“Глава 61: Мормонският батальон: юни 1846–юли 1847,” Разкази от Учение и завети (2002), 218–22
“Глава 61,” Разкази от Учение и завети, 218–22
Глава 61
Мормонският батальон
(юни 1846–юли 1847)
Светиите били в Каунсил Блъфс. Един капитан от армията на Съединените щати дошъл да се срещне с Бригъм Йънг. Името му било капитан Алън.
Капитан Алън казал, че президентът на Съединените щати иска 500 души за армията. Бригъм Йънг казал, че светиите ще направят това, което иска президентът.
Капитан Алън говорил с мъжете и 500 от тях се присъединили към армията. Те били наречени Мормонският батальон. Понякога другите хора наричат членовете на Църквата мормони, защото вярват в Книгата на Мормон.
Бригьм Йънг казал на мъжете да бъдат най-добрите войници в армията. Те трябвало да вземат Библията и Книгата на Мормон със себе си. Трябвало да бъдат чисти, спретнати и вежливи. Не трябвало да псуват или да играят на карти. Бригьм Йънг казал на мъжете да спазват Божиите заповеди. Тогава няма да бъде необходимо да убиват никого.
Мормонският батальон тръгнал с капитан Алън. Светиите се натъжили, че войниците заминават. Те се нуждаели от всички мъже, за да им помагат в пътуването на запад. Не искали мъжете да заминат да воюват. Но те знаели, че на войниците ще им бъде платено. Парите щели да помогнат на светиите.
Мормонският батальон пътувал на юг. Някои от семействата на войниците тръгнали с Мормонския батальон. На хората било много трудно да пътуват. Трябвало да вървят пеша през цялото време.
Пътищата били лоши. Понякога фургоните затъвали в дълбокия пясък. Нямало вода за пиене. Нямало дървета, в чиято сянка хората биха могли да починат. Някои от тях се разболели. Само болните можели да се возят във фургоните.
Капитан Алън решил болните войници, жените и децата да останат в Колорадо. Те отседнали в един град, наречен Пуебло. Било им платено заради това, че са в армията. Някои от болните войници изпратили пари на семействата си в Каунсил Блъфс. Те изпратили пари за бедните хора в Наву и за мисионерите.
Войниците от батальона продължили похода. Понякога не знаели накъде вървят. Трябвало да копаят дълбоко в пясъка, за да намерят вода. Тя имала лош вкус. Войниците нямали достатъчно храна. Нямало дърва, за да запалят огън. Трябвало да палят бурени.
Войниците срещнали индианци и други хора, които имали храна, но нямали пари, за да си купят от тях. Те давали на индианците някои от дрехите си. Индианците им дали малко храна.
Мормонският батальон пътувал на запад. Стигнали до много стръмни възвишения. Мъжете трябвало да завържат с въжета фургоните и да ги изтеглят нагоре. После пускали фургоните от другата страна на възвишенията.
Един ден войниците видели бикове. Биковете ги нападнали. Войниците се защитавали. Накрая прогонили биковете надалеч. Един човек бил ранен. Той не можел да ходи дълго време.
Най-накрая Мормонският батальон стигнал до Тихия океан. Било 29 януари 1847 г. Мъжете били много уморени. Дрехите им били прокъсани. Радвали се, че дългият им поход е завършил.
На войниците било платено за това, че са в армията. Те не били задължени да бъдат повече в армията. Можели да се приберат у дома при семействата си.
Някои от мъжете останали в Калифорния. Повечето се върнали в Скалистите планини, за да бъдат заедно с другите светни, които пристигнали там от Каунсил Блъфс.