Глава 22

Проповядване на Евангелието по света

„Имаме щастието да сме се заели заедно с Небесния Отец с великото дело по спасението и възвисяването на Неговите чеда.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

За президент Езра Тафт Бенсън мисионерската работа е семейна традиция. „Семейството на баща ми се състоеше от единадесет деца” – обяснява той. „Всичките единадесет сме отслужили мисии. Съпругата ми също е отслужила мисия и е имала удоволствието овдовялата й майка да служи с нея през последните шест месеца (на мисията). Тъй като съм най-големият син, помня как баща ми пишеше писма от мисионерското поле в средния запад, докато беше на мисия. В дома ни дойде един дух на мисионерска работа, който никога не го напусна, за което съм смирено благодарен”¹.

Президент Бенсън служи като пълновременен мисионер в Британската мисия от 1921 до 1923 г. и „духът на мисионерската работа” продължава да е с него дълго след тези две и половина години. Например, като министър на земеделието от 1953 г. до 1961 г. той общува с хора от много вероизповедания. По време на общата конференция през април 1961 г. той казва на светиите: „Разполагам с имената на приблизително 9 000 души, с които съм имал личен контакт в качеството си на длъжностно лице. Надявам се да мога да ги препоръчам на мисионерите. Бих искал всеки един от тях да чуе Евангелието. Бих искал всички чеда на нашия Отец да се радват на благословиите, които се дават чрез приемането на Евангелието на Исус Христоси и живота според него”².

Ентусиазмът на президент Бенсън за мисионерска работа продължава в напреднала възраст и той желае всички членове на Църквата да придобият същия ентусиазъм. Той говори директно на младите мъже да се подготвят за пълновременна мисионерска служба. „Подгответе се сега – казва той. – Подгответе се физически, психически, социално и духовно”³. Той насърчава родителите да насочват синовете си в тази подготовка. Той съветва и младите сестри и по-възрастните членове на Църквата сериозно да помислят за пълновременна мисионерска служба. И насърчава всички членове на Църквата да сподеят Евангелието с ближните си.

Президент Томас С. Монсън разказва за случай, когато любовта на президент Бенсън към мисионерската работа вдъхновява един бъдещ мисионер: „Един петък, той и сестра Бенсън спазиха обичайната си практика да отидат на сесия в храма Джордън Ривър. Докато бяха там, към президент Бенсън се обърна един млад мъж, който го поздрави с радост в сърцето си и заяви, че е призован да отслужи пълновременна мисия. Президент Бенсън хвана ръката на новопризования мисионер и с усмивка на лицето си, той заяви: „Вземи ме със себе си! Вземи ме със себе си!” Този мисионер свидетелства, че един вид взел президент Бенсън със себе си на мисията си, тъй като това приветствие показало продължаващата любов на президент Бенсън, неговата отдаденост към мисионерската служба и желанието му винаги да бъде в служба на Господ”⁴.

Любовта към всички чеда на Небесния Отец е в основата на отдадеността на президент Бенсън в споделянето на Евангелието. „Чедата на нашия Отец се нуждаят от Евангелието. … Знам, че Господ ги обича и като Негов смирен служител аз обичам милионите хора на този свят”⁵. Като размишлява за силата на любовта на Спасителя, той свидетелства: „Нашите благословии се умножават, ако споделяме Неговата любов с ближните си”⁶.

Поради това, че целия си живот участва в мисионерската работа и в насърчаването на светиите да правят същото, президент Бенсън може да потвърди: „Вкусил съм радостта от мисионерската работа. По целия свят няма друга работа, която да може да даде на отделния човек по-голяма радост и щастие”⁷.

„С желание отделяме от времето и средствата, с които (Господ) ни благославя в изграждане на Неговото царство на земята.”

Учения на Езра Тафт Бенсън

Светът гладува за истинна религия, а ние я имаме.

След славното явяване на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос пред Джозеф Смит, изглежда първата голяма отговорност, която се възлага на възстановената Църква, е да отнесе Евангелието по света—на всички чеда на Отца.

Това действително е велико събитие от изключително значение—събитие, свързано с жертва, радост, трудности, кураж и най-вече любов към ближните. Никъде по лицето на земята няма да намерите човешко действие, равно на него. Да, извършването на това дело на любов е струвало кръв, пот и сълзи. И защо сме го вършили? Защото Богът на небесата го е заповядал; защото Той обича чедата Си и желае милионите хора по земята да имат възможността да чуят и по собствено желание да приемат и живеят според славните спасителни и възвисяващи принципи на Евангелието на Исус Христос⁸.

Убеден съм, че светът се нуждае най-вече от Евангелието на Исус Христос, а хората по света искат това, което Евангелието ще им даде, но не го осъзнават. Те искат стабилността, която дава Евангелието, която им дава отговорите на проблемите пред тях, която им дава усещане за безопасност и чувството на вътрешен мир. Евангелието е единственото решение на проблемите на света, мои братя и сестри⁹.

Само Евагелието ще спаси света от бедствието на неговото саморазрушаване. Само Евангелието може да обедини в мир хората от всички раси и националности. Само Евангелието ще донесе радост, щастие и спасение на човечеството¹⁰.

Светът гладува за истинна религия, а ние я имаме¹¹.

Това е величественото послание, което желаем да споделим със света: Бог Отец и Неговият Син са възстановили царството Божие. Това е най-великото послание от възкресението на Исус Христос насам¹².

Ние приемаме смирено, с благодарност, тази възложена на Църквата велика отговорност. Имаме щастието да сме се заели заедно с Небесния Отец с великото дело по спасението и възвисяването на Неговите чеда. С желание отделяме от времето и средствата, с които Той ни благославя в изграждане на Неговото царство на земята. Това е нашето първо задължение и нашата велика възможност. Този дух характеризира мисионерската работа на Църквата на Исус Христос през всички времена. Това е изключителният белег на началото на диспенсацията на пълнотата на времената—нашето време. Където и да има верни светии от последните дни, съществува този дух на безкористна жертва за най-великата кауза на земята¹³.

Имаме велика мисия. Трябва да сме подготвени, млади и стари. Трябва да сме като мая сред народите, верни на принципите на праведността¹⁴.

Всички можем да бъдем мисионери, независимо от обстоятелствата или положението ни в живота.

Като членове на Господната Църква, ние трябва да приемем сериозно мисионерската работа. Ако се трудите както трябва, ако обичате това дело, ще помагате в спасението на душите човешки¹⁵.

Не само че споделянето на Евангелието трябва да се счита за свещеническо задължение, но и трябва всички да гледаме на това преживяване с голяма радост и очакване. Истинската цел на споделянето на Евангелието е да се доведат души при Христос, да се учат и кръстят чедата на нашия Небесен Отец, за да може да се радваме с тях (вж. У. и З. 18:15) в царството на нашия Отец¹⁶.

Всички споделяме тази велика отговорност. Не можем да я избегнем. Нека никой човек не си мисли, че поради мястото ни на живеене или поради мястото ни в обществото или поради нашата професия или статуса ни, сме изключени от тази отговорност¹⁷.

Младите мъже и младите жени

Надяваме се, че всеки млад мъж планира да служи като Господен посланик¹⁸.

Как да изградите в момчетата силно желание да служат? Не чакате … да им помогнете да решат да служат мисия. Помагате им да решат да отидат, когато са на девет, десет или единадесет! Домът е мястото за подготовката на младите мъже. А всеки млад мъж трябва да е подготвен да служи още в дома си.

Ранната подготвка се състои в това да научите малкото момче да се моли, да му четете от Книгата на Мормон и другите Писания, да провеждате семейни вечери и да му позволявате (да преподаде) част от урока, да го научите на принципите на нравствената чистота, да откриете спестовна сметка за бъдещата му мисия, да го научите да работи и да му предоставяте възможности да служи на другите¹⁹.

Искаме млади мъже, които да започнат своята мисия „на скорост”, да имат вярата, родена от лична праведност и чист живот, така че да се радват на една чудесна и ползотворна мисия²⁰.

Господ желае всеки млад мъж да отслужи пълновременна мисия. … Един млад мъж не може да направи нещо по-важно. Учението може да почака. Стипендиите може да се отложат. Професионалните цели може да се отложат. Да, дори бракът в храма трябва да почака, докато младият мъж не е отслужил с чест пълновременна мисия за Господ.

… Младите жени … също имат възможността да отслужат пълновременна мисия. Благодарен съм, че моята вечна спътница отслужи мисия в Хавай преди да се оженим в храма Солт Лейк Сити и съм доволен, че три от внучките ми са отслужили мисии. Някои от най-чудесните ни мисионери са млади сестри²¹.

Възрастни мисионери

Нуждаем се от все повече възрастни мисионери, които да отслужват мисии²².

Много възрастни двойки биха могли да отслужат мисии. Като направят това, те ще открият, че мисията благославя децата им, внуците им и правнуците им по начин, по който не биха могли другояче. Това ще даде чудесен пример за потомството им²³.

Много двойки могат да свидетелстват, че мисионерската им служба се е оказала един наистина щастлив период за тях, защото са били изцяло отдадени на една цел—мисионерска работа²⁴.

Членове мисионери

Трябва да подчертаем нуждата от повече мисионерска работа от страна на членовете. Опитът е доказал, че това е най-плодотворната мисионерска работа. Мисионерската работа на членовете е един от великите ключове към личния растеж на членовете ни. Убеден съм, че мисионерската работа на членовете ще повиши духовността във всеки район, в който се прилага²⁵.

Кога последно поканихте познат на събрание за причастие или на колова конференция, да дойде в дома ви за семейна вечер? Кога последно проведохте истински разговор за Евангелието? Това са специални преживявания²⁶.

Господ ще подкрепя членовете в мисионерската отговорност, която имат, ако просто имат вярата да положат усилия²⁷.

Време е да вдигнем поглед, да видим значимостта на това велико дело. Господ очаква това от нас. Не е достатъчно само да сме членове на Църквата и да посещаваме събранието за причастие, да плащаме десятъка си, да подкрепяме програмата по благосъстоянието. Всичко това е хубаво—но не е достатъчно. Господ очаква да сме мисионери, да живеем според Евангелието—да, изцяло, и да помагаме в изграждането на Неговото царство²⁸.

Книгата на Мормон е великото средство, което трябва да използваме в мисионерската работа.

Книгата на Мормон е и за членовете и за нечленовете. Съвместно с Духа Господен, Книгата на Мормон е най-великият инструмент, който Бог ни е дал, за да обърнем света към вярата. Ако желаем да имаме жътва от души, трябва да използваме инструмента, който Бог е създал за това—Книгата на Мормон.

А четенето на Книгата на Мормон е едно от най-силните неща, които да ни убедят да отидем на мисия. Нуждаем се от повече мисионери. Но също така се нуждаем от по-добре подготвени мисионери, идващи от районите и клоновете и домовете, където са опознали и обикнали Книгата на Мормон. Нуждаем се от мисионери, които имат горящо свидетелство за нейната божественост и които чрез Духа могат да отправят предизвикателство към проучвателите да четат и размишляват за нейните страници, знаейки с пълна убеденост, че Господ ще изяви нейната истинност чрез силата на Светия Дух. Нуждаем се от мисионери, които да съответстват на нашето послание²⁹.

Книгата на Мормон е най-въздействащото средство, което да използваме в мисионерската ни работа. Тя показва, че Джозеф Смит е пророк. Тя съдържа словата на Христос и великата й мисия е да доведе хора към Христос. Всички други неща са второстепенни. Златният въпрос на Книгата на Мормон е следния: „Искате ли да научите повече за Христос?” Книгата на Мормон е най-въздействащото средство за откриване на златния проучвател. Тя не съдържа неща, които са „угодни на света”, затова тези от света не се интересуват от нея. Тя ефективно пресява хората. (Вж. 1 Нефи 6:5)

Има разлика между обърнат във вярата, който е изграден върху канарата на Христос чрез Книгата на Мормон и продължава да се държи за пръта от желязо, и такъв, който не е³⁰.

Не трябва да забравяме, че Самият Господ е предоставил Книгата на Мормон като основно свидетелство за Него. Книгата на Мормон е все още нашият най-въздействащ мисионерски инструмент. Нека я използваме³¹.

За да имаме успех в мисионерската работа, трябва да получим Духа, да придобием смирение, да обичаме хората и да работим усърдно.

Мисионерите понякога питат: „Как мога да постигна успех?” По какъв начин човек може да стане ефективен в мисионерската работа?” Ето четири доказани ключове за успешната мисионерска работа и за мисионерите, и за членовете.

Първо, стремете се да получите Духа.

За да жънем успех, трябва да имаме Духа Господен. Учени сме, че Духът не обитава нечисти храмове. Затова един от първите ни приоритети е да се уверим, че личният ни живот е в ред. Господ заявява: „Бъдете чисти, вие, които носите съсъдите Господни” (Учение и Завети 38:42).

Спасителят ни е дал Своя закон за преподаването на Неговото Евангелие: „И Духът ще ви бъде даван чрез молитвата с вяра; и ако не получите Духа, няма да поучавате” (Учение и Завети 42:14)³².

Ако има едно послание, което да съм повтарял на братята ми от Дванадесетте, то е, че Духът е важен. Духът е важен. Не знам колко често съм казвал това, но никога не се уморявам да го казвам—Духът е по-важен от всичко³³.

Второ, придобийте смирение.

Господ казва, че никой не може да помага в това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов (вж. Учение и Завети 12:8). Но смирението не означава слабост. Не означава срамежливост, не означава страх. Можем да бъдем смирени и също безстрашни. Можем да бъдем смирени и също смели. Смирението е разпознаването на нашата зависимост от една по-висша сила, постоянната нужда от Господната подкрепа за Неговото дело³⁴.

Не можем сами да вършим това дело. Това е Неговото дело. Това е Неговото Евангелие. Трябва да имаме помощта Му. Молете се за нея, живейте за нея, изливайте душата си пред Господ, за да я получите³⁵.

Tрето, обичайте хората.

Трябва да развиваме любов към хората. Сърцата ни трябва да са обърнати към тях с чистата любов на Евангелието, с желанието да им помогнем, да ги подкрепим, да им посочим един по-висш, по-прекрасен живот и накрая възвисяване в селестиалното царство Божие. Подчертаваме хубавите качества на хората, с които общуваме, и ги обичаме като чеда на Бог, които Господ обича. …

Никога няма да бъдем ефективни, докато не се научим да храним съчувствие към всички чеда на Отца—докато не се научим да ги обичаме. Хората могат да почувстват кога им се предлага любов. Мнозина копнеят за това. Когато съчувстваме на техните чувства, те от своя страна ще ни върнат добра воля. Ще си създадем приятел³⁶.

Имаме голямото задължение да обичаме ближните си. Това е втората от двете големи заповеди. Много от ближните ни още не са членове на Църквата. Трябва да бъдем добри към ближните си. Трябва да обичаме всички чеда на нашия Отец и да общуваме с тях.

Силно се моля да бъдем изпълнени с Божията любов към нашите ближни³⁷!

Четвърто, работете усърдно.

Ако искаме да запазим Духа, ние трябва да работим. Няма по-ободряваща мисъл или удовлетворение от това да знаем, след труден работен ден, че сме дали най-доброто от себе си.

Една от най-големите тайни на мисионерската работа е работата. Ако мисионерът работи, той ще получи Духа; ако получи Духа, ще преподава чрез Духа; и ако преподава чрез Духа, ще докосне сърцата на хората и ще бъде щастлив. … Работа, работа, работа—няма задоволителен заместител, особено в мисионерската работа³⁸.

Знам, че Бог е жив. Това е Неговото дело. Той отново говори от небесата с едно послание за целия свят, не само за една шепа светии от последните дни, а за всички наши братя и сестри, в Църквата и извън нея. Нека Бог ни даде силата да занесем това послание на света, да живеем според Евангелието, да поддържаме стандартите на Църквата, за да може да имаме право да получим обещаните благословии³⁹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо светът се нуждае от Евангелието „повече от всичко друго”? (За някои примери вж. точка 1) Кои са някои от възстановените истини, за които смятате, че „светът гладува?”
Като разглеждате точка 2, помислете за съвета, който се отнася за вас и семейството ви. По какви начини всеки един от нас, независимо от обстоятелствата ни, може да споделя Евангелието? Какво можем да направим, за да се подготвим за пълновременна мисионерска служба? Какво можем да направим, за да помогнем на други да се подготвят за пълновременна мисионерска служба?
Президент Бенсън казва, че Книгата на Мормон е „най-великият инструмент, който Бог ни е дал, за да обърнем във вярата света” (точка 3). Виждали ли сте хора да се обръщат във вярата чрез изучаването на Книгата на Мормон? По какви начини можем да подобрим усилията си да споделяме Книгата на Мормон?
Президент Бенсън споделя „четири доказани ключа за успешната мисионерска работа” (точка 4). Защо според вас тези ключове водят към успех в мисионерската работа? Какви примери сте виждали за хора, които следват тези принципи?

Свързани с темата стихове:

Maрка 16:15; 1 Tимотея 4:12; Aлма 17:2–3; 26:1–16; У. и З. 4; 12:7–9; 15:4–6; 88:81; 123:12–17

Помощни материали за изучаване

„Споделете наученото. Когато правите това, вашите мисли ще бъдат по-ясни и ще имате сили да останете активни в Църквата” (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 17).