Кой е Исус Христос?

За пророците от Стария завет Той бил известен като Иехова (вж. Авраам 1:16; Изход 6:3). На пророците било показано Неговото пришествие: “Ето Агнецът Божий, да, тъкмо Синът на Вечния Отец!” (1 Нефи 11:21; вж. и Иоана 1:14). На майка Му е казано, “ще (Го) наречеш Исус… Той ще … се нарече Син на Всевишния” (Лука 1:31-32).

Много имена и титли описват божествената Му мисия и служение. Той Сам учи: “Аз съм светлината и животът на света. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят” (3 Нефи 9:18). “Аз съм … ваш ходатай пред Отца” (У. и З. 29:5; вж. и У. и З. 110:14). “Аз съм добрия пастир” (Иоана 10:11). “Аз съм Месия, Царят на Сион, Небесната Канара” (Моисей 7:53). “Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее (или) ожаднее” (Иоана 6:35). “Аз съм истинската лоза е Отец ми е земеделецът” (Иоана 15:1). “Аз съм възкресението и живота” (Иоана 11:25). “Аз съм … светлата утринна звезда” (Откровението 22:16), “Исус Христос, вашия Изкупител, великия Аз Съм” (У. и З. 29:1).

Той е Ходатаят (вж. 1 Тимотея 2:5), Спасителят (вж. Лука 2:11), Изкупителят (вж. У. и З. 18:47), Главата на Църквата (вж. Ефесяните 5:23), нейният крайъгълен камък (вж. Ефесяните 2:20). В последния ден “Бог чрез Исус Христа ще съди … човеците според (Неговото) благовестие” (Римляните 2:16; вж. и Мормон 3:20).

“Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” (Иоана 3:16); “Ето защо, изкуплението идва в и чрез Светия Месия, понеже Той е изпълнен с благодат и истина” (2 Нефи 2:6).

Пророкът Джозеф Смит често бил питан, “Кои са основните принципи на вашата религия?”

“Основополагащите принципи на нашата религия са свидетелството на апостолите и пророците за Исус Христос, че Той умря, бе погребан, вдигна се отново на третия ден и се въздигна на небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия са само допълнения към него”¹.

По време на арестуването Му преди Неговото разпъване Господ идвал от Гетсиманската градина. В момента на предателството Петър извадил нож срещу Малх, слуга на първосвещеника. Исус рекъл:

“Повърни ножа си на мястото му…

Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?” (Матея 26:52-53).

По време на всичките подигравки, малтретиране, бичуване и заключителното изтезание с разпъването, Господ останал мълчалив и покорен – освен в един крайно драматичен момент, разкриващ самата същност на християнското учение. Този момент е по време на съда. Пилат, вече изплашен, казва на Исус: “На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че аз имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?” (Иоана 19:10).

Човек може само да си представи кроткото величие, когато Господ отвръща: “Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе” (Иоана 19:11). Онова, което се случило после, станало не защото Пилат имал власт да го наложи, а защото Господ имал волята да го приеме.

“Аз давам живота Си”, казва Господ, “за да го взема пак.

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема” (Иоана 10:17-18).

Преди разпятието, а и след него много мъже доброволно са отдавали живота си в безкористни героични постъпки. Но никой не се е изправял пред онова, което понесъл Спасителят. Върху него било бремето на всички човешки прегрешения, цялата човешка вина. А върху везните на теглилката било Единението. Чрез Неговия доброволен акт можели да бъдат задоволени милостта и справедливостта, подкрепен вечният закон и постигнато онова посредничество, без което смъртният човек не би могъл да бъде изкупен.

Той по желание приел наказанието в полза на цялото човечество, заради всичкото нечестие и греховност на света, заради бруталността, неморалността, извратеността и покварата, за убийствата, мъченията и ужасите – за всички такива неща, които някога са били или ще бъдат извършени на тази земя. С този избор Той се изправил пред страшната мощ на нечестивия, неограничаван от плътта, нито подвластен на смъртно страдание. Това била Гетсиманската градина!

Как било изпълнено Единението, ние не знаем. Никой смъртен човек не видял как злото се обърнало и се скрило в срам пред Светлината на това чисто същество. Цялото нечестие не може да угаси тази Светлина. Когато онова, което било свършено, било свършено, откупът бил платен. И смъртта, и пъкълът изоставят претенциите си към онези, които биха се покаяли. Най-накрая хората са свободни. После всяка живяла някога душа би могла да избере да се докосне до тази Светлина и да бъде откупена.

Чрез тази безпределна жертва, “чрез (това) Единение Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието” (Символът на вярата 1:3).

Английската дума atonement (единение) всъщност са три думи: at-one-ment, което значи да сложа в една; едно с Бог; да помиря, да умилостивя, да изкупя.

Но знаете ли, че думата единение се появява в Новия завет на английски само веднъж? Само веднъж! Цитирам от писмото на Павел до римляните:

“Христос умря за нас.

… ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му когато бяхме неприятели, колко повече сега, когато сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение” (Римляните 5:8, 10-11; курсив добавен).

Това е единственият път, когато думата единение се появява в английския Нов завет. Единение, от всички думи! Това не е неизвестна дума, защото е използвана много в Стария завет във връзка със закона на Моисей, но само един единствен път в Новия завет. Намирам това за странно.

Сещам се за единствено обяснение. Затова се обръщаме към Книгата на Мормон. Нефи свидетелства, че Библията някога “съдържаше пълнотата на Евангелието Господно, за което дванадесетте апостоли свидетелстваха” и че “след като (словата) тръгнат чрез ръката на дванадесетте апостоли на Агнеца от юдеите към езичниците, ти виждаш образуването на тази голяма и мерзка църква, която е най-мерзката от всички други църкви; защото ето, те са извадили от Евангелието на Агнеца много части, които са ясни и най-ценни, както и много завети Господни са премахнали те” (1 Нефи 13:24, 26).

Яков определя голямата и мерзка църква със следните думи: “Затова този, който се бори срещу Сион – и юдеин, и езичник, и роб, и свободен, и мъж, и жена, ще погине; защото те са тези, които са блудницата на цялата земя; защото онези, които не са за Мене, са срещу Мене, казва нашият Бог” (2 Нефи 10:16).

Нефи казва също, “поради това, че много ясни и ценни неща бяха премахнати от книгата, … извънредно много люде се препъват, да, така че Сатана има голяма власт над тях” (1 Нефи 13:29). После той пророкува, че ясните и ценни неща ще бъдат възстановени (вж. 1 Нефи 13:34-35).

И те били възстановени. В Книгата на Мормон думата извършвам единение (atone) като форма и глаголно време се явява 39 пъти. Цитирам само един стих от Алма: “И сега, планът на милостта не може да бъде осъществен, освен ако не бъде извършено единение; затова самият Бог извършва единение за греховете на света, за да осъществи плана на милостта, за да задоволи изискванията на правосъдието, за да може Бог да бъде съвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог” (Алма 42:15; курсив добавен).

Само веднъж в Новия завет, но 39 пъти в Книгата на Мормон. Какво по-добро свидетелство, че Книгата на Мормон наистина е още едно свидетелство за Исус Христос?

И това не е всичко. Думите извършвам единение, извърших единение и единение се появяват в Учение и Завети 5 пъти и в Скъпоценен бисер 2 пъти. Четирийсет и седем позовавания от изключителна важност. И това не е всичко! Стотици други стихове помагат да бъде обяснено Единението.

Цената на Единението била поета от Господ без принуда, защото свободата на избор е висш принцип. Съгласно плана свободата на избор следва да бъде уважена. Така е било от самото начало, от Едемската градина.

“И Господ каза на Енох: Ето, тези твои братя, те са творение на ръцете Ми; Аз им дадох тяхното познание в деня, в който ги създадох; и в Едемската градина аз дадох на човека неговия свободен избор” (Моисей 7:32).

Каквото и друго да се е случило в Едемската градина, във върховния момент на изпитание Адам направил избор. След като Господ заповядал на Адам и Ева да се множат и да изпълват земята и им заповядва да не опитват от дървото за познание на доброто и злото, Той казва, “при все това, ти сам можеш да избираш, защото това ти е дадено; но запомни, че Аз го забраних, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш” (Моисей 3:17).

Имало твърде много за отстояване, та човекът насила да бъде въвеждан в земния живот. Това би било в противоречие със самия закон, съществен за плана. Планът предвиждал всяко духовно дете на Бог да получи смъртно тяло и да бъде изпитано. Адам видял, че така трябва да бъде, и направил избора си. “Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост” (2 Нефи 2:25).

Адам и Ева продължили нататък да се множат и да изпълват земята, както им било заповядано да правят. Създаването на телата им по образа Божий, в едно отделно сътворение било решаващо за плана. Последвалото им падение било съществено, за да съществува земния живот и планът да продължи.

Нефи описва какво би се случило на телата и душите ни, ако не бъде извършено “безпределно единение”. “Нашите духове”, казва той, “трябваше да станат подвластни на (дявола)” (вж. 2 Нефи 9:7-10).

Аз рядко използвам думата абсолютно. Тя рядко е на място. Използвам я сега – два пъти:

Поради падението, Единението било абсолютно необходимо за настъпване на възкресението и преодоляване на физическата смърт.

Единението било абсолютно необходимо хората да се очистят от греха и да преодолеят втората смърт, духовната, която е отделяне от нашия Отец в Небесата, защото Писанията ни казват 8 пъти, че нищо нечисто не може да влезе в присъствието Божие (вж. 1 Нефи 10:21; 15:34; Алма 7:21; 11:37; 40:26; Еламан 8:25; 3 Нефи 27:19; Моисей 6:57).

Следните слова от Писанията, “ти сам можеш да избираш, защото това ти е дадено” (Моисей 3:17), запознават Адам и Ева и потомците им с всичките рискове на земния живот. В него хората са свободни да избират и всеки избор поражда някаква последица. Изборът на Адам активирал закона за справедливостта, изискващ наказанието за неподчинението да бъде смърт.

Но следните думи, произнесени пред съда, “Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе” (Иоана 19:11), доказват, че милостта е с равен ранг. Един Изкупител бил пратен да плати дълга и да освободи хората. Това бил планът.

Синът на Алма Кориантон смятал за несправедливо, че наказанието следва греха, че трябва да има наказание. В един задълбочен урок Алма преподава плана на изкупление на сина си и на нас. Той говори за Единението и казва, “Сега, покаянието не можеше да споходи човеците, освен ако нямаше наказание” (Алма 42:16).

Ако цената, която изисква покаянието, е наказание, това е добра цена. Последиците, дори да са мъчителни, ни защитават. Просто нещо като детският плач от болка, когато пръстът му докосне огъня, ни учи на това. Ако не е болката, детето може да изгори.

С готовност признавам, че не бих намерил мир, нито щастие, нито сигурност в един свят без покаяние. Не знам какво бих правил, ако за мен нямаше начин да залича грешките си. Терзанието би било по-силно, отколкото бих могъл да понеса. При вас може да е иначе, но не и при мен.

Единението било извършено. Винаги и всякога то предлага опрощаване за прегрешението и смъртта, ако единствено се покаем. Покаянието е спасителната клауза във всичко това. Покаянието е ключът, с който можем да отключим затвора отвътре. Ние държим този ключ в ръце и свободата на избор да го използваме е наша.

Колко невероятно ценна е свободата; колко съвършено скъпа е свободата на избор.

Луцифер умно манипулира нашите избори, мамейки ни относно греха и последиците му. Той и ангелите му ни изкушават да сме недостойни, дори нечестиви. Но той не може – в цялата вечност, с всичката си мощ – да ни унищожи напълно, не и без собственото ни съгласие. Ако свободата на избор бе дошла при човека без Единението, тя би била фатален дар.

Ние сме учени в книгите Битие, Моисей, Авраам, Книгата на Мормон и при надаряването, че човешкото тленно тяло е направено по Божий образ, в едно отделно сътворение. Ако Сътворението бе станало по друг начин, можеше да няма падение.

Ако хората бяха само животни, тогава логиката предполага свобода без отговорност.

Как добре знам, че сред учените мъже са онези, които гледат надолу към животните и камъните, за да открият произхода на човека. Те не гледат в себе си, за да открият там духа. Те се обучават да измерват нещата с време, с хиляди и милиони и казват, че тези животни, наречени хора, се появили случайно. И са свободни да правят това, защото изборът е техен.

Но изборът е и наш. Ние поглеждаме нагоре и във вселената виждаме делото на Бог, и мерим нещата с епохи, еони, диспенсации, чрез вечни истини. Многото неща, които не знаем, приемаме на вяра.

Но това нещо знаем! Всичко това било планирано “преди светът да е бил създаден” (У. и З. 38:1; вж. и У. и З. 49:17; 76:13, 39; 93:7; Авраам 3:22-25). Събитията от Сътворението до последната, заключителна сцена не се основават на случайност; те се основават на избор! Били са планирани така.

Ние знаем това! Тази проста истина! Ако е нямало Сътворение и падение, нямало е да има нужда от никакво Единение, нито от Изкупител, който да ни бъде ходатай. Тогава от Христос е нямало да има нужда.

В Гетсиманската градина и на Голгота била проляна кръвта на Спасителя. Векове по-рано била установена Пасхата като символ и образец на нещата, които ще дойдат. Това бил един обред, който щял да бъде спазван завинаги (вж. Изход 12).

Когато язвата на смъртта била наложена на Египет, всяко израилтянско семейство получило заповед да вземе агне – първородно, мъжко, без недостатък. Това пасхално агне било заклано без чупене на костите, а с кръвта му били белязани вратите на дома. Господ обещал, че ангелът на смъртта щял да мине покрай (на английски и иврит същата дума значи и Пасха) така белязаните домове, без да убие хората вътре. Те били спасени от кръвта на агнето.

След разпъването на Господ законът за жертвата изисква повече да не се пролива кръв. Това било сторено, както Павел учи евреите, “еднъж за винаги … една жертва за греховете… за винаги” (Евреите 10:10, 12). Жертвата оттогава насам трябва да бъде съкрушено сърце и разкаян дух – покаянието.

А Пасхата ще бъде отбелязвана завинаги като причастието, в което подновяваме своя кръщелен завет и във възпоменание вземаме от тялото на Агнеца Божий и от кръвта Му, която е била пролята за нас.

Не е за пренебрегване, че този символ се появява отново в Словото на мъдростта. Отвъд обещанието, че светиите в това поколение, които му се подчиняват, ще получат здраве и богатства от знание, е следното: “И Аз, Господ, им давам обещание, че погубващият ангел ще ги отмине като чедата Израилеви и няма да ги убие” (У. и З. 89:21).

Аз не мога да ви говоря хладнокръвно за чувствата си относно Единението. То докосва най-дълбокото чувство на благодарност и задължение. Душата ми се стреми към Него, Който го извърши – този Христос, нашият Спасител, за Когото аз съм свидетел. Свидетелствам за Него. Той е наш Господ, наш Изкупител, наш Посредник с Отца. Той ни изкупи с кръвта Си.

Смирено аз отправям претенция към Единението на Христа. Не се срамувам да коленича, покланяйки се на нашия Отец и Неговия Син. Защото свободата на избор е моя, и точно това аз избирам да сторя!