Учения на президентите
Глава 1: Великата заповед—да възлюбиш Господа


Глава 1

Великата заповед—да възлюбиш Господа

„Когато поставим Бог на първо място, всички други неща си отиват на точното място или изчезват от живота ни.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

Животът на президент Езра Тафт Бенсън отразява неговата любов към Господ и неговата непоклатима отдаденост на живота според Евангелието. Един негов роднина веднъж казва: „За Езра и неговото семейство религията е цялостен начин на живот—нещо, което трябва да се живее през цялата седмица. За него тя е на първо място, когато трябва да се вземат решения”1.

Хората, които не били членове на семейство Бенсън, също забелязвали любовта на президент Бенсън към Господ. През 1939 г., когато президент Бенсън служел като президент на кол, той бил поканен в столицата Вашингтон, за да се срещне с директорите на Националния съвет на фермерските кооперации. „След като взел предвид неговите квалификации и го разпитал, бордът на попечителите му предложил позицията изпълнителен секретар на тази организация. … Въпреки че бил във възторг от тази неочаквана похвала на уменията му, той не желаел да я приеме. Доколкото разбирал, работата щяла да изисква лобиране посредством приеми, което нямало да е съвместимо с религията му.

„Г-н Бенсън – отговорил съдия Джон Д. Милър, ръководителят на групата, – точно затова избрахме вас. Знаем какви са вашите стандарти”. След като получил пълно уверение от борда, че няма да се очаква от него да се стреми към постигане на разбиране по земеделски проблеми над коктейлни чаши, той с възторг приел позицията, но го направил след като първо се консултирал с Първото Президентство и със съпругата си”2.

Президент Бенсън учи, че трябва да изразяваме любовта си към Господ посредством нашето желание да вършим волята на Господ. Той казва: „Бих желал всеки светия от последните дни да може да каже от цялото си сърце: „Във Твоя път ще ходя, Отче мой, ще нося светите слова, Отче мой, и верен син ще бъда аз” (вж. Химни, № 172). Ако можем да направим всичко това, ще ни бъде гарантирано максимално щастие тук и възвисяване в селестиалното царство на Бог след това”3.

В една реч на априлската обща конференция през 1988 г.—речта, която представлява основата на тази глава—президент Бенсън набляга на голямата и първа заповед: да възлюбиш Бог. Старейшина Франсис M. Гибънс от Седемдесетте отбелязва за тази реч: „Всичко, за което президент Езра Тафт Бенсън е работил, всичко, на което е държал, и всичко, за което се е надявал—за себе си, за семейството си и за Църквата—е въплътено в тази реч”4.

Изображение
Jesus Christ depicted in red and black robes. Christ is talking to a rich young man. Christ has His arms extended as He gestures toward a poorly dressed man and woman. The painting depicts the event wherein Christ was approached by a young man who inquired of Christ what he should do to gain eternal life. Christ instructed him to obey the commandments and to give his wealth to the poor and follow Him. The young man was unable to part with his wealth and went away sorrowfully. (Matthew 19:16-26) (Mark 10:17-27) (Luke 18:18-27)

Също както Спасителят учи богатия момък, ние изразяваме любовта си към Господ, когато помагаме на други хора (вж. Maтея 19:16–21).

Учения на Езра Тафт Бенсън

1

Великата и първа заповед е да възлюбиш Господ.

Великият изпит в живота е послушание на Бог. „И с това ще ги изпитаме – казва Господ, – за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ техният Бог, ще им заповяда” (Aвраам 3:25).

Великата задача в живота е да научим волята на Господ и после да я изпълняваме.

Великата заповед в живота е да възлюбиш Господ.

„Елате в Христа”, увещава Мороний в заключителното си свидетелство, „… и заобича(й)те Бога с цялата си мощ, ум и сила” (Moроний 10:32).

В обобщение, това е голямата и първа заповед: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” (Maрка 12:30; вж. също Maтея 22:37; Второзаконие 6:5; Лука 10:27; Moроний 10:32; У. и З. 59:5).

Чистата любов Христова, наречена милосърдие, е това, за което Книгата на Мормон свидетелства, че е най-велика от всичко—никога не свършва, устоява навеки, всички трябва да я притежават и без нея не представляваме нищо (вж. Moроний 7:44–47; 2 Нeфи 26:30).

„Ето защо, възлюбени мои братя – умолява Мороний, – молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него” (Мороний 7:48).

В заключителните разкази за яредитите и нефитите Мороний записва, че освен ако хората не притежават тази чиста любов Христова, наречена милосърдие, те не могат да наследят онова място, което Христос е подготвил в обиталищата на Небесния Си Отец, нито пък могат да бъдат спасени в царството Божие (вж. Eтер 12:34; Moроний 10:21).

Плодът, който Лехий вкусил във видението си и който изпълнил душата му с изключително велика радост и който бил най-желателен от всички неща, бил любовта Божия5.

Когато си мисля за милосърдието, аз … си мисля за баща ми и за деня, когато бил призован на мисия (вж. с. 4–6 в тази книга). Предполагам някои в света биха казали, че това, че той приел това призование, било доказателство, че не обича истински семейството си. Да оставиш седем деца и бременна съпруга у дома за две години, как би могло това да бъде истинска любов? Но баща ми познаваше едно по-велико виждане за любовта. Той знаеше, че „всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога” (Римляните 8:28). Той знаеше, че най-доброто нещо, което би могъл да направи за семейството си, бе да се подчини на Бог6.

Да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, сила и с целия си ум е всепоглъщащо и всеобхващащо. Това не е лекомислен опит. Това е цялостна отдаденост на нашата същност—физически, умствено, емоционално и духовно—на обич към Господа.

Широтата, дълбочината и височината на тази любов Божия се простират към всеки аспект на живота ни. Нашите желания, независимо дали са духовни или материални, трябва да са основани на любов към Господа. Нашите мисли и чувства трябва да са съсредоточени в Господа. „Отправяй всички твои мисли към Господа – казва Алма – да, нека любовта на сърцето ти да бъде в Господа навеки” (Aлма 37:36).7

2

Ние изразяваме любовта си към Бог, когато Го поставим на първо място в живота си.

Защо Бог е поставил първата заповед на първо място? Защото е знаел, че ако действително Го обичаме, ще желаем да спазваме всички останали Негови заповеди. „Защото ето що е любов към Бога – казва Иоан – да пазим Неговите заповеди” (1 Иоаново 5:3; вж. също 2 Иоаново 1:6).

Ние трябва да поставяме Бог преди всичко друго в живота ни. Той трябва да е на първо място, точно както е изложено в Неговите десет заповеди: „Да нямаш други богове освен Мене” (Изход 20:3).

Когато поставим Бог на първо място, всички други неща си отиват на точното място или изчезват от живота ни. Нашата обич към Господ ще ръководи изявите на привързаността ни, разпределението на времето ни, целите, които преследваме и реда на приоритетите ни.

Ние трябва да поставяме Бог преди всичко друго в живота ни.

Когато Иосиф бе в Египет, кое е на първо място в живота му—Бог, работата му или съпругата на Петефрий? Когато тя се опитва да го съблазни, той реагира с думите: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?” (Битие 39:9).

Иосиф е хвърлен в затвора, защото поставя Бог на първо място. Ако бяхме изправени пред подобен избор, на какво щяхме да изберем да сме верни? Можем ли да поставим Бог преди безопасността, мира, страстите, богатството и човешките почести?

Когато Иосиф бе принуден да избира, той е по-загрижен да удовлетвори Бог, отколкото да удовлетвори съпругата на работодателя си. Когато сме принудени да избираме, по-загрижени ли сме да удовлетворим Бог, отколкото шефа ни, учителя ни, съседа ни или човека, с когото излизаме на срещи?

Изображение
Ancient Examples/Modern Promises

Иосиф от Египет желае по-скоро да влезе в затвора, отколкото да се отрече предаността си към Бог.

Господ казва: „Който люби баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Maтея 10:37). Едно от най-трудните изпитания е когато трябва да избирате между това да удовлетворите Бог или да удовлетворите някой, когото обичате или уважавате—особено ако е член на семейството.

Нефи се изправил пред това изпитание и се справил добре с него, когато неговият добър баща временно роптаел срещу Господ (вж. 1 Нeфи 16:18–25). Иов опазил своята почтеност пред Господ, въпреки че неговата съпруга му казала да прокълне Бог и да умре (вж. Иов 2:9–10).

Писанията гласят: „Почитай баща си и майка си” (Изход 20:12; вж. също Moсия 13:20). Понякога човек трябва да избере да почете Небесния Отец вместо смъртния баща.

Трябва да отдаваме на Бог, Отецът на нашите духове, изключително първенство в живота ни. Той има предимство като родител относно нашето вечно благосъстояние, изпреварващо всички други връзки, които може да ни обвързват тук или след този живот.

Бог, нашият Отец, Исус, нашият по-голям Брат и Изкупител, и Светият Дух, Свидетелят, са съвършени. Те ни познават най-добре и ни обичат най-много и няма да оставят нищо недовършено за нашето вечно благосъстояние. Не трябва ли да ги обичаме за това и да ги почитаме на първо място?

Има верни членове, които са се присъединили към Църквата, въпреки възраженията на роднини. Като са поставили Бог на първо място, мнозина са станали оръдия, които да поведат любими хора в царството Божие.

Исус казва: „Аз върша всякога онова, което е угодно (на Бог)” (Иоана 8:29).

Какво е положението в домовете ни? Стремим ли се да поставяме Господ на първо място и делата ни да са Му угодни?

Бащи, ще бъде ли доволен Господ, ако в дома ви има ежедневно семейна молитва и четене на Писанията? А провеждане на ежеседмични семейни домашни вечери и периодично отделяне на време насаме с вашата съпруга и всяко от децата? А ако детето ви временно се е отклонило, мислите ли, че Господ ще е доволен и ще почете усилията ви, ако продължите да живеете образцов живот, редовно се молите и често постите за това дете и държите името на това дете в молитвения списък в храма?

Вие, майки, на които специално е възложено праведното отглеждане на младежта в Сион, не поставяте ли Бог на първо място, когато почитате божественото си призование? … Нашите майки поставят Бог на първо място, когато изпълняват най-висшата си мисия между стените на собствените си домове.

Деца, молите ли се за родителите си? Опитвате ли се да ги подкрепяте в техните благородни усилия? Те ще правят грешки, подобно на вас, но те имат божествена мисия, която да изпълнят във вашия живот. Ще им помогнете ли да я изпълняват? Ще добавяте ли чест към името им и ще ги утешавате ли и подкрепяте в старините им?

Ако някой иска да сключи брак с вас извън храма, кого ще се опитате да удовлетворите—Бог или един смъртен? Ако настоявате на брак в храма, вие ще удовлетворите Господ и ще благословите другия човек. Защо? Защото този човек или ще стане достоен да влезе в храма—което ще е благословия—или ще си тръгне—което също може да е благословия—защото нито един от вас няма да иска да е неравно впрегнат с другия (вж. 2 Коринтяните 6:14).

Трябва да се подготвите за храма. Тогава ще осъзнаете, че няма човек, който е достатъчно добър за вас, за да сключите брак с него извън храма. Ако има хора, които са толкова добри, те ще се подготвят, за да може и те да сключат брак в храма8.

3

Когато изберем да поставим Бог на първо място в живота си, Неговите благословии идват изобилно.

Мъжете и жените, които предадат живота си на Бог, ще открият, че Той може да направи много повече от живота им, отколкото могат те. Той ще задълбочи радостите им, ще разшири проницателността им, ще ускори ума им, ще укрепи мускулите им, ще повдигне духа им, ще увеличи възможностите им, ще утеши душите им, ще им намери приятели и ще излее мир. Който загуби живота си в служба на Бог, ще намери вечен живот9.

Бог моли Авраам да жертва Исаак. Ако Авраам обичаше Исаак повече от Бог, щеше ли да се съгласи? Както посочва Господ в Учение и Завети, Авраам и Исаак сега седят на престоли и са богове (вж. У. и З. 132:37). Те се съгласили да жертват или да бъдат жертвани, съгласно Божиите изисквания. Те имат по-дълбока любов и уважение един към друг, защото и двамата пожелали да поставят Бог на първо място.

Книгата на Мормон ни учи, че „нужно е да има противопоставяне във всички неща” (2 Нeфи 2:11)—и такова има. Противопоставянето предоставя избори, а изборите носят последствия—добри или лоши.

Книгата на Мормон обяснява, че хората „са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да изберат пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола” (2 Нефи 2:27).

Бог ни обича. Дяволът ни мрази. Бог желае да имаме пълнота на радост като Неговата. Дяволът иска да сме нещастни като него. Бог ни дава заповеди, за да ни благославя. Дяволът желае да нарушим тези заповеди, за да ни прокълне.

Ежедневно и непрекъснато ние избираме чрез нашите желания, мисли и действия дали желаем да бъдем благословени или прокълнати, щастливи или нещастни. Едно от изпитанията в живота е че ние обикновено не получаваме незабавно пълната благословия за праведността или пълното проклятие за неправедността. Че това ще се случи е сигурно, но често има един период на забавяне, също както е било и при Иов и Иосиф.

Междувременно, неправедните си мислят, че им се е разминало. Книгата на Мормон ни учи, че неправедните „ще се радват за кратко време на делата си, (но) скоро идва краят, и те ще са отсечени и хвърлени в огъня, откъдето връщане няма” (3 Нефи 27:11).

През този период на изпитание, праведните трябва да продължат да обичат Бог, да се доверяват на Неговите обещания, да са търпеливи и да са уверени, защото, както е казал поетът, „който върши Божията работа, ще получи Божията заплата”. …

Свидетелствам ви, че Божията заплата е най-добрата заплата, която този или който и да е друг свят познава. А тя се дава в цялото си изобилие само на онези, които обичат Господ и Го поставят на първо място.

Великият изпит в живота е послушание на Бог.

Великата задача в живота е да научим волята на Господ и после да я изпълняваме.

Великата заповед в живота е следната: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” (Maрка 12:30).

Нека Бог ни благослови да поставяме първата заповед на първо място и в резултат да пожънем мир в този живот и вечен живот с пълнота на радост в идния живот10.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

  • В точка 1 президент Бенсън ни учи за „голямата и първа заповед” (Maтея 22:38). Защо според вас тази заповед трябва да е на първо място за нас? Какво научавате от начина, по който президент Бенсън сравнява милосърдието с тази заповед?

  • Какво означава за вас да „поставите Бог на първо място”? (За някои примери вж. точка 2.) Имало ли е случай, когато сте виждали, че „всички други неща си отиват на точното място или изчезват от живота ни”, когато поставим Бог на първо място?

  • Обмислете обещанията на президент Бенсън към онези, които „предадат живота си на Бог” (точка 3). Какви примери сте виждали за хора, които са предали живота си на Бог? По какъв начин Бог е направил тези хора по-добри, отколкото биха станали със собствени сили?

Свързани с темата стихове

Исус Навиев 24:14–15; Maтея 6:33; 7:21; Иоана 14:15, 21–24; 17:3; 1 Коринтяните 2:9; 1 Нефи 3:7; Moроний 10:32

Помощ в преподаването

„Погрижете се да не мислите, че сте „истинският учител”. Това е сериозна грешка. … Внимавайте да не пречите. Основната роля на учителя е да подготви пътя така, че хората да имат духовно изживяване с Господ” (Джийн Р. Кук, цитиран в Преподаването - няма по-велико призование, 1999 г., с. 41).

Бележки

  1. Descendants of the George T. Benson Jr. Family, 1968 г., n.p.

  2. Мърло Дж. Пъси, “Ezra Taft Benson: A Living Witness for Christ,” Improvement Era, апр. 1956 г., с. 269.

  3. The Teachings of Ezra Taft Benson, 1988 г., с. 344.

  4. Франсис M. Гибънс, Ezra Taft Benson: Statesman, Patriot, Prophet of God, 1996 г., с. 313.

  5. В Conference Report, апр. 1988 г., с. 3; вж. също Ensign, май 1988 г., с. 4.

  6. “Godly Characteristics of the Master,” Ensign, ноем. 1986 г., с. 47–48.

  7. В Conference Report, апр. 1988 г., с. 3; вж. също Ensign, май 1988 г., с. 4.

  8. В Conference Report, апр. 1988 г., с. 3–5; вж. също Ensign, май 1988 г., с. 4–6.

  9. “Jesus Christ—Gifts and Expectations”, Ensign, дек. 1988 г., с. 4.

  10. В Conference Report, апр. 1988 г., с. 5–6; вж. също Ensign, май 1988 г., с. 6; стих от стихотворение на Денис A. Макарти, цитиран в Ралф С. Къшман, The Message of Stewardship, 1922 г., с. 191.