Време да се подготвим

Осма глава от Проповядвайте Моето Евангелие концентрира вниманието ни върху мъдрото използване на времето. В тази глава старейшина М. Ръсел Балард ни напомня, че трябва да си поставяме цели и да овладяваме техниките как да ги постигаме (вж. Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба, 2004 г., стр. 146). Овладяването на техниките, нужни да постигнем целите си, включва да станем изключително умели в управлението на нашето време.

Благодарен съм за примера на президент Томас С. Монсън. При всичко, което върши като Божий пророк, той, както е правел и Спасителят, осигурява да има достатъчно време да посещава болните (вж. Лука 17:12–14), да вдига нищите духом и да служи на всички. Толкова съм благодарен за примера на много други хора, които отдават времето си в служба на своите ближни. Свидетелствам, че да отдаваме времето си в служба на другите е угодно на Бог и че това ще ни доближи до Него. Нашият Спасител ще бъде верен на думата Си, че “този, който е верен и мъдър във времето си, се смята за достоен да наследи обиталищата, подготвени за него от Отца Ми” (У. и З. 72:4).

Времето никога не е за продан; както и да се опитвате, времето не е стока, която може да бъде купена в кой да е магазин на каквато и да е цена. При все това, използвано мъдро, неговата стойност е неизмерима. Във всеки един ден на всеки от нас без пари ни се отпуска да ползваме един и същ брой минути и часове и ние скоро научаваме, както така грижливо учи познатият химн, че “не можем светлината на деня да задържим” (“Миговете земни по-светли направи”, Химни, №. 142). Президент Бригъм Йънг казва, “Всички ние сме в дълг пред Бога заради способността да използваме ползотворно времето, и Той ще изисква от нас строг отчет за употребата (му)” (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, 1997 г., стр. 286).

С това изискване, поставено пред нас, ние трябва да се научим да подреждаме по приоритети изборите си, за да постигнем целите си, или рискуваме да бъдем повлечени от ветровете на отлагането и тласкани от една губеща времето ни дейност към друга. Били сме добре поучени относно приоритетите от Великия Учител, когато в Своята проповед на хълма Той казва, “Не търсете нещата от този свят, но първо търсете да изградите Божието царство и да установите Неговата праведност, и всичко това ще ви се прибави” (Matthew 6:33, Преводът на Джозеф Смит). (Вж. и Далин Х. Оукс, “Фокус и приоритети”, Лиахона, юли 2001 г., стр. 99–102.)

Алма говори за приоритети, когато учи, че “този живот стана състояние на изпитание; време да се подготвим да срещнем Бога” (Алма 12:24). Как най-добре да използваме богатото наследство от време, за да се подготвим да срещнем Бога може да изисква известно напътствие, но със сигурност бихме поставили Господ и своите семейства първи в списъка.Президент Дитер Ф. Ухтдорф ни напомня, че “В семейните взаимоотношения любовта всъщност е време, просто време” (“За най-важните неща”, Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 22). Свидетелствам, че когато помощта е потърсена искрено и с молитва, нашият Небесен Отец ще ни помогне, като наблегне кое преди всичко друго заслужава нашето време.

Лошото използване на времето е братовчед на безделието. Като следваме заповедта да престанем да сме лениви (вж. У. и З. 88:124), трябва да бъдем сигурни, че да сме заети е равнозначно също и да бъдем продуктивни. Например, прекрасно е да имаме средствата за мигновена комуникация буквално под ръка, но нека се уверим, че не се превръщаме в пристрастени потребители на тези средства за комуникация. Чувствам, че някои са уловени в капана на ново пристрастяване, което гълта време – което ни поробва постоянно да проверяваме и пращаме съобщения в социалните мрежи, като така ни дава фалшивото впечатление за заетост и продуктивност.

Има много полза от лесният ни достъп до комуникации и информация. Открих, че това помага за достъп до изследователски статии, речи на конференции, родословни архиви, за получаване на е-мейли, напомняния от Фейсбук, съобщения по Tweeter и текстови съобщения. Колкото и добри да са тези неща, не можем да им позволим да изтласкат настрана нещата, които са с по-голяма важност. Колко тъжно би било, ако телефонът и компютърът с цялата им сложност заглушат простотата на искрената молитва към любящия Отец в Небесата. Нека бъдем толкова бързи и склонни да коленичим в молитва, както и да изпратим текстово съобщение.

Електронните игри и запознанствата онлайн не са траен заместител на истинските приятели, които могат да ни прегърнат насърчително, могат да се молят за нас и да се грижат за по най-добър начин за нашия интерес. Колко благодарен съм бил да виждам членове на кворум, клас или на Обществото за взаимопомощ да се събират в подкрепа един на друг. В подобни случаи разбирам по-добре какво има предвид апостол Павел, когато казва, “вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите” (Ефесяните 2:19).

Знам, че най-голямото ни щастие идва, когато сме в хармония с Господ (вж. Алма 37:37) и с нещата, които носят трайна награда, вместо безсмислено да прекарваме безброй часове в ъпдейт на статуса, виртуално фермерство или размазване на разярени птици о бетонна стена. Настоявам всеки от нас да вземе тези неща, които крадат от скъпоценното ни време и да реши да бъде техен господар, вместо да им позволяваме те, чрез пристрастяващото им естество, да се превръщат в наши господари.

За да има мира, за който говори Спасителя (вж. Иоана 14:27), трябва да посвещаваме времето си на най-важните неща, а най-важни са Божиите неща. Когато общуваме с Бог в искрена молитва, четем и всеки ден изучаваме Писанията, размишляваме над прочетеното и почувстваното и после го прилагаме и живеем според научените уроци, ние се доближаваме до Него. Божието обещание е, че ако търсим усърдно от най-добрите книги “(Той) ще ви даде познание чрез Своя Свети Дух” (У. и З. 121:26; вж. и У. и З. 109:14–15).

Сатана ще се опитва да злоупотребява с нашето време чрез прикрити разсейващи забави. Въпреки че ще идват изкушения, старейшина Куентин Л. Кук учи, “Светиите, които отговорят на посланието на Спасителя, не ще бъдат отклонени от отвличащи и разрушителни стремежи” (“Светия ли сте?”, Лиахона, ноем. 2003 г., стр. 96). Хайръм Пейдж, един от осемте очевидци на Книгата на Мормон, ни преподава един ценен урок относно нещата, които разсейват и отвличат. Той имал един камък и чрез него записвал неща, които си мислел, че са откровения за Църквата (вж. У. и З. 28). След като Хайръм бил поправен, разказът продължава, че камъкът бил взет и стрит на прах, така че никога повече да не предизвиква объркване¹. Каня ви да установим кои са поглъщащите време забавления в живота ни, за да могат те в преносен смисъл да бъдат стрити на прах. Трябва да сме мъдри в преценката си, за да се уверим, че нашите времеви графици са правилно балансирани, та за включват Господ, семейство, работа и благотворни развлекателни дейности. Както мнозина вече са открили, в живота има нарастващо щастие, когато използваме времето си да дирим нещата, които са добродетелни, хубави или достойни за похвала (вж. Символът на вярата 1:13).

С тиктакането на часовника времето тече много бързо. Днес, докато часовникът на смъртността тиктака, би било хубав ден да прегледаме какво правим, за да се подготвим да срещнем Бог. Свидетелствам, че има големи награди за онези, които в смъртността отделят време да се подготвят за безсмъртието и вечния живот. В името на Исус Христос, амин.