Място в гостилницата
През тези великденски празници Исус Христос ни кани да бъдем добри самаряни, подобно на Него, и да превърнем Неговата гостилница (Неговата Църква) в убежище за всички.
Скъпи братя и сестри, въпреки че почина преди 20 години, на моменти моят баща ми липсва. Великден носи обещанието, че ще го видя отново.
Когато бях в университета в Англия, баща ми дойде да ме види. Бащиното му сърце знаеше, че тъгувам по дома.
Той обичаше приключенията, но не и тези, свързани с храна. Дори в известната с храната си Франция, той казваше: „Нека хапнем китайско!“. Служил дълго време като патриарх в Църквата, баща ми беше духовен и състрадателен човек. Една вечер, докато из Париж препускаха линейки с шумни сирени, той каза: „Герит, това са стенанията от раните на един град“.
По време на това пътуване, аз чух стенания и от друг вид рани. Една млада жена продаваше сладолед от малка количка. Фунийките ѝ за сладолед побираха само по една топка. Незнайно защо един едър мъж се скара с нея. Докато крещеше и блъскаше, той ѝ преобърна количката и разпиля фунийките. Аз бях безпомощен, докато той ги тъпчеше с крака. Все още виждам в съзнанието си младата жена, застанала на колене на улицата, опитвайки се да събере парченца счупени фунийки, докато сълзи на душевна болка обливат лицето ѝ. Тази гледка ме преследва и ми напомня за грубостта, нехайството и погрешното разбиране, с които твърде често се нараняваме едни други.
През един друг следобед близо до Париж, аз и баща ми посетихме величествената катедрала в градчето Шартър. Малкълм Милър1, световно известен експерт по тази катедрала, обръща внимание на три витража в Шартър. Казва, че те разказват история.
Първият витраж изобразява как Адам и Ева напускат Едемската градина.
Вторият разкрива притчата за добрия самарянин.
Третият изобразява Второто пришествие на Господ.
Взети заедно, тези витражи могат да опишат нашето вечно пътуване. Те ни канят да приветстваме всички и да им правим място в Господната гостилница2.
iStock.com/digitalimagination
Подобно на Адам и Ева, сме дошли в свят с тръни и бодили3.
iStock.com/digitalimagination
По прашния ни път към Йерихон, ние сме нападани, ранявани и изоставяни в мъки4.
Въпреки че трябва да си помагаме, ние твърде често, поради някаква причина, си обръщаме гръб.
Но изпълнен със състрадание, Добрият Самарянин се спира и превързва раните ни с вино и елей. Символите на причастието и другите обреди, виното и елеят ни насочват към духовното изцеление в Исус Христос5. Добрият Самарянин ни качва на осела Си или, както е пресъздадено на някои стъклописи – ни носи на раменете Си. Той ни води към Своята гостилница, която символизира Неговата Църква. В гостилницата Добрият Самарянин казва: „Погрижи се за него; … на връщане аз ще ти заплатя“6. Добрият Самарянин, символ на нашия Спасител, обещава да се върне, но този път във величие и слава.
iStock.com/digitalimagination
През тези великденски празници Исус Христос ни кани да бъдем добри самаряни, подобно на Него, и да превърнем Неговата гостилница (Неговата Църква) в убежище за всички от житейските удари и бури7. Ние се подготвяме за Неговото обещано Второ пришествие, като ежедневно постъпваме с „тези най-малки(те)“8 така, както бихме постъпвали с Него. „Тези най-малки(те)“ сме всички ние.
Като идваме в гостилницата с Добрия Самарянин, ние научаваме пет неща за Исус Христос и за себе си.
Първо, идваме в гостилницата такива каквито сме, със слабостите и несъвършенствата, които всички притежаваме. Въпреки това, всеки от нас има нещо необходимо, с което може да допринася. Пътуването ни към Бог често е заедно с други хора. Ние сме част от единно общество – било то по време на пандемии, бури, пожари, суши или докато тихичко посрещаме ежедневните си нужди. Получаваме вдъхновение, като се съветваме заедно, изслушваме всички мнения, включително тези на жените и на Духа.
Като изпитваме промяна в сърцето и получаваме образа Му на лицето си9, ние разбираме нашата и Неговата роля в Църквата. Чрез Него намираме яснота, а не противоречие. Чрез Него намираме причини да вършим добро, да бъдем добри и да увеличаваме способността си да ставаме по-добри. Чрез Него откриваме нестихваща вяра, окриляваща безкористност, подхранваща промяна и упование в Бог. В Неговата гостилница ние откриваме и задълбочаваме личната си връзка с Бог, нашия Отец, и Исус Христос.
Той има доверие в нас, че ще превърнем тази гостилница в мястото, което Той има нужда да бъде. Като влагаме своите таланти и най-големи усилия, Неговите духовни дарове10 също ще ни укрепват и благославят.
Един преводач на испански език и верен брат ми каза: „Старейшина Гонг, чрез Духа знаех какво ще кажете, за да мога да превеждам чрез дара за езици“.
Даровете на вярата и увереността идват и се проявяват различно в отделните ситуации. Една скъпа сестра получила духовна утеха, когато съпругът ѝ починал от COVID-19. Тя споделя: „Знам, че скъпият ми съпруг и аз ще бъдем заедно отново“. Относно друга свързана с COVID ситуация, друга скъпа сестра казва: „Почувствах, че трябва да умолявам Господ и лекарите да дадат на съпруга ми още малко време“.
Второ, Той ни умолява да превърнем гостилницата Му в място, където проявяваме добро отношение към другите и където всеки е добре дошъл. Като последователи на Исус Христос всички сме равни, няма второстепенни групи.
Всички сме добре дошли на събранията за причастие, другите неделни събрания и социалните събития11. Ние се покланяме на Спасителя с благоговение, като сме вежливи и мили един към друг. Ние приемаме и ценим всеки човек. Усмихваме се, сядаме до тези, които са сами, научаваме имена, включително на новообърнати във вярата, завърнали се братя и сестри, млади жени и млади мъже и на всяко скъпо дете от Неделното училище за деца.
Като се поставяме на тяхно място, ние приветстваме приятели, посетители, новодошли и активно заети с прекалено много неща хора. Ние скърбим, радваме се и сме на разположение един за друг. Когато се проваляме и прибързваме, губим връзка, съдим или сме предубедени, ние търсим прошка един от друг и се стремим да бъдем по-добри.
Едно африканско семейство, което сега живее в Съединените щати, споделя: „Още от първия ден членовете на Църквата са дружелюбни с нас и се държат приятелски. Всички ни карат да се чувстваме като у дома си. Никой не гледа на нас като на незначителни хора“. Бащата допълва: „От Светата Библия учим, че плодовете на Евангелието идват от корените в Евангелието“. „А мисионерите – казват бащата и майката, – искаме нашите син и дъщеря един ден да бъдат като тези мисионери“. Братя и сестри, нека приветстваме топло всички в Неговата гостилница.
Трето, в Неговата гостилница научаваме, че съвършенството е в Исус Христос, а не в перфекционизма на света. Нереален и нереалистичен, перфекционизмът на света, прекаран през филтър като за Инстаграм, може да ни кара да се чувстваме недостатъчно добри и подвластни на „плъзвания“, „лайкове“ или други подобни. За разлика от това, нашият Спасител Исус Христос знае за нас всичко, което не желаем другите да знаят, и въпреки това ни обича. Благодарение на Неговата единителна жертва, Неговото Евангелие предоставя втори и трети опити12. Той кани всеки един от нас да бъде добър самарянин, да не съди толкова и да прощава повече на себе си и на другите, докато се опитва да спазва Неговите заповеди все по-пълно.
Помагаме на себе си, като си помагаме взаимно. Едно мое познато семейство живееше близо до натоварен път. Често спирали пътници да ги молят за помощ. Една нощ чули някой да удря силно по вратата. Изморени и притеснени кой ли може да е в 2:00 часа през нощта, те се зачудили дали, само този път, да не оставят някой друг да помогне. Докато настоятелното хлопане продължавало, те чули: „Пожар! В задния ви двор има пожар!“. Добрите самаряни си помагат едни на други.
Четвърто, в Неговата гостилница ние ставаме част от една евангелска общност, съсредоточена върху Исус Христос, в чиято основа стоят възстановените истини, живите пророци и апостоли и още едно свидетелство за Исус Христос – Книгата на Мормон. Той ни води към гостилницата Си и към Своя дом – светия храм. Господният дом е място, на което, както става с ранения човек по пътя към Йерихон, Добрият Самарянин може да ни очисти и облече, да ни подготви за завръщане в присъствието на Бог и да ни обедини за вечността в Божието семейство. Неговите храмове са отворени за всички, които живеят според Евангелието Му с вяра и послушание.
Радостта от поклонението в храма включва единство в Евангелието, независимо от разнообразието по отношение на произход, култури, езици и поколения. На церемонията за първата копка на храма Тейлърсвил Юта, 17-годишният Макс Харкър споделя наследство от вяра в семейството, чието начало е поставено шест поколения по-рано от неговия прапрапрадядо Джозеф Харкър и съпругата му Сузана Снийт. Във възстановеното Евангелие на Исус Христос всеки от нас може да стане силна връзка между поколенията в нашето семейство.
Накрая, пето, ние се радваме, че Бог обича Своите чеда, независимо от различния ни произход и обстоятелства; от всеки народ, племе и език – има място за всички в Неговата гостилница.
За последните 40 години членовете на Църквата са от все повече държави. От 1998 г. насам повече членове на Църквата живеят извън Съединените щати и Канада, отколкото в тях. До 2025 г. очакваме броят на членовете, които живеят в Латинска Америка, да е като този на живеещите в Съединените щати и Канада. Събирането на верните потомци на Татко Лехий е изпълняващо се пророчество. Верните светии, включително в заселените от пионерите региони на САЩ, си остават източник на отдаденост и служба за Църквата по света.
Също така, сега по-голямата част от пълнолетните членове на Църквата са хора, които не са сключвали брак, овдовели са или са разведени. Това е значителна промяна. В това число са повече от половината от нашите сестри в Обществото за взаимопомощ и повече от половината от нашите пълнолетни братя, носители на свещеничеството. Този демографски модел е факт в Църквата по света от 1992 г. насам, а в Църквата в Съединените щати и Канада – от 2019 г.
Положението ни пред Господ и в Неговата Църква не е въпрос на семейно положение, а се определя от това да станем верни и доблестни ученици на Исус Христос13. Възрастните искат да бъдат възприемани като възрастни, да бъдат отговорни и да допринасят като възрастни. Учениците на Исус Христос са най-различни – различни по форма, размер, цвят, възраст, като всеки има таланти, праведни желания и огромни способности, с които да благославя и служи. Стремим се ежедневно да следваме Исус Христос с вяра за покаяние14 и трайна радост.
През този живот ние понякога чакаме Господа. Може все още да не сме там, където се надяваме и желаем да бъдем в бъдеще. Отдадена сестра споделя: „Да чакаме с вяра Господ да ни благославя е един свят начин на живот. Това не трябва да се приема със съжаление, снизхождение или осъждане, а напротив – за нас трябва да е чест“15. Междувременно живеем в настоящето, а не чакаме животът да започне.
Исайя обещава: „Онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“16.
Нашият Добър Самарянин обещава да се върне. Случват се чудеса, когато се грижим едни за други така, както би го правил Той. Когато се стремим да имаме съкрушено сърце и разкаян дух17, можем да чуваме гласа на Исус Христос и да бъдем обгърнати от Неговите разбиращи ръце на безопасността18. Свещените обреди предлагат усещане за заветна принадлежност и „силата на божествеността“19 за освещаване на вътрешните ни намерения и външните ни действия. Чрез Неговата любяща добрина и дълготърпение, Неговата Църква се превръща в нашата гостилница.
Като правим място и приветстваме всички в Неговата гостилница, нашият Добър Самарянин може да ни изцелява по прашния ни земен път. Със съвършена любов, нашият Отец и Неговият Син Исус Христос ни обещават „мир в този свят и вечен живот в идния свят“20 и че където са Те, ще бъдем и ние също21. За това свидетелствам с благодарност в свещеното и свято име на Исус Христос, амин.