Покаяние и промяна

Встъплението ми е нещо, казано в мое присъствие, от един от тези доблестни мисионери. „Като поглеждам назад в живота си”, каза той, „трудно можех да си представя босоног сърфист от Хаваи да завършва третата си мисия. Но когато почувствах топлата прегръдка на Спасителя, пожелах да Му служа и се промених”. Да, той го направил! Станли И. К. Хо ми каза, че до тридесетата си година не правел нищо друго освен „да виси по плажовете на Уайкики”. После открил Евангелието, оженил се за момиче-светия от последните дни и се променил. Оттогава изпълнил много призования, включително епископ и президент на кол. Сега старейшина Хо и обичната му Моми, отговорна за тъй много от промените в живота му, са отслужили три пълновременни мисии.

Обръщам се за друг пример към Евангелието от Лука:

„И Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

искаше да види Исус кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

И завтече се напред и се покачи на една черница, за да Го види: понеже през оня път щеше да мине.

Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост” (Лука 19:1-6).

Тук Евангелието отбелязва, че следовниците на Исус „роптаели”, понеже Той щял да отиде в дома на грешник (ст. 7). Но за Исус това нямало значение. Неговото Евангелие е за всички, които ще напуснат стария си начин на живот и извършат промените, нужни за спасението им в Царството Божие.

Сега обратно към разказа за човека, отворил дома и сърцето си за Господ:

„А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му го четверократно.

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом…

Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото” (стихове 8-10).

Закхей от Ерихон и Хо от Хаваи представляват всички нас. Те са примери как това, за което се молим, ще бъде изживяно от всички нас, които решим да приемем Господ „с радост” и да Го следваме, където ни води.

Евангелието на Исус Христос ни предизвиква да се променим. „Покайте се” е най-честото му послание, а покаяние значи отказ от всички наши навици — лични, семейни, етнически и национални — противоречащи на Божиите заповеди. Целта на Евангелието е да преобрази обикновените хора в небесни граждани и това изисква промени.

Иоан Кръстител проповядвал покаяние. Слушателите му били от различни групи и той обявил промените, които всеки трябва да направи, за да „принасяме…

плодове достойни за покаяние” (вж. Лука 3:8). Митари, войници и прости хора — всички имали традиции, които трябвало да се променят чрез процеса на покаяние.

Ученията на Исус също били предизвикателство към традициите на различните групи. Когато книжниците и фарисеите се оплакали, че учениците Му „престъпвали преданието на старейшините”, като пропускали ритуалното измиване, Исус отвърнал, че книжниците и фарисеите „престъпвали Божиите заповеди заради тяхното предание” (Матея 15:2-3). Той описал как те са „осуетили Божията дума заради (тяхното) предание” (ст. 6). „Лицемери” нарича Той онези, които верни на традициите, не спазвали Божиите заповеди (ст. 7).

Отново в съвременното откровение Господ заявява, че „онзи лукавия” отнема от невинните човешки чеда светлината и истината „чрез непокорство… и поради традицията на бащите им” (вж. У. и З. 93:39).

Традициите, културата или начина на живот на хората неизбежно включват някои обичаи, които трябва да бъдат променени от тези, които искат да станат достойни за най-избраните Божии благословии.

Целомъдрието е един такъв пример. „Не прелюбодействай”, заповядва Господ от Синай (Изход 20:14) и го повтаря в съвременното откровение (вж. У. и З. 42:24; виж също У. и З. 59:6). „Бягайте от блудодеянието”, заповядва в Новият завет (1 Коринтяните 6:18; вж. и Галатяни 5:19; 1 Солунци 4:3). Божиите пророци винаги са осъждали „блудствата”. При все това в много земи тези вечни заповеди често са били пренебрегвани, осмивани, противопоставяли са им се силните традиции. Това е особено забележимо днес, когато филмите, списанията и Интернет-връзките на една нация незабавно се споделят с много други. Сексуалните връзки извън брака се толерират или защитават от мнозина. Така е и с бързо развиващият се достъп до порнографията. Всички, които са принадлежали на тези култури на греха, трябва да се покаят и променят, ако искат да станат Божии люде, защото Той е предупредил, че „нищо нечисто не може да влезе в Неговото царство” (3 Нефи 27:19).

Седмичното посещаване на Църквата е друг пример за заповед, противоречаща на обичайните традиции. Господ е заповядал да отиваме в Църквата и „да приемаме причастието (си)” в Неговия неделен ден (вж. У. и З. 59:9). Това изисква нещо повече от пасивно посещение. Заповядано ни е да участваме в богослужение и в служба и това изисква драстична промяна за повечето не-християни и дори за тези християни, чиито посещения в църква са били само като нередовни зрители.

Божията заповед да се въздържаме от алкохол, тютюн, чай и кафе (вж. У. и З. 89) също противоречи на обичаите на мнозина. С дълготрайните пристрастия или навици не се скъсва лесно, но Божията заповед е ясна и обещаните благословии са по-големи от предизвикателствата на промяната.

Друг такъв пример е честността. Някои култури допускат лъжата, кражбата и други нечестни действия. Но нечестността във всяка форма — било за помирение, за избягване на неудобство или получаване на придобивка — е в пряко противоречие с евангелските заповеди и култура. Бог е Бог на правдата и не се променя. Ние сме тези, които трябва да се променят. И това ще бъде голяма промяна за всички, чиито традиции ги приучават да мислят, че могат да лъжат по малко, да хитруват по малко и да участват в измама, когато това им носи лична изгода и няма по всяка вероятност да бъде разкрито.

Една по-малко сериозна световна традиция, която противоречи на евангелската култура, е идеята за движенията нагоре и надолу по служебната стълбица. В света ние се позоваваме на движенията нагоре или надолу при повишения и понижения. Но в длъжностите на Църквата няма „нагоре” и „надолу”. Ние просто се движим наоколо. Един епископ, освободен със съответната власт и призован да служи в Неделното училище за деца, не е понижен. Той върви напред, понеже приема освобождаването си с благодарност и изпълнява задачите от новото си призование — дори някое далеч не толкова забележимо.

Видях паметен пример за това преди няколко месеца във Филипините. Посещавах един район в кол Пасиг близо до Манила. Там срещнах Аугусто Лим, когото познавах от предишни години като президент на кол, президент на мисия, висш ръководител и президент на храма Манила. Сега го видях да служи смирено и благодарно в неговото епископскопство в района като втори съветник на човек, значително по-млад и по-неопитен. От президент на храм до втори съветник на районно епископство е хубав пример за евангелската култура в действие.

В тези примери не сравнявам културата или обичаите на една част на света с друга. Сравнявам светския начин с Господния начин — културата на Евангелието на Исус Христос с културата или традициите на всяка нация или човек. Никоя група няма монопол над добродетелта или имунитет спрямо заповедта да се промени. Исус и апостолите Му не са се опитвали да превърнат езичниците в юдеи (вж. Римляните 2:11; Галатяните 2:11-16, 3:1-29, 5:1-6, 6:15). Те учели езичници и юдеи, опитвайки се да обърнат всеки от тях в последовател на Христа.

По подобен начин днешните Господни служители не се опитват да превърнат филипинците, азиатците или африканците в американци. Спасителят кани всички да дойдат при Него (вж. 2 Нефи 26:33; У. и З. 43:20), и служителите Му се стремят да склонят всички — включително американците — да станат светии от последните дни. Ние казваме на всички: отхвърлете вашите обичаи и културните практики, които противоречат на Божиите заповеди и на културата на Неговото Евангелие, и се присъединете с Неговите люде в изграждането на Божието царство. Апостол Иоан учи, че ако спрем да ходим в тъмнина, „ходим в светлината… имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса ни очисти от всеки грях” (1 Иоаново 1:7).

Съществува неповторима евангелска култура, комплекс от ценности, очаквания и практики, общи за всички членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Този евангелски начин на живот произлиза от плана за спасение, от Божиите заповеди и от ученията на живите пророци. Той намира израз в начина, по който отглеждаме семействата си и живеем личния си живот. Принципите, обявени в „Семейството:Прокламация към света”, са чудесен израз на нашата евангелска култура.

Вие, които сте кръстени в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, сключвате завети. В съвременното откровение Господ заявява, „Когато хората са призовани към вечното Ми Евангелие и сключват вечен завет, те се считат солта на земята и сила на човечеството” (вж. У. и З. 101:39). За да изпълняваме заветния си дълг като сол на земята, трябва да сме различни от околните.

Както учи Исус, „Истина, истина ви казвам, Аз ви давам да бъдете солта на земята, но ако солта изгуби вкуса си, с какво ще се осоли земята? Оттогава насетне солта не ще служи за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче под краката човешки” (3 Нефи 12:13; вж. и Maтея 5:13; У. и З. 101:40).

Това изисква от нас да извършим някои промени в нашата семейна, етническа или национална култура. Ние трябва да променим всички детайли на поведението си, които противоречат на евангелските заповеди, завети или култура.

Евангелският план е базиран на индивидуална отговорност. Нашият Символ на вярата декларира вечната истина, че „хората ще бъдат наказани за собствените си грехове, а не за прегрешението на Адам” (Символът на вярата 1:2). Това изискване за лична отговорност, което има много проявления в нашето учение, е в рязък контраст с плана на Сатана да „изкупи цялото човечество, та нито една душа да не бъде загубена…” (вж. Moисей 4:1). Планът на Отца и Спасителя е основан на личния избор и личното усилие.

Учението и практиката за лична отговорност и усилие е в разрез с индивидуалните традиции и местни култури в много земи. Живеем в свят с големи различия в доход и материални придобивки и съществуват множество обществени и лични усилия тези различия да се намалят. На последователите на Спасителя е заповядано да дават на бедните и мнозина го правят. Но някои дарове насърчават манталитет на зависимост, като намаляват нуждите на техните получатели от земна храна или подслон, но ги лишават във вечната им нужда за индивидуален растеж. Растежът, изискван от евангелския план, може да се прояви само при манталитет на лична отговорност и усилие. Не при един манталитет на зависимост. Всичко, което ни причинява зависимост от друг за решения или средства, които бихме могли да си осигурим сами, ни отслабва духовно и забавя растежа ни към това, което евангелския план предвижда да бъдем.

Евангелието издига хората от бедността и зависимостта, но само когато евангелската култура, включително плащането с вяра на десятък дори от много бедните, преобладава над обичаите и културите на зависимост. Това е урокът, който трябвало да научат децата на Израил, излезли от стотиците години египетско робство, последвали един пророк към собствена земя и станали могъщ народ. Такъв урок може да бъде научен и от мормонските пионери, които никога не използвали за извинение преследванията или бедността си, но вървели напред с вяра, знаейки, че Бог ще ги благослови, ако спазват заповедите Му, което Той и сторил.

Промените, които трябва да извършим, за да станем част от евангелската култура, изискват продължително и понякога мъчително усилие и различията ни трябва да бъдат видими. Като „сол на земята”, ние също сме и „виделината на света” и нашата светлина не бива да бъде скрита (вж. Maтея 5:13-16). Апостол Иоан предупреждава, че това може да накара света да ни мрази (вж. 1 Иоаново 3:13). Поради това онези, които са сключили завет да се променят, имат святото задължение да се обичат и да си помагат. Тази подкрепа трябва да бъде оказана на всяка душа, която се бори да излезе от културата на света и да дойде в културата на Евангелието на Исус Христос. Апостол Иоан заключава, „Нека не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност” (1 Иоаново 3:18).

Никой друг не показва любов към ближните по-изразително от благородните мъже и жени на тази Църква, които напускат удобните домове и обстановка, за да служат на мисия като двойка мисионери. Те осигуряват най-неподправената и ценна помощ на онези, които се борят да се променят. Бог да благослови нашите мисионерски двойки!

Исус ни е заповядал да се обичаме един друг и ние показваме тази любов по начина, по който служим един другиму. Заповядано ни е също да обичаме Бог и ние показваме тази любов, като постоянно се покайваме и спазваме заповедите Му (вж. Иоана 14:15). И покаяние значи повече от това да се откажем от греховете си. В най-широк смисъл то изисква промяна, отказ от всички наши традиции, които противоречат на Божиите заповеди. Като ставаме пълноценни участници в културата на Евангелието на Исус Христос, ставаме „съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефесяните 2:19).

Свидетелствам, че това е, което нашият Господ и Спасител би искал да вършим, за да можем да станем това, което Евангелието Му иска да бъдем, в името на Исус Христос, амин.