Да станем Свидетели за Христос

Да бъдем свидетели за Исус Христос в най-основното значение на този израз е да получим безспорно лично свидетелство, че Той е божествения Божий Син, Спасителя и Изкупителя на света. Древните апостоли знаели, че Той е обещания Месия и говорили за Неговото реално възкресение от личен опит. При все това, един свидетел за Христос няма нужда да Го е виждал или да е бил в Негово присъствие. Когато Петър свидетелства на Исус, “Ти си Христос, Син на живия Бог”, Господ отговаря, че това знание не дошло като резултат от това, че Петър физически бил близо до Него или от живота му заедно с Исус, а защото Неговият Отец в Небесата Му открил това (вж. Матея 16:15-17). Исус дава на Тома ясно да разбере, че човек може да има същата вяра или свидетелство, което той имал, без да Го докосне или види: “Исус му казва: Понеже ме видя, (Тома), ти повярва, блажени ония, които без да видят, са повярвали” (Иоана 20:29).

Нашето свидетелство за Христос обикновено започва със свидетелството на други – хора, които познаваме или за които знаем и им имаме доверие. Имаме писменото свидетелство на апостолите, че “Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели” (Деянията 2:32). Имаме Стария и Новия завет, които свидетелстват за Неговото предопределение, служение и Единение. Имаме още едно свидетелство, Книгата на Мормон, основната задача на която е “убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос, Вечният Бог, Който се показва на всички народи”¹. Разполагаме със свидетелството на Пророка Джозеф Смит – той видял и чул Отец да посочва Исус и да заявява, “Този е Моят Възлюбен Син” (Джозеф Смит – История 1:17), също и по-късното свидетелство на Пророка, “след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той е жив! Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелство, че Той е Единородният на Отца (У. и З. 76:22-23). Имаме специални свидетели от наше време, които живеят сред нас и от които със собствените си очи и уши получаваме потвърждаващо свидетелство. Мнозина са допълнително благословени да чуят свидетелствата на родители, баби и дядовци и верни приятели.

Онези, които встъпят в кръщелния завет, получават специален дар на вяра в Исус Христос и заедно с Дара на Светия Дух идва потвърждението, че свидетелствата, които сме получили за Христос, са верни. Нефи потвърждава, че това ще се случи: “И тогава вие сте в тази стеснена и тясна пътека, която води към вечен живот; да, вие сте влезли през портата; вие сте направили това според заповедите Отца и Сина; и вие сте приели Светия Дух, Който свидетелства за Отца и Сина, в изпълнението на обещанието, което Той е дал, че ако влезете през този път, ще получите” (2 Нефи 31:18; курсив добавен).

Духовен дар е да се вярва на думите на другите и още по-голям дар е даден “от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света” (У. и З. 46:13).

Това свидетелство често идва под формата на чувства – едно горене в гърдите, мир, чувство на увереност, момент на просветление. Господ дава на Оливър Каудъри свидетелство за Книгата на Мормон с духовни чувства, които потвърждават, че “словата или делото, за които пишеш, са истинни” (У. и З. 6:17). Тогава Господ добавя, “ако желаеш допълнително доказателство, насочи мислите си към нощта, когато Ме призова в сърцето си, та да можеш да узнаеш истината за тези неща. Не говорех ли мир на ума ти относно този въпрос? Какво по-велико доказателство можеш да имаш от това на Бога?” (У. и З. 6:22-23). Духът, който говори мир на ума, не е единствения начин, по който можем да получим свидетелство, но понеже той е от Бог, няма по-голямо доказателство. Точно както угощавайки се със словата на Христос в Писанията ние можем да свидетелстваме, че сме чули гласа Му и познавате словата Му (вж. У. и З. 18:36), така можем да свидетелстваме в резултат на потвърждаващи духовни чувства, че познаваме Неговия Син и знаем, че Той е жив.

По време на Своето служение в Западното полукълбо Спасителя дава следната заповед: “вдигнете светлината си, за да свети на света. Ето, Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете – това, което Ме видяхте да правя” (3 Нефи 18:24). Хората следва да могат да видят нещо от Исус Христос в нас. Начинът, по който постъпваме, говорим и дори мислим, ще отразяват Него и Неговите маниери. Алма нарича това да изпитаме голяма промяна в сърцата си, получавайки Неговия образ на лицата си (вж. Алма 5:14). По подобен начин, Господ повелява да бъдем тъкмо какъвто е Той (вж. 3 Нефи 27:27). Въпреки че не сме били с Него по време на служението Му, когато изучаваме Писанията, ние виждаме Исус и онова, което Той изрекъл и извършил. И когато подражаваме на този модел, ние даваме свидетелство за Него.

Спомням си за примера на един католически свещеник, когото опознах, докато заедно организирахме обществено полезни дейности в Нашвил, Тенеси. Отец Чарлз Стробел разви проект, който приютяваше по няколко бездомника от улицата и ги обучаваше чрез програма, която им предоставяше житейски умения и професионални възможности. Той посвети безбройни часове да помогне на тези мъже трайно да подобрят живота си и да станат независими. С изненада научих, че майка му била убита от един бездомник няколко години по-рано. Любовта на отец Стробел се простираше дори над хора, сред които бе и онзи, който насилствено бе отнел скъпия живот на неговата майка.

Основното послание на апостолите и пророците през всички векове е необходимостта от покаяние, за да се получи опрощение на греховете чрез Единението на Исус Христос. Нашето собствено покаяние дава свидетелство за Него и за прощаващата и пречистваща сила на Неговата благодат. Когато се стремим да живеем според стандартите на Спасителя, не е необходимо да сме постигнали съвършенство, за да бъде валидно нашето свидетелство. Президент Езра Тафт Бенсън (1899-1994) мъдро ни съветва да бъдем търпеливи и усърдни в този процес:

“Да станем подобни на Христос е стремеж за цял живот и често включва растеж и промяна, която е бавна и почти неосезаема…

Редом с всеки Павел, всеки Енос и всеки цар Ламоний стоят стотици и хиляди хора, които намират процеса на покаяние много по-сложен, много по-неуловим. Ден след ден те се приближават до Господ, осъзнавайки малко по малко, че изграждат богоподобен живот. Те живеят спокоен живот на доброта, служба и отдаденост. Те са като ламанитите, за които Господ казва, че “бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха” (3 Нефи 9:20; курсив добавен)”².

Нефи разказва с радост, “Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си” (2 Нефи 25:26). По същия начин можем да помагаме на околните, особено нашите деца, да дойдат при Христа.

Изреченото от Нефи “ние говорим за Христа” предполага, че не се въздържаме да говорим за чувствата си към Спасителя при разговори и неформална обстановка. Често това са моменти на четири очи, когато открито и приятелски да обсъдим Кой е Той, какво извършил и учил, насърчавайки околните също да Го обичат и следват.

“Радваме се в Христа” предполага, че живеем със щастлив светоглед, който отразява нашата вяра в Христос. Знаем, че “Неговата благодат е достатъчна”, за да бъдем изкупени от смъртта и греха и да бъдем съвършени в Него (вж. Мороний 10:32-33). Въпреки, че се изправяме пред разочарования и дори трагедии, знаем, че благодарение на Него нашето вечно щастие е подсигурено. Докато нашата вяра в Исус Христос просветлява, ние показваме на околните, които се трудят и са обременени как да намерят покой в Него (вж. Матея 11:28-30).

“Проповядваме в Христа” със сигурност се отнася към мисионерската работа на пълновременните мисионери и членовете, но също така включва онова, което правим в службите за богослужение, класовете на Неделното училище и останалите подобни случаи, когато Той е центъра на изучаване и преподаване. Нашето участие и като учители, и като ученици е част от това да даваме свидетелство за Него и личното изучаване, подкрепящо това участие, е също израз на нашата вяра.

“Пророкуваме за Христа” означава, че изразяваме своето свидетелство за Него чрез силата на Светия Дух (вж. 1 Коринтяните 12:3). “Духът на пророчеството е да свидетелстваме за Исуса” (Откровението 19:10). Като онези, които в древността пророкували, че Той щял да дойде, ние също потвърждаваме с думи и дела пророчествата за Неговото Второ пришествие. Като извършваме кръщения и други свети обреди за нашите предци чрез свещеническата власт, възстановена от Илия в очакване на “великия и страшен ден Господен” (Малахия 4:5-6; вж. и У. и З. 2; 128:17-18), ние свидетелстваме, че Исус ще дойде отново и че сърцата ни трябва да бъдат обърнати към бащите ни, за да се подготвим за Неговото Второ пришествие (вж. Малахия 4:6; У. и З. 2:2).

“И пишем според пророчествата ни” предполага мъдростта да изготвим постоянен летопис на свидетелството ни за Христос. Разбираме, че свидетелствата, които даваме, се записват в небесата, “за да (ги) гледат ангелите; и те се радват за (нас)” (У. и З. 62:3). Нашите деца и внуци, заедно с мнозина други могат да виждат и да се радват за нашето свидетелство за Христос, записано за тяхна полза дори преди някои от тях да се родят.

Когато чувствате свидетелството на Светия Дух за Него, потвърдено и препотвърдено на вашия дух при множество различни обстоятелства и преживявания, когато се стремите да издигате светлината на Неговия пример в собствения си живот ден след ден и когато давате свидетелство на околните и им помагате да научат за Него и да Го следват, вие сте свидетели за Исус Христос. Нека Бог ви дари с желание в сърцето ви да бъдете сред онези, “които приеха свидетелството на Исус” (У. и З. 76:51) и са верни на това свидетелство през целия си земен живот (вж. У. и З. 138:12).