанията, който е повторен отново и в книгата на Михея (вж. Михея 4:1-2) като стих, който се отнася до този свещен дом на Господ. И за това място, след неговото освещаване, все повече хора по целия свят казват на практика: „Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му”.

Вярвам и свидетелствам, че мисията на тази Църква е да стои като знаме за народите и светлина за света. Върху нас е възложен огромен и всеобхватен дълг, от който не можем да се оттеглим или да се отклоним. Ние приемаме този дълг и сме решени да го изпълним, и с помощта на Бог ние ще го направим.

Навсякъде около нас има сили, които биха желали да ни възпрат от това усилие. Светът постоянно ни притиска. От всички посоки чувстваме натиск да смекчим своята позиция, да отстъпим, тук малко и там малко.

Никога не трябва да губим от поглед нашата цел. Винаги трябва да стои пред нас целта, която Господ ни е поставил.

Както казал Павел:

„Най-сетне, братя, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието във високите места.” (Ефесяните 6:10-12).

Трябва да стоим твърдо. Трябва да се съпротивяваме на света. Ако го правим, Всемогъщият ще бъде нашата сила и закрилник, нашият водач и откровител. Ще имаме утехата да знаем, че правим онова, което Той би искал да правим. Другите може и да не са съгласни с нас, но съм уверен, че ще ни уважават. Няма да бъдем оставени сами. Има мнозина, които не са от нашата вяра, но чувстват нещата като нас. Те ще ни подкрепят. Те ще ни поддържат в нашите усилия.

Не можем да бъдем арогантни. Не можем да бъдем самодоволни. Самата ситуация, в която Господ ни е поставил, изисква да сме смирени бидейки облагодетелствани да получаваме Неговите напътствия.

Въпреки че по определени въпроси не можем да се съгласим с другите, ние никога не трябва да сме неприветливи. Трябва да излъчваме приятелство, любезност, добросъседство и разбиране.

Сега ще наблегна на една тема, по която вече се говори на тази конференция. На нашите млади хора, славните младежи от това поколение, аз казвам: Бъдете верни. Дръжте се за вярата. Твърдо стойте зад онова, което знаете, че е правилно.

Сблъсквате се с огромни изкушения. Те идват при вас в залите за популярни забавления, чрез Интернет, във филми, по телевизията, в евтината литература и по други пътища — лукави, гъделичкащи усещанията и трудни да им се устои. Натискът от връстниците може да е сломяващ. Но, мои скъпи млади приятели, вие не трябва да се предавате. Трябва да бъдете силни. Трябва да гледате към далечната перспектива, вместо да се поддавате на сегашното съблазнително изкушение.

Шоумени с чудат външен вид привличат огромни тълпи от нашите младежи. Те забогатяват от високите цени на билетите. Техните песни, твърде голяма част от тях, са похотливи като съдържание.

Порнографията е навсякъде със своите изкусителни покани. Вие трябва да й обръщате гръб. Тя може да ви пороби. Тя може да ви унищожи. Отнасяйте се към нея, както заслужава — като към безвкусен и долнокачествен материал, създаван и разпространяван от онези, които забогатяват за сметка на онези, които я гледат.

Светостта на сексуалните отношения е напълно разрушена от тяхното мръсно изобразяване в медиите. Онова, което притежава вродена красота, се опорочава в своето популярно представяне. Доволен бях да отбележа, че нашата, притежавана от Църквата, телевизионна станция тук в Солт Лейк Сити отказа да излъчва програма със похотливо съдържание. Интересно бе също да се отбележи, че единствената друга станция, принадлежаща към същата телевизионна мрежа, която отмени излъчването, беше една станция в Саут Бенд, щата Индиана — мястото, където е Университета Нотр Дам. Утешително е да знаем, че има и други, които имат същото твърдо отношение като нас и са готови да предприемат някакви действия.

Животът е нещо по-добро от онова, което така често се изобразява. Природата е нещо по-добро от това. Любовта е нещо по-добро от това. Този вид забавление е само зла карикатура на доброто и красивото.

Вие, млади мъже и жени, които ме чувате днес, вие, студенти в различни университети, осъзнайте, че един от големите проблеми в тези университети са алкохолните гуляи. Те намаляват способностите. Разрушават живота на някои хора. Водят до прохосване на пари, време и коструктивни усилия. Каква тъжна гледка е да се видят интелигентни млади хора как вредят на себе си и съсипват своите възможности чрез прекомерно пиене.

Беше голям дан на почит към студентите в Университета Бригъм Йънг, когато списание Принстън Ривю ги определи като „най-непоколебимо трезвите” студенти в Америка. Мнозина от вас, разбира се, не могат да учат в Университета Бригъм Йънг, но където и да сте, вие можете да живеете според същите стандарти, които се изискват на територията на Университета Бригъм Йънг.

Неотдавна четох в нашето списание New Era, статия посветена на млади светии от последните дни в Мемфис, щата Тенеси. В някои случаи те са единствените светии от последните дни на територията на университета. Един от тях е цитиран да казва: „Може и да съм единственият член в моето учебно заведение, но… дори когато съм физически сам, аз никога не съм духовно сам” (из Arianne B. Cope, „Smiling in Memphis,” New Era, окт. 2003 г., стр. 23-24).

Цитира се друг да казва: „Зная, че много тийнейджъри се чудят дали наистина знаят, че Евангелието е вярно. Но… тук трябва да знаеш със сигурност едното или другото, защото хората ме питат за това всеки ден. Всеки път, когато отговаряш на въпрос, ти споделяш своето свидетелство” (вж. New Era, окт. 2003 г., стр. 25).

Тези млади хора, които са пръснати сред този голям град, са се научили да стоят заедно, да се укрепват взаимно.

Бог да ви благослови, мои скъпи млади приятели. Вие сте най-доброто поколение, което някога сме имали. Вие познавате Евангелието по-добре. Вие сте по-верни в своите зеадължения. Вие сте по-силни да устоявате на изкушенията, които идват по пътя ви. Живейте според вашите стандарти. Молете се за напътствието и закрилата на Господ. Той никога няма да ви остави сами. Той ще ви утешава. Той ще ви подкрепя. Той ще ви благослови и възвеличи и ще направи наградата ви сладка и красива. И вие ще откриете, че вашият пример привлича други, които ще се насърчат от вашата сила.

Както е с младежите, така е и с вас, възрастните. Ако искаме да държим тази Църква като знаме за народите и светлина за света, трябва да поемем върху себе си повече от блясъка на живота на Христос като отделни хора и при нашите лични обстоятелства. Когато заставаме в подкрепа на правилното, не трябва да се боим от последиците. Не трябва никога да се страхуваме. Павел е казал на Тимотея:

„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ” (2 Тимотея 1:7-8).

Твърдя, че тази Църква е нещо много повече от социална организация, в която се събираме заедно, за да се наслаждаваме взаимно на компанията си. Тя е нещо повече от Неделно училище и Общество за взаимопомощ и събрание на свещеничеството. Тя е нещо повече от събрание за вземане на причастието и дори нещо повече от служба в храма. Тя е царството на Бог на земята. Подобава ни да действаме по начин, който подхожда на членството ни в това царство.

Вие, мъже, които притежавате свещеничеството, имате такава огромна отговорност. Трябва да избягвате похотливия глас на сирени от света. Вие трябва да сте над тези неща. Трябва да стоите в ръста на Божието свещеничество. Трябва да избягвате злото във всичките му форми и да вземете върху си природата на добротата и благоприличието, като позволите на светлината, на божествената светлина, да свети чрез вашите действия.

Не е възможно един дом да е място на закрила и мир, ако човекът, който живее в него, не е един разбиращ и готов да помогне съпруг и баща. Силата, която можем да получим от своите домове, ще ни направи по-способни да гледаме света лице в лице, по-приемливи в обществото, в което се движим, по-ценни за онези, които ни наемат на работа — по-добри мъже.

Познавам много такива мъже. Очевидно е, че те обичат своите съпруги и деца. Те са горди с тях. И това, което е чудесно, е че те са извънредно преуспяващи в избраните си професии. Те са възхвалявани, почитани и уважавани.

А на вас, жени. Преди една седмица говорих най-подробно пред жените от Обществото за взаимопомощ. Онази реч представляваше сърдечните ми виждания за вас. Вие също можете да вземете върху си блясъка на Христос. Вие също можете да бъдете силни, и насърчаващи, и красиви, и готови да помогнете.

Напомням на всеки един от нас, че ние сме светии от последните дни. Сключили сме с нашия Небесен Отец завети, които са свещени и задължаващи. Ако спазваме тези завети, те ще ни направят по-добри бащи и майки, по-добри синове и дъщери.

Вярвам, че другите ще застанат зад нас, ако постъпваме по този начин. Можем да подкрепяме истината и добротата и съм уверен, че няма да сме сами. Нещо повече, ще бъдем подкрепяни от невидимите небесни сили.

Връщам ви отново към Стария завет:

„И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея” (4 Царете 6:15-17).

Господ ни е казал, че

„ние, малкото стадо, не трябва да се боим, а трябва да вършим добро. Дори земята и адът да се обединят срещу нас, ако сме построени върху канарата на Спасителя, те не могат да надделеят над нас,…

че трябва да гледаме към Него при всяка наша мисъл и да не се съмняваме, нито да се боим” (Вж. У. и З. 6:34, 36). В името на Исус Христос, амин.