2011 г.
Милосърдието никога не отпада
Ноември 2011 г.


Милосърдието никога не отпада

Молете се с цялото си сърце за желанието да бъдете изпълнени с дара на милосърдието, чистата любов Христова.

Изображение
Silvia H. Allred

Неотдавна двамата с моя съпруг посетихме град Наву, Илинойс. Докато бяхме там, посетихме горната стая на магазина от червени тухли, където Пророкът Джозеф Смит имал офис и ръководел своя бизнес. Внимателно изслушахме екскурзовода, който описа някои от историческите събития на Възстановяването, случили се там.

Мислите ми се насочиха към това как е било основано Обществото за взаимопомощ и някои от ученията, преподадени на сестрите от Пророка Джозеф в същата тази стая. Тези учения стават основополагащи принципи, върху които е установено Обществото за взаимопомощ. Целите на увеличаването на вярата, укрепването на домовете в Сион и издирването и подпомагането на изпадналите в нужда са били поставени от самото начало. Те винаги са били съгласувани с ученията на нашите пророци.

На едно от тези първоначални събрания Пророкът Джозеф цитира от посланието на Павел към коринтяните. В тази въздействаща реч за милосърдието Павел говори за вярата, надеждата и милосърдието, като завършва, “но най-голям(о) от тях е (милосърдието)”1.

Той описва качествата, основани на милосърдието. Казва следното:

“Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

… не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло;

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада”2.

Обръщайки се към сестрите, Пророкът Джозеф казва: “Не ограничавайте възгледите си по отношение на добродетелите на вашите ближни. … Трябва да преизпълвате душите си с добри чувства към околните, ако ще вършите делата на Исус. … Като увеличавате вашата невинност и добродетел, като увеличавате вашата доброта, нека сърцата ви се разкриват – нека те се преизпълват с добри чувства към околните – вие трябва да бъдете дълготърпеливи и да търпите недостатъците и грешките на човеците. Колко ценни са душите на човеците!”3

Намиращото се в Писанията изявление “Милосърдието никога не отпада” се превръща в мото на Обществото за взаимопомощ, защото обобщава тези учения и задължението, предадено от Джозеф Смит, да “се подпомагат бедните” и да “се спасяват души”4.

Тези основополагащи принципи са прилагани от сестрите от Обществото по целия свят, защото това е естеството на делото на Обществото за взаимопомощ.

Какво е това милосърдие? Как придобиваме милосърдие?

Пророк Мормон определя милосърдието като “чистата любов Христова”5, докато Павел учи, че то “свързва всичко в съвършенство”6, а Нефи ни напомня, че “Господ Бог е дал заповед всички люде да имат милосърдие, което милосърдие е любов”7.

Като прегледаме споменатото описание на Павел за милосърдието, научаваме, че то не е единична постъпка или нещо, което даваме, а състояние на съществуване, състояние на сърцето, добри чувства, които пораждат изпълнени с обич действия.

Мормон също така учи, че милосърдието се дава на Господните истински ученици, като то пречиства онези, които го притежават8. Също така научаваме, че милосърдието е един божествен дар, който трябва да търсим и за който да се молим. Трябва да имаме милосърдие в сърцата си, за да можем да наследим селестиалното царство9.

Разбирайки, че Господ е поискал от нас да “се облече(м) с обвързването на милосърдието”10, ние трябва да си задаваме въпроса кои качества ще ни помагат да развиваме милосърдие.

Трябва първо да имаме желанието да увеличаваме своето милосърдие и да ставаме по-подобни на Христос.

Следващата стъпка е да се молим. Мормон ни увещава, “молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов”. Тази божествена любов е милосърдието, и когато бъдем изпълнени с тази любов “ние (ще) бъдем подобни на Него”11.

Всекидневното четене на Писанията може да насочи ума ни към Спасителя и да ни вдъхва желанието да бъдем по-подобни на Него.

В моя офис избрах да окача картина на Минерва Тейчърт, наречена Спасяването на изгубеното агне. Тя изобразява Спасителя, застанал сред Своите овце, нежно прегърнал едно малко агне. Тя ми помага да размишлявам над Неговата настойчива молба: “Паси овцете Ми”12, което според мен означава да служите на всички около вас и да обръщате специално внимание на нуждаещите се.

Спасителят е съвършения пример за това как да проявяваме милосърдие. По време на Своето земно служение Той показва състрадание към гладните, към грешниците, към страдащите и към болните. Той служи на бедни и богати, на жени, деца и мъже, на роднини, приятели и непознати. Той простил на Своите обвинители и страдал и умрял за цялото човечество.

През живота си Пророкът Джозеф Смит също проявява милосърдие, като показва братска обич и уважение към околните. Той бил известен със своята доброта, привързаност, състрадание и загриженост към хората около него.

Днес сме благословени да имаме пророк, който въплъщава милосърдието. Президент Томас С. Монсън е пример за нас и за света. Той е обгърнат от мантията на милосърдието. Той е мил, състрадателен и великодушен, един истински служител на Господ Исус Христос.

Президент Монсън учи: “Милосърдието е да имаме търпение към човек, който ни е разочаровал. То е да устоим на подтика да се обидим лесно. То е да приемаме слабостите и недостатъците. То е да приемаме хората такива, каквито са. То е да погледнем отвъд физическия външен вид и да видим качества, които не избледняват с времето. То е да устоим на подтика да категоризираме другите”13.

Когато имаме милосърдие, ние имаме желанието да служим и да помагаме на другите, когато това не ни е удобно и без да мислим за признание и връщане на “услугата”. Ние не чакаме да ни бъде дадена задачата да помагаме, защото това се превръща в наша същност. Когато избираме да бъдем добри, загрижени, великодушни, търпеливи, приемащи, прощаващи, приобщаващи и безкористни, ние ще открием, че изобилстваме от милосърдие.

Обществото за взаимопомощ осигурява безброй начини да служим на другите. Един от най-важните е да проявяваме милосърдие чрез обучение при посещение. Чрез ефективно обучение при посещение ние имаме множество възможности да обичаме, да служим и да облекчаваме другите. Като проявяваме милосърдие или любов, ние пречистваме и освещаваме душите си, помагайки си да станем по-подобни на Спасителя.

Удивявам се, като ставам свидетелка на безброй милосърдни деяния, извършвани всекидневно от посещаващи учителки по целия свят, които безкористно служат за облекчаване нуждите на отделни сестри и техните семейства. На тези предани посещаващи учителки казвам, “Чрез тези дребни постъпки на милосърдие вие следвате Спасителя и действате като оръдия в Неговите ръце, като помагате, обгрижвате, въздигате, утешавате, слушате, насърчавате, подхранвате и укрепвате поверените ви сестри”. Нека споделя няколко кратки примера за такова служение.

Роза страда от отслабващ силите диабет и други заболявания. Тя се присъединила към Църквата преди няколко години. Тя е самотна майка със син, който е юноша. Тя трябва често да постъпва в болница за по няколко дни. Нейните добри посещаващи учителки не само я закарват в болницата, но я посещават и утешават, когато тя вече е там, като също така наглеждат сина й у дома и на училище. Нейните посещаващи учителки служат като нейни приятелки и роднини.

След първото си посещение в дома на една сестра, Кати открива, че тази сестра не знае да чете, но има желанието да се научи. Кати предлага да й помогне, макар да знае, че за това ще трябва време, търпение и постоянство.

Емили е млада съпруга, която търсела истината. Съпругът й Майкъл не бил така заинтересован от религията. Когато Емили се разболяла и прекарала известно време в болница, Кали, сестра от Обществото за взаимопомощ и нейна съседка, носела на семейството храна, гледала тяхното бебе, чистила къщата и се погрижила Емили да получи свещеническа благословия. Тези милосърдни постъпки смекчили сърцето на Майкъл. Той решил да посещава събрания на Църквата и да се среща с мисионерите. Неотдавна Емили и Майкъл били кръстени.

“Любовта никога не отпада. … Любовта … е милостива, … не търси своето, … на всичко се надява, всичко търпи”14.

Президент Хенри Б. Айринг казва:

“Историята на Обществото за взаимопомощ е изпълнена със забележителни разкази за такава безкористна служба. …

В това Общество членуват жени, чиито милосърдни чувства извират от сърца, променени от подготовката за сключване и спазване на заветите, които се предлагат единствено в Господната истинна Църква. Техните милосърдни чувства произлизат от Него чрез Неговото Единение. Техните милосърдни деяния са ръководени от Неговия пример и от Светия Дух, Който Той изпраща да придружава Неговите служители в изпълнение на техните милостиви мисии, и са резултат на благодарност за Неговия безпределен дар на милост. Поради това те са изпълнявали и са способни да изпълнят необикновени неща за другите и така са намирали радост, дори когато техните собствени не посрещнати нужди са били големи”15.

Отдаването на служба и проявата на милосърдие към околните ни помага да преодоляваме нашите собствени трудности и ги прави да изглеждат не толкова тежки.

Връщам се към ученията на Пророка Джозеф Смит към сестрите в първоначалните дни на Възстановяването. Като ги увещава да живеят милосърден и благотворителен живот, той казва: “Ако живеете според тези принципи, колко голяма и славна ще бъде наградата ви в селестиалното царство! Ако живеете според вашите привилегии, ангелите не могат да бъдат възпрени да са ваши другари и помощници”16.

Подобно на ранните дни в Наву, когато сестрите обикаляли да откриват изпадналите в нужда и да им помагат, днес ние имаме същата задача. Сестрите в царството са стабилни стълбове на духовна сила, състрадателна служба и отдаденост. Отдадените посещаващи учителки посещават и се грижат една за друга. Те следват примера на Спасителя и постъпват като Него.

Всички жени в Обществото за взаимопомощ могат да бъдат изпълнени с обич, знаейки, че техните дребни постъпки на милосърдие имат изцелителна сила за околните и тях самите. Те със сигурност разбират, че милосърдието е чистата любов Христова и никога не отпада.

Когато четете историята на Обществото за взаимопомощ, тя ще ви вдъхновява да осъзнаете, че този важен евангелски принцип е вплетен в цялата книга.

Завършвам с покана към всички жени в Църквата да се молят с цялото си сърце за желанието да бъдат изпълнени с дара на милосърдието, чистата любов Христова. Направете всяко възможно усилие да вършите добро, като осигурите помощ и спасение на хората около вас, включително на членовете на вашето семейство. Господ ще увенчае с успех на вашите усилия.

Нека нашето знание за голямата обич, която Отец и Синът изпитват към нас, както и нашата вяра и благодарността ни за Единението да ни подтикват да развиваме и проявяваме милосърдие към всички хора около нас. Това е молитвата ми в името на Исус Христос, амин.