Живот според всяко слово, което излиза из Господните уста

Всички хора трябва да приемат, че тъй като Всевишният управлява цялата вселена чрез неизменим закон, то човекът, който е най-великото от всичките Му творения, трябва да бъде подчинен на такъв закон. Господ заявява тази истина кратко и убедително в едно откровение към Църквата:

„Всички царства имат даден закон;

и има много царства, защото няма пространство, в което да няма царство; и няма царство, в което да няма пространство, било то по-висше или по-нисше царство.

И на всяко царство е даден закон; и във всеки закон има също някои ограничения и условия.

Всички същества, които не съблюдават тези условия, не са оправдани”. (У. и З. 88:36–39.)

Тази истина е ясна сама по себе си. Затова е разумно да очакваме, че царството Божие се управлява от закон и всички, които желаят да влязат в него, следва да спазват този закон. „Ето, Моят дом е дом на ред, казва Господ Бог, а не дом на безредие”. (У. и З. 132:8.)

Господ е дал на човека кодекс от закони, които наричаме Евангелието на Исус Христос. Поради липса на вдъхновение и духовно напъстствие, хората може да имат различия във връзка с тези закони и тяхното приложение, но не може да има спор относно това, че тези закони съществуват и че всички, които желаят да влязат в това царство, следва да им се подчиняват.⁴

Имаме всяка истина, всяко учение, всеки закон и изискване, всяко действие и обряд, необходими, за да ни спасят и възвисят в най-високото небе на селестиалния свят.⁵

Нашата отговорност в Църквата е да се покланяме на Господ в дух и истина и да се стремим да правим това с цялото си сърце, мощ и разум. Исус казва: „На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш”. (Maтея 4:10.)

Вярваме, че поклонението на Бог е много повече от молитва и проповядване и следване на Евангелието. Най-висшата форма на поклонение на Бог е да се спазват заповедите, да се върви в стъпките на Сина Божий, да се вършат всички неща, които са Му угодни. Едно е да служим на думи на Господ, съвсем друго е да уважаваме и почитаме волята Му като следваме примера, който Той е дал за нас. … Радвам се на привилегията да вървя по стъпките Му. Изключително съм благодарен за словата на вечен живот, които съм получил в този свят, и за надеждата за вечен живот, която ще получа в идния свят, ако остана истинен и верен до края.⁶

Изображение

Jesus Christ standing on a mountainside. A group of men are seated in a circle around Him. Christ is offering the Lord's Prayer. Jerusalem is visible in the background.

Това е законът за членовете на Църквата, по думите на Спасителя: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби. …” (Иоана 14:21.) И отново Спасителят казва: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”. (Иоана 14:15.) …

Спасителят никога не е извършвал грях, нито е имал обезпокоена съвест. Не е било необходимо за Него да се покайва, както аз и вие, но по някакъв начин, който не мога да разбера, Той понесъл теглото на моите прегрешения, а също и вашите. … Той дошъл и предложил себе си за жертва, която да плати дълга на всеки един от нас, който пожелае да се покае за греховете си, да се завърне при Него и да спазва заповедите Му. Помислете за това, ако обичате. Спасителят понесъл това бреме по някакъв начин, който е отвъд разбирането ни. Знам това, защото приемам словото Му. Той ни казва за мъчението, през което преминава, мъчение толкова голямо, че той умолявал Отца Си ако е възможно да не пие горчивата чаша, тя да го отмине: „… обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”. (Лука 22:42.) Отговорът, който получава от Отца е следния: „Трябва да я изпиеш”.

Мога ли да не Го обичам? Не, не мога да не Го обичам. Обичате ли го? Тогава спазвайте заповедите Му.⁷

Когато се отвърнем от заповедите, които Господ ни е дал за наше напътствие, ние не можем да претендираме за Неговите благословии.⁸

Каква е ползата да се молим на Господа за благословии, ако нямаме намерението да спазваме заповедите Му? Такова молене е подигравка и обида за престола на благодатта. Как можем да се осмелим да предположим, че можем да очакваме положителен отговор, ако правим това? „Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо; нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро”. Така казва Исаия (Исаия 55:6–7). Но не е ли Господ винаги близо, щом Го призовем в молитва? Не е така! Той казва: „Те се бавеха да се вслушат в гласа на Господа, техния Бог; ето защо, Господ, техният Бог, се бави да се вслуша в техните молитви и да им отговори в деня на тяхното нещастие. В деня на спокойствието си те оцениха лекомислено съвета Ми, а в деня на нещастието си те Ме търсят по необходимост” (У. и З. 101:7–8). Ако се приближаваме към Него, Той ще се приближава към нас и няма да бъдем забравени, но ако не се приближаваме към Него, нямаме обещанието Той да ни отговори, докато се бунтуваме.⁹

Не можем да се молим на Господ и да казваме: „Вслушай се в каузата ни, дай ни победа, направи това, което искаме да направиш, но не искай от нас да вършим това, което Ти искаш да правим”.¹⁰

Необходимо е да вървим в пълната светлина на истината, не само в част от истината. Нямам привилегията да отхвърлям някои от принципите на Евангелието и да вярвам в други и след това да чувствам, че ми се полагат пълните благословии на спасение и възвисяване в царството Божие. Ако искаме възвисяване, ако искаме мястото, което Господ е подготвил за тези, които са справедливи и истинни, тогава трябва да желаем да вървим в пълната светлина на Евангелието на Исус Христос и да спазваме всичките заповеди. Не можем да кажем, че някои от тях са малки и незначителни, и затова Господ няма да обърне внимание, ако ги нарушаваме. Заповядано ни е да живеем с всяко слово, което излиза от Господните уста (вж. Второзаконие 8:3; У. и З. 98:11). „Защо Ме зовете, Господи, Господи,” казва Той, „и не вършите това, което казвам?” (Вж. Лука 6:46.)¹¹

Изображение

A father sitting on a sofa as he reads from the scriptures to two young boys and an infant held on his lap.

Господ очаква от нас да вярваме в Него, да приемаме вечното Му Евангелие и да живеем в хармония с Неговите условия. Не можем да избираме и да се подчиняваме само на тези евангелски принципи, които ни харесват, и да забравяме останалите. Нямаме право да решим, че някои принципи вече не са приложими в обстоятелствата на нашите общества и култури.

Господните закони са вечни, имаме пълнотата на вечното Му Евангелие и сме задължени да вярваме на всичките му закони и истини и след това да действаме в съгласие с тях. Няма по-важно нещо от това да спазваме Господните заповеди. Той очаква от нас да се придържаме към всеки истинен принцип, да поставим на първо място в живота си нещата от Неговото царство, да продължаваме напред с увереност в Христа и да Му служим с цялата си мощ, разум и сила. На езика на Писанията, нека се вслушаме в заключението на всичко това: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека”. (Eклисиаст 12:13.)¹²

Често си мисля, а предполагам и вие, за онази велика и прекрасна проповед—най-великата, която някога е била проповядвана, доколкото знаем—която наричаме „Проповедта на планината”. … Ако се вслушаме в тези учения, можем да се завърнем отново в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос.

Често си мисля за следното обобщение:

„И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец”. (Матея 5:48.)

… Вярвам, че Господ има предвид точно това, което казва, че трябва да бъдем съвършени, също както нашия Небесен Отец. Това няма да стане изведнъж, а ред по ред и правило след правило, пример след пример и то не само докато сме живи в този смъртен живот, защото ние може би ще можем чак след гроба да постигнем това съвършенство и ще бъдем като Бог.

Но тук полагаме основата. Именно тук, в това изпитателно състояние, биваме учени на простите истини от Евангелието на Исус Христос, за да се подготвим за това съвършенство. Мое задължение е, а също и ваше, да бъда по-добър днес, отколкото вчера, а вие да сте по-добри днес, отколкото бяхте вчера и по-добри утре, отколкото сте днес. Защо? Защото сме на този път, ако спазваме заповедите Господни, на пътя към съвършенство, а това може да стане само чрез послушание и желание в сърцата ни да победим света. …

… Ако имаме слабо място, ако имаме слабост, точно над това трябва да се съсредоточим, с желанието да го преодолеем, докато не се усъвършенстваме и победим. Ако някой счита, че му е трудно да плаща десятъка си, точно с това трябва да се заеме, докато се научи да си плаща десятъка. Ако е Словото на мъдростта, с това трябва да се занимава, докато се научи да обича тази заповед.¹³

За да угодим на Господа, ние трябва не само да Го почитаме с благодарност и възхвала, но и с желанието си да спазваме заповедите Му. Като правим това, Той ще ни даде благословиите Си, защото на този принцип (спазване на закона) се основават всички неща (вж. У. и З. 130:20–21).¹⁴

Бог ни е дал заповедите, за да можем да се доближим до Него и да усилим вярата си и да бъдем укрепени. Той никога не ни е давал някоя заповед, която да не е за наша утеха и благословия. Те не се дават просто за да задоволят Господа, а за да ни направят по-добри мъже и жени и да бъдем достойни за спасение и възвисяване в царството Му.¹⁵

Ако ходим в храма, ние вдигаме ръце в завет, че ще служим на Господ и ще спазваме заповедите Му и ще се пазим неопетнени от света. Ако осъзнаваме какво правим, тогава надаряването ще бъде защита за нас през целия ни живот—защита, от която човек, който не ходи в храма, не се ползва.

Чувал съм баща ми да казва, че в часа на изкушение той винаги си е припомнял обещанията, заветите, които е сключил в Дома Господен, и те са му осигурявали защита. … Tази защита е отчасти целта за тези церемонии. Те ни спасяват сега и ни възвисяват по-нататък, ако ги почитаме. Знам, че тази защита е дадена, защото аз също съм я чувствал, както и хиляди други, които не са забравили задълженията си.¹⁶

Изображение

Daytime exterior photo of the Tampico Mexico Temple.

Господ ще ни даде дарове. Ще събуди умовете ни. Ще ни даде познание, което ще изясни всички трудности и ще ни направи да живеем в хармония със заповедите, които Той ни е дал; ще ни даде познание, което ще стане толкова дълбока част от душите ни, че никога да не може да бъде изкоренено, ако ние само търсим светлината, истината и разбирането, които са ни обещани, и можем да ги получим, ако останем истинни и верни на всеки завет и задължение в Евангелието на Исус Христос.¹⁷

Великото обещание, дадено на членовете на Църквата, които желаят да живеят според закона и да спазват заповедите Господни е следното: те не само ще получат място в царството Божие, но и ще живеят в присъствието на Отца и Сина; и това не е всичко, защото Господ е обещал, че всичко, което има Той, ще им бъде дадено (вж. У. и З. 84:33–39).¹⁸

Чрез спазването на тези заповеди, които са изложени в Евангелието на Исус Христос, и чрез постоянство, ние ще получим безсмъртие, слава, вечен живот и ще обитаваме в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос, където наистина ще ги опознаем.¹⁹

Ако желаем да вървим в пътеките на добродетелта и святостта, Господ ще излее благословиите си върху нас до степен, която не сме подозирали за възможна. Ще бъдем действително, както казва Петър „избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби”. (1 Петрово 2:9.) А ще бъдем придобити от Бог, защото няма да сме като другите хора, които не живеят според тези стандарти. …

Като служители на Господ, нашата цел е да ходим в пътеките, които Той е начертал пред нас. Желаем не само да вършим и казваме това, което ще Му е угодно, но и се стремим да живеем живота си така, че да бъдем като Него.

Той сам ни дава съвършен пример във всичко и ни казва: „Следвайте Ме”. Той пита нефитските ученици: „… Какви човеци трябва да бъдете вие?”, и след това отговаря: „Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз”. (3 Нефи 27:27.)

Ние сме включени в най-великото дело на света. Това свещеничество, което притежаваме, е силата и властта на самият Господ, а Той ни е обещал, че като увеличаваме призованията си и ходим в светлината, както и Той е в светлината, ще имаме слава и почест с Него завинаги в царството на Отца Му.

С такава величествена надежда пред нас, можем ли да направим нещо по-малко от това да изоставим злите пътища на света? Няма ли да поставим на първо място в живота си Божието царство? Няма ли да се стремим да живеем според всяко слово, което излиза из Господните уста?²⁰

Свидетелствам, че Господ говори в наши дни, че посланието Му е послание на надежда и радост и спасение, и ви обещавам, че ако ходите в небесната светлина, останете верни на доверието, което ви е оказано и спазвате заповедите, ще имате мир и радост в този живот и вечен живот в идния свят.²¹

Спазвайте Божиите заповеди. Ходете в светлина. Устойте до края. Бъдете верни на всеки завет и задължение и Господ ще ви благослови повече от най-смелите ви мечти.²²

• Разгледайте историята в края на „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”. Защо чувствата ни относно Евангелието се променят, когато се стремим да спазваме заповедите?

• Какво научавате от стиховете от Писанията, цитирани в точка 1?

• По какъв начин нашето спазване на заповедите е израз на любов към Исус Христос? Как то е израз на благодарност за Неговата единителна жертва? Как то е израз на поклонение на Бог? (вж. точка 2.)

• Обмислете ученията в точка 3. Защо е грешно да очакваме Господ да ни благослови, ако не се стремим да се подчиняваме?

• Как ви помага да знаете, че не следва да очаквате моментално да станете съвършени или изобщо да станете съвършени в този живот? (Вж. точка 4.) Помислете какво бихте могли да правите всеки ден, с Господната помощ, за да останете на „този път към съвършенство”.

• В точка 5 президент Смит изрежда поне десет начина, по които Господ ще ни благослови, ако спазваме заповедите. Какви преживявания можете да споделите, в които сте получили някои от тези благословии?

Maтея 4:4; 2 Нефи 31:19–20; Oмний 1:26; У. и З. 11:20; 82:8–10; 93:1; 130:20–21; 138:1–4

„Помолете участниците да споделят какво са разбрали при личното изучаване на главата. Може да е полезно да се свържете с някои от тях през седмицата и да ги помолите да дойдат подготвени да споделят какво са научили” (от стр. vii в тази книга).