Благословиите на храма

Храмът наистина е място, където вие сте “в света, но не от света”. Когато сте неспокойни и имате да вземате съдбоносни решения, които обременяват ума и душата ви, можете да отнесете грижите си в храма и да получите духовно напътствие.

Трябва да получим свидетелство и чувство на благоговение за храма като дом Господен. За да запазим светостта му и да поканим Духа да благослови онези, които влизат в светия храм за своите обреди и завети, ние сме учени, че нищо нечисто не следва да влиза в храма. Благоговението в храма е насъщен елемент за поканване Духа да пребивава с нас всеки ден и всеки час.

Като момче баща ми ме доведе от Лонг Айлънд, Ню Йорк, да се разходим из парковете на храма Солт Лейк, да докосна храма и да обсъдим неговата важност в живота ми. Именно тогава взех решение, че един ден ще се завърна да получа храмовите обреди.

През цялата история във всяка диспенсация Господ е разпореждал на пророците, че трябва да бъдат строени храмове, та Неговият народ да може да получава храмови обреди. Моисей и юдеите били благословени с преносим храм, скинията, където според закона на Моисей била вършена свещената обредна работа – и където при един случай Господ дошъл да разговаря с Моисей. Цар Соломон построил в Ерусалим красив храм, който по-късно бил разрушен. После по време на служението на Христос в Ерусалим бил построен друг храм.

От Книгата на Мормон научаваме, че Нефи построил храм “по начина на храма на Соломон” (2 Нефи 5:16). Други нефитски пророци, включително Яков и цар Вениамин, учели народа в храма (вж. Яков 1:17; Мосия 1:18).

Показателно е, че когато възкресеният Господ Исус Христос се явил на нефитите в 34 г. сл.Хр., Той дошъл в храма (вж. 3 Нефи 11:1-11).

Пророкът Джозеф Смит учи, “Църквата не е напълно организирана, според нейния определен ред, и не може да бъде, докато не е завършен храмът, където да бъде осигурено място за отслужването на обредите на свещеничеството.”¹

Храмът Къртлънд бил първия храм в тези последни дни и изиграл важна роля във възстановяване ключовете на свещеничеството. В резултата на молитва Джозеф Смит бил посетен от Исус в храма Къртлънд на 3 април 1836 г. (вж. У. и З. 110). Спасителят се явил в слава и приел храма Къртлънд като Свой дом. При този случай Моисей, Илияс и Илия също се явили, за да дадат ключовете на свещеничеството, което те носели. Илия възстановил ключовете на силата за запечатване, както е обещано от Малахия, тъй че да можем да се радваме на пълнотата на храмовите благословии в живота си.

Нашите предци пионери завършили храма Наву и извършвали в него светите обреди. Храмът Наву бил първият, в който били извършвани надарявания и запечатвания, което дало голяма сила на пионерите, докато те понасяли трудностите по прекосяването на равнините на път за Сион в долината Солт Лейк. Те били надарени със сила в светия храм. Съпрузи и съпруги били запечатвани едни за други. Деца били запечатвани за родителите си. Много от тях загубили членове на семействата по пътя, но знаели, че за тях това не бил краят. Те били запечатани в храма за цялата вечност. По-късно, чрез откровение, получено от президент Бригъм Йънг, светиите построили на запад още храмове.

Днес има 130 действащи храма, позволяващи на верните членове на Църквата по света да идат в дома Господен да получат своите храмови обреди и да сключат завети с Него.

Основната цел на храма е да осигури обредите, нужни за нашето възвисяване в селестиалното царство. Храмовите обреди ни водят към нашия Спасител и ни дават благословиите, които идват при нас чрез Единението на Исус Христос. Храмовете са най-големия университет за обучение, познат на човека, които ни дават знание и мъдрост за сътворението на света. Инструкциите по надаряване ни предоставят напътствие за това какъв живот следва да водим тук в смъртността. Смисълът на думата надаряване е “дар” или “подарък”. Обредите се състоят от серия напътствия как следва да живеем и завети, които сключваме, да живеем праведно, като следваме нашия Спасител.

Друг важен обред е запечатването за вечността в селестиален брак. Този брачен завет позволява децата да бъдат запечатани за техните родители и децата, родени в завета, да станат част от едно вечно семейство.

Учение и Завети ни учи: “всичко, което ти запечаташ на земята, ще бъде запечатано в небесата; и всичко, което свържеш на земята в Мое име и чрез словото Ми, казва Господ, ще бъде вечно свързано в небесата” (У. и З. 132:46).

Когато една двойка коленичи пред олтара, аз като служител, извършващ запечатванията, си давам сметка за ролята ми като представител на Господ. Знам, че каквото е запечатано на земята, буквално е запечатано в небесата – да не бъде никога разкъсано, ако запечатаните хора останат верни и устоят докрай.

През годините съм наблюдавал много двойки, които са поддържали здрави жизнени бракове, като са останали предани на своите храмови завети. Тези успешни двойки имат няколко общи неща.

Първо, те поотделно знаят кои са – синове и дъщери Божии. Поставят си вечни цели отново да живеят с нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос. Стремят се да оставят зад себе си пътищата на естествения човек (вж. Мосия 3:19).

Второ, те знаят учението и важността на спасителните храмови обреди и завети и необходимостта им при постигане на вечни цели.

Трето, те избират да получат вечните благословии на царството Божие вместо материалните или преходни вещи на света.

Четвърто, тези двойки осъзнават, че когато са запечатани за време и за цялата вечност, те са избрали един вечен спътник – дните за ухажване на други са отминали! Не е нужно да търсят нещо повече!

Пето, тези двойки мислят един за друг преди да помислят за себе си. Егоизмът задушава духовните чувства. Общувайки с Господ в молитва, те растат заедно, не поотделно. Те разговарят и така никога не оставят дребните неща да се превърнат големи и сериозни проблеми. Говорят навреме за “дребните рани”, без да се страхуват от обида. Така когато налягането в чайника стане голямо и свирката му запищи, няма експлозия на горчиви чувства. Толкова по-добре е да се изпуска малко пара, преди капакът на тенджерата под налягане да отлети. Те са охотни да се извинят и поискат прошка, ако са наранили човека, когото обичат. Изразяват любовта си един към друг и стават по-близки Те се вдигат и укрепват един друг.

Храмът е една свещена сграда, свято място, където биват извършвани най-важните спасителни церемонии и обреди, които да ни подготвят за възвисяване. Важно е ние да получим сигурно знание, че подготовката ни да влезем в светия дом и участието ни в тези церемонии и завети са едни от най-важните събития, които ще изживеем в земния си живот.

Ние доброволно сме дошли от присъствието на Бог Отец в това смъртно изпитание със свободен избор, знаейки че ще има “противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11). Нашата цел е да вземем върху си Божието всеоръжие и да устоим на “огнените стрели на нечестивите” с щита на вярата и меча на Духа (вж. У. и З. 27:15-18), да устоим до края и да бъдем достойни да застанем и да живеем в присъствието на Бог Отец и Неговият Син Исус Христос за цялата вечност – да постигнем това, което се нарича вечен живот.