2004 г.
В силата Господна
Май 2004


В силата Господна

Нужна ни е сила извън нас самите да спазваме заветите, в каквато и ситуация да ни постави животът.

Като младеж служих като съветник на един мъдър президент на окръг в Църквата. Той се опитваше да ме учи. Помня, че едно от нещата, над които се чудех, беше този даден от него съвет: „Когато посрещаш хора, отнасяй се с тях сякаш са в сериозна беда и ще бъдеш прав в над половината случаи”.

Тогава си помислих, че той е песимист. Днес, след повече от 40 години, виждам колко добре е разбирал той света и живота. С течение на времето светът отправя все повече предизвикателства, а нашите физически възможности с възрастта бавно намаляват. Ясно е, че ще се нуждаем от нещо повече освен човешка сила. Псалмистът е бил прав: „Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда”1.

Възстановеното Евангелие на Исус Христос ни помага да разберем как да сме достойни за силата Господна, когато се заемаме с някоя напаст. То ни казва защо в живота си се изправяме пред изпитания. И, което е по-важно, казва ни как да получим защита и помощ от Господ.

Ние се изправяме пред изпитания, защото нашият Небесен Отец ни обича. Целта Му е да ни помогне да станем достойни за благословията да живеем с Него и с Неговия Син, Исус Христос, завинаги в слава и със семейства. За да станем достойни за този дар, ние трябва да получим смъртно тяло. С тази смъртност ние разбираме, че ще бъдем изпитвани с изкушения и трудности.

Възстановеното Евангелие не само ни учи защо трябва да бъдем изпитани, но също ни дава яснота какво е изпитанието. Пророкът Джозеф Смит ни дава обяснение. Чрез откровение той е могъл да запише словата, казани при сътворението на света. Те се отнасят до нас, тези духовни деца на нашия Небесен Отец, които ще дойдат в смъртността. Ето тези слова:

„И ние ще ги изпитаме, за да видим ще изпълняват ли всичко, което Господ техният Бог ще им заповяда”2.

Това обяснение ни помага да разберем защо имаме изпитания в живота. Те ни дават възможност да докажем, че сме верни на Бог. В течение на живота ни връхлитат тъй много неща, че да ги понесем изглежда почти извън възможностите ни. Ето какво значеха стиховете от Писанията, „Вие трябва да устоите до края”3 за мене, когато ги прочетох за пръв път. Звучеше зловещо, като да седя неподвижно и да стискам облегалките за ръце на креслото, докато някой ми вади зъба.

Сигурно би могло да звучи по същия начин на семейство, зависещо от реколтата, когато няма дъжд. Те биха се чудили, „Колко дълго можем да издържим”? Това може да изглежда по същия начин на някой юноша, който трябва да се съпротивлява на прииждащия потоп от от мръсотия и изкушение. Може да изглежда така на млад мъж, който се бори да получи обучението, нужно му за работа, с която да издържа жена и семейство. Може да изглежда така на човек, който не може да намери работа или губи едно работно място след друго, тъй като бизнесът фалира. Може да изглежда така на някой, сблъскал се с отслабване на здравето и физическата сила, което може да се случи рано или късно в живота на нас или на тези, които обичаме.

Но изпитанието, което любящият Бог ни изпраща, е не за да видим дали можем да издържим трудностите. То е, за да се види дали можем да ги понесем добре. Ние издържаме изпитанието, като показваме, че Го помним, както и заповедите, които Той ни е дал. И да го издържим добре значи да спазваме тези заповеди при каквото и да е противопоставяне, изкушение или сътресение около нас. Имаме това ясно разбиране, защото възстановеното Евангелие прави плана на спасението така понятен.

Тази яснота ни позволява да видим каква помощ ни е нужна. Нужна ни е сила извън нас самите да спазваме заветите, в каквато и ситуация да ни постави животът. За някои това може да е бедността, но за други преуспяването. Може да бъдат пораженията на възрастта или младежката жизнерадост. Съчетанието от изпитания и продължителността им са толкова различни, колкото и децата на Небесния ни Отец. Няма две еднакви. Но това, което се изпитва, е същото във всички времена на живота ни и за всеки: ще вършим ли онова, което Господ нашият Бог ни е заповядал?

Знанието, че ще бъдем изпитвани и какво е изпитанието ни подсказва как да получим помощ. Ние трябва да се обърнем към Бог. Той ни дава заповедите. А на нас ни е нужна сила, по-голяма от нашата собствена, за да ги спазим.

Отново възстановеното Евангелие прави нещата, които следва да вършим, ясни и прости. И пак то ни дава увереност, че помощта, от която се нуждаем, ще дойде, ако вършим тези неща навреме и настойчиво, много преди момента на криза.

Първото, следващото и последно нещо, което трябва да правим, е да се молим. Спасителят ни е казал как. Едно от най-ясните наставления е в 3 Нефи:

„Ето, истина, истина ви казвам, вие трябва да бдите и да се молите винаги, за да не би да влезете в изкушение, защото Сатана желае да ви завладее и да ви пресее като жито.

Затова вие трябва да се молите винаги на Отца в Моето име.

И каквото и да поискате от Отца в Моето име, което е право, като вярвате, че ще получите, ето, то ще ви бъде дадено.

Молете се в семействата си на Отца винаги в моето име, за да бъдат жените ви и децата ви благословени”4. Тъй че винаги трябва да се молим.

Друго просто нещо, което трябва да правим, за да позволим на Бог да ни даде сила, е да се угощаваме със словото Божие: четете и размишлявайте над стандартните произведения на Църквата и над словата на живите пророци. Има едно обещание за помощ от Бог, което идва с тази всекидневна практика. Изучаването с вяра на Писанията довежда Светия Дух при нас. Обещанието е дадено в Книгата на Мормон, но то се отнася също така и до всички Божии слова на живота, които Той ни е дал и ще ни даде чрез Своите пророци.

„Ето, бих ви увещавал, че когато четете тези неща, ако е мъдрост Божия да ги прочетете, да си спомните колко милостив е бил Господ към чедата човешки от сътворението на Адам чак до времето, когато ще получите тези неща и ще размислите върху тях в сърцата си.

И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да запитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух.

И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко” 5.

Трябва да изискваме това обещание не само веднъж и не само за Книгата на Мормон. Обещанието е сигурно. Силата на Светия Дух е реална. Тя ще идва отново и отново. И първостепенната истина, за която то ще свидетелства винаги, е че Исус е Христос.

Това свидетелство ще ни доведе при Спасителя, за да приемем помощта, която Той предлага на всички, които са били изпитани в пещта на смъртността. Той неведнъж е казал, че ще ни събира при Себе си както кокошка събира пилците под крилата си. Той казва, че трябва да изберем да дойдем при Него смирено и с достатъчно вяра в Него да се покаем с „пълно намерение в сърцето”6.

Един начин да сторим това е да се събираме със светиите в Неговата Църква. Ходете на вашите събрания, дори ако това изглежда трудно. Ако имате решимост, Той ще ви помогне да намерите сила да го сторите.

Една членка ми писа от Англия. Когато нейният епископ я попитал дали ще приеме призование да води семинар в ранните сутрешни часове, й казал по-добре да се помоли за това, преди да приеме. Тя го сторила. Приела го. Когато за пръв път се срещнала с родителите, епископът бил до нея. Тя обявила, че й се струва, че програмата трябва да върви по пет дни в седмицата. Някои родители изглеждали разколебани. Някой казал, „Учениците няма да дойдат. Те ще гласуват с краката си”.

Е, добре, съмнението било наполовина правилно. Учениците наистина гласували с краката си. Но посещаемостта им в тези студени и мрачни утринни часове сега е над 90 процента. Учителката и епископът вярвали, че ако учениците започнат да идват, щели да бъдат подкрепени с по-голяма сила от тяхната собствена. Така и станало. Тази сила ще ги защитава, когато отиват в места, където ще са единствените светии от последните дни. Няма да бъдат сами, нито без сила, защото приели поканата да се събират със светиите, когато това не било лесно.

Тази сила бива давана на по-възрастните, както и на по-младите. Познавам една вдовица на над 90 години. Тя е с инвалидна количка. Както и вие, тя се моли за помощ да реши проблеми, надхвърлящи човешката й сила. Отговорът, който получава, е едно чувство в сърцето й. То я убеждава да спазва една заповед: „И ето, ще се събирате често заедно”7. Тъй че тя намерила начин да посещава събранията. Хората, които били там, ми казваха, „Толкова се радваме да я видим. Тя носи със себе си такъв Дух”.

Тя взема от причастието и подновява завета си. Помни Спасителя и се старае да спазва заповедите Му. И тъй, тя винаги води със себе си Неговия Дух. Проблемите й може би няма да бъдат решени. Много от тях произлизат от изборите на други и дори Небесният Отец, който чува молитвите й и я обича, не може да принуди другите да изберат правилното. Но Той може да я изпрати в сигурността на Спасителя и с обещанието духът Му да бъде с нея. И съм сигурен, че тя, укрепена от Господа, ще премине изпитанието, пред което е изправена, защото спазва заповедта да се събира често със светиите. Това е както доказателство, че тя понася изпитанията задоволително, така и източник на сила за това, което й предстои.

Има и още едно просто нещо за вършене. Господната Църква е била възстановена и затова всяко призование да й служим е призование да служим Нему. Онзи английски епископ е бил толкова мъдър. Поискал жената да се помоли относно призованието й да служи. Той знаел какъв отговор щяла да получи тя. Това щяла да бъде покана от Отца и Неговия Възлюбен Син. Знаел и онова, което тя със сигурност научила, като отвърнала на призованието от Учителя. В Негова служба Светият Дух идва като спътник на тези, които се стремят да вършат най-доброто, на което са способни. Тя трябва да е почувствала това, докато е стояла пред родителите и после, когато видяла учениците да гласуват с краката си. Онова, което изглеждало трудно, почти невъзможно за нейните сили, станало радост в силата Господна.

Когато чете и размишлява над Писанията и се моли в подготовка за онези уроци, тя знае, че Спасителят е помолил Отца да й изпрати Светия Дух, точно както Той е обещал че ще прави на учениците Си на Тайната вечеря, когато знаел какви изпитания Му предстоят и че трябва да се раздели с тях. Той не ги напуснал безутешни. Той им обещал Светия Дух, както го обещава и на нас в Своя служба. Тъй че каквато и да е поканата за служене, приемайте я. Тя носи със себе си помощ за преодоляване на изпитания, надхвърлящи многократно тези на призованието.

Не всички имат формални призования. Но всеки ученик служи на Учителя, като дава свидетелство и е добър към околните. Във водите на кръщението всички обещават това. И всички ще получат спътничеството на Духа, ако упорстват в спазването на своите завети с Бог.

В служене на Учителя, вие ще Го опознаете и обикнете. Ако постоянствате в молитва и вярно служене, ще почнете да чувствате, че Светият Дух е станал ваш спътник. Много от нас за дадено време са служили така и са почувствали това спътничество. Ако мислено се върнете към онова време, ще си спомните, че във вас е настъпила промяна. Изкушението да вършите зло е намаляло. Желанието да вършите добро е нарастнало. Онези, които най-добре ви познават и обичат, може да са казали: „Ти стана по-добър, по-търпелив. Станал си друг човек”.

Не сте същия човек, защото Единението на Исус Христос е реално. И обещанието, че можем да станем други, променени и по-добри, е реално. И можем да станем по-силни за изпитанията на живота. Тогава вървим в силата Господна, сила, развита в Негова служба. Той върви с нас. И с времето ние ставаме Негови изпитани и укрепени ученици.

Тогава ще забележите промяна в молитвите ви. Те ще станат по-жарки и по-чести. Словата, които говорите, ще имат различно значение за вас. Съгласно една заповед, ние винаги се молим на Отца в името на Исус Христос. Но ще чувствате по-голяма увереност, докато се молите на Отца, като знаете, че отивате при Него като доверен и доказан ученик на Исус Христос. Отец ще ви даде по-голям покой и сила в този живот и заедно с това щастливо очакване, когато изпитанието на живота е свършило, да чуете словата, „Хубаво, добри и верни слуго” 8.

Аз знам, че Бог Отец е жив. Свидетелствам, че Той чува и отвръща на всяка наша молитва. Знам, че Неговият Син, Исус Христос, плати цената за всички наши грехове, и че Той желае да дойдем при Него. Знам, че Отца и Синът желаят ние да преминем изпитанията на живота. Свидетелствам, че Те са подготвили пътя за нас. Чрез възстановяването на Евангелието в последните дни този път стана ясен за нас. Можем да узнаем заповедите. Имаме правото да искаме обещаното спътничество на Светия Дух в истинската Църква на Исус Христос. И можем да устоим. В името на Исус Христос, амин.

Бележки:

  1. Псалми 37:39.

  2. Вж. Авраам 3:25.

  3. 2 Нефи 31:20.

  4. 3 Нефи 18:18–21.

  5. Мороний 10:3–5.

  6. 3 Нефи 10:6.

  7. 3 Нефи 18:22.

  8. Матея 25:21.