Животът и служението на Джозеф Фийлдинг Смит

Джозеф Фийлдинг Смит „е роден като обещано дете”, казва старейшина Брус Р. Маконки от Кворума на дванадесетте апостоли. Старейшина Маконки, зет на президент Смит, обяснява, че Джулина Ламбсън Смит „имаше три дъщери, но нито един син, затова се обърна към Господ и като Хана от древни времена, „сключи завет”. (1 Книга на царете 1:11.) Обещанието й е следното: ако Господ й дари син, тя „ще направи всичко по силите си да му помогне да бъде чест за Господ и за баща си”. Господ чува молитвите й, а тя спазва обещанието си към Него.”³ На 19 юли 1876 г. на Джулина и съпругът й, Джозеф Ф. Смит им се ражда момченце. Наричат го Джозеф Фийлдинг Смит младши, на името на баща му.

От раждането си Джозеф Фийлдинг Смит се присъединява към семейство, богато на вяра, служба и ръководители. Дядо му Хайръм Смит е брат на пророка Джозеф Смит и е смел свидетел на Възстановяването на Евангелието. Господ избира Хайръм да бъде „пророк и гледач, и откровител на (Неговата) църква”, и казва, че името на Хайръм ще може да “се запомни с почит от поколение на поколение, во веки веков” (У. и З. 124:94, 96). С брат си Джозеф, Хайръм запечатва свидетелството си с кръвта си, убит мъченически от въоръжена тълпа на 27 юни 1844 г. (вж. У. и З. 135).

Изображение

Joseph Fielding Smith’s parents, Joseph F. Smith and Julina Lambson Smith, standing together.

Бащата на Джозеф Фийлдинг Смит, Джозеф Ф. Смит поема тежки отговорности от ранното си детство. Първородният син на Хайръм и Мери Фийлдинг Смит е на пет години, когато баща му е мъченически убит, и на девет-годишна възраст, когато помага на овдовялата си майка да управлява нейния фургон от Наву, Илинойс, до долината Солт Лейк. По-късно той служи като мисионер и като член на Кворума на дванадесетте апостоли. Той е съветник в Първото Президентство, когато се ражда синът му Джозеф. От 17 октомври 1901 г. до 19 ноември 1918 г. той служи като президент на Църквата.

Майката на Джозеф Фийлдинг Смит, Джулина Ламбсън Смит, произлиза от едно от първите пионерски семейства в долината Солт Лейк. От девет-годишна възраст тя е отглеждана в дома на чичо си Джордж A. Смит, който по това време е член на Кворума на дванадесетте апостоли и леля си Батшиба У. Смит. (Старейшина Смит по-късно служи като първи съветник в Първото президентство под ръководството на президент Бригъм Йънг, а сестра Смит по-късно служи като обща президентка на Обществото за взаимопомощ.) Когато пораства, Джулина става предана съпруга и майка и всеотдаен член на Обществото за взаимопомощ. Тя е известна с нейното състрадание и умения да акушерства като изражда „почти 1000 бебета на този свят” и се грижи за майките им.⁴ От октомври 1910 г. до април 1921 г., тя служи като втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ.

Джозеф се научава на работа от ранна възраст. Семейството му притежава ферма в Тейлърсвил, Юта, на около 10 мили (16 км) от дома им, където той и братята му помагат за напояването, косенето на сеното и полагането на грижи за животните. У дома семейството се грижи за голяма зеленчукова градина, няколко плодни дървета, три дълги реда грозде, пилета, три крави и няколко коня. Президент Джозеф Ф. Смит практикува множествен брак, така че семейството му има много гърла за хранене и много ръце да помагат за работата. Тъй като Фжозеф Фийлдинг Смит е един от най-големите синове в голямото семейство, на него се възлагат някои отговорности, които по принцип биха се възложили на възрастен. Освен тези задължения, той винаги се справя с подготовката си за училище.

Първата работа на Джозеф извън дома му и семейната ферма е заедно с майка му. Той често кара коня и каруцата, за да помага на майка си да изпълнява задълженията си като акушерка. В края на юношеството си той намира работа в Zion’s Cooperative Mercantile Institution (ZCMI), където работи дълги и физически изтощителни часове. По-късно той си спомня: „Работех като товарен кон по цял ден и бях уморен вечерта от носенето на чували с брашно и захар и шунка и бекон на гърба си. Тежах 68 килограма, но не се замислях при вземането на 90-килограмов чувал и слагането му на гърба си.”⁵

За да балансира отговорностите в тежката си работа, Джозеф намира време за игра. Той и братята и сестрите му обичат да играят вечер игри в дома си, криейки се в лозето—“особено, когато гроздето бе узряло.”⁶ Той обича да играе и на бейзбол. Всеки район имал организиран бейзболен отбор и той обича тези приятелски съревнования.

Въпреки, че бейзболът е важен за младия Джозеф Фийлдинг Смит, понякога той напуска рано мачовете поради интерес, който е по-важен за него. В такива случаи той можело да бъде намерен „в плевнята или на сянка под някое дърво, да чете” Книгата на Мормон.⁷ „Откакто си спомням”, по-късно пише той, „откак се научих да чета, изпитвах повече удоволствие и по-голямо задоволство от изучаването на Писанията и четенето за Господ Исус Христос и за пророка Джозеф Смит и делото, което е извършено за спасението на хората, отколкото от което и да е друго нещо на света.”⁸ Той започва да установява модел на лично изучаване на Евангелието, когато получава първия си екземпляр на Книгата на Мормон, на възраст осем години. Той чете с желание стандартните произведения и църковните публикации. Носи издание на Новия завет в джобен формат, за да може да го чете през обедната си почивка, докато отива на работа в ZCMI и докатo се прибира. Упорито и с постоянство той укрепва свидетелството си за възстановеното Евангелие.

Изображение

Joseph Fielding Smith as a young boy reading scriptures in hayloft

Но духовният растеж на Джозеф не се ограничава в тихото лично изучаване. Той с вяра участва в църковни събрания и класове и получава свещенически обреди и благословии. Особено го привлича храмът. Строежът на храма Солт Лейк започва 23 години преди неговото раждане. „През ранните си години Джозеф наблюдава с жив интерес ежедневния прогрес в строежа на прекрасното здание. Той вижда транспортирането на огромните гранитни камъни с железопътни вагони от каменоделната. … вижда оформянето на величествените кули. … (той казва): „Чудех се дали ще доживея да видя завършването на храма.”⁹

На 6 април 1893 г. Джозеф присъства на първата сесия по освещаването на храма Солт Лейк. Президент Уилфърд Уудръф, четвърти президент на Църквата, председателства на сесията и произнася освещаващата молитва. На подиума, вляво от президент Уилфърд Уудръф, седи вторият му съветник, президент Джозеф Ф. Смит.

Когато Джозеф Фийлдинг Смит навършва 19 години, той получава патриархална благословия. Тази благословия, произнесена от чичо му Джон Смит, който по това време служи като патриарх на Църквата, допълва духовната сила на Джозеф. На Джозеф се казва:

„Твоя е привилегията да доживееш до дълбока старост и волята на Господ е да станеш велик мъж в Израил. …

Твой дълг ще е да седиш в съвет с братята си и да председателстваш сред хората. Твоя ще е отговорността също да пътуваш много у дома и в чужбина, по земя и вода, трудейки се в служението. И аз ти казвам, вдигни главата си, извиси гласа си без страх или желание да се харесаш, както ще те напътства Духът Господен и благословиите на Господ ще бъдат върху ти. Духът Му ще напътства ума ти и ще ти дава думи и чувства, за да можеш да объркваш мъдростта на злите и да разрушаваш съветите на несправедливите.”¹⁰

По-късно през същата година, след 20-тия си рожден ден, той получава нови възможности за служба и духовен растеж. Той е ръкоположен в сан старейшина на Мелхиседековото свещеничество и получава храмовото си надаряване. В края на живота си, когато служи като президент на Църквата, той заявява: „Толкова съм благодарен, че имам святото свещеничество. През целия си живот се стремих да увеличавам призованието си в свещеничеството и се надявам да устоя до края в този живот и да се наслаждавам на присъствието на верните светии в идния живот.”¹¹

Като младеж Джозеф Фийлдинг Смит помага на семейството си, изучава Евангелието и се подготвя за свещенически благословии и усилията му не остават незабелязани от една млада жена, на име Луи Шъртлиф. Луи, чиито родители живеят в Огдън, Юта, идва да живее със семейство Смит, за да може да посещава Университета на Юта, който по това време се намира срещу дома на семейство Смит.

В началото взаимоотношенията между Джозеф и Луи не са нещо повече от формално приятелство, но то постепенно прераства в ухажване. Тъй като двойката има малко пари, тяхното ухажване се състои основно в четене заедно в семейния хол, разговoри помежду им, разходки и посещаване на църковни забави. Джозеф също така обича да слуша как Луи свири на пиано. Понякога те ходят на представления в един местен театър. В края на втората година от обучението на Луи в университета тяхното ухажване прераства в любов—дотолкова, че Джозеф кара колело 160 километра отиване и връщане по неравни кални пътища, за да я види в Огдън веднъж или два пъти, когато универитетът е във ваканция.¹²

В крайна сметка Луи и Джозеф обсъждат брак. Обаче в ума им остава един въпрос: дали Джозеф ще бъде призован да отслужи мисия? По онова време младите мъже и жени, които желаят да служат мисия, не се обръщат към епископа си, за да бъдат препоръчани за такива призования. Обработването на мисионерските призования се извършва изцяло в офиса на президента на Църквата. Никой млад мъж не знаел кога ще намери в пощенската си кутия призование за мисия.

Луи завършва университета през пролетта на 1897 г. и се премества в Огдън при родителите си. Година по-късно, очевидно без да има вероятност за получаване на мисионерско призование, двойката решава да задвижи плановете за брак. Както казва Джозеф по-късно: „Убедих я да си промени местоживеенето и на 26-тия ден от април 1898 г., отидохме в храма Солт Лейк и бяхме бракосъчетани за времето и цялата вечност от баща ми, президент Джозеф Ф. Смит.”¹³ Когато Джозеф и Луи започват съвместния си живот, те живеят в малък апартамент във фамилния дом на семейство Смит.

В ранните дни на Църквата женените мъже често биват призовавани да служат пълновременни мисии, така че Джозеф и Луи не са изненадани, когато на 17 март 1899 г. в пощата пристига призование за мисия, подписано от президент Лоренцо Сноу. Но Джозеф вероятно е малко изненадан от определеното му място за служба. Преди да приеме призованието, той има разговор с президент Франклин Д. Ричърдс, президент на Кворума на дванадесетте апостоли, за вероятността да получи призование за мисия. Джозеф по-късно си спомня: „(Той) ме попита къде бих искал да отида. Казах му, че никъде конкретно, просто където ме изпратят. Но той каза: „Трябва да има някое място, където би искал да отидеш.” Аз казах: „Ами, бих искал да отида в Германия.” А те ме изпратиха в Англия!”¹⁴

Изображение

Elder Joseph Fielding Smith as a full-time missionary, wearing a white shirt, a bow tie, and a suit.

Луи решава да живее с родителите си, докато Джозеф го няма. Тя чувства, че това ще й помогне да издържи на самотата, докато е разделена от съпруга си. И започва работа в магазина на баща си, като така печели пари, за да помогне за мисията на Джозеф.¹⁵

На 12 май 1899 г. един ден преди тръгването за мисионерското поле, старейшина Смит и другите мисионери получават инструкции от президент Джозеф Ф. Смит и старейшини Джордж Тийсдейл и Хибър Дж. Грант от От Кворума на дванадесетте апостоли. Това е цялото им обучение преди да заминат като пълновременни мисионери. На това събрание всеки мисионер получава официален мисионерски сертификат. В този на старейшина Смит пише:

„Този документ удостоверява, че приносителят му, старейшина Джозеф Ф. Смит младши, е верен член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и е надлежно назначен от висшите ръководители на гореспоменатата Църква да отслужи мисия във Великобритания, за да проповядва Евангелието и да отслужва всички обреди, свързани с този сан.

Ние приканваме всички хора да се вслушат в неговите учения и съвети като Божий човек, изпратен да отвори за тях вратата към живот и спасение—и да му помагат в пътуванията му и за каквото и от каквото може да се нуждае.

Молим се Бог, Вечният Отец, да благослови старейшина Смит и всички, които го приемат и се грижат за неговото удобство, с благословиите на небето и земята, за времето и цялата вечност, в името на Исус Христос, Амин.

Подписано в Солт Лейк Сити, Юта, 12 май 1899 г., от името на гореспоменатата Църква. Лоренцо Сноу, Джордж К. Кенън, Джозеф Ф. Смит, Първото Президентство.”¹⁶

На следващия ден семейството се събира у дома, за да изпрати Джозеф и един по-голям негов брат, който също е призован да служи в Англия. Обаче един член на семейството липсва на това събиране. По-малката сестра на Джозеф, Емили, се крие, засрамена от нещо, което е направила преди няколко години. Когато Джозеф и Луи се ухажвали, Джозеф понякога изпращал Емили и други малки деца да си лягат рано, за да може да прекара време насаме с любимата си. Разочарована от тази въображаема несправедливост, Емили често се моли Господ да изпрати брат й на мисия. Сега, когато той действително отива, тя се чувства виновна за ролята, която може да е изиграла за неговото заминаване.¹⁷

Джозеф и Луи знаят, че това призование за служба в Англия е от Господ. Джозеф има силно желание да изпълни задължението си, а Луи е доволна, че съпругът й ще служи мисия, но и за двамата е трудна идеята, че ще бъдат разделени. Когато идва времето старейшина Смит да тръгне за гарата, „Луи се опита да е смела, опита се да не позволи на Джозеф да я види да плаче. Но беше трудно да се прикрият зачервените очи. На Джозеф вече толкова му липсва дома, че само при мисълта за тръгване, не му се говори с никой. … В гърлото на Джозеф бе заседнала буца, когато се спря на вратата на старата къща на улица Фърст Норт и целуна за довиждане всички любими хора: Мама, тате, братя и сестри, лели и последно, Луи. Довиждане, Луи, скъпа моя. Бог да те благословии и пази в безопасност заради мен”.¹⁸

От тръгването на влака—неудобен и пълен с тютюнев дим—старейшина Смит посвещава себе си на мисията си. Написаното в дневника му и писмата, които изпраща и получава, разкрива трудностите, които среща като мисионер, а също и вярата и отдадеността, с която той ги посреща.

В края на първия му ден мисионерска работа в Англия, той записва в дневника си: „Това беше много важен ден в краткия ми живот. Напуснах дома си преди по-малко от месец с целите да проповядвам Евангелието на нашия Господ. … Днес трактувах и раздадох 25 тракта (брошури). За пръв път се занимавам с такъв вид работа и не ми беше лесно. … Споделих свидетелството си със света за пръв път днес, но ще мога да го правя по-добре. С помощта на Господ ще върша волята Му както съм призован”.¹⁹

Когато неговият баща му изпраща няколко долара за джобни, той отговаря: „Ще внимавам много със средствата, които ми изпрати. Не харча за нищо, освен ако нямам добри основания за това”. Той също споделя с баща си своята решителност да изучава и проповядва Евангелието: „Тук съм да проповядвам Евангелието и се надявам да мога да го правя добре. … Желая да подобря ума си и талантите си, докато съм тук, за да мога винаги да съм полезен в живота. … Искам да съм изряден във всичко и нищо не ми доставя повече удоволствие от това да науча нещо за Евангелието. Желанието ми е да се запозная с него и да придобия мъдрост.”²⁰

Президент Джозеф Ф. Смит написва следните похвални думи в едно писмо до старейшина Джозеф Фийлдинг Смит: „Харесвам духа ти, имам вяра в твоята почтеност и съм доволен от теб. Искам да развиеш мъдрост, внимателна преценка и търпение, а също и Светия Дух и любовта към Бог”.²¹ Бащата на Луи, Луис Шъртлиф, също изразява увереност в старейшина Смит: „Винаги съм чувствал, че ще изпълниш величествена мисия и ще придобиеш опит, който ще те подготви за важната роля, която си предопределен да изпъняваш в бъдеще”.²²

В писмата си до Луи, Джозеф винаги изразява обичта си към нея. Той често слага в „топлите си и прочувствени писма” изсушени цветя. ²³ Той също така пише за трудностите, които среща: „Има мнозина сред този народ, които знаят, че Евангелието, което проповядваме е истина, но нямат моралния кураж да излязат от света и да го приемат”.²⁴

Луи изпраща писма поне веднъж седмично. „Не забравяй”, пише тя в едно от тях, „тук съм, за да те обичам и се моля за теб и никога няма да те забравя и за миг. … Винаги се моля да си благословен, мой скъпи съпруже”.²⁵ Луи ясно показва своята отдаденост към съпруга си и е също така наясно с отдадеността си към Господ и делото Му. Тя непрекъснато напомня на Джозеф да не позволява отдалечеността от дома да го отслаби в решеността му да служи.

Старейшина Смит се нуждае от това насърчение, защото рядко намира някой, който да приеме посланието за възстановеното Евангелие. Години по-късно той „казал на сина си Джозеф, че условията били толкова лоши, а хората толкова незаинтересовани, че стигнал до състояние на ума, когато мислел, че няма да може да продължи. Една нощ лежал буден, мислейки си за необходимостта да подготви завръщането си вкъщи”.²⁶ Но, вдъхновен от насърчението от любимите си хора и укрепен от молитвите им и от собственото си желание да служи, той преодолява тези мисли. Той знае, че Господ го е призовал и знае, че трябва да работи старателно за доброто на хората, на които служи, и за доброто на семейството си. Той пише: „По-скоро бих останал тук завинаги, отколкото да се върна вкъщи без почетно освобождаване. … Моля се да мога да имам духа на Евангелието и любов към ближните, за да мога да остана тук до почетното ми освобождаване от мисията. Ако не бяха многото молитви, изказани за мен у дома, а също и моите молитви, не бих могъл да успея”.²⁷

Старейшина Джозеф Фийлдинг Смит е освободен с чест от мисията си на 20 юни 1901 г. За двете си години старателна служба „той не успя да обърне нито един човек във вярата, нито имаше възможността да извърши и едно кръщение, само потвърди един новопокръстен”.²⁸ Обаче той и колегите му посаждат семената на Евангелието, помагайки на много хора да намерят повече мир и разбиране, а той самият израства като ученик и учител на Евангелието, а също и като свещенически ръководител.

Джозеф пристига в Солт Лейк Сити на 9 юли 1901 г. След като прекарва няколко дни със семейството на Луи в Огдън, Джозеф и Луи се връщат в дома си със семейство Смит и продължават живота си заедно. Бракът им се отличава с вяра, старание и служба и те работят по това да изграждат дом и семейство и да служат в Църквата.

Изображение

Louie Shurtliff Smith, President Joseph Fielding Smith’s first wife, in a white dress with her hair pulled back.

Скоро след като Джозеф се връща вкъщи, той започва да си търси работа, за да може да издържа семейството си. С помощта на роднина той си намира временна работа в офиса на чиновника на окръг Солт Лейк. Около пет седмици по-късно той приема назначение в офиса на Църковния историк. Като се задълбочава в историята на Църквата, той разбира повече за хората, които се опитват да дискредитират нея и ръководителите й. Той работи неуморно, за да предостави информация в защита на вярата. Това е началото на служба, която ще благослови Църквата в идните години.

През пролетта на 1902 г. Луи е бременна. Тя и Джозеф са благодарни за малкия си апартамент, но се стремят към построяването на собствен дом. Сигурната работа на Джозеф му позволява да започне да прави планове. Те наемат строителна фирма и уговарят с нея самият Джозеф да свърши колкото е възможно повече от работата, за да намали разходите. Първото им дете, дъщеря на име Джозефин, се ражда през септември 1902 и те се преместват в новия си дом около 10 месеца по-късно. През 1906 г. след тежка бременност на Луи им се ражда още една дъщеря и я наричат Джулина.

Джозеф винаги се стреми да участва в Господното дело за спасение и получава много възможности да прави това. През 1902 г. той е призован да служи като един от президентите на двадесет и четвъртия кворум на седемдесетте, като неговите задължения включват инструктор в кворума. (По това време Църквата има над 100 кворума на седемдесетте. Членовете на тези кворуми не са висши ръководители.) Джозеф също така е призован да служи във общия съвет на Обществото за взаимно усъвършенстване на Младите мъже, а също и като член на висшия съвет на кол Солт Лейк. Той е ръкоположен в сан висш свещеник от брат си Хайръм, член на Кворума на дванадесетте апостоли. На общата конференция през април 1906 г. той е подкрепен като помощник на църковния историк, а следващия януари е назначен в специален комитет, чиито цели са „да подготви данни за защита на Църквата от атаки, направени от враговете й”.²⁹

Когато бащата на Джозеф служи като президент на Църквата, Джозеф често му помага с кореспонденцията и други административни задължения и понякога придружава баща си по църковни задачи. Веднъж дори пътува вместо президент Смит. Той записва: „Отидох в Бригъм Сити (Юта) по молба на баща ми да осветя сградата за събрания на Втори район в Бригъм Сити. Те силно желаеха той да произнесе освещаващата молитва, но тъй като той имаше силна настинка, ме изпрати на свое място”. Когато коловият президент и един епископ посрещат Джозеф на гарата, те не са щастливи да го видят.³⁰ Говори се, че коловият президент казал: „Можех да се разрева. Очаквахме президента на Църквата, а вместо него получихме едно момче”. Според един разказ на историята, Джозеф хапливо отговаря: „И аз бих могъл да се разрева”.³¹

Въпреки че много от църковните задължения на Джозеф го карат да пътува далеч от дома, той и Луи също намират време да са заедно и да се радват един на друг. В дневника си той записва за 1 ноември 1907: „Прекарах по-голямата част от деня с Луи в храма Солт Лейк, един от най-щастливите дни в живота ни и най-ползотворния за нас”.³²

Джозеф оставя на страна много от Църковните си задължения през март 1908 г., чувствайки нуждата да е у дома с Луи, колкото е възможно повече. Тя страда от сериозна продължителна болест, свързана с началния етап на третата си бременност. Въпреки молитвите, свещеническите благословии, внимателните грижи от съпруга й и старателните грижи на лекарите, състоянието й продължава да се влошава. Почива на 30 март.

В скръбта си Джозеф пише: „През този месец, който беше месец на постоянно притеснение, аз преминах през изпитания и преживявания от най-горчив и най-болезнен вид. И през всичко това разчитах на Господ за сила и утеха. След като изстрада най-мъчителна болка в продължение на три или четири седмици и след боледуване от близо два месеца, моята любима съпруга бе освободена от страданието си … и си замина от мен и скъпите ни бебчета, за един по-добър свят, където търпеливо и с мъка очакваме срещата ни, която ще е най-величествена”. Джозеф казва, че съпругата му „почина твърда във вярата и вярна на всеки принцип на Евангелието”.³³

Скоро след това Джозеф е твърде затруднен от грижата да отглежда две малки момиченца в дом без майка. Родителите му канят младото семейство да живее с тях. Дори и с тази помощ, вдовецът осъзнава, че малките му деца имат нуждата от любяща майка.

Изображение

Portrait of Ethel Smith, Joseph Fielding Smith's second wife.

Както и при вземането на всички важни решения, Джозеф ревностно се моли по този въпрос. Етел Джорджина Рейнолдс, чиновничка в офиса на Църковния историк, става отговор на молитвите му. Джозеф я кани да придружи него и дъщерите му на разходка в парка на 6 юли 1908 г. Разходката е успешна и четиримата се наслаждават на присъствието на останалите. Десет дни по-късно Джозеф и Етел имат среща без децата и скоро след това се сгодяват.

Етел и Джозеф се запечатват в храма Солт Лейк на 2 ноември 1908 г. Години по-късно, в едно писмо до Етел, Джозеф пише: „Не знаеш колко често съм благодарил на Господ, че не направих грешка, когато имах нужда от спътник. Ти ми бе изпратена”.³⁴ Освен че е любящ спътник на Джозеф, Етел бързо се превръща във втора майка за Джозефин и Джулина.

Точно преди общата конференция през април 1910 г., президент Джон Р. Уиндър, първи съветник в Първото Президентство, почива. Старейшина Джон Хенри Смит, който до този момент служи в Кворума на дванадесетте, е призован да служи в Първото президентство, оставяйки вакантно място в Кворума на дванадесетте. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте се срещат в храма Солт Лейк, за да обсъдят мъжете, които биха отговаряли на изискванията да заемат това вакантно място. След като се съветват в продължение на около час, те не могат да „стигнат до единство в чувствата си по този въпрос. Най-накрая президент Джозеф Ф. Смит се отделя сам в една стая и коленичи за молитва за насока. Когато се връща, той малко колебливо пита останалите 13 братя дали биха имали предвид сина му Джозеф Фийлдинг Смит младши за тази позиция. Той се колебае в предложението си, казва той, защото синът му Хайръм вече е член на съвета, а синът му Дейвид е съветник в Председателстващото Епископство. Той се бои, че членовете на Църквата биха негодували още един от синовете му да бъде назначен за висш ръководител. Въпреки това, той се чувства вдъхновен да предложи за обмисляне името на Джозеф. Другите мъже изглежда веднага възприемат предложението и подкрепят президент Смит.

„Изглежда президент Смит споделя избора на Джозеф с майка му (на Джозеф) преди съобщението по време на конференцията. Сестрата на Джозеф, Идит С. Патрик казва: „Спомням си как нашата майка ни каза, че през 1910 г. баща ни се прибрал от събранието на съвета в храма и изглеждал много притеснен. Когато го попитала какво го безпокои, той казал, че Джозеф е избран да бъде един от Дванадесетте. Той казал, че братята единодушно го избрали и сега той, като президент, щял да бъде сериозно критикуван, че синът му е станал апостол. Майка му казала да не се притеснява и за миг относно това какво биха казали хората. Тя знаела, че Господ го е избрал и казала, че знае, че той ще се справи добре с призованието си”.

“… По това време е обичайно да не се уведоми предварително избрания човек, а вместо това той да чуе призованието си като го прочетат в конференцията за вот за подкрепа. Такъв е случаят и с Джозеф Фийлдинг Смит, когато отива на конференцията на 6 април 1910 г., той не знае, че е избран”. При влизането му в Табернакъла, един от разпоредителите му казва: „Джозеф, кой ще е новият апостол?” Той отговаря: „Не знам. Но няма да си ти, нито пък аз!”

Точно преди да се прочете името на най-новия член на Кворума на дванадесетте апостоли, Джозеф почувства нашепване от Духа, че името може да е неговото. Въпреки това, по-късно казва, че когато съобщили името му: „Аз бях толкова изненадан и шокиран, че едва можех да промълвя и дума”.

По-късно същия ден, той се прибира у дома, за да сподели новината с Етел, която не могла да присъства на събранието. Той започва с думите: „Май ще трябва да продадем кравата. Вече нямам време да се грижа за нея!”³⁵

През шейсетте си години като член на Кворума на дванадесетте апостоли, Джозеф Фийлдинг Смит вижда много промени в света. Например, когато го призовават за апостол, много хора все още използват кон и каруца като основно транспортно средство. В края на службата си в кворума, той често пътува до назначенията си с реактивен самолет.

Изображение

Group portrait of the Quorum of the Twelve Apostles in 1921. Included are: (left to right) seated: Rudger Clawson, Reed Smoot, George Albert Smith, George F. Richards, Orson F. Whitney, David O. McKay, standing: Joseph Fielding Smith, James E. Talmage, Stephen L. Richards, Richard R. Lyman, Melvin J. Ballard and John A. Widtsoe.

Старейшина Смит служи на много позиции, изискващи доверие и отговорност, докато е член на Кворума на дванадесетте. През първите осем години от служението си като апостол, той неофициално служи като секретар на баща си. Служи като такъв до смъртта на баща си през ноември 1918 г. В тази си роля Джозеф Фийлдинг Смит действа като писар, когато неговият баща му диктува видението за изкуплението на мъртвите, което сега се намира в Учение и завети 138.

Старейшина Смит служи като помощник на Църковния историк и като Църковен историк в продължение на почти 50 години, като съветник в президентството на храма Солт Лейк, като президент на храма Солт Лейк, като президент на Генеалогичното и историческо общество на Юта, като главен редактор и бизнес мениджър на Utah Genealogical and Historical Magazine и като председател на Изпълнителния комитет на църковния борд по образованието. Той служи и като председател на Комитета за църковни публикации, задача, която изисква да чете хиляди страници чернови преди да бъдат подготвени като ръководства за преподаване, а също и други църковни публикации.

Той е отделен като действащ президент на Кворума на дванадесетте на 6 октомври 1950 г. и служи като такъв до април 1951 г., когато е отделен като президент на Кворума на дванадесетте. Той служи като такъв от април 1951 г. до януари 1970 г., когато става президент на Църквата. От 1965 г. до 1970 г. той служи и като съветник в Първото Президентство, изпълнявайки и задълженията си като президент на Кворума на дванадесетте.

В първата си реч на обща конференция старейшина Джозеф Фийлдинг Смит говори директно на всеки един, който би „издигнал гласа си срещу действията на ръководителите, които председателстват над Църквата”. Той прави това строго заявление: „Бих искал да предупредя всички, които са членове на Църквата и им казвам, че е по-добре да се покаят и се обърнат към Господ, за да не паднат върху им Неговите наказания, за да не загубят вярата и се отвърнат от истината”.³⁶

По време на цялото си служение той продължава да предупреждава за това. Веднъж той казва: „Считам, че това е мисията ми, тъй като това според мен ми бе нашепнато от Духа Господен по време на пътуванията ми из коловете на Сион, да казвам на хората, че сега е денят за покаяние. … Чувствам, че моята мисия е да призовавам към покаяние и да призовавам хората да служат на Господ”.³⁷

Този сериозен и директен подход към преподаването се смекчава от неговата нежност и доброта. Старейшина Бойд K. Пакър веднъж бил свидетел на това в едно събрание, когато президент Джозеф Фийлдинг Смит е председател на Църковния мисионерски комитет. „Беше представен доклад за една катастрофа на двама мисионери с автомобил, собственост на Църквата. Един възрастен продавач на зеленчуци преминал на знак стоп с камиона си. Колата на мисионерите била ударена странично и напълно потрошена. Шофьорът на камиона бил глобен от полицията. Той нямал застраховка. За щастие, нито един от мисионерите не бил сериозно наранен.

Президент Смит мълчеше, докато членовете на комитета обсъждаха случая. След известно обсъждане, те инструктираха главния директор на Мисионерския отдел да наеме адвокат и да заведе дело.

Чак тогава попитаха президент Смит дали е съгласен с това действие. Той тихо каза: „Да, бихме могли да го направим. И ако положим всички усилия, дори бихме могли да успеем да отнемем камиона от бедния човек, но тогава той как ще си изкарва прехраната?”

„Погледнахме се един друг, малко засрамени”, каза старейшина Пакър. „Тогава решихме Църквата да закупи друг мисионерски автомобил, да продължи делата си и да не се занимава повече с този случай”.³⁸

Когато старейшина Смит е призован за апостол, той има три деца: Джозефин и Джулина и първородното дете от Етел—Емили. Седем месеца по-късно в семейството се ражда още една дъщеря. Етел и Джозеф я наричат Неоми. Поради усложнения по време на раждането, Неоми се бори за живота си, а семейството й се опасява, че тя може и да не живее дълго. Но, както баща й казва по-късно, тя „бе спасена чрез силата на молитвата и свещеническите благословии, след като изглеждаше, че повече няма да си поеме дъх”.³⁹ Етел след това ражда още седем деца: Лоис, Амелия, Джозеф, Луис, Рейнълдс, Дъглас и Милтън.

Задачите на президент Смит като апостол често го откъсват от дома му за продължителни периоди от време. Но когато е вкъщи, той съсредоточава своето внимание върху семейството си. Съпругата му Етел го описва като „мил, любящ съпруг и баща, чиято най-голяма амбиция в живота е да направи семейството си щастливо, изцяло забравящ за себе си в усилията да постигне това”.⁴⁰

Децата на семейство Смит се разсмиват от впечатлението на някои хора за баща им—че е строг и неприветлив човек. „Един път … след като бе изнесъл една доста силна реч за важността правилно да се управляват децата в семейството, една раздразнена жена се обърна към две от малките му дъщери и изрази съчувствието си към тях (и каза:) „Сигурно вашият баща ви бие!” В отговор на това обвинение, момичетата само се разсмиват. Те познават баща си по-добре от нея—той никога не би ги наранил. Когато се прибира вкъщи от дългите си пътувания, „бяха щастливи времена, от момента, когато нетърпеливо го посрещаха на гарата до тъжното изпращане отново, няколко дни по-късно”. Те играят игри, правят сладкиши и сладолед, ходят на пикник, возят се на влак и посещават близките каньони и езера. Наслаждават се да слушат истории за неговите църковни назначения по целия свят.⁴¹ Също така работят заедно по задачи вкъщи.⁴²

Синовете на президент Смит се занимават със спорт и той посещава мачовете им при всяка възможност.⁴³ Той също обича да спортува с тях, особено на хандбал. Той се забавлява с тях, но има и състезателен дух. Синовете му Рейнолдс и Луис си спомнят за случаи, когато те двамата играят срещу баща си. Той ги кара да изберат с коя ръка да играе в мача. Дори и с една ръка зад гърба си, той винаги „лесно ги побеждава”.⁴⁴

Задачите на старейшина Смит извън дома са трудни за Етел и децата, а седмиците на раздяла са мъчителни за тях. На 18 април 1924 г. той пътува с влак, за да председателства на една колова конференция. Етел е в седмия месец на бременността си в този момент, като се старае да се грижи доколкото може за децата у дома. В писмо до нея той казва: „Мисля си за теб и бих искал да съм с теб непрекъснато следващите няколко седмици, за да ти помагам и се грижа за теб”.⁴⁵ Мислейки за дома си, в края на писмото той включва едно стихотворение, написано от него. Някои от думите на това стихотворение сега се намират в много църковни песнопойки под заглавието „Does the Journey Seem Long?” (Дълго ли изглежда пътуването?)

От 1933 г. щастието в дома на семейство Смит понякога е нарушавано от тежко „бреме на грижи”, както казва старейшина Смит в стихотворението си от преди девет години. Етел започва да страда от „ужасна болест, която не разбирам. Понякога тя изпада в дълбините на депресията, а в други мигове мислите й препускат с бясна скорост, което принуждава изтощеното й тяло да прави все повече и повече. Нежната обич и подкрепа на семейството й, молитвите и благословиите, дори хоспитализирането не успяват да помогнат”.⁴⁷ След боледуване в продължение на четири години, тя почива на 26 август 1937 г. Пишейки за смъртта й, съкрушеният й съпруг записва: „Не би могло да се намери по-добра жена или по-вярна съпруга и майка”.⁴⁸ В дълбините на скръбта си, той чувства утешаващото знание, че той и Етел Рейнолдс Смит са обвързани заедно за вечността чрез свещения завет на запечатването.

Когато Етел умира, пет от децата все още живеят в дома на семейство Смит. Две от тях планират скоро да го напуснат—Aмелия е сгодена, а Луис планира да служи пълновременна мисия. Остават 16-годишният Рейнолдс, 13-годишният Дъглас и 10-годишният Милтън. Загрижен за тези синове без майка, Джозеф Фийлдинг Смит обмисля идеята отново да сключи брак.

Мислейки за това, старейшина Смит скоро обръща вниманието си към Джеси Ела Евънс, известна солистка на Мормонския хор на Табернакъла. Джеси има солово изпълнение на погребението на Етел, а старейшина Смит й изпраща бележка, за да изрази благодарността си. Тази бележка довежда до разговори по телефона. Старейшина Смит и Джеси не се познават преди тези разговори, но те бързо се сприятеляват.

Старейшина Смит прекарва дни в размисли и молитви относно възможността да предложи брак на Джеси. Най-накрая й написва писмо, в което намеква, че би желал да има по-близко приятелство с нея. Четири дни по-късно той събира куража да предаде лично това писмо. Той го занася до сградата на общината, където тя работи като окръжен секретар. По-късно той записва следното в дневника си: „Отидох до офиса на Окръжния секретар. … Имах много важен разговор със секретарката и й оставих писмото, което написах”.⁴⁹ Последва седмица, в която той пътува с влак до събрания на колови конференции и когато старейшина Смит се връща отново у дома, той има повторна среща с Джеси.

В типичния си директен стил, старейшина Смит записва в дневника си: „Срещнах се с госпожица Джеси Евънс и имах важен разговор с нея”. Изпитвайки взаимни чувства на възхищение, те уреждат Джозеф да се срещне с майката на Джеси, а Джеси - с децата му. По-малко от месец по-късно, на 21 ноември 1937 г., тя приема годежен пръстен. Двамата се запечатват в храма Солт Лейк на 12 април 1938 г. като запечатването се извършва от президент Хибър Дж. Грант, седмият президент на Църквата.⁵⁰

Старейшина Франсис M. Гибънс, който служи като секретар на Първото Президентство, когато президент Смит е президент на Църквата, описва връзката между Джозеф Фийлдинг Смит и Джеси Евънс Смит: „Въпреки възрастовата разлика от 26 години и разликата в темперамента, произхода и обучението, Джозеф Фийлдинг и Джеси Евънс Смит са със забележително съвместими харектари. Тя е неудържим екстроверт, изпълнена с добро настроение и чувство за хумор, обичаща да е популярна. Джозеф от друга страна е тих, стеснителен, изтънчен и отдалечен, винаги изглежда, че се чувства неловко да е на публично място и никога не се стреми да привлича внимание към себе си. Това, което сплотява тези две различни личности, е искрената любов и уважение, които изпитват един към друг”.⁵¹ Тази любов и уважение се отнасят и към майката на Джеси, Джанет Бюкенън Евънс, с която Джеси живее до брака си. Сестра Евънс заживява при дъщеря си в дома на семейство Смит и помага с грижите за децата.

Изображение

President Joseph Fielding Smith Jr. and Sister Jessie Ella Evans Smith sitting together at a piano.

Новата сестра Смит, която децата и внуците на старейшина Смит наричат леля Джеси, често придружава съпруга си на пътуванията му до колови конференции. Местните ръководители често я канят да пее в събранията и понякога тя успява да убеди и съпруга си да изпее дует с нея. През 1939 г. президент Хибър Дж. Грант възлага задача на старейшина и сестра Смит да обиколят всички мисии на Църквата в Европа.

Въпреки че Втората световна война все още не е избухнала, когато семейство Смит пристигат в Европа, напрежението нараства. На 24 август, докато семейство Смит са в Германия, Първото Президентство инструктира старейшина Смит да се погрижи всички мисионери в Германия да бъдат прехвърлени в неутрални държави. Той координира това усилие от Копенхаген, Дания. По време на това преместване на мисионери, Уолъс Торонто, президентът на мисия в Чехословакия, преценява, че трябва да изпрати съпругата си Марта и децата си в Копенхаген, за да са в безопасност. Самият той остава, за да се увери, че е извършена безопасно евакуацията на четирите мисионери, които са задържани. Изминават дни без никаква информация от тях. Марта по-късно си спомня:

„Най-сетне дойде денят, когато всички влакове, фериботи и кораби направиха последното си пътуване от Германия и ние се молехме Уоли (президент Торонто) и четиримата млади мисионери да са на последния ферибот, когато той се отправеше към пристанището си. Виждайки, че съм много притеснена и ставам все по-загрижена, президент Смит дойде до мен, сложи ръка на раменете ми и каза: „Сестра Торонто, тази война няма да започне, докато брат Торонто и мисионерите му не пристигнат тук в Дания”. Когато денят премина в ранна вечер, получихме телефонно обаждане. … Беше Уоли! Петимата са пристигнали от Чехословакия заедно с британската легация на специален влак, който е изпратен за тях, качили се на последния ферибот от Германия и сега били на пристанището (в Дания), чакайки транспорт до Копенхаген. Облекчението и щастието, които се почувстваха в дома на мисията и сред 350-е мисионери бе като тъмен облак, който се вдига, за да се покаже яркото слънце”.⁵²

Старейшина Смит е благодарен на народа на Дания, който позволява толкова евакуирани мисионери да влязат в страната му. Със започването на войната, той пророкува, че поради тяхната щедрост, хората на Дания няма да страдат от недостиг на храна по време на войната. Години по-късно „народът на Дания преживява войната може би най-добре от всяка европейска нация. Датските светии дори изпращат пакети с помощи на изстрадалите светии в Холандия и Норвегия. Броят на членовете нараства, а приходите от десятък в Датската мисия се увеличават повече от два пъти. … Датските светии считат положението си за пряко изпълнение на пророчеството, направено от старейшина Джозеф Фийлдинг Смит”.⁵³

Със започването на войната, старейшина Смит организира евакуацията на 697-те американски мисионери, които служат в Европа. Тъй като някои от мисионерите са служили като окръжни и клонови ръководители, старейшина Смит прехвърля тези ръководни отговорности на местни членове. След като изпълнява тези задължения, старейшина Смит отплава за САЩ с Джеси. Те пътуват с влак от Ню Йорк и пристигат у дома седем месеца след тръгването си за Европа.

Въпреки че старейшина Смит се радва, че американските мисионери са успели да се върнат безопасно у дома, той изразява загриженост за невинните хора, които са засегнати от трагедията на войната в родните им страни. Той пише: „Сърцето ме болеше всеки път, когато провеждахме събрание и се ръкувахме с хората, когато то приключеше. Те всички ни приветстваха топло и приятелството им означаваше за мен повече, отколкото осъзнаваха. Някои от тях пророниха сълзи и казаха, че ги очаква сериозна трудност и никога повече няма да се видим в този живот. Сега съжалявам за тях и се моля всеки ден Господ да ги опази през този ужасен период”.⁵⁴

Синът на старейшина Смит, Луис, който е в Англия, когато започва Втората световна война, е част от последната група мисионери, които се завръщат у дома.⁵⁵ Около две и половина години по-късно, Луис отново пресича Атлантика, но този път, за да служи в армията. „Това донесе тъга за всички нас”, пише старейшина Смит. „Срамота е, че чистите и праведните са принудени да участват в конфликт със световни размери заради човешката порочност”.⁵⁶

На 2 януари 1945 г. старейшина Смит получава телеграма, която го уведомява, че синът му е убит в служба на родината си. Той пише: „Тази новина ни даде най-ужасния шок, тъй като силно се надявахме той скоро да се завърне в САЩ. Ние бяхме чувствали, че той ще бъде защитен, тъй като няколко пъти беше избягнал опасността. Трудно беше за нас да осъзнаем, че такова нещо може да се случи. … Колкото и да е тежък ударът, ние имаме мира и щастието да знаем, че той бе чист и освободен от пороците, които са толкова разпространени из света и се срещат и в армията. Той бе предан на вярата и е достоен за величествено възкресение, когато отново ще бъдем с него”.⁵⁷

Като член на Кворума на дванадесетте, Джозеф Фийлдинг Смит често се изправя пред светии от последните дни, за да свидетелства за Исус Христос, да проповядва възстановеното Евангелие и да призовава хората към покаяние. Той произнася над 125 речи в общи конференции, участва в хиляди колови конференции и говори на събития като генеалогични конференции и радио предавания. Също така, той проповядва чрез писаното слово. Дълги години той води рубрика в църковното списание Improvement Era, където той отговаря на въпроси, зададени от читателите. Той също така пише други статии за църковни списания и раздела за Църквата в Deseret News. По време на службата му като апостол, от 1910 до 1972 г, негови произведения са публикувани в 25 книги, сред които Essentials in Church History, Doctrines of Salvation, Church History and Modern Revelation, и Answers to Gospel Questions.

Като слушат речите му и четат написаното от него, членовете на Църквата започват да се доверяват на президент Смит като на евангелски учен. Още повече, че те се научават да се доверяват на Господ и да Го следват. Както казва президент Н. Eлдън Танър, Джозеф Фийлдинг Смит „повлия на живота на стотици хиляди хора, тъй като живя и проповядваше чрез словата си и написаното от него съгласно всеки принцип на Евангелието. Той не остави съмнение в ума на никой, че знае, че Бог е жив и че ние сме Негови духовни деца, че Исус Христос е Единородният Син на Бог в плътта, че Той даде живота си за нас, за да може да се наслаждаваме на безсмъртието и че чрез приемането на и живеенето съгласно Евангелието, можем да се насладим на вечен живот”.⁵⁸

Старейшина Брус Р. Маконки отбелязва:

„Животът и служението на президент Джозеф Фийлдинг Смит се отличава с три неща:

„1. Неговата любов към Господ и абсолютната, неотклонна вярност, с която той се стремеше да покаже тази любов, като спазваше заповедите и вършеше всички неща, които биха радвали Господ.

2. Неговата вярност към пророка Джозеф Смит и вечните истини, възстановени чрез него; към дядо му, патриарх Хайръм Смит, … (който) претърпя мъченическа смърт; и към баща му, президент Джозеф Ф. Смит, чието име се пази свято завинаги в селестиалния град като име на човек, който е издържал смело в каузата на Оногова, Чиято кръв бе пролята, за да можем ние да живеем.

3. Неговите евангелски познания и духовни прозрения, неговото неуморимо старание като проповедник на праведността и неговия начин на хранене на гладните, обличане на голите, посещаване на вдовицата и сираците и изразяването на чиста религия чрез идеи, а също и чрез пример”.⁵⁹

Братята на президент Смит в Кворума на дванадесетте го виждат като мъдър и състрадателен ръководител. При отбелязването на неговия 80-ти рожден ден, другите членове на Кворума на дванадесетте публикуват своята признателност за него. Част от този текст гласи:

„Ние, които служим в Съвета на дванадесетте под негово ръководство, имаме възможността да съзрем истинското благородство на личността му. Ежедневно виждаме продължаващи доказателства за неговото разбиране и внимателно зачитане на другите служители при възлагането на задачите ни и при координирането на усилията ни докрай, за да може делото на Господ да напредне. Само бихме желали цялата Църква да почувства нежността на душата му и неговата голяма загриженост за добруването на нещастните и изпадналите в беда. Той обича всички светии и никога не спира да се моли за грешника.

Със забележителната си проницателност той изглежда има само две насоки при вземането на окончателни решения. Какви са желанията на Първото Президентство? Кое е най-добро за царството Божие”?⁶⁰

Една неделна сутрин, на 18 януари 1970 г., смъртният живот на президент Дейвид O. Маккей приключва. Отговорността за ръководенето на Църквата сега се поема от Кворума на дванадесетте апостоли, начело с 93-годишния Джозеф Фийлдинг Смит като техен президент.

На 23 януари 1970 г. Кворумът на дванадесетте се събира и официално подкрепя президент Смит в призованието му като президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Президент Смит избира Харолд Б. Лий като първи съветник и Н. Eлдън Танер като втори съветник. След това тримата мъже са отделени, за да изпълняват новите си отговорности.

Изображение

Joseph Fielding Smith standing between his two counselors in the First Presidency, Harold B. Lee and N. Eldon Tanner.

Старейшина Езра Тафт Бенсън, който присъства на това събрание, си спомня: „Имахме прекрасен дух на единство в събранието и голямо доказателство за обич, когато братята се прегърнаха един друг, когато бе избрано и отделено новото ръководство”.⁶¹

Старейшина Бойд K. Пакър споделя личното си свидетелство за призованието на президент Смит:

„Излязох от офиса един петъчен следобед, мислейки си за назначението в конференцията през уикенда. Чаках асансьора да слезе от петия етаж.

Когато вратите тихо се отвориха, пред мен стоеше президент Джозеф Фийлдинг Смит. Имаше един миг на изненада, че го виждам, защото неговият офис бе на по-долен етаж.

Когато го видях в очертанието на вратата, получих силно свидетелство—ето го Божият пророк. Този сладък глас на Духа, подобен на светлина, който има нещо общо с чистия разум, ми потвърди, че това е Божият пророк”.⁶²

Под ръководството на президент Смит, Църквата продължава да расте. Например, създават се 81 кола, включително първите колове в Азия и Африка, а членовете на Църквата надминават три милиона. Освещават се два храма—в Огдън, Юта и Прово, Юта.

Дори и с нарастването на Църквата по света, президент Смит подчертава колко са важни отделните домове и семейства. Той напомня на светиите от последните дни, че „организацията на Църквата съществува, за да помогне на семейството и неговите членове да получат възвисяване”.⁶³ Той проповядва: „Семейството е най-важната организация във времето и вечността. … Волята на Господ е да се укрепи и запази семейната единица”.⁶⁴ В усилията си да се укрепят семействата и отделните хора, Църквата обръща по-голямо внимание на семейната домашна вечер, програма, която се насърчава от 1909 г., когато бащата на президент Смит е президент на Църквата. Под ръководството на президент Джозеф Фийлдинг Смит, понеделниците официално се определят за семейна домашна вечер. В тези вечери не се провеждат църковни събрания, а местните сгради на Църквата са заключени.

Въпреки напредналата си възраст, президент Смит подхожда към призованието си с детско смирение и младежка енергия. За двете години и пет месеца, когато той служи като пророк, гледач и откровител на Църквата, светиите от последните дни биват вдъхновени от посланията му.

Той заявява: „ние сме духовни деца на Бог, нашия Небесен Отец”⁶⁵ и „трябва да вярваме в Христос и да следваме примера Му в живота си”.⁶⁶ Той свидетелства, че Джозеф Смит „действително видя и стоя в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос”⁶⁷ и стана „откровител на знанието за Христа и за спасението на света за този ден и това поколение”.⁶⁸

Той насърчава светиите да „изоставят много от начините на света”⁶⁹ но да обичат хората по света— „да виждат доброто в хората дори и когато се опитваме да им помогнем да преодолеят един или два лоши навика”.⁷⁰ Той им напомня, че един от начините да се покаже този „дух на любов и братство” е да се споделя Евангелието—да „се поканят всички хора навсякъде да се вслушат в словата на вечен живот, открити в това време”.⁷¹

Той се обръща към младежите на Църквата, срещайки се с големи конгрегации на млади светии от последните дни и насърчавайки ги да „останат непоклатими във вярата независимо от всички противодействия”.⁷²

Той често говори на носителите на свещеничеството, напомняйки им, че са „призовани да представляват Господ и да носят Неговата власт” и насърчавайки ги да „си спомнят кои са и да действат подобаващо”.⁷³

Той насърчава всички светии от последните дни да получат храмовите благословии, да останат верни на храмовите завети и да се връщат в храма, за да получат свещените храмови обреди за своите предци. Преди да освети храма Огдън Юта, той казва: „Бих искал да ви напомня, че когато осветим дом на Господа, това, което действително правим е да посветим себе си на служба на Господ, със завет, че ще използваме дома по начина, по който Той желае да бъде използван”.⁷⁴

„Спазвайте заповедите”, призовава той. „Ходете в светлина. Издържете до края. Бъдете верни на всеки завет и задължение и Господ ще ви благослови повече от най-съкровените ви мечти”.⁷⁵

Цитирайки президент Бригъм Йънг, президент Харолд Б. Лий описва влиянието и ръководенето на президент Смит: „Президент Йънг казва следното: „Ако живеем според святата ни религия и позволим на Духа да ни влияе, ние няма да затъваме в умствена слабост, а когато тялото наближава своя край, Духът започва да се хваща все по-здраво за трайната субстанция отвъд завесата, като черпи от дълбините на вечния извор на живота блещукащи скъпоценни камъни от интелигентност, които заобикалят немощното и свиващо се тяло с един ореол от безсмъртна мъдрост.”

„Отново и отново бяхме свидетели на това, когато обсъждахме важни теми—решения, които трябва да се вземат само от президента на Църквата. Точно тогава виждахме тази блестяща мъдрост да се проявява, когато той (президент Смит) казваше неща, които несъмнено надвишаваха собственото му разбиране, които той разкриваше от дълбините на душата си”.⁷⁶

На 3 август 1971 г. почива Джеси Евънс Смит и така президент Джозеф Фийлдинг Смит става вдовец за трети път. В последствие президент Смит отива да живее с дъщеря си Амелия Маконки и съпруга й Брус. Децата му редовно го посещават и го извеждат за разходки с кола. Той продължава да ходи в офиса си всеки работен ден, да посещава събрания и да пътува по църковни дела.

На 30 юни 1972 г. към края на деня президент Смит напуска офиса си на първия етаж в Църковната административна сграда. Със секретаря си Д. Aртър Хейкок отива до офиса на Църковния историк, където той работи преди да стане президент на Църквата. Той пожелава да поздрави всички, които служат там. След като се ръкува с тях, той отива в сутерена на сградата, за да се ръкува с телефонните оператори и хората, работещи там, за да изрази благодарността си към тях. Това е последният му ден в офиса.

На 2 юли 1972 г., само 17 дни преди 96-тия си рожден ден, той посещава събрание за причастие в района си. По-късно същия следобед посещава първородното си дете, Джозефин, заедно със сина си Рейнълдс. Същата вечер, докато седи на любимия си стол в дома на семейство Маконки, той почива в мир. Както казва зет му по-късно, президент Смит е „призован от Господ, Когото обича толкова много и на Когото служи толкова добре, за други и по-велики дела във вечното Му лозе”.⁷⁷

Президент Харолд Б. Лий, който сега става старшият апостол на земята, посещава дома на семейство Маконки, когато чува за кончината на президент Смит. Той „отиде тихо до дивана и коленичейки, взе една от ръцете на пророка в своите. Той остана в това положение известно време, без да говори, молейки се или размишлявайки. След това се изправи, за да изрази съболезнованията си на семейството, възхищението си от баща им и наставлението да почетат президент Смит като живеят достойно”.⁷⁸

На погребалната служба на президент Смит президент Н. Eлдън Танер говори за него като за „мъж, посветен на Бог, който служи благородно и на Бог и на ближните си и който е водил чрез пример семейството си и всички, над които бе призован да председателства, човек, за който наистина може да се каже, че е човек без лукавство и без гордост. Никога не би могло да се каже за него”, отбелязва Танер, „че обича похвалата от човеците повече от похвалата от Бога” (Иоана 12:43).⁷⁹

Президент Харолд Б. Лий казва: „Брат Танер и аз обикнахме този човек през изминалите две и половина години. Нямаше преструвки. Той даде начало на обичта, защото ни обичаше и ние го подкрепяхме, докато той ни подкрепяше и ни се доверяваше”.⁸⁰

Един вестник, който е бил критично настроен към президент Смит и дори поставя под въпрос неговото призоваване в Дванадесетте около 60 години по-рано, сега публикува следното: „Джозеф Фийлдинг Смит, човек сериозен в отдадеността на вярата си, но и чувствителен, що се отнася до важните нужди на хората навсякъде, даде мъдър съвет на колегите си, любяща грижа на семейството си и възвисено ръководство в църковните си отговорности. Ще липсва, но и ще бъде запомнен със специално уважение”.⁸¹

Може би най-важна почит представляват думите на един член на семейството, зетят на президент Смит, Брус Р. Маконки, който го описва като: „Божи син, апостол на Господ Исус Христос, пророк на Всевишния и над всичко, баща в Израил”! Старейшина Маконки пророкува: „Дълги години гласът му ще говори от пръстта на поколенията, още неродени, когато изучават ученията на Евангелието от написаното от него”.⁸²

Като изучавате тази книга, ученията на президент Джозеф Фийлдинг Смит ще помогнат това изявление да се изпълни. Гласът му ще ви „говори от пръстта” като „изучават(е) ученията на Евангелието”.