2013 г.
Защо и какво трябва да изповядвам на епископа си?
октомври 2013


Защо и какво трябва да изповядвам на епископа си?

Изображение
Старейшина Ч. Скот Гроу

Част от специалното призование на епископа е да ви помогне да се покаете. Съвестта ви ще ви каже кога трябва да поговорите с него.

Може да се чудите защо сте учени да се изповядвате на вашия епископ или клонов президент, ако сте извършили сериозни грехове. Може да си кажете: „Покаянието не е ли нещо лично между мен и Господ?” Ако съм спрял грешното си поведение и съм го изповядал на Бог, защо трябва да говоря с моя епископ?”

Изображение
A young woman seated across the desk from her bishop.

Фотоилюстрация от Кристина Смит

Защо епископа, а не някой друг?

Много младежи се чувстват по-добре да изповядат грешките си на родителите или младежките си ръководители. Въпреки че вашите родители и ръководители могат да осигурят необходимата подкрепа и съвет, Господ е заявил, че епископът е съдия в Израил (вж. У. и З. 107:72, 74). Той има отговорността да прецени дали членовете на неговия район са достойни. Посредством ръкополагането и праведния начин на живот, епископът има правото на откровение от Светия Дух относно членовете на неговия район, включително и вас.

Епископът може да ви помогне чрез процеса на покаяние по начини, които вашите родители или други ръководители не могат да осигурят. Ако грехът е достатъчно сериозен, той може да прецени дали правата ви в Църквата не трябва да бъдат ограничени. Например, като част от процеса на покаянието, той може да ви помоли да се въздържате от вземане на причастието или използване на свещеничеството за известно време. Той ще работи с вас и ще прецени кога сте отново достойни, за да може да продължите с тези свещени дейности.

Вашият епископ ще ви посъветва какво да правите, за да укрепите способността си да устоявате на изкушение. Той може да ви насърчи да изучавате дадена доктринална тема, като например покаяние, и след това да споделите с него какво сте научили. Той може да ви помоли да се срещате с него всяка седмица, за да докладвате как се справяте с избягването на съблазнителните ситуации.

Кога трябва да говоря с него?

Може да си мислите: „Всичко това звучи добре, но как да знам дали това, което съм направил, е достатъчно сериозно, за да трябва да говоря с епископа?” Краткият отговор е: „Съвестта ще ви каже”. Когато ви загризе съвестта, действайте незабавно (вж. Aлма 34:31–34).

Цар Вениамин учи относно покаянието: „Аз не мога да ви кажа всички неща, с които може да извършите грях; защото има различни пътища и способи, дори толкова много, че не мога да ги изброя” (Moсия 4:29). Затова, вместо да ви дам подробен списък с неща, които трябва да изповядате на епископа, нека споделя няколко принципа, които да ви помогнат да вземете това решение.

Какво трябва да изповядам?

Знам, че сте се опитвали да сте послушни, но може би сте направили и някои грешки – дори и някои сериозни грешки. Повечето грешки, които хората правят, може да бъдат разрешени чрез лична молитва и искрено покаяние. Някои грешки, особено онези отнасящи се до неморалност, изискват изповядване пред епископа, преди да може да получите опрощение от Господ.

Докато си мислите за грешките, които сте направили, може да се чувствате виновни, неспокойни или дори нещастни. Ако изпитвате някое от тези чувства, тогава вероятно трябва да говорите с вашия епископ относно тези грешки.

Не си търсете извинения и не се оправдавайте. Може да си мислите: „Твърде унизително ще е да кажа на епископа какво съм направил. Той ме мисли за по-добър човек. Ще бъде шокиран, ако му кажа какво съм сторил. Повече няма да ме харесва”.

Обещавам ви, че той няма да ви осъди. Като служител на Господ, той ще бъде мил и разбиращ, докато ви изслушва. След това ще ви помогне с процеса на покаянието. Той е Господният посланик на милостта, който да ви помогне да станете чисти чрез Единението на Исус Христос.

Господ казва: „Eто, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня.

По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си – ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави” (У. и З. 58:42–43).

Когато изповядате и изоставите греховете си, Господ ще ви прости. Когато дойде времето да бъдете съдени, Той няма да ви държи отговорни за тези грехове.

Какво ще стане ако не се изповядам?

Понякога човек може да спре да върши грехове, но никога да не ги изповяда, когато е необходимо, на епископа си. В последствие, човекът продължава да носи бремето на греха, вместо да позволи на Спасителя да отнеме бремето.

Нека ви дам един пример. Една вечер преди няколко години, аз провеждах интервюта за възрастни за подновяване на храмовите им препоръки. Една жена на средна възраст дойде за интервюто си. Тя бе сключила брак в храма и бе активна в Църквата през целия си живот.

Почувствах дълбока тъга в душата й. По време на интервюто получих духовен подтик. Казах й: „Сестра, имам чувството, че сте направила сериозна грешка в младежките си години, но не сте я изповядали на свещенически ръководител. Бихте ли ми казали за нея?”

Тя веднага започна да плаче. Каза ми, че е вярно, но винаги се е чувствала твърде засрамена да я изповяда на епископ. Когато изповяда какво е направила, тя сподели достатъчно детайли, за да мога да преценя дали е достойна.

Изповядването на греха пред свещенически ръководител отбеляза края, а не началото на нейния процес на покаяние. Тя ненужно бе носила бремето и скръбта на този грях повече от 30 години.

Тъй като бе изпълнила и последната стъпка на покаянието, вината й бе изтрита. След вечерта на това интервю понякога я виждах. Изражението й стана бодро и тя бе щастлива.

Искам да знаете, че не помня името й. Господ може да изтрива такива спомени от епископите. Но това, което помня е, че чрез изповядването на свещеническия й ръководител, една жена на средна възраст бе освободена от чувството на вина, което бе носила твърде много години.

Моля не правете тази грешка. Ако имате чувства на вина, но не сте сигурни дали трябва да се изповядате на епископа, отидете да се видите с него. Позволете му да ви помогне. Не рискувайте да носите ненужно бремето през живота си, което ще ви накара да се чувствате нещастни. Чрез изповядването на епископа и вашето покаяние, Господ ще отнеме бремето от душата ви (вж. Исаия 1:18).

Защо трябва да се покая?

Изображение
A young woman seated across the desk from her bishop.

Исус Христос е платил цената на греховете на цялото човечество чрез единителната Си жертва. Той ви кани да се покаете и да избегнете допълнителната скръб и страдание. „Покай се, да не би … страданията ти да бъдат тежки – не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими.

Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен. …

Затова отново ти заповядвам да се покаеш, … и да изповядаш греховете си, да не би да изстрадаш тези наказания, за които съм говорил” (У. и З. 19:15–17, 20).

Свидетелствам, че чрез Своето страдание, Исус Христос вече е заплатил цената за греховете ви. Можете да бъдете опростени, ако се покаете. Не се опитвайте да платите цената за греховете си. Независимо колко е голямо страданието ви, то няма да ви изкупи, а само чрез Единението може да получите опрощение.

Упражнявайте вяра в Исус Христос и Единението Му. Свидетелствам в името на Исус Христос, че чрез покаяние, включително изповядване пред епископа, когато е необходимо, ще станете чисти. Освен това, чрез благодатта на Спасителя – Неговата упълномощаваща сила – може да бъдете укрепени в способността ви в бъдеще да устоявате на изкушения. Така ще имате спокоен ум и щастие в този живот и ще наследите вечен живот в идния свят.