Да намериш сила чрез подчинение

Макар да не съществува извор на младост, който да е разумно да търсим, има друг един извор с много по-ценна вода, тъкмо водата на вечния живот. Това е изворът на истината.

Поетът е уловил истинската важност на това да търсим истината, когато е написал следните безсмъртни редове:

В едно откровение, дадено чрез Пророка Джозеф Смит в Къртлънд, Охайо, през май 1833 г., Господ заявява:

“Истината е познание за нещата такива, каквито са, и каквито бяха, и каквито ще бъдат; …

Духът на истината е от Бога. … Той (Исус) получи пълнота от истина …;

И никой човек не получава пълнота, освен ако не спазва Неговите заповеди.

Онзи, който спазва Неговите заповеди, получава истина и светлина, докато не бъде прославен в истина и не познае всички неща.”²

За вас и мен днес, в тази просветена епоха, когато пълнотата на Евангелието бе възстановена, няма нужда да плуваме през неизследвани морета, нито да крачим по неотбелязани пътища в търсене на извора на младостта. Защото любящият Небесен Отец е начертал нашия курс и ни е дал една сигурна карта – подчинението!

Неговото дадено чрез откровение слово живо описва благословиите, които носи подчинението, и неизбежната душевна болка и безнадеждност, съпровождащи пътника, който се отклонява по забранените пътеки на греха и прегрешението. На поколението, изцяло отдадено на принасянето на животни в жертва, Самуил смело заявява, “послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни.”³

Пророците, древни и съвременни, знаят силата, произтичаща от подчинението. Помислете за Нефи: “Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал.”⁴ Или силата, притежавана от синовете на Мосия, така хубаво описана от Мормон:

“те бяха станали силни в знанието за истината; защото те бяха мъже с правилно разбиране и изследваха усърдно светите писания, за да имат познание за словото Божие.

Но това не е всичко; те се бяха отдавали на много молитви и пост; ето защо, притежаваха духа на пророчеството и духа на откровението, и когато поучаваха, те поучаваха със сила и власт от Бога”⁵.

Президент Дейвид О. Макей (1873-1970) в едно от откриващите послания към членовете на Църквата на обща конференция ни дава напътствие за днешния ден по един прост, но изключително силен начин: “Спазвайте Божиите заповеди”⁶.

Това е основната тема и на посланието на нашия Спасител, когато Той заявява, “Защото всички, които имат благословия от ръцете Ми, трябва да спазват закона, който бе определен за тази благословия, както и условията му, според както бяха учредени отпреди основаването на света.”⁷

Самите постъпки на Учителя носят доверие в словата Му. Той демонстрира истинска любов към Бог, като живее съвършен живот и като почита свещената Си мисия. Той никога не е надменен. Никога не е изпълнен с гордост. Никога не е вероломен. Той винаги е смирен. Винаги е искрен. Винаги е предан и верен.

Макар да е изкушаван от господаря на лъжата, тъкмо дяволът, макар да е слаб физически след 40 дни и 40 нощи пост и “най-после огладня”, когато злият отправя на Исус най-примамливите и изкусителни предложения, Той ни дава един божествен пример на подчинение, като отказва да се отклони от онова, което знае, че е правилно.⁸

Когато се изправя пред силното страдание в Гетсиманската градина и понася такава болка, че потта му става като едри капки кръв, падащи по земята, Той олицетворява примера на покорния Син, казвайки, “Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”⁹.

На Петър в Галилея Исус казва, “Дойди след Мене”. На Филип дава същата заповед, “Дойди след Мене”. За Левий, седящ в бирничеството, идва същата покана, “върви след Мене”. Дори на човека, който изтичва след Него, който бил твърде богат, са казани словата, “Дойди и Ме следвай.”¹⁰ На вас и мен със същия този глас същият този Исус казва, “Дойди след Мене”. Желаем ли да се подчиним?

Подчинението е отличителен белег на пророците, но трябва да осъзнаем, че този източник на сила днес е на разположение и на нас.

Един мъж, който добре научил урока за подчинението и намерил извора на истината, бил добър и искрен човек със скромни средства и произход. Той се присъединил към Църквата в Европа и чрез усърдно спестяване и жертви емигрирал в Северна Америка – в една нова земя със чужд език, с различни обичаи, но със същата Църква, под ръководството на същия Господ, на Когото той уповавал и Комуто се подчинявал. Той станал президент на клон от малко паство на бедни борещи се светии в недружелюбен град. Следвал програмата на Църквата, макар членовете да били малко, а задачите много. За членовете на своя клон давал пример, който наистина бил подобен на Христовия и те откликвали с рядко виждана обич.

Печелел си хляба с двете си ръце като продавач. Доходите му били ограничени, но той винаги плащал пълен десятък и още повече като дарения. Положил началото на мисионерски фонд в малкия си клон и месеци наред бил единственият дарител в него. Когато в града имало мисионери, той ги хранел и те никога не напускали дома му без някое значително дарение за тяхното дело и благосъстояние. Членовете на Църквата от близо и далеч, които минавали през града и посещавали клона му, винаги се радвали на гостоприемството му и на топлотата на духа му и продължавали пътя си, знаейки че са срещнали един необикновен човек, един от Господните покорни служители.

Хората, които председателствали над него, получавали дълбокото му уважение и изключителна грижа. За него те били пратеници на Господ; той се грижел за материалното им удобство и в молитвите си (а те били чести) бил особено загрижен за тяхното благополучие. Една неделя няколко ръководители, посещаващи клона му, участвали заедно с него в поне дузина молитви на различни събрания и посещения на членове. В края на деня ръководителите си тръгнали от него с чувство на бодрост и духовен подем, което ги поддържало радостни по време на 4-часовото шофиране в зимното време и което сега, след толкова години, стопля духа и оживява сърцето при спомена за този ден.

Образовани мъже, мъже с опит търсеха този скромен, необразован Божий служител и се смятаха за поласкани, ако можеха да прекарат един час с него. Външността му бе обикновена; неговият английски бе неуверен и понякога труден за разбиране; домът му бе непретенциозен. Той нямаше кола, нито телевизор. Не пишеше книги и не изнасяше бляскави проповеди, не вършеше никое от нещата, на които обикновено обръща внимание светът. При все това вярващите бяха отъпкали пътека до вратата му. Защо? Защото искаха да пият от неговия извор на истина. Те ценяха не толкова онова, което казваше, колкото онова, което вършеше, не съдържанието на проповедите, а силата на живота, която той водеше.

Да знаеш, че един беден човек последователно и охотно плаща на Господ двойно повече от очакваната една десета дава представа за истинското значение на десятъка. Да го види как служи на гладния и приема странника в дома си кара човек да разбере, че той постъпва, както би постъпил Учителят. Да се моли човек с него и да вкуси от увереността му в божественото влияние бе да изживее нов начин на общуване.

С пълно право може да се каже, че той спазваше голямата и първа заповед, и втората подобна на нея,¹¹ че сърцето и душата му са пълни с милосърдие към всички хора, че добродетелта украсяваше непрестанно мислите му и съответно нарастваше увереността му, когато е в присъствието Божие.¹²

Този човек притежаваше блясъка на добротата и сиянието на праведността. Силата му идеше от подчинението.

Силата, която настойчиво търсим днес, за да се справим с предизвикателствата на един сложен и променящ се свят, може да бъде наша, когато с твърдост и непоколебима смелост, заедно с Исус Навиев кажем, “Аз и моят дом ще служим Господу”¹³.