Преподаване според Духа

Преди много години бях с моя колега в Центъра за обучение на мисионери, когато чух един детски глас да казва, “Бабо, това истински мисионери ли са?” Обърнах се и видях едно малко момиченце, стискащо за ръка баба си, да сочи към мен и моя колега. Усмихнах се, протегнах ръка и като я гледах право в очите, казах, “Здравей, аз съм старейшина Ричардсън, и ние сме истински мисионери”. Лицето й грейна, докато погледна отново към мен, развълнувана че е присъствието на истински мисионери.

Тръгнах си от това преживяване с подновена отдаденост. Исках да бъда онзи мисионер, който Спасителят, моето семейство и това малко момиченце очакваха аз да бъда. През следващите две години работих упорито да изглеждам, да мисля, да постъпвам и особено да преподавам като истински мисионер.

След завръщането у дома ставаше все по-очевидно, че макар да съм си тръгнал от мисията си, моята мисия не си е тръгнала от мен. Всъщност дори след всичките тези години все още чувствам, че моята мисия бе най-добрите две години през целия ми живот. Един неочакван урок от моята мисия, който отнесох у дома, бе гласът на това малко момиче. Едва сега чувам в ума си, “Бабо, това истински носител на свещеничеството ли е?” “Бабо, това истински съпруг или истински баща ли е?”, или “Бабо, това истински член на Църквата ли е?”

Научих, че ключът към това да станем истински във всеки аспект на живота ни е способността ни да преподаваме по начин, който не ограничава научаването. Виждате ли, истинският живот изисква истинско научаване, което зависи от истинското преподаване. Отговорността за ефективното преподаване не се ограничава до хората, които имат официално призование като учител¹. Всъщност, всеки член на семейството, ръководител или член на Църквата (включително юношите и децата) имат отговорност да преподават.

Макар всички ние да сме учители, трябва напълно да осъзнаем, че тъкмо Светият Дух е истинският учител и свидетел за всяка истина. Който не разбира напълно това, или се опитва да поеме частта на Светия Дух и да върши всичко сам, любезно канейки Духа да бъде с него, но само в поддържаща роля; или вярва, че цялото му преподаване е прехвърлено на Духа, докато в действителност представя мисли или материал без никаква подготовка. Всички родители, ръководители и учители имат отговорността да преподават “чрез Духа”². Те не следва да преподават преди Духът да е дошъл или след като си е отишъл, а “чрез Духа”, тъй че Духът да може безпрепятствено да учи на истината.

Мороний ни помага да разберем как можем да преподаваме чрез Духа, без да подменяме, разводняваме или отстраняваме Светия Дух като истинския учител. Мороний казва, че светиите провеждали събранията си “според въздействията на Духа”³. Това изисква нещо повече от просто да имаме Духа при нас. Да действаме “според въздействията” на Светия Дух означава, че може да се наложи да променим начина си на преподаване, за да подражаваме на преподаването на Светия Дух. Като приравним маниера си с този на Светия Дух, тогава Светият Дух може да преподава и свидетелства без ограничения. Това важно “приравняване” може да бъде илюстрирано със следния пример.

Преди много години аз и децата ми се изкачвахме до върха на Саут Систър, планина в Орегон, висока 3 157 метра. След няколко часа се изправихме пред дълъг 45-градусов склон от дребни вулканични камъчета. Виждайки върха, ние напрягахме сили, само за да установим, че с всяка крачка стъпалата ни затъваха в камъчетата и се плъзгахме назад с няколко сантиметра. Моят 12-годишен син бавно се откъсна напред, докато аз останах с 8-годишната си дъщеря. Умората и обезсърчението скоро ни обзеха и тя се отчая, че няма да може да стигне до върха с брат си. Първата ми подбуда бе да я взема на ръце. Духът ми бе готов, но за жалост тялото ми бе немощно. Седнахме на камъните, оценихме ситуацията и измислихме нов план. Казах й да бръкне с ръце в задните джобове на панталона ми, да се държи здраво и – най-важното, веднага щом вдигнех крак да пристъпя, тя бързо да сложи своето краче на негово място. Тя повтаряше огледално всяко мое движение и разчиташе на подемната сила от това, че се държеше за джобовете ми. След, както ни се стори, цяла вечност, се добрахме до върха на планината. Изражението й на триумф и задоволство бе безценно. И да, тя и брат й, по мое мнение, бяха истински катерачи.

Успехът на дъщеря ми бе резултат на усърдните й усилия и доколко добре тя се катереше според начина, по който го правех аз. Когато тя синхронизира движенията си с моите, ние заедно постигнахме ритъм, който ми позволяваше да използвам цялата си енергия. Подобен е случаят, когато преподаваме “според въздействията на Духа”. Като приравним начина си на преподаване, така че да съответства на този на Светия Дух, Духът ни укрепява и в същото време не е ограничаван. С това наум, моля обмислете две основни “въздействия на Духа”, достойни за подражание.

Първо, Светият Дух учи отделните хора по един много личен начин. Това прави възможно ние незабавно да узнаем за себе си истината. Поради различните ни нужди, обстоятелства и напредък Светият Дух ни учи какво трябва да знаем и вършим, за да станем онова, което трябва да бъдем. Моля отбележете, че макар Светият Дух да учи “истината за всички неща”⁴, Той не преподава всички истини наведнъж. Светият Дух учи истината “ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко”⁵.

Онези, които преподават според въздействията на Духа, разбират, че учат хора, а не преподават уроци. Затова те преодоляват подтика да покрият всичко в един учебник или да преподадат всичко, което знаят по дадена тема, и вместо това се фокусират над нещата, за които мислят, че семейството или класът им трябва да знаят и вършат. Родители, ръководители и учители, които отразяват преподаването на Духа, бързо научават, че истинското преподаване включва много повече от просто говорене и разказване. В резултат те преднамерено правят паузи, за да слушат, внимателно наблюдават и после преценяват какво да направят след това⁶. Когато вършат това, Светият Дух е в състояние да учи както обучаваните, така и учителите какво следва да направят и кажат⁷.

Второ, Светият Дух учи, като ни приканва, подтиква, насърчава и вдъхновява да действаме. Христос ни уверява, че стигаме до истината, когато живеем според учението и постъпваме съответно⁸. Духът ни води, напътства и показва какво да правим⁹. Той обаче няма да свърши вместо нас това, което само ние можем да свършим за себе си. Виждате ли, Светият Дух не може да учи вместо нас, да чувства вместо нас или да действа вместо нас, защото това противоречи на учението за свободния избор. Той може да помогне с възможности и да ни покани да учим, чувстваме и действаме.

Хората, които преподават според този начин на Духа, помагат на другите, като ги канят, насърчават и им дават възможности да използват свободата си на избор. Родители, ръководители и учители осъзнават, че не могат да чувстват, учат или дори да се покаят вместо своето семейство, конгрегация или членове на класа. Вместо да питат, “Какво мога да направя за своите деца, членове на клас или други?”, те питат, “Как да поканя и помогна на хората около мен да научат сами за себе си?” Родители, които повтарят огледално въздействията на Светия Дух, създават дом, където семействата се научават да оценяват, вместо просто да учат за ценностите. По подобен начин, вместо просто да говори за ученията, учителят помага на учащите да разберат евангелските учения и да живеят според тях. Светият Дух не е възпрепятстван, когато отделните хора правилно упражняват своето право на избор.

Предвид сегашните условия в света ние отчаяно се нуждаем от истинско преподаване и научаване у дома, на събранията и в евангелските класове. Знам, че търсенето ви да ставате по-добри може да изглежда непосилно на моменти. Моля не се обезсърчавайте от напредъка си. Връщам се назад към моето преживяване с изкачването с моите деца. Споразумяхме се всеки път, когато спрем да си поемем дъх, вместо да се фокусираме над това колко още трябва да вървим, да се обръщаме и поглеждаме незабавно назад и надолу по планината. Щяхме да поглеждаме гледката и да си казваме, “Вижте колко далече сме стигнали”. После да си поемаме дълбоко дъх, бързо да се обръщаме с лице към върха и отново да почваме да се катерим стъпка по стъпка. Братя и сестри, вие можете да бъдете родители, да ръководите и преподавате според Духа. Знам, че можете да го направите. Свидетелствам ви, че можете да го направите и така ще променяте живота на другите.

Животът ми бе благословен с истински учители, които преподаваха с Духа и особено чрез Духа. Приканвам ви да приравните начина си на преподаване с този на Светия Дух във всичко, което правите. Свидетелствам, че Исус Христос е наш Спасител и че Неговото Евангелие е било възстановено. Благодарение на това ние трябва да бъдем истински родители, истински ръководители, истински учители и истински ученици. Свидетелствам, че Бог ще ви помага във вашите усилия, в святото име на нашия Спасител Исус Христос, амин.