Глава 23

Лична отговорност

„Очакваме членовете ни навсякъде да прилагат правилни принципи и да ръководят себе си”.

Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит

Брат Д. Aртър Хейкок един ден върви към църковната административна сграда и вижда, че президент Джозеф Фийлдинг Смит отключва страничната врата. Тъй като трябва да влезе в сградата, където той работи като секретар на Кворума на дванадесетте апостоли, брат Хейкок „се забързва нагоре по стълбите, вземайки по две-три стъпала наведнъж, за да успее да влезе преди да се затвори вратата. Едва успява да го направи. Като влиза в сградата, той отново се забързва да настигне президент Смит, за да върви с него до асансьора. Той му казва: „Надявам се да имам късмета да успея да се промъкна по този начин в небесата през вратата, която ще отворите”. Първоначално президент Смит не казва нищо и брат Хейкок се притеснява дали в опита си да се пошегува да е казал нещо грешно. Но „като стигат асансьора, президент Смит казва с блясък в очите си: „Братко, изобщо не разчитай на това!”¹

Чрез проповедите и действията си президент Смит многократно преподава принципа, който споделя с брат Хейкок: Той подчертава, че въпреки че светиите от последните дни усърдно помагат на другите да получат благословиите на Евангелието, спасението е лична отговорност. Той също така насърчава светиите да разчитат на себе си и да работят усърдно по материалните си цели. Той казва: „Целта на живота е следната: да развием своя потенциал и най-вече да се научим на самоконтрол.”²

Джозеф Фийлдинг Смит се научава да работи още като малко момче. Баща му често отсъства от дома, така че той „прекарва голяма част от детството си вършейки работата на възрастен”. Всъщност той е толкова усърден работник, че „неволно наследява една работа по-рано отколкото би трябвало, когато поради момчешката си гордост тайно издоява една от кравите на семейството, за да докаже, че е способен да го направи и така получава тази задача за постоянно”.³

Желанието му да работи продължава, когато той отслужва пълновременна мисия в Англия. Неговата съпруга Луи му пише следното, докато той е там: „Знам, че обичаш задълженията много повече от удоволствията, и затова изпитвам толкова много обич и доверие към теб, че според мен ти си почти напълно съвършен млад мъж”.⁴ Освен че изпълнява задължението си да преподава на другите Евангелието, той работи усърдно и по неговото изучаване. В едно писмо до семейството си, той разказва за усилията си да научи наизуст стих от Писанията: „Цял ден се опитвах да науча един цитат от Писанията и все още не го знам. Но съм решен да го науча преди да приключа”.⁵

Президент Смит предава своето отношение към работата на децата си. Той им казва: „Хората умират на легло. Амбицията също”. Не забравяйки за този принцип, той и съпругата му карат децата си да стават рано всяка сутрин и да вършат задълженията си по почистването и подреждането на дома им. „Някак си на тате му се струваше неморално да лежим в леглата си след шест часа” си спомня един от синовете му. „Разбира се, само веднъж опитах да направя това. Татко се погрижи да няма друг опит”.⁶ Президент Смит също помага в къщи. Когато той и Луи са младоженци, той извършва възможно най-много от работата по строежа на първия им дом. С течение на годините той сам извършва повечето от ремонтните работи вкъщи, помага в кухнята и помага със брането на плодовете и правенето им на компоти.⁷

Брат Хейкок, същият човек, който някога се затичва да последва президент Смит в църковната административна сграда, по-късно става личен секретар на пет президенти на Църквата, включително на президент Смит. В близкия си контакт с него, той вижда непрекъснатите усилия на президент Смит да се подобри духовно. Той казва, че често влиза в офиса на президент Смит и заварва пророка да изучава Писанията или да чете друга книга.⁸

Учения на Джозеф Фийлдинг Смит

Господ очаква от нас да бъдем усърдни в стремежа си към материални и духовни благословии.

Господ казва (на Адам): „С пот на лицето си ще ядеш хляб” (Битие 3:19; вж. също Moисей 4:25) и оттогава насам Господ призовава народа Си да бъде усърден, да му служи вярно, да работи. …

В ранните дни на Църквата в тези долини (в Юта), президент Бригъм Йънг и другите братя наблягат много на трудолюбието и това идва поради необходимост, защото нашите предци дошли тук без нищо. Те трябвало да работят. Трябвало да бъдат трудолюбиви. Необходимо било да произвеждат нещата, от които се нуждаели, затова непрекъснато им се давал този съвет - да бъдат трудолюбиви. Били учени да не бъдат горди. Дошли тук, за да могат да почитат Господа техния Бог и да спазват заповедите му. Казвало им се да бъдат смирени, а също и старателни. … О, как бих искал да помним това. Съжалявам, че сме го забравили. …

… Господ казва: „Не бъди ленив, защото този, който е ленив, не трябва да яде хляба, нито да носи одеждите на работника”. (У. и З. 42:42.) Много разумно, нали? Защо трябва човек, който мързелува, да се възползва от трудолюбието на работливия—при положение, че този, който е бездеен, е във физическото състояние да работи? Не мога да бъда съмишленик на никое движение, което принизява мъжествеността, като насърчава мъжете да бъдат бездейни и не ме интересува кой век е сега. Независимо от възрастта си, ако един мъж е физически годен и способен да работи, той трябва да се грижи за себе си, Господ изисква това от него.

Господ казва в друго откровение:

„Всеки човек, който е задължен да обезпечава собственото си семейство, нека го обезпечава и той по никакъв начин не ще загуби венеца си; и нека той се труди в църквата. Нека всеки човек бъде усърден във всичко. И ленивецът не ще има място в църквата, освен ако не се покае и не се поправи”. (У. и З. 75:28–29.)

Това е съветът, даден от Господ на Църквата днес. И това не трябва да се прилага само при оран на ниви или при жътва и прибиране на реколта или при занимания в промишлеността, но това означава и че човек трябва да бъде работлив в духовните неща, не само в материалните, чрез които се издържа.⁹

Ние сме тук с велика цел. Тази цел не е да живеем стотина години и да засаждаме полята ни, да прибираме реколтата, да събираме плодовете, да живеем в къщи и да се заобиколим с нещата, необходими в смъртния живот. Не това е целта на живота. Тези неща са необходими за нашето съществуване тук и това е причината, поради която трябва да бъдем трудолюбиви. Но колко хора прекарват времето си, мислейки, че единствената цел в живота е събирането на неща от този свят, за да живеят в комфорт, забикалянето с лукса, привилегиите и удоволствията, които могат да се получат в смъртния живот, без никога да се замислят за нещо повече от това?

Защото всички тези неща са само временни благословии. Ядем, за да живеем. Обличаме се, за да ни е топло и за да сме покрити. Имаме къщи, в които да живеем, за наш комфорт и удобство, но трябва да погледнем на тези неща като на временни благословии, необходими, докато пътуваме из този живот. И това е цялата полза от тях. Не можем да вземем нито едно от тях с нас като си тръгнем. Злато, сребро и скъпоценни камъни, които се наричат богатство, имат полза на човека само ако му помагат да се грижи за себе си и да посреща нуждите си тук.¹⁰

Господ … очаква да имаме знание за материалните неща, за да можем да се грижим за себе си материално, за да бъдем от полза за ближните си и за да можем да отнесем евангелското послание на другите Му чеда из целия свят.¹¹

„Господ очаква от нас да имаме знание за материалните неща”.

Целта на пребиваването ни тук следната: чрез вдъхновението на Господ и силата му, да вършим волята на Отца в небесата, да вършим праведност на земята, да покорим нечестието по земята и да го стъпчем, да победим греха и противника на душите ни, да се издигнем над несъвършенствата и слабостите на падналото човечество, и така да станем Господни светии и служители на земята.¹²

Ние в крайна сметка сме отговорни пред Господ за това дали изпълняваме задълженията си.

Говорим за нашата вяра и съвест; вие нямате работа с мен, нито с Президентството на Църквата, а с Господ. Отговарям не пред хората относно моя десятък—отговарям за него пред Господ; до това се свежда моето поведение в Църквата и спазването на останалите закони и правила в нея. Ако не спазвам законите на Църквата, аз отговарям пред Господ, за това че съм пренебрегнал задължението си и може да отговарям пред Църквата относно моето членство. Ако изпълнявам задълженията си съгласно своето разбиране на изискванията, които Господ има към мен, тогава би трябвало да не се чувствам виновен. Би трябвало да чувствам задоволство в душата си, че просто съм изпълнил задължението си, според както съм го разбрал, и че ще бъда отговорен за последствията. Що се отнася до мен, това е между мен и Господ, така е при всеки един от нас.

Той, Който изпрати Своя Единороден Син на света, за да изпълни мисията, която изпълни, изпрати и всяка душа, която ме чува сега и действително всеки мъж и всяка жена по света, за да изпълни мисия, и тази мисия не може да бъде изпълнена чрез пренебрегване, чрез безразличие, нито пък може да бъде изпълнена чрез невежество.

Трябва да научим задълженията си, които имаме пред Господа и един към друг, тези неща са съществени, и не можем да преуспяваме в духовните неща, не можем да нарастваме в знание за Господа или в мъдрост, без да посветим своите мисли и усилия на нашето усъвършенстване, на увеличаването на нашата мъдрост и познание за нещата Господни.¹³

Така лесно е за хората да обвиняват някой друг за грешките си и така лесно е за нас, поради човешката природа, да си приписваме заслуги, когато постигнатото е от полза и сме доволни. Но често не искаме да поемем отговорност за грешките, от които не сме доволни, затова се опитваме да прехвърлим тази отговорност другаде и върху другите. … Нека поемаме отговорност за действията си и да не се опитваме да ги прехвърляме другаде.¹⁴

Бог ни е дал право на избор и очаква да правим за себе си всичко, което можем.

Свободата на избор е великият дар, който Господ е дал на всяка душа, да може да действа сама за себе си, да прави собствен избор, да има силата да повярва и приеме истината и да получи вечен живот или да отхвърли истината и да получи угризения на съвестта. Това е един от най-великите дарове Божии. Какво бихме правили без него, ако бяхме принудени, както някои хора биха желали да принудят ближните си, да вършат волята им? Тогава не може да има спасение, не може да има награди за праведност, никой няма да може да бъде наказан за невярност, защото хората няма да бъдат отговорни пред Създателя си.¹⁵

Попитали Джозеф Смит как управлява толкова многоброен и разнообразен народ, какъвто са светиите от последните дни. Той отвърнал: „Аз ги уча на правилните принципи и те сами се ръководят”.

Това е принципът, чрез който действаме в Църквата. Очакваме членовете ни навсякъде да прилагат правилни принципи и да ръководят себе си.¹⁶

„Никой човек не е бил принуждаван чрез заповед на Отца да върши добро. … Всеки може да действа за себе си”.

Този велик дар на свободата на избор, дадената на хората привилегия да могат да правят личен избор, никога не е бил отменян и това никога няма да стане. Това е един вечен принцип, който дава свобода на мисълта и на действията на всяка една душа. Никой човек не е бил принуждаван чрез заповед на Отца да върши добро, никой човек не е бил принуждаван да върши зло. Всеки може да действа за себе си. Планът на Сатана е да унищожи тази свобода на избор и да принуди хората да вършат неговата воля. Не може да съществува удовлетворяващо съществуване без този велик дар. Хората трябва да имат привилегията да избират дори до такава степен, че да могат да се бунтуват срещу божествените закони. Разбира се, спасението и възвисяването трябва се реализират чрез свободата на избор, без принуда, а чрез лично достойнство, за да може да последват справедливи награди, а за прегрешителя да последва съответното наказание.¹⁷

Ние вярваме, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим, и като градят върху основите на Единението на Христа, всички хора трябва да изработят собственото си спасение със страх и трепет пред Господа (вж. 2 Нефи 25:23, Moрмон 9:27).¹⁸

Това е важен факт, явен от директни действия и изложен във всички Писания, че Бог е направил за хората всичко, което те не могат да направят за себе си, за да може да им се осигури спасение, но Той очаква те да направят за себе си всичко, което могат да направят.

Според този принцип, създаден преди сътворението на земята, възкресените светите пратеници и посланиците на небесните сфери не могат да идват на земята и да вършват за хората работа, която те могат да свършат сами за себе си. …

Изключително сериозна грешка е да се вярва, че Исус е направил всичко за хората, така че ако само го признаят на глас, тогава не е необходимо да вършат нищо друго. Хората трябва да вършат работа, ако желаят да получат спасение. В хармония с този вечен закон един ангел изпраща Корнилий при Петър (вж. Деянията 10) и Анания при Павел (вж. Деянията 9:1–22). Пак така поради спазването на този закон Мороний, който разбира написаното на нефитските плочи, не извършва превода, а под напътствието на Господ, дава на Джозеф Смит Урима и Тумима, чрез които той да бъде в състояние да извърши това велико дело чрез дара и силата Божия.¹⁹

Нашите две велики отговорности са следните: да се стремим към собственото си спасение и да работим усърдно за спасението на околните.

Ние имаме следните две велики отговорности: … първо, да се стремим към собственото си спасение и второ, нашето задължение към другите хора. Аз приемам, че първото ми задължение, що се отнася до мен самия, е да се стремя към моето спасение. Това е вашето първо лично задължение, а също и на всеки един член на тази Църква.²⁰

Първата ни грижа трябва да бъде за нашето спасение. Трябва да се стремим да получим всяка евангелска благословия за себе си. Трябва да бъдем кръстени и да влезем в реда на селестиалния брак, за да можем да станем наследници на пълнотата на царството на Отца. След това трябва да се грижим за семействата си, децата си и предците си.²¹

Наше задължение е да спасим всички по света, и мъртвите и живите. Спасяваме живите, които желаят да се покаят, като проповядваме Евангелието сред народите и събираме чедата Израилеви, честните по сърце. Спасяваме мъртвите, като отиваме в дома Господен и извършваме обреди—кръщение, полагане на ръце, потвърждаване и други обреди, които Господ изисква от нас—за тях.²²

Аз имам задължението, и вие го имате, мои братя и сестри—защото ни е дадена отговорността—да направим всичко по силите си и да не бягаме от отговорност, а да се стараем с цялата си душа да увеличаваме призованията, които Господ ни е дал, да се трудим усърдно за спасението на нашия дом, всеки един в него, а също и за спасението на нашите ближни, за спасението на хората по света.²³

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Какво ви впечатлява относно усилията на президент Смит да учи децата си на труд? (Вж. „Из живота на Джозеф Фийлдинг Смит”). Какво можем да правим, за да помогнем на децата да бъдат по-отговорни?
Как ученията в точка 1 задълбочават вашето разбиране на принципа разчитане на собствени сили? Помислете си за това какво бихте могли да направите, за да станете по-самостойни?
Разгледайте съвета в точка 2. Какво означава да бъдете „отговорни пред Господ”?
Президент Смит учи: „Очакваме членовете ни навсякъде да прилагат правилни принципи и да ръководят себе си” (точка 3). Как това учение е от полза за семействата? Как то може да напътства свещеническите кворуми и Обществото за взаимопомощ?
В усилията си да служим на другите, защо мислите, че „първата ни грижа трябва да бъде за нашето спасение”? (Вж. точка 4.)

Свързани с темата стихове:

Филипяните 2:12; 2 Нефи 2:14–16, 25–30; У. и З. 58:26–28

Помощ в преподаването

„Като преподавате от тази книга, канете другите да споделят своите мисли, да задават въпроси и да се учат един друг. Когато участват активно, те ще бъдат по-подготвени да се научат и да получават лично откровение” (от стр. v–vi в тази книга).