Да приемаме чрез Духа

Една сутрин, когато служех като млад мисионер в Бомонт, Тексас, моят колега се разболя и се нуждаеше от почивка. Следвайки съвета на нашия президент на мисия за такива ситуации, аз придърпах един стол до отворения прозорец в нашия апартамент на четвъртия етаж и започнах да чета от Книгата на Мормон.

Скоро се потопих в Писанията и след време стигнах до Алма, глава 29, 1 и 2 стих:

„О, да бях ангел”, казва Алма, „и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята и да възвести покаяние на всички народи!

Да, бих провъзгласил на всяка душа с глас като гръмотевица покаянието и плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог, за да няма повече скръб по цялото лице на земята”.

Докато размишлявах върху думите на Алма, лично ги почувствах много силно. Моят колега и аз бяхме почукали на стотици врати в Бомонт, като предлагахме да споделим нашето послание, но с ограничен успех. Наум започнах да си представям какво би било, ако бях ангел и можех да провъзгласявам покаяние с глас, който да разтресе земята. Погледнах през прозореца към хората, вървящи нагоре-надолу по улицата отдолу. Представих си какво би било, ако аз стоях там сияещ като ангел с вдигнати ръце, който говори глас като гръмотевица. Представях си как сградите се клатят и хората падат на земята. При тези обстоятелства си представих как те могат внезапно да пожелаят да чуят какво искам да им кажа!

Но после прочетох следващия стих: „Но ето, съм човек и греша в желанието си; и трябва да се задоволявам с нещата, които Господ ми е отредил.” (ст. 3).

Смирено осъзнах, че Господ обича всички Свои деца и има план за Своето дело. Моята работа бе да свърша моята част.

Смирих се, като осъзнах още нещо. В този момент аз знаех, че това което четях, не е плод на въображението – беше реално. Докато четях тихо и мирно, буквално бях изпълнен със светлина и съзнанието, че този Алма е действителна личност, че е живял и че той също е имал силно желание да споделя посланието на Евангелието с другите.

Ако ме бяхте попитали в онзи момент, „Знаеш ли че това е истина?”, бих отговорил, „Абсолютно!” В онзи момент ми стана ясно, че аз получавах духовно свидетелство за истинността на Книгата на Мормон.

Докато размишлявах над това преживяване – и много такива свидетелства – аз достигнах до по-добро разбиране колко жизнено важно е да приемаме чрез Духа. Ние често се фокусираме, съответно, над важността на преподаването чрез Духа. Но трябва да помним, че Господ е дава равна, ако не и по-голяма важност на приемането чрез Духа. (вж. У. и З. 50:17–22).

Това приемане е основополагащ евангелски принцип. Установено е в самия обряд, с който сме потвърдени за членове на Църквата. В този обряд ние сме инструктирани да „приемаме Светият Дух”. Това е официална покана да действаме и получаваме този велик дар.

Колкото повече осъзнавах този принцип, аз разбирах, че Светите писания са наситени с учения за приемането. Както казва старейшина Бойд К. Пакър, „Никое послание в Писанията не се явява по-често и по-повече начини от „Искайте и ще ви се даде” (“Reverence Invites Revelation”, Ensign, ноем. 1991 г., стр. 21).

В същината на нашето земно изпитание стои изборът дали да приемем Исус като Христос. Апостол Иоан учи:

„У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада” (Иоана 1:11–12).

Човек не може да спре да се чуди колко много дарове и благословии ни заобикалят, които ние не приемаме. Господ заявява: „Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме. Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара” (У. и З. 88:33).

В нашите църковни събрания, по време на личното или семейно изучаване на Светите писания, дори и като слушаме Господните пророци и апостоли днес, някои от нас ще приемат повече от другите. Защо? Научавам, че онези, които наистина приемат, правят поне три неща, които другите може и да не правят.

Първо, те търсят. Ние живеем в свят на забавления, един свят на зрителя. Без да го осъзнаваме, може да се окаже че идваме на конференция или отиваме на Църква с отношение „Ето ме, сега ме вдъхнови”. Ние ставаме духовно пасивни.

Вместо това, когато се фокусираме в търсенето и приемането на Духа, ние ставаме по-малко загрижени за учителя или говорителя, който се стреми да задържи нашето внимание и сме по-загрижени да обръщаме внимание на Духа. Запомнете, приемам е глагол. Това е принцип на действие. Това е основен израз на вяра.

Второ, онези, които приемат, чувстват. Когато откровението идва до ума и сърцето, то най-често се усеща. Докато се научим да обръщаме внимание на тези духовни чувства, ние обикновено въобще не разпознаваме Духа.

В скорошен разговор, който водих със една от снахите ми, тя предположи, че ние можем да помогнем дори на малките деца да осъзнаят тези чувства от Духа. Ние можем да им зададем въпроси като „Как се чувстваш, когато четем този стих заедно? Какво чувстваш, че ти нашепва да правиш Духът?” Това са добри въпроси за всички нас. Те показват желанието да приемаме.

Трето, онези, които приемат чрез Духа, възнамеряват да действат. Както учи пророк Мороний, за да получим свидетелство за Книгата на Мормон, ние трябва да се помолим „с истинско намерение” (Мор. 10:4). Духът ни учи, когато ние честно възнамеряваме да правим нещо с това, което научаваме.

Като прочетох отново моите бележки в дневника, за да разбера и науча повече за преживяванието, което имах като мисионер, аз осъзнах, че въпреки че съм чел Книгата на Мормон преди, онова, което стана в Бомонт онази сутрин, беше различно, защото аз бях различен. Аз бях неопитен, поне в онзи случай, аз искрено се опитвах да потърся и почувствам, и моето намерение беше да действам с вяра спрямо това, което учех. Сега знам, че такива свидетелства редовно са на разположение за всеки от нас, ако ние ги приемаме.

Книгата на Мормон е словото на Бог. Исус е Христос. Евангелието е било възстановено и ние наистина сме в присъствието на съвременни апостоли и пророци.

Аз се моля днес и винаги да учим да приемаме по-добре, така че да можем истински да се радваме и на дара, и „на оногова, който е дарителят на дара”.

В името на Исус Христос, амин.