“Глава 62: Пионерите отиват в долината Солт Лейк: юни 1846–юли 1847,” Разкази от Учение и завети (2002), 224–29
“Глава 62,” Разкази от Учение и завети, 224–29
Глава 62
Пионерите отиват в долината Солт Лейк
(юни 1846–юли 1847)
Пионерите все още били в Каунсил Блъфс. Имали нужда от много силни мъже, които да им помогнат в пътуването. Повечето от младите мъже били в Мормонския батальон. Затова пионерите решили да не тръгват за Скалистите планини до пролетта.
Индианците разрешили на светиите да използват малко земя на другия бряг на реката. Там светиите построили град, наречен Уинтър Куортърс. Те направили улици и построили къщи. Някои от къщите били направени от дървени трупи. Други издълбани в склоновете на хълмовете. Пионерите засели зърно.
Бригъм Йънг разделил града на райони. Той избрал мъже, които да бъдат епископи. Някои индианци създавали трудности на пионерите. Пионерите построили стена около града, за да го предпазят от тях.
Докато пионерите били в Уинтър Куортърс, Бригъм Йънг имал откровение. Господ му казал как трябва да се подготвят хората, за да заминат. Той казал какво трябва да правят по време на пътуването.
Господ казал, че хората трябва да бъдат разделени на малки групи. Всяка група трябва да има ръководител. Хората трябва да следват ръководителите си Те трябва да си помагат един на друг. Трябва да се грижат за семействата, в които няма майка или баща.
Всяка група трябвало да има свои фургони и храна, а във всяка група - хора, които да знаят как да поправят фургоните, да строят къщи, да сеят зърно, да строят мостове.
Господ казал на светиите и други неща, които те трябвало да правят. Те трябвало да спазват заповедите. Трябвало да спазват обещанията си един към друг. Не трябвало да говорят лошо един за друг. Трябвало да бъдат честни и да връщат нещата, които вземат назаем или намерят.
Господ искал пионерите да са щастливи. Той им казал до пеят и да танцуват заедно. Не трябвало да се страхуват. Той щял да им помогне. Казал им, че ще имат трудности. Но тези трудности щели да ги направят по-добри. Те щели да бъдат благословени.
Бригъм Йънг направил това, което Господ му казал да направи. Той разделил хората на групи. Всяка група имала всичко необходимо за построяването на град в планините.
Светиите се събрали на конференция. Тогава Бригъм Йънг избрал група, която да тръгне първа. В нея имало 143 мъже, три жени и две деца. На следващия ден първата група напуснала Уинтър Куортърс.
По пътя, всеки имал работа, която трябвало да извършва. Жените се грижели за децата. Те приготвяли храната. Всички мъже имали оръжие, за да защитават хората и животните.
Пионерите пътували през целия ден. През нощта се разполагали на стан. Те нареждали фургоните в кръг. Хората и животните оставали в кръга. Запалвали огньове и приготвяли храната си.
Те танцували и пеели. Една от песните била „Смело, светни“. Тя карала хората да се чувстват по-добре.
Един мъж надувал тръба, за да им съобщи, че е време за лягане. Пионерите казвали молитвите си и си лягали.
Пионерите изминали дълъг път през равнините. Те пътували четири месеца. Срещнали други хора по пътя. Някои от тях били трапери. Те казвали на Бригъм Йънг да не отива в Скалистите планини. Казвали, че там няма да може да растат посеви.
Други хора казвали на Бригъм Йънг да заведе светиите в Калифорния. Но Бригъм Йънг казал, че Господ му показал къде да отидат светиите. Той искал да Му се подчини.
Накрая пионерите стигнали планините. Трудно било да се пътува там.
Бригъм Йънг се разболял. Той не можел да пътува много бързо. Избрал няколко души да вървят напред. Казал им да вървят към долината Солт Лейк. Те трябвало да започнат да сеят.
Мъжете прекарали фургоните си през планините. Те слезли в долината. Станували край един поток.
Те се молили на Господ. Помолили Го да благослови семената, които щели да засеят. После ги засели.
На следващия ден Бригъм Йънг заедно с пионерите дошли в долината. Бригъм Йънг погледнал долината от фургона си. Той знаел, че това било мястото, където Господ искал да живеят светиите. Бригъм Йънг казал: „Това е мястото. Продължавайте.” Светиите се спуснали с фургоните си в долината. Денят бил 24 юли 1847 г.