Поканата да следваме пророка

Когато президент Ръсел М. Нелсън беше представен в медиите като пророк и президент на Църквата през януари 2018 г., с моя колежка по това време, която не беше член на Църквата, разговаряхме за възрастта на нашия нов президент. „Не се притеснявай“ – казах ѝ аз. В крайна сметка, тя не би могла да знае, че той все още изпълняваше своите свещенически отговорности всеки ден, пътуваше по целия свят като част от своето призование, изучаваше китайски език в напреднала възраст и като 93-годишен „младеж“ се спускаше нетърпеливо надолу по ски пистите на Юта.

Но, нейните думи съдържаха и едва доловима критика, която ние сме склонни да чуваме от множество светски гласове: „Как може в едно „съвременно общество“, вие „сляпо“ да следвате един човек?“. Подобно твърдение сочи, че светът все още не разбира ролята на пророка. Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли заявява: „Най-важната роля на Господния пророк е да ни учи за Спасителя и да ни води към Него. (…) Един пророк не застава между (нас) и Спасителя. Напротив, той застава до (нас) и (ни) води по пътя към Спасителя“¹.

Така, един пророк има винаги отговорността да насочва погледа ни и цялото ни сърце към Господ Исус Христос – единственият източник на нашето изкупление и спасение. Не е изненадващо, че една от първите покани на президент Нелсън след неговото отделяне беше следната: „Каква мъдрост не ви достига? Какво чувствате, че трябва спешно да узнаете или разберете? Следвайте примера на Пророка Джозеф. Намерете тихо място, което можете редовно да посещавате. Смирявайте се пред Бог. Изливайте сърцето си пред своя Небесен Отец. Обръщайте се към Него за отговори и за утеха. Молете се в името на Исус Христос за вашите проблеми, страхове, слабости, да, именно за копнежите на сърцето си. И после слушайте! Записвайте мислите, които идват в ума ви. Записвайте чувствата си и вършете действията, които се чувствате подтикнати да вършите. (…) Не е нужно да се чудите дали това е така. Не е нужно да се чудите на Кого е безопасно да се доверите. Чрез лично откровение можете да получите собствено си свидетелство“².

Обичам този вечен принцип на Евангелието на Исус Христос, че ние можем и трябва да получаваме откровение, както и свидетелство за себе си. Това няма нищо общо със сляпото подчинение. Точно обратното: Сляпото подчинение би противоречало на този принцип.

Всъщност, именно стремежът за получаване на лични отговори води до възстановяване на Църквата на Исус Христос. Когато младият Джозеф Смит се връща след своето чудодейно Първо видение и загрижената му майка го пита как се чувства, той е можел да ѝ каже много неща. Но, в онзи момент той си дава сметка за нещо и решава да го сподели с нея: „Няма ми нищо, всичко е наред, добре съм. (…) За себе си научих“³. Преди това той бил разговарял с много учители по религия, изучавал думите на пророците в Библията, слушал съветите на семейство и приятели. Но, в онзи момент, когато получил отговорите директно от Господ, той бил готов за своето велико, посветено и удивително служение.

Примерите от живота на Джозеф Смит и призованието на президент Нелсън са любяща покана към нас да се стремим всеки ден към лично откровение. Колкото и парадоксално да звучи в първия момент: Да следваме пророка означава да узнаваме за себе си, да получаваме наше собствено свидетелство и да търсим напътствията на Бог за собствения си живот и за различни наши отговорности.

Нека всички ние да се вслушваме и размишляваме върху съвета на нашия пророк и да узнаваме за себе си отново и отново онова, което Господ ни кани лично да правим. И след това, нека превръщаме тази покана в действие с решителност и влагайки цялото си сърце.