Но ако не…

Като младеж се върнах у дома от баскетболен турнир на осмите класове обезсърчен, разочарован и объркан. Изтърсих на майка си, „Не знам защо загубихме — аз вярвах, че ще спечелим”!

Сега си давам сметка, че тогава не съм знаел какво е вяра.

Вярата не е перчене, не е просто желание, нито просто надежда. Истинската вяра е вяра в Господ Исус Христос — доверие и упование в Исус Христос, които карат човек да Го следва¹.

Преди векове Даниил и младите му другари внезапно били измъкнати от сигурността в света — един чужд и плашещ свят. Когато Седрах, Мисах и Авденаго отказали да коленичат и да се поклонят на златния идол, направен от царя, разяреният Навуходоносор им казал, че ако не направят каквото им е заповядано, незабавно щели да бъдат хвърлени в пламенната огнена пещ. „И кой ще е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?”².

Тримата младежи бързо и с пълна вяра отвърнали, „Ако това е така (ако ни хвърлиш в пещта), нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ, и от твоите ръце ще ни избави”. Това звучи като моята вяра от 8-ми клас. Но след това показали, че напълно разбират какво е вярата. Те продължили, „Но ако не… на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме”³. Това е заявление на истинска вяра.

Те знаели, че трябва да уповават на Бог — дори ако нещата не се развиели както очаквали⁴. Знаели, че вярата е повече от мисловно одобрение, повече от едно признание, че Бог е жив. Вярата е пълно доверие в Него.

Вяра е да мислим, че макар и да не разбираме всички неща, Той ги разбира. Вяра е да знаем, че макар и нашата сила да е ограничена, Неговата не е. Вярата в Исус Христос се състои от пълно упование в Него.

Седрах, Мисах и Авденаго знаели, че винаги могат да разчитат на Него, понеже знаели Неговия план и че Той не се мени⁵. Те знаели, както знаем и ние, че смъртният живот не е игра на природата. Тя е кратка част от великия план⁶ на нашия обичен Отец в Небесата да направи възможно за нас, Hеговите синове и дъщери, постигането на същите благословии, на които се радва Той, ако желаем това.

Те знаели, както знаем и ние, че в доземния си живот сме били учени от Него за целта на смъртността: „Ние ще създадем земя, на която тези биха могли да обитават; и ще ги изпитаме, за да видим ще изпълняват ли всичко, което Господ техният Бог ще им заповяда”⁷.

Ето ни го на — това е изпит. Светът е място за изпитване на смъртните мъже и жени. Когато разберем, че всичко това е едно изпитание, ръководено от Небесния ни Отец, Който желае да Му вярваме и да Му позволим да ни помага, тогава ще можем да виждаме всичко по-ясно.

Той ни е казал, че е Неговото дело и Неговата слава e „да осъществи безсмъртието и вечния живот на човека”⁸. Той вече е постигнал божествеността. Сега единствената Му цел е да ни помогне — да ни позволи да се завърнем при Него и да бъдем като Него, и да живеем вечен живот като Неговия.

Като знаели всичко това, за онези трима млади юдеи не било трудно да вземат решението си. Те щели да следват Бог; щели да вярват в Него. Той щял да ги отърве, но ако не — знаем останалата история.

Господ ни е дал право на избор, правото и отговорността да решаваме⁹. Той ни изпитва, като ни позволява да бъдем предизвиквани. Той ни уверява, че няма да позволи да бъдем изкушени повече от това, което можем да понесем ¹⁰. Но трябва да проумеем, че големите предизвикателства създават големи хора. Ние не търсим скърби, но ако отвърнем с вяра, Господ ще ни укрепи. Но ако не-тата могат да станат забележителни благословии.

Апостол Павел научил този показателен урок и заявил след десетилетия на отдадена мисионерска дейност: „нека се хвалим в скърбите… като знаем, че скръбта произвежда твърдост; а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда; A надеждата не посрамява”¹¹.

Той бил уверен от Спасителя, „доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена”¹².

Павел отвърнал: „С преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила… намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен”¹³. Когато Павел посрещнал своите предизвикателства по Господния начин, вярата му нараствала.

„С вяра Aвраам, когато бил изпитван, принесъл в жертва Исаак”¹⁴. На Авраам, поради голямата му вяра, било обещано потомство, по-многобройно от звездите в небесата, и това потомство щяло да произлезе от Исаак. Но Авраам незабавно се подчинил на Господната заповед. Бог щял да изпълни обещанието Си, но ако не по начина, очакван от Авраам, последният въпреки това уповавал в Него напълно.

Мъже извършват изумителни неща, като уповават на Господ и спазват заповедите Му — като упражняват вяра, дори когато не знаят как Господ ги моделира.

„С вяра Моисей… се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря;

и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха;

Като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища…

С вяра напусна Eгипет, без да се бои от царския гняв…

С вяра те минаха през Червеното море като по сухо…

С вяра ерихонските стени паднаха”¹⁵.

Други „с вяра побеждаваха царства, … получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болест, ставаха силни във война”¹⁶.

Но всред всички тези славни резултати, на които участниците се надявали и които очаквали, винаги имало и но ако не-та:

„Други пък изпитваха присмехи и бичувания … окови и тъмници:

с камъни биваха убити, с триони претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с нож; скитаха се… търпяха лишение, бедствия и страдания;…¹⁷

Бог промисли нещо по-добро за тях чрез техните страдания, защото без страдания те не могат да постигнат съвършенство”¹⁸.

Писанията и историята ни са пълни с разкази за велики Божии мъже и жени, вярващи, че Той ще ги отърве, но ако не, показвали, че ще уповават и ще бъдат верни.

Той има властта да го стори, но това е наше изпитание.

Какво очаква от нас Господ относно нашите предизвикателства? Очаква да сторим всичко, на което сме способни. Останалото ще свърши Той. Нефи казва, „Понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим” ¹⁹.

Трябва да имаме същата вяра като Седрах, Мисах и Авденаго.

Нашият Бог ще ни отърве от присмех и преследване, но ако не… Нашият Бог ще ни отърве от болест и страдание, но ако не… Той ще ни отърве от самота, депресия или страх, но ако не… Нашият Бог ще ни отърве от заплахи, обвинения и несигурност, но ако не… Той ще ни отърве от смърт или осакатяване на обичните ни, но ако не, … ние ще уповаваме на Господ.

Нашият Бог ще види, че получаваме справедливост и правда, но ако не… Той ще се увери, че сме обичани и оценени, но ако не… Ще получим съвършен спътник и праведни и послушни деца, но ако не, … ние ще имаме вяра в Господ Исус Христос, знаейки, че ако правим всичко, на което сме способни, ще бъдем, в определеното от Него време и по Неговия начин, спасени и ще получим всичко, което има Той²⁰. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.