Изкупление

Съществуват различни имена, чрез които се позоваваме на Господ Исус Христос. Те ни дават прозрение относно различните страни на единителната мисия на Господ. Да вземем например названието “Спасител”. Ние всички схващаме какво означава да бъдем спасени, защото всеки от нас в някакъв момент е бил спасяван от нещо. Като деца сестра ми и аз си играехме в малка лодка на една река, когато неразумно напуснахме безопасния район за игра и се озовахме тласкани надолу по течението към неизвестни опасности. В отговор на виковете ни татко се притече на помощ, като ни избави от опасностите на реката. Когато си мисля за спасяване, мисля за това преживяване.

Названието “Изкупител” дава подобни разбирания. “Да изкупя” е да откупя или купя обратно. В правен смисъл дадено имущество е откупено, като му бъде изплатена ипотеката или други тежести и запрещения. В старозаветни времена законът на Моисей осигурявал различни начини, по които слуги и имущество могат да бъдат освободени или откупени, чрез заплащане на пари (вж. Левит 25:29–32, 48–55).

Едно забележително използване в Писанията на думата изкупвам се отнася до избавянето на чедата на Израил от робството им в Египет. След това избавяне Моисей им казва, “Но понеже ви възлюби Господ, … за това Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона” (Второзаконие 7:8).

Темата за Иехова, който изкупува народа на Израил от робство, се повтаря многократно в Писанията. Често това се прави, за да се напомни на людете за Господната доброта при избавянето на чедатата на Израил от египтяните. Но се прави и за да ги научи, че за Израил ще има още едно, по-важно изкупление. Лехий учи, “И Месията идва в пълнотата на времето, за да може да изкупи чедата човешки от падението” (2 Нефи 2:26).

Псалмистът пише, “Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята” (Псалми 49:15).

Господ заявява чрез Исаия, “Изличих като гъста мъгла престъпленията ти, И като облак греховете ти; Върни се при Мене, защото Аз те изкупих” (Исаия 44:22).

Изкуплението, за което става дума в тези 3 стиха, разбира се, е Единението на Исус Христос. Това е “пълното изкупление”, осигурено от нашия любящ Бог (Псалми 130:7). За разлика от изкупленията по закона на Моисей или в съвременните правни споразумения, това изкупление не се извършва чрез “тленни неща – сребро или злато” (1 Петрово 1:18). “В (Христа) имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефесяните 1:7). Президент Джон Тейлър учи, че благодарение на жертвата на Изкупителя, “дългът е платен, изкуплението е извършено, заветът е изпълнен, правосъдието задоволено, волята Божия изпълнена и цялата власт е … дадена в ръцете на Сина Божий” (Teachings of Presidents of the Church: John Taylor, 2001 г., стр. 44).

Последиците от това изкупление включват преодоляването на физическата смърт за всички Божии чеда. С други думи, телесната смърт е преодоляна и всички ще бъдат възкресени. Друга страна на това изкупление на Христа е победата над духовната смърт. Чрез Своето страдание и смърт Христос платил за греховете на цялото човечество при условие, че има лично покаяние.

Така, ако ние се покаем, можем да бъдем опростени за греховете си, като цената е платена от нашия Изкупител. Това е добра новина за всички ни, “понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляните 3:23). Онези, които значително са се отклонили от пътеките на праведността, отчаяно се нуждаят от това изкупление и ако се покаят напълно, то е тяхно и могат да го поискат. Но онези, които са работили упорито, за да водят добър живот, също отчаяно се нуждаят от това изкупление, защото никой не може да се яви в присъствието на Отца без помощта на Христос. Следователно, това любящо изкупление позволява законите на правосъдието и на милостта да бъдат удовлетворени в живота на всички, които са се покаяли и следват Христос.

Президент Бойд К. Пакър учи, “Има един Изкупител, един Ходатай, Който се изправя едновременно желаещ и способен да удовлетвори изискванията на правосъдието и да прояви милост към онези, които се покаят” (“The Mediator”, Ensign, май 1977 г., стр. 56).

Светите писания, литературата и житейските преживявания са пълни с разкази за изкупление. Чрез Христос хората могат и променят живота си и получават изкупление. Харесвам историите за изкупление.

Имам един приятел, който на младини не следвал ученията на Църквата. Като пълнолетен младеж той осъзнал какво бил пропуснал, живеейки не според Евангелието. Покаял се, променил живота си и се отдал на праведен живот. Един ден, години след като бяхме общували като млади, го срещнах в храма. Евангелска светлина струеше от очите му и аз почувствах, че той е отдаден член на Църквата, наистина опитващ се да живее изцяло според Евангелието. Станалото с него е една история на изкупление.

Веднъж интервюирах за кръщение една жена, провинила се в много тежък грях. По време на интервюто я попитах дали разбира, че никога не би могла да повтори този грях. С дълбоко вълнение в очите и гласа тя каза, “О, президенте, никога не бих могла отново да извърша този грях. Това е причината да желая да се кръстя – да бъда очистена от последиците на този ужасен грях”. Станалото с нея е една история на изкупление.

Докато през последните години посещавах колови конференции и други събрания, помнех призива на президент Томас С. Монсън да спасяваме слабо активните членове на Църквата. На една конференция на кол чух разказ за неактивен член, който се върнал към пълна активност, след като неговият епископ и други ръководителите го посещавали в дома му, казвали му, че е нужен и го призовали да служи в района. Главното в историята не е че той приел призованието, а че променил живота и навиците си и станал отново активен в Църквата.

Един мой приятел присъстваше в конгрегацията, на която разказвах тази история. Изразът на лицето му видимо се промени по време на разказа. На следващия ден той ми прати е-мейл, в който ми пишеше, че проявил такава емоционална реакция, защото историята на завръщането към активност в Църквата на неговия тъст била твърде подобна на разказаната от мен. Той ми каза, че в резултат на подобно посещение на епископ и покана да служи в Църквата тъстът му преосмислил живота си и своето свидетелство, извършил важни промени в своя живот и приел призованието. Този върнал се към активност мъж сега има 88 потомци, които са активни членове на Църквата.

Няколко дни по-късно разказах на едно събрание и двете истории. На следващия ден получих друг е-мейл, който започваше така, “Това е историята на моя баща”. Този е-мейл от един президент на кол разказваше как баща му бил поканен да служи в Църквата, макар и да не бил активен и да имал някои навици, които трябвало да промени. Той приел поканата и в хода на това се покаял, после служил като президент на кол и на мисия и положил основа неговите потомци да бъдат верни членове на Църквата.

Няколко седмици по-късно аз разказах и трите истории на друга конференция на кол. След събранието при мен дойде един мъж и ми каза, че това не е историята на неговия баща. Това била неговата история. Той ми разказа за събитията, довели го до покаянието и връщането към пълно включване в Църквата. И нещата продължиха така. Докато провеждах призива да спасяваме слабо активните, чувах разказ след разказ за хора, които откликнали на поканата да се завърнат и да променят живота си. Чувах една след друга истории за изкупление.

Макар че никога не мога да върна дълга на Изкупителя за това, което Той е платил в наша полза, планът на изкуплението ни призовава да полагаме възможно най-добри усилия напълно да се покаем и да вършим волята Божия. Апостол Орсън Ф. Уитни пише:

Давам своето свидетелство за силата на Единението на Христос. Когато се покаем и дойдем при Него, можем да получим всичките благословии на вечния живот. Да можем да сторим това, получавайки своята собствена история за изкуплението е молитвата ми, в името на Исус Христос, амин.