„Повторно засаждане на семето на вярата“, Лиахона, март 2024 г.
Повторно засаждане на семето на вярата
Уроци от членове, завърнали се към вярата.
В един свят, който често преувеличава историите за загуба на вяра, по-тихите пътувания на завръщане към вярата понякога остават незабелязани. Но историите за повторно обръщане във вярата показват как братята и сестрите в Евангелието преодоляват своите съмнения, дори след като са напуснали Църквата. Техните истории илюстрират това, което учи Алма относно посаждането на семето. Алма описва процеса на развиване на вяра, което укрепва хората, стремящи се да увеличават вярата си, но също така помага с въпроси и притеснения.
-
Първо, трябва да разбираме, че „вяра не е да има(ме) съвършено знание“ (Алма 32:21).
-
След това „упражн(яваме) частица вяра“ или дори само имаме „желание да повярва(ме)“ (стих 27).
-
Така засаждаме семето – словото Божие – в сърцето си (вж. стих 28).
-
По пътя подхранваме духовните корени с търпение и приемаме помощ от приятели в Евангелието, за да отглеждаме дърво, вкоренено в Христос, „прорастващо към вечния живот“ (стих 41).
„Вяра не е да имате съвършено знание за нещата; ето защо, ако имате вяра, вие се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни“ (Алма 32:21).
Алба Лусия Фонсека, член на Църквата от Съединените щати, вижда материали в интернет, които пораждат у нея притеснения относно религиозните ѝ вярвания, и бързо губи вярата си. Отначало тя изхвърля семето на вярата със съмненията си, но след това започва да говори с грижовен и опитен член, и осъзнава, че неверието ѝ също така поражда въпроси.
„Моето разбиране по евангелски теми и историята на Църквата не беше толкова обширно, колкото мислех – обяснява тя. – Това ме смири и ми помогна да разбера, че все още имам много да уча и че вярата не идва чрез намиране на отговор на всичките ми въпроси“. Алба осъзнава, че и други „стойностни неща в живота – като семейство, образование, кариера – включват риск, жертва, несигурност и усилия през целия живот. Върнах се в Църквата и мога да потвърдя, че запазването на вярата също си заслужава такъв вид усилия“.
Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Господ не изисква съвършена вяра, за да получаваме от Неговата съвършена сила“. При все това, вярата ни, посочва той, изисква постоянни усилия, за да се поддържа израстването1. Президент Нелсън обяснява, че макар първоначалната основа на храма Солт Лейк да е служила добре повече от век, тя вече се нуждае от основен ремонт. Понякога ние също трябва да укрепваме духовните си основи, за да „устояваме на предстоящите опасности и натиск“2. Понякога, когато се натъкнем на будещ притеснения материал, подобно на Алба, желанието ни за сигурност може да ни отведе от опростена вяра до опростено неверие, ако пропуснем нужните усилия за укрепване и затвърждаване на духовната си основа.
Хората, които изучават истории за завръщане към вярата, намират за полезно да гледат на нея като на продължаващо цял живот пътуване, състоящо се от много стъпки3. Можем да започнем с просто вярване като дете, но в даден момент детската вяра среща въпроси и притеснения. Макар неизпитаната ни вяра да ни е служила добре като духовна основа, вече трябва да преминем от опростена вяра към по-сложна, зряла вяра, която може да устоява на бъдещите трудности4. Изоставянето на вярата може да изглежда по-лесно, почти като облекчение, но големите награди съпътстват пътуванията на онези, които се обръщат към Бог и продължават да подхранват своите семена на вяра.
Изпитанията на вярата започват за Самуел Хоглунд от Швеция, когато неговите близки му задават въпроси. Самуел обяснява как преминава през етапа „отговаряне на един въпрос, само за да се натъкне на следващия“. „Вярата ми постоянно се колебаеше, докато осъзнах, че този процес и нуждата ми от увереност са неустойчиви“. Вместо да се опитва да отговаря на всеки сравнително незначителен въпрос, Самуел решава да изучава важните въпроси – онези, които са ключови за изграждане на стабилна основа в Исус Христос. Заедно с молитвата и изучаването на Писанията, подобно на Алба, чрез търсенето си Самуел разбира колко много още има да учи, за да развие по-зряла вяра. „Преживяването ми укрепи изключително много моята вяра – споделя той – и от него научих, че намираме онова, което истински търсим“.
„Ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми“ (Алма 32:27).
„Упражняването на вяра може да изглежда трудно“ – споделя президент Нелсън. – Понякога може да се чудим дали е възможно да съберем достатъчно вяра, за да получим благословиите, от които така отчаяно се нуждаем“5. Но дори малките стъпки на вяра, започвайки с „частица вяра“, могат да „действат във вас“ и така да започне повторно духовно раждане.
След като през университетските си години се скита духовно, Аманда Фрийбиърн от Съединените щати предприема малката стъпка да се моли, което я подтиква да се разходи около близкия храм. „Усещането на Духа там отново запали вярата ми“ – казва тя. Завръщането в Църквата и приемането на призование да преподава в Неделното училище за деца задълбочава вярата ѝ, след което тя продължава да прави стъпки, които я водят до пълното приемане на Евангелието. Аманда отбелязва: „В този процес намерих отговори на въпросите, от които толкова отчаяно се нуждаех“.
В един момент Дан Елсуърт, също от Съединените щати, не е сигурен дали му е останала и частица вяра. Първоначалното му запознаване с академичните и исторически подходи към Стария завет отслабва вярата му в Библията и повлиява на вярата му във всички Писания. Но Дан продължава да посещава църковните събрания и решава в продължение на шест месеца да се моли, да пости и да служи в Църквата. Понякога той моли малките си дъщери също да се молят за вярата на своя баща.
След известно време Дан започва да има духовни преживявания и да намира отговори на някои от въпросите, които най-много го притесняват. Един ден, докато е в библиотека, той получава подтик да погледне на долния ред с книги и да избере една. В нея той намира съдържателни контрааргументи на книгата, която първоначално разклаща вярата му в Библията. Въпреки че това преживяване не отговаря на всичките му въпроси, то учи Дан на няколко важни урока: „Първо, трябваше да се смиря относно познанията, които можех да получа самостоятелно. И второ, съществуват и други смислени начини за намиране на истината: духовни впечатления, положителни резултати от плодовете на Духа и идеи, които подхранват умствените прозрения, като всички те ме доведоха до много по-силни убеждения и вяра, отколкото имах преди.“
При Зак Маршал от Англия, гледането на видеоклип за Книгата на Мормон е простата стъпка, която отваря съзнанието му за възможността книгата да е достоверна. „Преди това бях чел от нея по време на семейно изучаване на Писанията и самостоятелно, без истинско намерение – обяснява той. – Но спрях да бъда активен в Църквата като тийнейджър, затова доводите във видеоклипа ме подтикнаха за пръв път да прочета Книгата на Мормон целенасочено“. След като изпитва словото Божие, Зак започва да замества съмненията си с вяра. Сега той споделя: „Църквата, която някога възприемах като ограничаваща, сега възприемам като освобождаваща, точно по думите на Исус: „Истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32)“.
„Но ако пренебрегнете дървото и не мислите повече за подхранването му, то няма да хване корен“ (Алма 32:38).
Докато правим малки стъпки в подхранване на вярата, трябва също да сме запознати с начините си на мислене, които възпрепятстват и потискат вярата. Като изучават истории за завръщане към вярата на членове на Църквата в различни страни, Ерик и Сара д’Евегне, професори в Университета Бригъм Йънг–Айдахо, обръщат внимание, че „начинът ни на мислене може да е толкова важен, колкото това, което мислим“. Например неоснователното очакване, че религиозната отдаденост ще ни спести неудобството и съкрушителните житейски трудности, създава нереалистични предположения. Исус Христос обещава никога да не ни изоставя, но също предупреждава, че „в света има(ме) скръб“ (Йоан 16:33). Въпреки това, според Сара, трудностите на живота могат „да (ни) подтикнат да гледаме негативно на Евангелието. Понякога отхвърляме идеала, когато срещнем нещо не съвсем идеално“.
Авторът и независим историк от Съединените щати Дон Брадли попада на въпроси за историята на Църквата в период, в който, по негови думи: „Просто не бях щастлив и гледах скептично на нещата. Подлагането на всичко и всички под съмнение влияе отрицателно на взаимоотношенията и аз изгубих вярата си в Бог и взаимоотношенията си с Него“. Години по-късно Дон започва да полага усилия да чувства надежда и благодарност в личния си живот.
Той също започва да проучва ползите от организираната религия за психичното и физическото здраве. „Не можех да отрека резултатите от тези проучвания – спомня си Дон. – Постепенно осъзнах, че съм заменил скептицизма с критично мислене, и бидейки по-оптимистично настроен към живота, възвърнах вярата си в Бог и Исус Христос“. Дон се връща към историческата информация, която някога го е затруднявала, но сега същият този материал го води до убеждението, че Джозеф Смит е Божий пророк.
„Ако вие подхранвате словото, да, подхранвате го, когато започне да расте, (…) ще пожънете наградите за вярата си и усърдието си, търпението и дълготърпението си“ (Алма 32:41, 43).
Дори с готовност и надежда да изпитваме Божието слово, завръщането към вярата и посещаването на църква може да бъде плашещ, почти непосилен процес. Усилието изисква не само търпение, смелост и смирение, но също и обичта на приятелите и близките ни. Приемането на помощ от искрени приятели подхранва семето и му позволява да пусне корен, вместо да изсъхне.
Когато Лео Уайнгар от Съединените щати за пръв път попада на въпроси относно историята на Църквата, той научава колко са важни състрадателните приятели. „Свидетелството ми беше повехнало – обяснява той, докато преминава през период на – самота и мрачно отчаяние, при които му е трудно да се моли“. Един ден Лео е подтикнат да се свърже с професор по църковна история. Той не само насърчава Лео да преосмисли своите съмнения, но става негов близък приятел. Свидетелството на Лео постепенно се възвръща с помощта на неговия наставник и години на изпълнено с надежда изучаване. След време Лео намира отговори на много въпроси. „Изпитвам вечна благодарност към моя Спасител Исус Христос за това, че ми помогна да се завърна – обяснява той – и за приятелите, които Го представляваха.“
„Ако приятели и роднини се отделят от Църквата, продължавайте да ги обичате – съветва президент Нелсън. – Не сте вие тези, които да съдите избора на друг човек, дори и да бъдете критикувани за това, че сте останали верни“6.
Страхът от подобна критика държи Летиция Рул, член на Църквата от Англия, далеч от Евангелието в продължение на 20 години. Тя често има желание да се завърне, но „просто се страхувах да прекрача вратата, имайки чувството, че ме съдят за това, че не живея правилно.“ Само животозастрашаваща диагноза ѝ дава смелостта да направи тази трудна стъпка. Членовете я посрещат с топлина и любов, помагайки ѝ отново да пожелае да заживее според Евангелието.
„Да посадите словото в сърцата си, и когато то започне да набъбва, да го подхранвате с вярата си. И ето, то ще стане дърво, което ще прорастне във вас към вечен живот“ (Алма 33:23).
Когато Алма приключва проповедта си, той пояснява, че макар усилията за подхранване на семето да са жизненоважни, те не са самото семе. Вместо това, ние посаждаме истинското семе, когато „започне(м) да вярва(ме) в Сина Божий, че Той ще дойде да изкупи Своя народ, и че ще страда и умре, за да извърши единение за греховете им“ (Алма 33:22).
Михаел Аурас от Германия научава важни уроци за приоритетите на Евангелието, след като отпада от вярата като младеж. „В Евангелието има толкова много добри неща и взаимоотношения, но само вярата в Исус Христос ще подкрепя свидетелствата ни – обяснява той. – И двамата с баща ми имахме колебания във вярата за известно време, имахме разни въпроси, но се завърнахме, когато основахме вярата си най-вече върху Исус Христос“.
Президент Нелсън ни уверява: „Спасителят никога не е по-близо до вас от моментите, когато стоите пред или изкачвате планина с вяра“7. Сам Исус обещава: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Матей 28:20). Той ще върви с нас, ще ни обича „с вечна любов“ (Йеремия 31:3) и ще ни дава живот по-изобилно (вж. Йоан 10:10). Онези, които желаят да посадят това семе, ще открият, че дори тяхната малка вяра може чрез Спасителя да стане „дърво, което прораства във вас към вечен живот“ (Алма 33:23).
Авторът живее в щата Юта, САЩ.