Къде трябва да бъда?

Имали ли сте от онези недели, когато просто не ви се ходи на църква? Е, аз имам, особено напоследък. Тъкмо се преместих в нов район в Кейптаун, Южна Африка. Не че хората в района не бяха мили или дружелюбни. Те просто не са приятелите ми от дома.

След първото събрание в района взех решение – отсега нататък да ходя само на събранието за причастие. На следващата седмица закъснях. Докато влизах през вратата на дома за събрания, бях поздравена от няколко души и заех мястото си. Докато седях там, бях обзета от носталгия. Всичко, което исках, бе моят стар район, приятелските лица, които ме познаваха.

После стана първият говорител и започна речта си. Тя сякаш говореше на мен. Тя говореше за това да се чувстваш самотен в нов град и аз си дадох сметка, че не съм била единствената. После вторият говорител сподели друго послание, което имаше лична значимост за мен. Точно преди края на събранието стана епископът и ни каза колко много обича всеки един от нас. Той каза, че знае, че ние сме хората, разчитащи на него да се грижи за тях.

Докато пеех закриващия химн, знаех, че това е мястото, където трябва да бъда. Не бях изпитвала такъв мир дълго време и знаех, че той идва от Небесния Отец. Той познава всеки от нас и знае нуждите ни. В онзи ден Той ми даде онова, от което се нуждаех и аз знам, че ако продължавам да живея според заповедите Му, Той винаги ще го прави.