Псувам …

Изражението на майка ми ме наскърбяваше. Шок. Смут. Разочарование. Всичко това я насълзяваше и после се сливаше в една емоция – предателство.

Въпреки че ме бе учила през всичките 15 години от живота ми да почитам Небесния Отец с думи и дела, ето ме, виновен за това, че съм казал изключително обидна дума.

Нямах намерение да псувам. Преди тази година, аз никога не бях използвал мръсен език. Но това лято работих в Отдела за лов и риболов на Юта и придобих навика от другите момчета, които работеха с мен.

Основната ни работа бе да косим репея встрани от щатските пътища. Бързо решихме, че Arctium minus е особено зловреден плевел. Той расте изобилно навсякъде и обгражда повечето други растения. Бодилите му залепват до всичко, което ги доближи.

С лопати в ръце, ние се борехме с това наказание до пълно изтощение – и започване да псуваме. В началото намирах езика на другарите ми за лош. После го толерирах. Накрая го възприех. В края на лятото псуването така се бе срастнало с езика ми, както репеят се сраства с кучешка козина.

Реакцията на майка ми към това обаче ме убеди, че трябва да се променя.

Не беше лесно. Псуването не е просто избор на думи. То е и начин на мислене. Разговорите, които допускаме в живота си, думите, които четем и образите, които виждаме, формират мислите ни. Скоро научих, че трябваше да променя какво допускам в ума си, ако исках да променя езика, който използвах.

За щастие, бях активен в посещаването на църковните събрания и на семинара. Псуването бе заобиколило по-възвишените мисли, но тъй като бях в среда, в която бях изложен на тези по-възвишени мисли, те отново можаха да пуснат корен. Съсредоточих се върху четене на Писанията всеки ден и молитва. Не гледах филми и телевизионни програми, които въвеждаха повторно тъмни мисли.

Постепенно забелязах как езикът ми се подобрява. До края на годината успях да се освободя от навика да псувам.

От тогава аз научих много за силата на думите. Думите могат да създават или да унищожават. Могат да нараняват или да изцеляват. Могат да унижават хората или да посадят семената на надежда и любов.

Интересно ми е, че Самият Спасител, Създателят на небето и земята, се споменава като Словото (вж. Иоана 1:1–4; У. и З. 93:6–11).

Научих, че кълненето може да има положителен смисъл, а също и отрицателен. Ние се заклеваме да кажем истината в съда. Тържествено обещаваме или се заклеваме да пазим Божиите заповеди, когато се кръстим. По подобен начин ние поемаме свещени обещания да спазваме храмовите ни завети, за да получим най-великите благословии на Небесния Отец.

Важното е: Ние ставаме по-подобни на Словото, когато с думите си Го почитаме и отразяваме славата Му.