„Бях заобиколена от хора, но въпреки това се чувствах самотна“ Лиахона, март 2024 г.
Пълнолетни младежи
Бях заобиколена от хора, но въпреки това се чувствах самотна
Когато се преместих далеч от дома, моята връзка с небесата ми помогна да преодолея самотата.
Познавате ли усещането да сте заобиколени от хора, но въпреки това да се чувствате напълно сами?
Откакто напуснах родината си, Уганда, и се преместих да работя в Дубай, почти непрекъснато се чувствам самотна. У дома, в моя квартал, хората се поздравявахме един друг на улицата. Познавахме се. Подкрепяхме се един друг. Имах много приятели и близки, с които бяхме от една вяра.
Но тук не е същото. Живея сред много различна култура, в един голям град и заобиколена от хора, които са много заети с работа. И въпреки че посещавам моя район и се опитвам да се сближа с други пълнолетни младежи и членове на района, натоварените ни работни графици правят почти невъзможно да общуваме помежду си за повече от двата часа, които прекарваме на църква всяка седмица.
Дубай е голям и бляскав и съм благодарна, че съм тук. Но може да е доста тежко, особено когато се чувстваш самотен. Хората тук са богати и животът им изглежда уреден. Обаче, докато живея сред всички тези изящни неща и красиви сгради, понякога се чудя:
Какво правя с живота си? Това ли е правилното място за мен?
Отново да намерим принадлежност
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че „чувството за принадлежност е важно за нашето физическо, умствено и духовно благоденствие“1. Не осъзнавах колко е важно чувството за принадлежност, докато не спрях да го изпитвам – нито на църква, нито където и да било, никъде.
Как да го открия сега, далеч от всички, които обичам?
С течение на времето започнах да разпознавам „основната роля на Исус Христос за принадлежността“2.
Колкото и да ми липсваха моите приятели и близки, започнах да разбирам, че не бях откъсната от всички в моя живот, когато се преместих – все пак имам Спасител и любящ Небесен Отец, Които желаят винаги да бъдат свързани с мен.
Затова започнах да правя всичко по силите си, за да се свързвам по-добре с Тях всеки ден. Започнах да слушам учебните подкасти на Следвайте Ме, елате с Мен, когато излизах да тичам. Слагах слушалките си на работа и слушах Писанията, докато изпълнявах задачи.
И най-важното, научих какъв удивителен дар е да можем да се молим директно на Небесния Отец. Говоря с Него по-често и по-внимателно от всякога. Когато се чувствам самотна, аз се моля и чувствам Неговата утеха. Когато пиша имейл и се стремя да бъда търпелива с моите колеги, се моля на Бог за помощ.
Харесвам думите на президент Томас С. Монсън (1927 – 2018) относно молитвата: „За хората (…) които се борят с предизвикателства и трудности, малки и големи, молитвата е източник на духовна сила; тя осигурява мир. Молитвата е средството, чрез което се обръщаме към нашия Отец в Небесата, Който ни обича. Говорете Му в молитва, след което изчакайте отговора. Чрез молитва се реализират чудесата“3.
Като отделях време за Тях в живота си, особено чрез искрена молитва, започнах да осъзнавам, че макар и да не бях заобиколена от моите сънародници и култура, все пак можех да бъда заобиколена от Духа и да чувствам Божията любов.
Винаги можем да бъдем свързани
Нещата все още са трудни, но имам надежда за бъдещето. И започнах да вярвам на това, което учи брат Милтън Камарго, първи съветник в Общото президентство на Неделното училище: „Господ Исус Христос е жив днес. Той може да бъде реално, ежедневно присъствие в живота ни. Той е решението на проблемите ни, но трябва да вдигнем очите си и да обърнем погледа си, за да Го виждаме“4.
Понякога все още се чувствам самотна, но знам, че винаги ще мога да се моля на моя Небесен Отец и да имам достъп до Единението на Исус Христос.
Мога да се моля права или на колене, сама или в група.
Мога да изплаквам болките си пред Небесния Отец.
Мога да Му благодаря.
Мога да Го моля за напътствие и защита.
И чрез моята заветна връзка знам, че аз, дъщеря на един любящ Небесен Отец, винаги ще Му принадлежа. Чрез Неговите напътствия мога да се чувствам уверена, че съм на правилното място, вършейки това, което Той желае от мен.