Върши го добре

Във връзка с огромния потенциал за добро, който вие от по-младото поколение в Църквата притежавате, какво ме притеснява относно бъдещето ви? Какъв съвет мога да ви дам? Първо, ще ви бъде оказан голям натиск да действате нетипично за вас – дори да носите маска – и да станете човек, който всъщност не сте; така няма да станете такъв, какъвто бихте искали да бъдете.

В ранната история на Църквата пророкът Джозеф, Ема и 11-месечните им близнаци Джозеф и Джулия били в Хайръм, Охайо, в дома на Джон и Алис Джонсън. И двете деца били болни от дребна шарка. Джозеф и малкия му син спели на сандвич легло близо до входната врата.

През нощта една група мъже с боядисани в черно лица връхлетели през вратата и завлекли навън пророка, като го пребили и залели с катран както него, така и Сидни Ригдън.

Най-трагичната част от това е, че когато баща му бил издърпан навън, малкият Джозеф бил изложен на нощния въздух и се разболял от сериозна настинка. В резултат на това той умрял няколко дни по-късно.²

Онези, които участвали в мъченичеството на пророка и на неговия брат Хайръм също боядисали лицата си, за да скрият истинската си идентичност.³

В днешно време, когато е по-лесно от всякога да бъдем анонимни, важно е да не носим маска и да бъдем „предани на вярата … за която мъченици за загинали”.⁴

Една от най-големите ви защити срещу правенето на лоши избори е да не слагаме маската на анонимността. Ако някога искате да направите това, моля знайте, че това е сериозен знак за опасност и едно от средствата на противника да ви накара да извършите нещо, което не трябва.

Днес е често срещано да се крие самоличността, когато анонимно се пишат изпълнени с омраза, подигравателни и фанатични съобщения в Интернет. Някои наричат това измама.

Апостол Павел пише:

„Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Отрезнейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога” (1 Коринтяните 15:33–34).

Ясно е, че злите съобщения не са просто въпрос на лоши маниери. Ако се пишат от светии от последните дни, те могат лошо да повлияят на онези, които нямат познание за Бог или свидетелство за Спасителя.

Всяка една употреба на Интернет с цел тормоз, унищожаване на репутацията или поставяне на човек в лоша светлина заслужава порицание. Това, което виждаме в обществото е, че когато хората носят маската на анонимността, е по-вероятно те да се занимават с такъв тип поведение, което е унищожително за смисленото общуване. Това също нарушава основните принципи, на които учи Спасителят.

Спасителят обяснява, че не е дошъл, за да съди света, а за да спаси света. След това обяснява какво означава осъждането:

„И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога” (Иоана 3:19–21; вж. също стихове 17–18).

Праведните няма нужда да носят маски, за да прикриват самоличността си.

Вие действате съгласно истинските си убеждение като прекарвате времето си във вършене на онези неща, които изграждат и развиват вашата личност и ви помагат да станете по-подобни на Христа. Надявам се никой от вас да не гледа на живота като на основно забавление и игри, а като време „да се приготв(и) да срещн(е) Бога” (Aлма 34:32).

Прекрасен пример за вършене на работата ви и уместното използване на времето се вижда от живота на старейшина Л. Toм Пери от Кворума на дванадесетте апостоли, когато като служещ във военоморските сили, той е част от окупационните американски сили в Япония в края на Втората световна война. Старейшина Пери споделя следната история, когато записва специалното си свидетелство за Спасителя.

„Бях сред първата вълна от служещи във военоморските сили, слезли на сушата в Япония след подписването на мирния договор след Втората световна война. Когато навлязохме в опустошения град Нагасаки, това бе едно от най-тъжните преживявания в живота ми. Голяма част от града бе напълно унищожена. Някои от починалите все още не бяха погребани. Като окупационни войски ние се настанихме и се заловихме за работа.

Ситуацията беше много безрадостна и неколцина от нас поискаха да дадат повече. Ние отидохме при свещеника на подразделението ни и помолихме за разрешение да помогнем с повторното построяване на християнските църкви. Поради правителствените ограничения по време на войната, тези църкви почти бяха спрели да действат. Малкото им сгради бяха сериозно увредени. Една групичка от нас предложи доброволно да поправи и измаже тези църкви по време на свободното ни време, за да може отново да се използват за провеждането на християнски служби.

… Намерихме свещениците, които не бяха могли да служат по време на военните години и ги насърчихме да се завърнат към амвоните си. Преживяването ни с тези хора бе невероятно, след като те отново имаха свободата да упражняват християнските си вярвания.

Когато си тръгвахме от Нагасаки, за да се приберем у дома, се случи нещо, което винаги ще помня. Докато се качвахме на влака, който щеше да ни заведе до корабите ни, за да се върнем у дома, много други военоморски служители ни се подиграваха. Те бяха с приятелките си и се сбогуваха с тях. Те ни се присмиваха и ни посочваха, че сме изпуснали забавното в Япония. Ние само си бяхме пропилели времето, докато се бяхме трудили и измазвали стени.

Точно когато дразненията им бяха стигнали връхната си точка, на едно малко възвишение близо до жп гарата дойдоха 200 от тези прекрасни японски християни от църквите, които бяхме ремонтирали, пеейки „Смело, войни на Христа”. Те слязоха надолу и ни затрупаха с подаръци. След това се подредиха по протежението на железопътната линия. И когато влакът тръгна по релсите, ние протягахме ръце и докосвахме пръстите им, докато си тръгвахме. Не можехме да говорим, емоциите ни бяха твърде силни. Но ние бяхме благодарни, че можахме да помогнем макар и малко за възстановяването на християнството сред този народ след войната”.⁵

Моля помислете и бъдете инициативни при избирането как да прекарвате времето си. Както можете да видите от примера на старейшина Пери, не говоря за това да се перчите с религията си или да бъдете повърхностно верни. Това може само да изложи вас и Църквата. Говоря за това да станете това, което би трябвало да бъдете.

Третият ми съвет е свързан с някои цели, които да обмислите. Приблизително по същото време, когато старейшина Пери е в Япония във военоморските сили, президент Бойд K. Пакър, президент на Кворума на дванадесетте апостоли, служи в Япония във военовъздушните сили в края на Втората световна война.

През 2004 г. аз придружих президент Пакър и други до Япония. Той имаше възможност да види някои от местата, където е бил, и да размишлява върху преживяванията и решенията, които е вземал по онова време. С негово позволение споделям някои от мислите и чувствата му.

Президент Пакър описа случки на един остров близо до бреговете на Окинава. Той счита това за неговия хълм в пустошта. Личната му подготовка и срещането му с други членове била укрепила вярването му в ученията на Евангелието. Това, което все още му липсвало, било потвърждение – сигурно знание за това, което вече бил почувствал, че е истина.

Биографът на президент Пакър описва какво се е случило: „Противно на мира на потвърждението, което търси, той се сблъскал лице в лице с ада на войната срещу невинни хора. Търсейки усамотение и време за размисъл, той се изкачил един ден на едно възвишение над океана. Там той намерил развалините от една селска колиба и изоставеното поле със сладки картофи наблизо. Сред умиращите растения той видял труповете на една убита майка и нейните две деца. Гледката го изпълнила с дълбока тъга, примесена с чувството на любов към собственото му семейство и към всички семейства”.⁶

След това той влязъл в един временен бункер, където размишлявал и се молил. Президент Пакър, спомняйки си за това събитие, описва това, което бих нарекъл потвърждаващо духовно преживяване. Той се почувствал вдъхновен относно това какво да прави с живота си. Разбира се, той нямал и представа, че ще бъде призован на висшето и свято призование, което сега има. Прозрението му било, че иска да стане учител, наблягащ на ученията на Спасителя. В ума му се установила мисълта, че ще живее праведен живот.

По доста забележителен начин узнал, че ще трябва да намери праведна съпруга и че двамата ще имат много деца. Този млад войник осъзнал, че изборът му на професия ще му осигури скромно възнаграждение и че сладката му спътница ще трябва да има същите приоритети и ще трябва да е съгласна да живее без някои материални неща. Сестра Донна Паркър бе и е перфектната спътница за президент Пакър. Те никога не са имали излишни пари, но никога не са се чувствали лишени по никакъв начин. Те са отгледали 10 деца и са правили жертви. Сега имат 60 внуци и над 80 правнуци.

Споделям тази истинска история, защото твърде често нашите цели са основани на цененото от света. Важните елементи са наистина прости за членовете, които са получили спасителните обреди. Бъдете праведни. Изградете семейство. Намерете подходящи начини да го осигурявате. Служете в призованията си. Подготовете се да се срещнете с Бог.

Спасителят ни учи, че „животът на човека не се състои в изобилието на имота му” (Лука 12:15).

Освен личните качества и решения, ако искате да бъдете поколението, което трябва да бъдете, трябва да изградите страната си и общността, където живеете. Вашето поколение трябва да защитава праведността и религиозната свобода. Юдео-християнското наследство, което сме получили, не е просто ценно, а изключително важно в плана на нашия Небесен Отец. Трябва да го запазим за идните поколения. Трябва да се присъединим към добри хора, включително и от други вероизповедания – особено към онези, които се чувстват отговорни пред Бог за поведението си. Това са хората, които ще разберат съвета „Каквото и да вършиш, върши го добре”. Успешното увеличаване на юдео-християнските ценности и религиозната свобода ще бележат поколението ви като великото поколение, което трябва да бъдете.

Предвид предизвикателствата в света днес, Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли са особено загрижени да участвате уместно в политическия процес в страната, в която живеете. Църквата е неутрална в политическите съревнования и не подкрепя кандидати или партии. Ние очакваме обаче членовете ни да бъдат цялостно ангажирани в подкрепянето на кандидатите и партиите, които са избрали въз основа на принципите, които ще зашитят доброто управление. Нашето учение е ясно: онези, които са добри, „честни … и мъдри … усърдно трябва да се търсят” (У. и З. 98:10).

Имаме голямо доверие във вас. Ръководството на Църквата искрено вярва, че можете да изградите царството по-добре от всяко предишно поколение. Вие имате не само нашата обич и увереност във вас, но и молитвите и благословиите ни. Знаем, че успехът на вашето поколение е важен за продължаването на установяването на Църквата и растежа на царството. Молим се да вършите добре делата си като избягвате носенето на маска, действате съгласно истинската си самоличност, поставяте подходящи цели и изграждате страната и общността си.