Абортът: покушение над беззащитните

С това разбиране и благоговение към живота ние оплакваме загубата на загиналите във войни. Данните са ужасяващи. В Първата световна война са загинали над 8 милиона военни. Във Втората световна война са загинали над 22 милиона военни, мъже и жени². Заедно тези две войни, траяли 14 години, струват живота на поне 30 милиона военни по цял свят. Тази цифра не включва милионите цивилни жертви.

Тези данни обаче изглеждат нищожни в сравнение с жертвите на друга война, която годишно отнема повече човешки животи от Първата и Втората световни войни заедно. Световните доклади сочат, че годишно биват извършвани повече от 40 милиона аборта³.

Тази война, наречена аборти, е срещу беззащитните и безмълвните. Тя е война срещу неродените. Тя се води по цял свят. По една ирония цивилизованите общества, които като цяло защитават човешкия живот, сега приемат закони, които одобряват тази практика.

Това нещо има голямо значение за нас, защото Господ многократно е заявявал следната божествена заповед: “Не убивай”⁴. После Той добавя, “не върши нищо подобно на това”⁵. Дори преди още пълнотата на Евангелието да бъде възстановена, просветени личности разбирали светостта на човешкия живот. Джон Калвин, реформатор от ХVІ в., пише, “Ако изглежда по-ужасно да убиеш човек в собствената му къща, отколкото в полето, … със сигурност би трябвало да се счита за много по-жестоко да убиеш зародиш в утробата, преди той да е видял бял свят”⁶.

Сега човешките закони легализират онова, което е било забранено от Бог от налачото на света! Човешкото мислене е изкривило и променило една абсолютна истина в кратки и умни призиви, които пропагандират практика, която е съвършено грешна.

Грижата за здравето на майката е жизнено важна. Но обстоятелствата, в които прекратяването на бременността е нужно за спасяване живота на майката, са много редки, особено при наличието на модерни здравни грижи. Друга част се отнася до бременности в резултат на изнасилване или кръвосмешение. Тази трагедия се утежнява, защото свободата на избор на една невинна жена й бива отказана. При подобни обстоятелства абортът понякога се счита за уместен, за да запази физическото и умствено здраве на майката. Абортите по тези причини са също редки.

Някои привеждат доводи в полза на аборта при страх, че детето може да има вродено увреждане. Със сигурност вредните последици на някои зарази и отровни вещества през първите 3 месеца на бременността са реални, но при обмисляне прекратяване на бременността е нужно внимание. Животът има голяма ценност за всички, включително и за родените с недъзи. Нещо повече, резултатът може да не е толкова сериозен, колкото се предполага.

Спомням си добре една двойка, която мина през подобно изпитание. Жената по онова време бе само на 21 г. – красива и отдадена майка. През първите 3 месеца тя се бе заразила с рубеола (вид шарка). Препоръчаха им аборт, защото развиващия се плод със сигурност щял да бъде увреден. Някои членове на семейството й, водени от загриженост, упражниха допълнителен натиск за аборт. Отдадената двойка се консултира със своя епископ. Той ги препрати към президента на кол, който след като чу безпокойството им, ги посъветва да не прекъсват живота на това бебе, макар и да бе вероятно то да има проблеми. Той им цитирал следния стих:

“Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти”⁷.

Те избраха да последват този съвет и оставиха детето да се роди – красиво малко момиченце, нормално във всяко отношение, освен пълна липса на слух. След оценяване на дъщеря им в училище за глухи на родителите бе съобщено, че това дете има интелект на гений. Тя се записа в голям университет със стипендия. Сега, 40 години по-късно, тя се радва на прекрасен живот.

Да се откаже право на живот на даден индивид заради възможен недъг е много сериозен въпрос. Линията на тази логика диктува, че хората, които вече живеят с такива недостатъци, също следва да бъдат ликвидирани. Още една стъпка в този ред на мисли би довела до заключението, че и онези, които са болнави или създават неудобства, също следва да бъдат унищожавани. Такова неуважение към живота би било напълно немислимо!

Относително малко аборти се извършват поради специалните обстоятелства, на които се позовах⁸. Повечето се правят по искане да се решат проблемите на нежелани бременности. Тези аборти са просто форма на контрол на раждаемостта.

Абортите по избор са узаконени в много страни с предпоставката, че жената е свободна да избира какво да прави със собственото си тяло. Донякъде това е вярно за всеки от нас, мъже или жени. Ние сме свободни да мислим. Свободни сме да планираме. И сме свободни да действаме. Но веднъж предприели едно действие, никога не сме свободни от последиците му.

За да разберем тази идея по-ясно, можем да вземем примера с космонавта. През цялото време на избора или подготовката той или тя е свободен да се оттегли от програмата. Но след като веднъж корабът излети, космонавтът е обвързан с последиците на предишния избор да извърши пътуването.

Така е и с хората, избрали да почнат пътуването към родителството. Те имат свобода на избор – да започнат този път или да не го започват. Когато зачатието се случи, този избор вече е бил направен.

Да, една жена е свободна да избира какво да прави с тялото си. Дали води до космическа мисия или до бебе, изборът й да почне пътуването я обвързва с последиците на този избор. Тя не може да промени избраното.

Когато се водят дебатите около аборта, бива призовавано “личното право на избор”, сякаш то е най-висшата добродетел. Това би могло да бъде вярно ако засяга само един човек. Правата на който и да е индивид не позволят да бъдат нарушавани правата на друг. В брака или извън него, абортът не е изключително личен въпрос. Прекратяването живота на едно развиващо се бебе е свързано с два индивида с отделни тела, умове и сърца. Изборът на една жена относно собственото й тяло не включва правото да лишава от живот своето бебе – и от изборите, които то би направило по време на този живот.

Като светии от последните дни ние следва да защитаваме правото на избор – на правилния избор, не само на избора като метод и при всякакви обстоятелства⁹.

Почти цялото законодателство, отнасящо се до аборта, взема под внимание продължителността на бременността. Човешкият ум си е позволил да определи кога започва “пълноценният живот”. По време на следването ми като доктор по медицина научих, че новият живот започва, когато две специални клетки се сливат, за да станат една, обединявайки 23 хромозоми от бащата и 23 от майката. Тези хромозоми съдържат хиляди гени. В един изумителен процес, включващ комбиниране на генетични кодове, чрез които се установяват всички основни човешки качества на неродения още човек, се създава един нов ДНК комплекс. Резултатът е цялостен растеж на новото човешко същество. Приблизително 22 дни след сливането на двете клетки започва да бие едно малко сърце. На 26-я ден започва кръвообращението¹⁰. Да се определя със закон кога един развиващ се живот може да бъде считан “пълноценен” по мое мнение е нещо предполагаемо и твърде условно.

Абортът е бил узаконен от управленските структури без оглед на Бог и Неговите заповеди. Писанията многократно заявяват, че народът ще благоденства само ако се подчинява на Божиите заповеди¹¹. Отделните личности ще благоденстват само ако ходят във вяра и подчинение пред Бог, Който казва:

“Аз, Господ… построих земята, които са Мои лични ръкотворения; и всички неща в тях са Мои.

И Моята цел е да обезпечавам…

Но нужно е това да бъде вършено по Мой собствен начин…

защото земята е пълна и има достатъчно и в излишък”¹².

Църквата на Исус Христос на свети- ите от последните дни се е противопоставяла системно на практикуването на аборта. Преди повече от век Първото Президентство пише, “Ние отново се ползваме от възможността да предупредим светиите от последните дни относно тези … практики на умъртвяване на зародиши и детеубийства”¹³.

В началото на своя мандат президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) казва: “Ние многократно сме потвърждавали позицията на Църквата в неизменно противопоставяне на всички аборти освен в два редки случая: когато зачеването е в резултат на изнасилване и когато компетентен медицински консилиум сочи, че здравето на майката би било по някакъв друг начин сериозно застрашено”¹⁴. Сегашната линия включва още две изключения – кръвосмешение и невъзможност бебето да оживее след раждането, ако това бъде определено от компетентен медицински консилиум. Дори тези изключения не оправдават автоматично аборта. Той “следва да бъде обсъден само след като отговорните лица са се консултирали със своите епископи и са получили божествено потвърждение чрез молитва”¹⁵.

Защо да унищожаваме живот, който може да донесе голяма радост на други хора? Има по-добри начини да се справим с нежелана бременност. Когато животът е създаден в резултат на греховно поведение, най-добрият начин да започнем лично покаяние е да запазим живота на това дете. Да добавим още един сериозен грях към вече извършения сериозен грях само задълбочава горестта. Осиновяването е чудесна алтернатива на аборта. И бебето, и осиновителите могат да бъдат много благословени от осиновяването на това бебе в дом, където детето ще бъде отглеждано с любов и където ще има евангелски благословии.

Има ли някаква надежда за човека, участвал в аборт? Има ли някаква надежда за онези, които са прегрешили по този начин и сега изпитват сърцераздирателна скръб? Отговорът е да! “Доколкото е посочено чрез откровение, човек може да се покае и да бъде опростен за греха на аборта”¹⁶. Ние знаем, че Господ ще помогне на всички онези, които се каят истински¹⁷.

Животът е ценен! Никой не може да прегръща едно невинно дете, да гледа в тези хубави очи, да усеща малките пръстчета и да целува бебешките бузки без най-дълбоко благоговение за живота и за нашия Спасител. Животът произтича от живот. Той не е случайност. Животът е дар от Бог. Невинният живот не е изпратен от Него, за да бъде унищожен. Той е даден от Него и е нормално да бъде отнет само от Него¹⁸. Свидетелствам, че животът е вечен, тъй както е вечен Той.