Лиахона
Напътствани безопасно към мястото, където трябва да отидем
Март 2024 г.


„Напътствани безопасно към мястото, където трябва да отидем“, Лиахона, март 2024 г.

Следвайте Ме, елате с Мен

2 Нефи 25–32

Напътствани безопасно към мястото, където трябва да отидем

Спасителят постоянно ще ни помага в нашето пътуване по забележителни начини.

Изображение
крака, които ходят в сняг

Когато бях на 12 години, семейството ми се премести от субтропичния Хонконг на място със студени, непознати зими. Скоро бях поканен на първия ми зимен преход с младите мъже в моя район.

В деня на прехода се облякох толкова топло, колкото можех. Докато се изкачвахме по криволичещата планинска пътека, бях развълнуван да видя как заваля сняг, който покриваше земята. Обаче бях неподходящо облечен за терена и времето и ми беше трудно да вървя в крак с членовете на групата си. Казах им да вървят напред и че ще се присъединя към хората, за които вярвах, че са след нас.

Когато продължих със своето темпо, обувките и дрехите ми подгизнаха, а ръцете, краката и лицето ми изтръпнаха. След това започна да вали сняг толкова силно, че вече не можех да виждам пътеката. След като се лутах известно време, осъзнах, че се бях изгубил, бях сам и не знаех дали някой е забелязал моята липса.

Понякога по време на житейското си пътуване ще се чувстваме неподготвени, изгубени или изостанали. Може да изгубим чувството си за ориентация и да не виждаме пътеката пред нас. Може да ни се струва, че колкото повече се опитваме да вървим напред, толкова повече се отдалечаваме от целта си. Може да се чувстваме разочаровани, а изкушението да се откажем да стане привлекателно.

За щастие, Спасителят Исус Христос има силата да насочва стъпките ни и да повдига духа ни, когато се препъваме (вж. Псалми 37:23–24), и да ни дава покой (вж. Матей 11:28), изцеление (вж. Исайя 53:5, Алма 15:8, Учение и завети 42:48), увереност (вж. Учение и завети 121:45) и мир (вж. Мосия 4:3, Алма 38:8, Учение и завети 19:23). „Приближете се до Мен – казва Той – и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите“ (Учение и завети 88:63). Пътят невинаги е ясен, но можем да следваме Спасителя с вяра, че пътуването ни ще завърши красиво и триумфално, защото Той ще ни напътства безопасно към мястото, където трябва да отидем.

Винаги можем да се обръщаме към Исус Христос, защото Той е „пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6).

Правилният път за нашето пътуване

Докато изучаваме Книгата на Мормон тази година, последвахме Лехий и семейството му в тяхното пътуване към обетованата земя. Помислете през какво преминава семейството на Лехий по време на пътуването си:

  • подигравки за това, че вярват в пророците и ги следват

  • смяна на познатите удобства с непозната пустош

  • пътуване без яснота относно разстоянието, дестинацията или продължителността

  • глад, скръб, болести и смърт

  • трудни задачи, понякога без да разбират причините за тях или как да ги изпълнят

  • пречки, закъснения, разногласия и разочарования

  • трудни обстоятелства за отглеждане на млади семейства.

По пътя ние също наблюдавахме как Господ постоянно им помага. Той им осигурява:

  • пророческо ръководство и лично откровение

  • Писания, които съдържат обещаните благословии и завети

  • родословни записи и семейна история

  • нови инструменти и методи за осигуряване на техните нужди

  • увеличена способност да устояват на трудности

  • мъдрост и напътствия за изпълнение на непознати задачи

  • Лиахоната (пособие, което да им помага да пътуват)

  • безопасност и защита за семействата им.

Точно както за семейството на Лехий, през нашите пътувания ще има трудности и жертви. Но също така Спасителят постоянно ще ни помага по забележителни начини. Нефи учи: „Правият път е да повярвате в Христа (…) с цялата си мощ, ум, сила и с цялата си душа“ (2 Нефи 25:29). Ако избираме да вярваме в Исус Христос, смирено приемаме Неговото слово и имаме смелостта да действаме, ще намираме радост и благословии сред трудностите, които срещаме. Така по пътя ще имаме увереност, че можем да изпълняваме това, което Той желае да вършим (вж. 1 Нефи 3:7).

Следват някои от многото начини, по които Спасителят постоянно ни помага.

Изображение
портрет на Исус Христос

The Dawning of a Brighter Day, (Зората на по-светъл ден) от Саймън Дюи

Той ни дава Своето учение

Исус Христос познава „края от началото“ (Авраам 2:8). Също така „пътека светла начерта и в светлина вървим“1. Неговото учение, известно в Писанията като учението на Христос, е пътеката, която всички трябва да следваме, за да бъдем съхранени и спасени.

Трябва постоянно да упражняваме вяра в Исус Христос, редовно да се покайваме, да бъдем кръстени, да получим дара на Светия Дух, да встъпим в завети и да полагаме най-добрите си усилия в устояването. В замяна са ни обещани опрощение, надежда и вечен живот. (Вж. 2 Нефи 31:2–20.)

В един свят на различни и противоречиви пътища, учението на Христос осигурява ясни и приложими напътствия, които можем да следваме, за да продължим да вървим по правилния път (вж. 2 Нефи 31:21).

Исус ни дава утеха.

Поради Своята единителна жертва, Спасителят знае какво е да си наистина сам и изоставен. Той също така знае съвършено как да ни дава утеха. Той казва: „Да се не смущава сърцето ви“ (Йоан 14:1) и „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).

Спасителят е обещал дара на Утешителя, Светият Дух, на онези, които вярват в Него. Исус казва, че Утешителят „ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“ (Йоан 14:26).

Той ни дава словото Божие

Чрез Възстановяването на Евангелието на Исус Христос в наши дни, Господ ни е дал древни Писания и такива от последните дни, които съдържат словото Божие. Нефи учи, че „който се вслуша в словото Божие и се държи здраво за него, (…) никога няма да погине“ (1 Нефи 15:24).

Ежедневното угощаване със словото Божие ни дава защита и ни помага да усещаме по-изобилно Божията любов. Неговото слово осветлява нашия път (вж. Псалми 119:105) и „ще (ни) каж(е) всичко това, което трябва да прави(м)“ (2 Нефи 32:3).

Той ни напътства чрез Своите служители – пророците и апостолите

Исус Христос е призовал пророци и апостоли, които да ни помагат. Техните напътствия и учения са за нас и нашето време. Ако се почувствате изгубени или дезориентирани по време на пътуването си, може да ви е от полза да помислите върху следните три въпроса:

  1. По какъв начин Господ ме е подготвял чрез словата на пророците и апостолите за изпитанията, които съм преживял?

  2. Какво пророците и апостолите ме канят да правя днес, за да се подготвя за предстоящите трудности?

  3. Какво правя сега, за да действам според пророческите покани?

Като размишляваме над тези въпроси, можем да разберем важността на напътствията на пророците и апостолите. Можем по-добре да чуваме Господния глас и да забелязваме как Бог постоянно ни помага. Ако решим, можем да се вслушваме в пророците и апостолите и да намираме напътствия, благополучие и защита по пътеката, която ни води обратно при Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос.

Изображение
Старейшина Тай на върха на планината

Старейшина Тай на планинската верига Сиера Невада в Калифорния, около 1988 г. Историята, която той споделя, се случва на планината Баден Пауъл в планините Сан Габриел в Калифорния, през 1984 г.

Снимката е предоставена от автора

Вярата да продължаваме напред

Изгубен, измръзнал и сам на тази снежна планина преди много години, аз се отчаях. Като не знаех какво друго да направя, коленичих в скоро навалелия сняг и се помолих на моя Небесен Отец за помощ. Споделих затруднението и страховете си с Него и се молих да бъда намерен и спасен.

Когато станах след молитвата си, снегът се спусна навсякъде около мен и красиво и тихо спокойствие заобиколи дърветата. Това спокойствие бе прекъснато, когато чух шумолене в храстите наблизо. Появиха се две по-големи момчета. Те вече бяха стигнали върха и вместо да следват пътеката, решили да се спуснат надолу по планината. От всички възможни места те се спуснаха точно там, където бях аз!

Когато ме попитаха какво правя там, аз им казах, че съм се изгубил. Те ме поканиха да тръгна с тях и заедно се спуснахме безопасно до пътеката в подножието на планината. Накрая се събрахме отново с останалата част от нашата група.

Когато продължаваме напред в пътуването си с вяра, отдаденост и устояване, нека осъзнаваме, че Спасителят върви с нас и активно ни помага. Исус Христос е пътят, истината и живота. Нека нашата вяра в Него ни носи мир и радост по време на нашето пътуване.