Да вдигна другите и себе си

Бе Денят на благодарността през 1990 г. Тъкмо бях преминала през един труден развод и бях първа година студентка в непознат град. Децата ми заминаваха в дома на баща си за празниците и за пръв път в живота си щях да бъда сама в Деня на благодарността.

Отначало ми се щеше да се самосъжалявам и добре да си поплача. Но после започнах да броя благословиите си. Имах две хубави деца, хубава къща, възможност да трупам знание и Евангелието на Исус Христос да ме води в живота ми. Наистина бях благословена с много неща.

С наближаването на Деня на благодарността открих, че група студенти по право бяха планирали да отидат в местна църква да помогнат в сервирането на ранна празнична вечеря на бездомните. Реших, че да помагам в тази църква ще е по-добре от това да седя у дома самотна и огорчена, тъй че се присъединих към колегите си.

Няколко дни по-късно се озовах на раздаване на горещо картофено пюре за гладни, благодарни, отхвърлени от живота хора. Сълзите, които пълнеха очите ми, не бяха от съжаление към самата мен; това бяха сълзи на обич към Божиите деца, без оглед на обстоятелствата им.

Денят на благодарността не е празник без пуйка във фурната. Но 6-килограмова пуйка би била твърде много за мен, тъй че поканих няколко студенти от други държави или далечни щати да се присъединят. Исках да споделя с тях традиционна американска вечеря, но ги поканих да участват. Помолих всеки да донесе някакво любимо ястие от района си. Нашата вечеря по случай Деня на благодарността стана възхитителна и паметна – включително с яйчени рула и други неща.

Цар Вениамин заявява, “ето, аз ви казвам тези неща, за да се научите на мъдрост; за да се научите, че когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог” (Мосия 2:17).

Научих се на мъдрост в този Ден на благодарността. Като предложих служба, когато най-лесно бе да си седя меланхолично, намерих радост. Службата е ключът към щастието не само по време на празници, когато е лесно да се съсредоточим над онова, което липсва в живота ни, но и по всяко време. Без значение какво е положението ни, можем винаги да открием на кого да помогнем. Като вдигаме своите братя и сестри, вдигаме и себе си.