Как мога да бъда имащ успех мисионер?

Бе смиряващо да осъзная, че ми липсва вяра. Потърсих области, в които бих могла да укрепя вярата си и открих, че когато нещата не вървяха съгласно плановете, аз бях позволила на себе си да се обезсърча. Проповядвайте Моето Евангелие гласи: „Разочарованието ще отслаби вярата ви. Ако понижите очакванията си, ефективността ви ще намалее, желанието ви ще отслабне и ще бъде по-трудно да следвате Духа”.² Осъзнах, че бях позволила на разочарованията да отслабят вярата ми.

Започнах да се моля за промяна в сърцето и за повече вяра. Също така разчитах на обещанието, дадено в Mормон 9:21: „всеки, който вярва в Христа, без да се съмнява в нищо, всичко, каквото той поиска от Отца в името на Христа, ще му бъде дадено; и това обещание е за всички, чак до краищата на земята”. Това обещание ме накара да се моля по-силно за благословиите и чудесата, от които колежката ми и аз чувствахме, че се нуждаем, винаги добавяйки: „Да бъде волята Ти”. Тези молитви ми помогнаха да приема променените планове и разочарования с по-силна вяра, знаейки, че Небесният Отец винаги отговаря на молитвите с вяра – дори когато отговорите идват по начини, които не очакваме. Станах по-способна да разпознавам начините, по които Господ ни ръководеше през цялото време.

Като започнах да работя по усилването на вярата ми, открих, че е вярна позитивната форма на следното от Проповядвай Евангелието Ми: ако повишиш очакванията си, ефективността ти ще нарастне, желанието ти ще се увеличи и ще си способен по-добре да следваш Духа. Освен това, станах по-оптимистична за мисионерската работа и за мисионерската ми служба, когато успявах да разпозная и оценя чудесата, които се случваха ежедневно.

Господ започна да ми показва, че върши чудеса за нас всеки ден – но аз съм била неспособна да ги разпозная, докато не направих съзнателни усилия да бъда искрено благодарна. Изразяването на благодарност е повече от просто един добър навик или добри маниери. Когато изразявах благодарност към Господ и другите, получавах повече сила. Вълнувах се за другите мисионери, когато имаха успех, вместо да им завиждам (вж. Aлма 29:14, 16). Бях по-способна да се съсредоточа върху това, което имам, и върху това, което е минало добре, вместо върху това, което ми липсваше и което не се е получило.

Научих, че благодарността е противоотрова за сравняването ни с другите. Случаите, когато не се чувствах като успяла мисионерка, обикновено идваха, защото си казвах: „не се справям толкова добре като тях” или „те са по-добри от мен”. Научих също, че докато Господният модел е да ни дава праведни примери, от които да се учим и които да следваме, Сатана се опитва да ни изкуши да се сравняваме с тях, за да преценим успеха или неуспеха си. Но в Проповядвайте Моето Евангелие ясно се казва: „Не се сравнявайте с другите мисионери и не сравнявайте външните резултати на усилията ви с техните”.³ В крайна сметка благодарността ми помогна да избегна гордостта и ми напомни, че Господ е начело на делото Си. Нямаше нужда да завиждам, защото другите мисионери изглежда имаха повече успех.⁴

Преди да променя гледната си точка, бях твърде съсредоточена върху конкретен вид благословия и така бях забравила да оставя очите си отворени за други начини, по които Господ отговаряше на молитвите ни и благославяше мисионерската ни работа. В крайна сметка Господ започна да благославя мисионерската ни работа в района ни по прекрасни и неочаквани начини. Намирахме хора, които желаеха да приемат посланието ни, но аз вече бях научила да не измервам успеха си с изборите на другите.

Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) споделя съвета на един президент на мисия относно мисионерската работа: „Давайте най-доброто от себе си. Казвайте молитвите си и работете усърдно и оставете жътвата на Господа”.⁵ Проповядвайте Моето Евангелие ни учи на нещо подобно относно имащите успех мисионери: „Дайте най-доброто от себе си да довеждате души към Христа и се стремете искрено да се учите и усъвършенствате”.⁶

Дотолкова, доколкото желаех да се покая и искрено да кажа на Господ, че давам най-доброто от себе си, аз можех да чувствам увереност, че имам успех като мисионерка – независимо от това дали хората приемаха посланието ни. По много начини мярката за успеха ми като мисионерка би могла да бъде преценена чрез желанието ми да се покайвам и решителността ми да продължа да работя.

В дневника си съм записала много чудеса от това време на мисията ми. Като се стремях да бъда по-вярна и благодарна, виждах нещата по-добре, избягвах отчаянието и чувствах Духа по-изобилно в работата. Открих, че това, което ни учи Проповядвайте Моето Евангелие, е истина: „Когато сме дали най-доброто от себе си, все още можем да изпитаме разочарования, но няма да се разочароваме от себе си. Може да се чувствате уверени, че Господ е доволен, когато чувствате как Духът работи чрез вас”.⁷ А когато чувствах, че Господ е доволен от мен, аз можех да изтърпя всяко изпитание.